Та... Някога, преди много нощи, си мислех и си говорех с Мнемо и с другите тук колко обичам библиотеката. Онази под покрива, дето ти гукат гълъби (върнах се да обясня - тази е на факултета ми). Онази, ледено студената, дето интимната светлина от лампите успява само леко да стопли върховете на пръстите (тази е на СУ). Онази, скърцащата, дето, за да вземеш речник или книга, те чува целият салон (тази пък е Народната)... Ама пък е светло и топло! Там, на втория етаж има една читалня, в която колкото пъти съм била, все е нямало жива душа, освен служителката.. Читалнята е с литература по биология, билки, треви и други подобни. И само там може да се използва един безподобен речник на 7 езика..
Обичам Библиотеката.. Ровенето в каталозите, чакането на книгата по заявка, миризмата на стари книги.. Обичам хората, които са там.
И напоследък много ми липсва, защото всяка справка почти мога да я направя, както съм по хавлия и халат.. Мога да намеря думата, да прочета куп информация, както се почесвам ... по врата, да кажем.
Имам една почти сюрреалистична история... Преди години Народната библиотека разкриваше отдел "Информационен". Хората, които се набираха за там, трябваше да могат да работят с компютър, най-малкото.... Абе, едно от местата беше за мен
П.П. Имам още 2 такива случки - с Външно и с Министерство на образованието. Сякаш не ми е писано да работя "държавен служител"
Ама думата ми беше за библиотеката, това отживяло и отживяващо Нещо. Няма я вече кварталната, дето знаех всяка книга, само трябваше да пресека Голямата улица... Подпалиха сградата, защото мястото е златно
Та, дано не съм права, но Библиотеката се връща към онова си състояние от преди ...50-на години, когато са я използвали само много специализирано, само хора, чиято работа е директно свързана с нея