Та... Някога, преди много нощи, си мислех и си говорех с Мнемо и с другите тук колко обичам библиотеката. Онази под покрива, дето ти гукат гълъби (върнах се да обясня - тази е на факултета ми). Онази, ледено студената, дето интимната светлина от лампите успява само леко да стопли върховете на пръстите (тази е на СУ). Онази, скърцащата, дето, за да вземеш речник или книга, те чува целият салон (тази пък е Народната)... Ама пък е светло и топло! Там, на втория етаж има една читалня, в която колкото пъти съм била, все е нямало жива душа, освен служителката.. Читалнята е с литература по биология, билки, треви и други подобни. И само там може да се използва един безподобен речник на 7 езика..
Обичам Библиотеката.. Ровенето в каталозите, чакането на книгата по заявка, миризмата на стари книги.. Обичам хората, които са там.
И напоследък много ми липсва, защото всяка справка почти мога да я направя, както съм по хавлия и халат.. Мога да намеря думата, да прочета куп информация, както се почесвам ... по врата, да кажем.
Имам една почти сюрреалистична история... Преди години Народната библиотека разкриваше отдел "Информационен". Хората, които се набираха за там, трябваше да могат да работят с компютър, най-малкото.... Абе, едно от местата беше за мен
Аз имах огромни съмнения. Хем сърби, хем боли... Но в деня, в който трябваше да се проведе събеседването, аз тръгнах. И на Цариградско автобусът закъса в една огромна пряспа сняг (навалял предната нощ и сварил ни неподготвени). Стигнах до Библиотеката с 40 мин. закъснение и ме досрамя да се явя на събеседването П.П. Имам още 2 такива случки - с Външно и с Министерство на образованието. Сякаш не ми е писано да работя "държавен служител"
Ама думата ми беше за библиотеката, това отживяло и отживяващо Нещо. Няма я вече кварталната, дето знаех всяка книга, само трябваше да пресека Голямата улица... Подпалиха сградата, защото мястото е златно
Ходихме с големия до Градската, да го запишем, ами то се оказа по-сложно от получаването на виза за САЩ:blink: Та, дано не съм права, но Библиотеката се връща към онова си състояние от преди ...50-на години, когато са я използвали само много специализирано, само хора, чиято работа е директно свързана с нея
... едно такова странно - за да си вземеш книга, намираш я някъде из селото, тя ти отключва, ровиш си кротко.... а библиотекарката - леко изненадана една такава...
- пусто време, ровя в нета, като ми потрябва нещо, кога го намеря, кога - не... а много обичам - да се заровя в книгите, да си потърся нещо конкретно, да си харесам нещо, намерено случайно.... а наоколо тихичко, народа стъпва почти на пръсти... супер 
Чудеше ми се много, след няколко дни извади други - беше им вдигнал цената на 2 лв (сигурно заради голямото търсене... от моя страна 
). Радвах им се като дете на играчка... 
то не че аз не се лепя ама то е от обсебващата зодия