!Замислих се, има ли наистина възраст, на която човек стига до своите истини, които не търпят повече съществено развитие... :)[unknown] написа:
Сега ми харесват ясните и точни неща.
Пък и на тези години всеки е стигнал до своите истини. Едва ли можем, а и едва ли има смисъл да се опитваме да си променяме взаимно мирогледа.
/Няма за какво да се извиняваш. :)Stranniche написа:Прося голямо извинение, че цитирам без разрешение, но едно изказване така ме впечатли, че го изнасям като отделна тема. Sorry, [unknown]
Замислих се, има ли наистина възраст, на която човек стига до своите истини, които не търпят повече съществено развитие... :)[unknown] написа:
Сега ми харесват ясните и точни неща.
Пък и на тези години всеки е стигнал до своите истини. Едва ли можем, а и едва ли има смисъл да се опитваме да си променяме взаимно мирогледа.
Ако все пак търпят развитие - какви биха били факторите за промяна...
/Интересно какви ли ще са истините ни след 10 години... а след 20-30...
[unknown] написа:Няма за какво да се извиняваш. :)Stranniche написа:Прося голямо извинение, че цитирам без разрешение, но едно изказване така ме впечатли, че го изнасям като отделна тема. Sorry, [unknown]
Замислих се, има ли наистина възраст, на която човек стига до своите истини, които не търпят повече съществено развитие... :)[unknown] написа:
Сега ми харесват ясните и точни неща.
Пък и на тези години всеки е стигнал до своите истини. Едва ли можем, а и едва ли има смисъл да се опитваме да си променяме взаимно мирогледа.
Ако все пак търпят развитие - какви биха били факторите за промяна...
/Интересно какви ли ще са истините ни след 10 години... а след 20-30...
Аз съм го написал и стоя зад думите си. Истините до които съм достигнал са много изстрадани и за себе си знам- трудно някой може да ми повлияе! Не бих го допуснал, защото ЗНАМ какво ми е коствало да стигна до тези истини! Преди мнооого години се зарекох ВИНАГИ да отстоявам своята позиция и НИКОГА да не допускам някой да не се съобразява с нея. Може и инат да го наречеш, ако искаш...
Аз много мразех баща си. И продължавам да го мразя въпреки, че е умрял преди повече от десет години.
Да, знам- грях е това! Човек не трябва да мрази родителите си! Но неговите грехове са много повече!
Той беше много начетен, много ерудиран, много уважаван в обществото.
Но това общество не знаеше какъв е в семейството си...
А там беше тиранин! Не търпеше противоречия, думата му беше закон! Каквото и да е възражение, той можеше да обори с многочасови тиради- добър беше в това! Философ от класа (Рем, никаква аналогия с теб не правя). В семейството му нямаше други личности освен него. Всяка проява на собствено мислене беше смазвана в зародиш! Пълно обезличаване на личността, смазване на духа, мачкане на човешкото...
Как го постигаше ли?
Когато някой проявяваше и нотка на неподчинение, първо избухваше:
- Говедо!!!
-Животно!!!
- Боклук!!!
- Аз те храня а ти така ли ми се отблагодаряваш?!!!
- Аз правя всичко за теб, а виж как се държиш!
- И т.н. и т.н....
След това се започваха многочасовите тиради през които стоиш прав с/у него без да имаш право да помръднеш... До два, до три часа след полунощ... Докато те смачка психически. Докато се признаеш за лайно, лека, ларва, плазмодий...
Докато нищо друго не остане освен желанието най- после да спре...
А понякога не спираше!
Други опции бяха- вързан в чувал или затворен в съндък в тъмната изба.
И досега ме е страх да слезна в избата...
Та така...
От тогава НЕ търпя да ми се налага чуждо мнение! Отстоявам си своето до последно! Затова си знам- по- добре да не споря! Или ще нараня опонента или той мене... Щото аз няма да се съглася с него...
:shock::shock: Пфууу...
