pocti_bezobidna написа:Quid написа:pocti_bezobidna написа:Quid написа:Мнемозина написа:Quid написа:не е смешно:-)
Ясно. Ти си идеалист.
Отдавна го подозирах.

филантроп съм а не идеалист:blum:
Охооо, взе да става драматично

Сега трябва малко цинизъм и намек за трагичност и става перфектно!
Грийн? Що не забъркаш една бърза историйка от това?
ако вкараме драма е тука
нета ще се срути от четящи
за кво да правиме екцесии а:blum:
Е, чак пък да се срути!
Ами може да си поигряем с някакъв сюжет - защо не.
Другата седмица обаче ще имам повечко време да се отклонявам от служебните си задължения.
Може и да го обърнем после от драма в комедия.
После пък в кримка.
После в трилър.
И накрая - в мерена реч.
Без да променяме основните линии.
Колкото повече ограничения - толкова по-забавно.
Евкалиптус, оправи препаската си и влезе в дома на висшия сановник Туп. Говореше се, че Туп е виждал два пъти управителя на самия фараон, а един знаменателен път, колесницата на фараоновия готвач го блъснала на улицата и самия готвач го е пернал през лицето с бича. Евкалиптус не вярваше чак самия готвач да го направи, но кой знае, Туп беше много благороден. Приеха го и той, както му е ред легна по лице. Изправи се, бе!- каза му Туп, след половин час- кво си се проснал долу. Я кажи, сега ти за какъв се пишеш! Авангардист, а? Предадоха ми, че имаш нова идея за визия в изкуството. Некакви геометрични линии, тинтири, минтири... - Кубове, Лъч от косата на Ра!-успя да каже Евкалиптус- Вашата трета наложница видя рисунка и одобри безсрамното ми предложение да я предложа на твоя взор. - И къде си мислиш, че може да поставиш такова нещо? - В града, велики и славни победителю, на площада. - На площада, как не! Та да ми се смеят всички. Марш в пустинята, сътвори квот там си мислиш и ела ми кажи.
Осемнайсет години твори Евкалиптус, сума зор видя, цялата рода до девето коляно спука от бач барабар с робите, воловете и кой ли не и накрая свърши. Дойде великият ден, когато ладията на Туп доплува по Нил и самият Туп се изправи пред своя паметник. Колкото повече гледаше Туп, толокова повече му се отваряше устата, но звук не излизаше. Минутите течаха, напрежението растеше. - Бе да не е отровен?! - помисли изведнъж с ужас Евкалиптус- но слава на Озирис, началника на охраната тупна Туп по гърба, той успя да си поеме дъх и най- накрая рече: - Ти луд ли си бе!? Ненормалник с ненормалник! Кретен! Какво е това, бе!? Даже и куб не е. Хем и пари да съм му давал, ай сиктир оттука. Пак че ти покрих разходите се благодари, че ако знаех какво е, един пиастър нямаше да видиш. И аз па къде съм тръгнал меценатус(той знаеше бъдещето та затова знаеше че Меценат ще се роди и така нататък) да се правя, пфу. И разгневения Туп се качи обратно в ладията и отплува по течението.
Евкалиптус гледа известно време огромните пирамиди издигащи се на стотина метра височина в пустинята и изобразяващи Тут в победен поход на камила. Само че трябваше да бъдат погледнате под определен ъгъл. Той отиде и взе да ги гледа- май верно не приличаха много, по мязат на крава, е така тоя ред камъни са и очите на кравата ...и така - Бе майната му- рече- храмовете са халтура, а сега си работих за кеф. Хем може да мина я за филантроп, я за идеалист, я кой знае за кво. Се ще има полза. Е сега ще спретна един храм и пак ще ме позлатят.
И Евкалиптус се отдалечи като си пееше под нос
Дебелия Туп,
се спъна в бамбук,
гъзът му се спраска
с пращяш силен звук...
и кубизмът бе забравен за хлиядолетия