Няма да позволя да не се съобразяват с позицията ми в смисъл, че тя не е някаква хлапашка и прибързана позиция, лесно оборима и пренебрежима... Няма да позволя някой с лека ръка да я подбутне и подмине.latrevw написа:не мога ни най-малко да си представя какво си преживял, звучи повече от страшно.
разбирам това, че си се зарекъл да отстояваш позицията си и добре, че си избил в тази насока.
само малко се уплаших от това, че Никога няма да позволиш на някой да не се съобразява с нея. това също звучи страшно. може би не съм разбрала правилно.
Защо да е спам? Това е към точката с факторите за промяня и непромяня[unknown] написа:Няма да позволя да не се съобразяват с позицията ми в смисъл, че тя не е някаква хлапашка и прибързана позиция, лесно оборима и пренебрежима... Няма да позволя някой с лека ръка да я подбутне и подмине.latrevw написа:не мога ни най-малко да си представя какво си преживял, звучи повече от страшно.
разбирам това, че си се зарекъл да отстояваш позицията си и добре, че си избил в тази насока.
само малко се уплаших от това, че Никога няма да позволиш на някой да не се съобразява с нея. това също звучи страшно. може би не съм разбрала правилно.
Уффф...Всичко това което написах... Съжалявам Странниче, не исках да ти опропастявам темата!
Приемете го като спам някакъв...
Ади не се вкисвай толкова, де.
Ба, вкиснал съм се...vyara написа:Защо да е спам? Това е към точката с факторите за промяня и непромяня[unknown] написа:Няма да позволя да не се съобразяват с позицията ми в смисъл, че тя не е някаква хлапашка и прибързана позиция, лесно оборима и пренебрежима... Няма да позволя някой с лека ръка да я подбутне и подмине.latrevw написа:не мога ни най-малко да си представя какво си преживял, звучи повече от страшно.
разбирам това, че си се зарекъл да отстояваш позицията си и добре, че си избил в тази насока.
само малко се уплаших от това, че Никога няма да позволиш на някой да не се съобразява с нея. това също звучи страшно. може би не съм разбрала правилно.
Уффф...Всичко това което написах... Съжалявам Странниче, не исках да ти опропастявам темата!
Приемете го като спам някакъв...Ади не се вкисвай толкова, де.
:D
Наздраве!:D[unknown] написа:Ба, вкиснал съм се...vyara написа:Защо да е спам? Това е към точката с факторите за промяня и непромяня[unknown] написа:Няма да позволя да не се съобразяват с позицията ми в смисъл, че тя не е някаква хлапашка и прибързана позиция, лесно оборима и пренебрежима... Няма да позволя някой с лека ръка да я подбутне и подмине.latrevw написа:не мога ни най-малко да си представя какво си преживял, звучи повече от страшно.
разбирам това, че си се зарекъл да отстояваш позицията си и добре, че си избил в тази насока.
само малко се уплаших от това, че Никога няма да позволиш на някой да не се съобразява с нея. това също звучи страшно. може би не съм разбрала правилно.
Уффф...Всичко това което написах... Съжалявам Странниче, не исках да ти опропастявам темата!
Приемете го като спам някакъв...
Знаеш ли къв ми е кефффф... Особено след три бири...
Наздраве!
Ох, ако знаеш как добре те разбирам за баща ти[unknown] написа:
Няма за какво да се извиняваш. :)
Аз съм го написал и стоя зад думите си. Истините до които съм достигнал са много изстрадани и за себе си знам- трудно някой може да ми повлияе! Не бих го допуснал, защото ЗНАМ какво ми е коствало да стигна до тези истини! Преди мнооого години се зарекох ВИНАГИ да отстоявам своята позиция и НИКОГА да не допускам някой да не се съобразява с нея. Може и инат да го наречеш, ако искаш...
Аз много мразех баща си. И продължавам да го мразя въпреки, че е умрял преди повече от десет години.
Да, знам- грях е това! Човек не трябва да мрази родителите си! Но неговите грехове са много повече!
Той беше много начетен, много ерудиран, много уважаван в обществото.
Но това общество не знаеше какъв е в семейството си...
А там беше тиранин! Не търпеше противоречия, думата му беше закон! Каквото и да е възражение, той можеше да обори с многочасови тиради- добър беше в това! Философ от класа (Рем, никаква аналогия с теб не правя). В семейството му нямаше други личности освен него. Всяка проява на собствено мислене беше смазвана в зародиш! Пълно обезличаване на личността, смазване на духа, мачкане на човешкото...
Как го постигаше ли?
Когато някой проявяваше и нотка на неподчинение, първо избухваше:
- Говедо!!!
-Животно!!!
- Боклук!!!
- Аз те храня а ти така ли ми се отблагодаряваш?!!!
- Аз правя всичко за теб, а виж как се държиш!
- И т.н. и т.н....
След това се започваха многочасовите тиради през които стоиш прав с/у него без да имаш право да помръднеш... До два, до три часа след полунощ... Докато те смачка психически. Докато се признаеш за лайно, лека, ларва, плазмодий...
Докато нищо друго не остане освен желанието най- после да спре...
А понякога не спираше!
Други опции бяха- вързан в чувал или затворен в съндък в тъмната изба.
И досега ме е страх да слезна в избата...
Та така...
От тогава НЕ търпя да ми се налага чуждо мнение! Отстоявам си своето до последно! Затова си знам- по- добре да не споря! Или ще нараня опонента или той мене... Щото аз няма да се съглася с него...
- не е въобще грях да мразиш такъв човек, който към детето си не може да изпитва елементарно уважение и съчувствие. Мен не са ме затваряли в съндъци, но истинската причина да напусна България беше да търся спасение от собствения си баща - колкото се може по-далеч. Защото премазваше - явно и зад гърба ми - всичко мое. Не ми се пишат подробности и не ми се спомня. 
Портокалов сок. С лед.vyara написа:Наздраве!:D
Дали да не си сипя и аз нящо:roll:
Истината е многолика, а пътя и времето за всеки човек са различни!Stranniche написа:Прося голямо извинение, че цитирам без разрешение, но едно изказване така ме впечатли, че го изнасям като отделна тема. Sorry, [unknown]
Замислих се, има ли наистина възраст, на която човек стига до своите истини, които не търпят повече съществено развитие... :)[unknown] написа:
Сега ми харесват ясните и точни неща.
Пък и на тези години всеки е стигнал до своите истини. Едва ли можем, а и едва ли има смисъл да се опитваме да си променяме взаимно мирогледа.
Ако все пак търпят развитие - какви биха били факторите за промяна...
/Интересно какви ли ще са истините ни след 10 години... а след 20-30...
Мисля, че е много индивидуално това. Има хора, които са твърдо убедени в правилността на вижданията си и дори се опитват да ги наложат на околните.Stranniche написа:
Замислих се, има ли наистина възраст, на която човек стига до своите истини, които не търпят повече съществено развитие... :)
Ако все пак търпят развитие - какви биха били факторите за промяна...
/Интересно какви ли ще са истините ни след 10 години... а след 20-30...
ми тя истината уж една, пък хората все се каратStranniche написа:Прося голямо извинение, че цитирам без разрешение, но едно изказване така ме впечатли, че го изнасям като отделна тема. Sorry, [unknown]
Сюзан Форвард са я превели. Кнгата е страхотна, чела съм я няколко пъти, щото аз пък си имам "отровна" майка (тия, дето нравоучаваха Звеневия по повод тъщата, да си имат едно наум). Но не мисля, че човек може да се справи сам с "уроците" от книгата. Може само да помисли, как се държи със своите деца...Stranniche написа: Има една много добра книга "Отровните родители" на Сюзън Форуъд /така ли се пишеше на кирилица/ - препоръчвам ти я.
Мнемозина написа:Мисля, че е много индивидуално това. Има хора, които са твърдо убедени в правилността на вижданията си и дори се опитват да ги наложат на околните.
Има и вечно люшкащи се насам-натам.
И от жизнените перипетии на човека зависи - има неща, които преобръщат живота ти наопаки и могат да се случат във всяка точка от правата.
Все пак... може би постигаш най-голямата си истина, когато виждаш финала. И съумееш да го приемеш.
Златокоске, много хубаво си го написала.zlatokoska написа:Но помня - татко ме обича.
...
Много родители имат "услужлива памет" и отричат явни неща от миналото. С това задълбочават проблемите на децата си дори когато детството отдавна е минало... Това е дълга тема... И моят родител е такъв.zlatokoska написа:Чудих се да го постна ли, да не го ли постна,ама пък защо не...
Колко от истините са истини след време няма значение. Непреходни са само усещанията.
От дневничето някои нещица.
Трябва да бъда дисциплинирана и да пиша. Едва ли е по-различно от стихотворение. Думите сами водят следващите. Толкова много неща искам да извадя навън, а те се боричкат и се обърквам.
- Чавче - татко ми казваше - дай носле, моето момиче, - и с два пръста...хоп..щипва ме и се смее. - Инатчееееее, инатче , проклетичко такова, с три въртела на върха и два на тила, защо така бе, тате?"- ...И ми разказваше приказката за теленцето, дето не си я спомням вече. Но помня - татко ме обича.
Интересно, почнах с татко, а исках за мама да пиша. Моят демон и ангел. Все не съм достатъчно добра ,мамо, достатъчно умна, достатъчно красива, все не съм достатъчно ти.
Не тръгна добре тоя текст. Трябва да сменя посоката. От сърдито дете към зряла жена. Фактите също се оказват хлъзгави. Като консервата риба,например.
Спомням си ясно, прибирам се от училище, влизам в кухнята и там ме чака неизменната бележка, (мама обичаше да пише по всякакъв повод, а и някои стихове хич не са й лоши, между другото), та: - Здравей Танче, обядвай и си учи и дъра-бъра.....целувам те мама".
И консерва копърка. Месеци наред.
Скоро говорихме и не знам как го споменах. Боже, колко се възмути! Съвсем искрено! " - Не е вярно, казва, никога не се е случвало! Знаеш, че аз едно развлечение само съм имала, на хор да ходя във вторник и четвъртък, а през другото време от работа вкъщи. Как не те е срам бе! Кога си яла ти консерви! Всяка вечер, връщам се, включвам котлона и чак тогава се преобличам!"
То като се замисля, не е лъжа, аз затова и досетга мразя готвено, с мезета искам да се наям.Кюфтета! Ех, тези кюфтета...Салам! Не мога да се контролирам, ако има кюфтета, ям докато ги изям. Не ми се е случвало още да останат. А мама все готвеше.... буламач с картофи, буламач с ориз, буламач с незнам си какво. И на празници кюфтета и торта с яйчен крем. Разкошна! "- Какво си мислите вие, че не мога да готвя?! Какво ми завирате в очите разни фръцли?! Село нямам и продукти нямам, то всичко като купя и златна ми излиза тая торта! И време нямам - събота, неделя все съм дежурна!"
Ха-ха-ха, сетих се за дежурствата,... и аз дежурях с нея. Експлоатация на детски труд в чист вид, но пък с бонбони, мед и пита никой не може да ме изкуши. Много се женеше и раждаше тогава народа, по 30 парчета на дежурство имахме. Майка ми водеше ритуала, а аз се включвах по някое време със стихче - стихче за бабите,стихче за майката, стихче за бащата, на всеки карамфил давах и така...дежурях, първо като чавдарче, после като пионер.
Много искаше майка ми да ме разкърши, общителна и оправна да стана, но не би. Какво ли не направи милата. Реши да ми лекува стеснителността с рецитации, записа ме на логопед, на художествено слово, на цигулка и гимнастика, но ефекта беше нулев - дори и пред един човек публика онемявах. Накрая се отказа и ме пусна ме да си цирилинкам на цигулката. Свирках си аз без особен ентусиазъм и избутах и училище и академия. Но не обичам музиката. Със стеснителността някак се споразумяхме - свирех в краен случай пред хора, като на заколение и то само като всички възможни варианти да предотвратя случващото са изчерпани - от порязвания до картофени температури. Изпитите не бяха проблем - те са си училище.
Всъщност обичах само да чета. Да чета, не да уча. Крадях книги от библиотеката на леля, защото баба я заключваше, загръщах ги с обвивката на учебника и се преструвах, че кълва уроците. Майка, нали беше грижовна, вечер ме изпитваше и...о, ужас, драми, трагедии и нервни кризи. " -Това дете лъже или е олигофрен!" Така й хванах цаката на майка ми. Пукаше й повече от мен за училището, искаше да ми помага и да се изявява. Откакто го разбрах си отдъхнах. Най-голямо желание влагаше по литература и изцяло и прехвърлих тази грижа. По голяма досада от писането на теми не знам. И като се запретна, писа-бриса до матурата. В повечето случаи много ме беше срам да си чета домашното, съвсем не мислех така, но кой ще ти се занимава с глупости - учителите много ги харесваха, да пишат там някаква оценка и да ми се махат от главата.И дойде матурата. Майка ми злорадстваше и се притесняваше едновременно - беше абсолютно сигурна, че не мога да свържа думи в изречение, камо ли да напиша текст. А аз нищо не мислех, нямах какво да губя, пък и по-големи тъпни от нейните, а и на повечето ми съученици, трудно ще сътворя, така че дискотеки, купони и мига за рогата.
Е, тогава се сблъсках с писането. Челно. Удавник за сламка и вървиш по думите. Матурата...листа...бънджи. Изгубила съм представа за времето. Взех, че изкарах. Шах с пешката! Майка ми така и не разбра какво се случи. Не че аз разбрах, но запомних.
Кучето на Павлов вижда светлина, татко ме обича и с писането е така....
От копърката, та до Яворов. Ех, не е лесно на чукчите, не е...
Отношенията родители-деца са ужасно сложни и ... в повечето случаи оставят отпечатък на хората за цял живот. Съвети в такива моменти не може да се дават, но случаите, които според мен са за пример и уважение са тези, където не само не се повтарят грешките и лошото поведение на родителят/ите, ами се вадят и правилните изводи за поведение на дадения човек в обществото.[unknown] написа:Няма за какво да се извиняваш. :)
Аз съм го написал и стоя зад думите си. Истините до които съм достигнал са много изстрадани и за себе си знам- трудно някой може да ми повлияе! Не бих го допуснал, защото ЗНАМ какво ми е коствало да стигна до тези истини! Преди мнооого години се зарекох ВИНАГИ да отстоявам своята позиция и НИКОГА да не допускам някой да не се съобразява с нея. Може и инат да го наречеш, ако искаш...
Аз много мразех баща си. И продължавам да го мразя въпреки, че е умрял преди повече от десет години.
Да, знам- грях е това! Човек не трябва да мрази родителите си! Но неговите грехове са много повече!
Той беше много начетен, много ерудиран, много уважаван в обществото.
Но това общество не знаеше какъв е в семейството си...
А там беше тиранин! Не търпеше противоречия, думата му беше закон! Каквото и да е възражение, той можеше да обори с многочасови тиради- добър беше в това! Философ от класа (Рем, никаква аналогия с теб не правя). В семейството му нямаше други личности освен него. Всяка проява на собствено мислене беше смазвана в зародиш! Пълно обезличаване на личността, смазване на духа, мачкане на човешкото...
Как го постигаше ли?
Когато някой проявяваше и нотка на неподчинение, първо избухваше:
- Говедо!!!
-Животно!!!
- Боклук!!!
- Аз те храня а ти така ли ми се отблагодаряваш?!!!
- Аз правя всичко за теб, а виж как се държиш!
- И т.н. и т.н....
След това се започваха многочасовите тиради през които стоиш прав с/у него без да имаш право да помръднеш... До два, до три часа след полунощ... Докато те смачка психически. Докато се признаеш за лайно, лека, ларва, плазмодий...
Докато нищо друго не остане освен желанието най- после да спре...
А понякога не спираше!
Други опции бяха- вързан в чувал или затворен в съндък в тъмната изба.
И досега ме е страх да слезна в избата...
Та така...
От тогава НЕ търпя да ми се налага чуждо мнение! Отстоявам си своето до последно! Затова си знам- по- добре да не споря! Или ще нараня опонента или той мене... Щото аз няма да се съглася с него...
И моят баща не струва - не случайно съм го уволнил дисциплинарно от длъжността "родител", но твоето си е било жива мъка![unknown] написа: Аз много мразех баща си. И продължавам да го мразя въпреки, че е умрял преди повече от десет години.
Именно в това е проблемът - прекъсването на нишката на отровното поведение в поколенията. Дори при най-доброто желание, понякога не се получава. Трябва с много разсъждение и анализ да осъзнаеш и донякъде преодолееш първо нещата в себе си, за да не ги предадеш нататък.ELBI написа:
Отношенията родители-деца са ужасно сложни и ... в повечето случаи оставят отпечатък на хората за цял живот. Съвети в такива моменти не може да се дават, но случаите, които според мен са за пример и уважение са тези, където не само не се повтарят грешките и лошото поведение на родителят/ите, ами се вадят и правилните изводи за поведение на дадения човек в обществото.
С 2 думи - аз съм се опасявал, че бягайки от неща, които не са ми харесвали съм могъл да ида в ТОЧНО същият начин на поведение, макар и засягащо други ценности/действия/постъпки.
добре де, аз се прикачам като драка за последните няколко редаБоЕВ-ски написа:Интересно развитие на темата!
Аз пък случих на родители, либерални при това, либерализъм който граничи на моменти с незаинтересованост. Случи се така, че израснах и бях възпитан на улицата. Гаврош->гамен->мачо...Едно от нещата които разбрах там е, че човек никога не е само бял, или само черен, вътрешно прелива в стотиците нюанси на сивото, а истинската му същност проличава само в къщи, когато е сред най-близките си. Всичко е образ, роля, която съзнателно, или пък не играем, но никога не можем да избягаме от себе си.
Псолутно, особено баща ми:DDark написа:ъхъ, "Кой клас беше? 6-ти или 7-ми?"vyara написа:И при мен беше такаБоЕВ-ски написа:Интересно развитие на темата!
Аз пък случих на родители, либерални при това, либерализъм който граничи на моменти с незаинтересованост.
Няма за какво да прощавам. Всичко е ОК!Remmivs написа:те разбирам по-добре. Прощавай ако нещо без да искам съм настъпвал случайно.
Е, как сега да не се надуя като пуяк, а?!!:D:D:Dave написа: и си готин!
Наздраве!
[unknown] написа:Е, как сега да не се надуя като пуяк, а?!!:D:D:Dave написа: и си готин!
Наздраве!
Наздраве, Аве!:D
Наздраве на всички!:D
Наздраве и на теб, Сете!Set написа:[unknown] написа:Е, как сега да не се надуя като пуяк, а?!!:D:D:Dave написа: и си готин!
Наздраве!
Наздраве, Аве!:D
Наздраве на всички!:D
Усмихна ме !
Не е спам, Незнайни, не е. Съчувствам ти за преживяното. Човек трябва да показва на бял свят тъмните страни от живота си, за да се справи с призраците от миналото.[unknown] написа:
Уффф...Всичко това което написах... Съжалявам Странниче, не исках да ти опропастявам темата!
Приемете го като спам някакъв...
Да Дарки, точно след 6-ти клас постъпих в у-ще на пълен пансион/интернат, прибирах се само в неделя, четири пъти в месеца и лятната ваканция. Когато внедриха системата на УПК, никой друг освен мен не знаеше къде съм си подал док. След това дойде казармата и когат се прибрах отново в "къщи" бяхме почти непознати хора.Dark написа:ъхъ, "Кой клас беше? 6-ти или 7-ми?"vyara написа:И при мен беше такаБоЕВ-ски написа:Интересно развитие на темата!
Аз пък случих на родители, либерални при това, либерализъм който граничи на моменти с незаинтересованост.
