Вали
Вали
Вали. И къщата от крехки шепоти
се олюлява. С тънички отблясъци
нещата означават своя ред,
значение и място. Притъмнява.
И между мен и тях е пустота.
Чук-чук... дъждът! Все още има нещо,
което настоява, уточнява...
Духът ни се възражда. Ненадейно
прозира нежна светлина, пълзи
и с изтънени трепети оформя
значението, мястото, реда -
очарованието на нещата.
Сетивата
на крехкото Възраждане принадлежат...
Иван Теофилов
се олюлява. С тънички отблясъци
нещата означават своя ред,
значение и място. Притъмнява.
И между мен и тях е пустота.
Чук-чук... дъждът! Все още има нещо,
което настоява, уточнява...
Духът ни се възражда. Ненадейно
прозира нежна светлина, пълзи
и с изтънени трепети оформя
значението, мястото, реда -
очарованието на нещата.
Сетивата
на крехкото Възраждане принадлежат...
Иван Теофилов
Panta rhei...
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
НОЩНА УСМИВКА
Едва потрепва на деня кибритената клечка.
И циганският здрач в леса оформи свойта мечка!
Смален - стъменият ни двор е като храст в саксия.
Гълчи съседката - гласът й идва от фуния.
Акустиката на бита отдавна сякаш чака:
загони миши екове в капаните на мрака.
Прозяващият се съсед нощта оповестява.
Като египетско писмо светулка прелетява.
Светът е черен и голям в това безкрайно черно.
И черният просторен лай доказва, че е верно.
А древногръцкото небе от митове трепери.
Оптично разкроих за миг Венера в две Венери.
Усмивката ми се таи, но не остава в тайна -
В нощта попива и след миг е нощна и безкрайна...
Пак Иван Теофилов.
Едва потрепва на деня кибритената клечка.
И циганският здрач в леса оформи свойта мечка!
Смален - стъменият ни двор е като храст в саксия.
Гълчи съседката - гласът й идва от фуния.
Акустиката на бита отдавна сякаш чака:
загони миши екове в капаните на мрака.
Прозяващият се съсед нощта оповестява.
Като египетско писмо светулка прелетява.
Светът е черен и голям в това безкрайно черно.
И черният просторен лай доказва, че е верно.
А древногръцкото небе от митове трепери.
Оптично разкроих за миг Венера в две Венери.
Усмивката ми се таи, но не остава в тайна -
В нощта попива и след миг е нощна и безкрайна...
Пак Иван Теофилов.
Panta rhei...
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Re: Вали
Мнемозина написа:Вали. И къщата от крехки шепоти
се олюлява. С тънички отблясъци
нещата означават своя ред,
значение и място. Притъмнява.
И между мен и тях е пустота.
Чук-чук... дъждът! Все още има нещо,
което настоява, уточнява...
Духът ни се възражда. Ненадейно
прозира нежна светлина, пълзи
и с изтънени трепети оформя
значението, мястото, реда -
очарованието на нещата.
Сетивата
на крехкото Възраждане принадлежат...
Иван Теофилов

Нямам дъждовни, но и това май ще свърши работа.
Re: Вали
БоЕВ написа:Мнемозина написа:Вали. И къщата от крехки шепоти
се олюлява. С тънички отблясъци
нещата означават своя ред,
значение и място. Притъмнява.
И между мен и тях е пустота.
Чук-чук... дъждът! Все още има нещо,
което настоява, уточнява...
Духът ни се възражда. Ненадейно
прозира нежна светлина, пълзи
и с изтънени трепети оформя
значението, мястото, реда -
очарованието на нещата.
Сетивата
на крехкото Възраждане принадлежат...
Иван Теофилов
Нямам дъждовни, но и това май ще свърши работа.
Прекрасно е, благодаря ви!!
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Re: Вали
БоЕВ написа:
Нямам дъждовни, но и това май ще свърши работа.
А на онази, която беше пуснал в темата на Шштт, днес й намерих думичките:
(пак от Иван Теофилов, разбира се)
ЕДИН ЖИВОТ
За свои неща ми говори бабичката,
за важни неща,
които битието й до дъно осветяват.
Не може тя без обич и без грижи да остави
овцете, пилетата и голямата ливада.
Един вълшебен диалект поставя знаци
върху животните и сечивата.
А слънцето с лъчисти таралежи
в дърветата тършува...
И пак трънаци, гюл и шипки,
и трепетното време на ливадите
в прозявката на старата, която помни
безбрежността от време...
Напрегнато жуми,
над своите знания се кръсти
и пак се връща към растенията, сечивата...
Нагледен е животът й и бодър,
и него поменува бабичката.
В безбройни джобчета и пазви скътва семената
на своите разковничета и усмивки.
И планината разточително издига
цвета на нейния живот - висок, природен!
Panta rhei...
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Мнемозина написа:НОЩНА УСМИВКА
Едва потрепва на деня кибритената клечка.
И циганският здрач в леса оформи свойта мечка!
Смален - стъменият ни двор е като храст в саксия.
Гълчи съседката - гласът й идва от фуния.
Акустиката на бита отдавна сякаш чака:
загони миши екове в капаните на мрака.
Прозяващият се съсед нощта оповестява.
Като египетско писмо светулка прелетява.
Светът е черен и голям в това безкрайно черно.
И черният просторен лай доказва, че е верно.
А древногръцкото небе от митове трепери.
Оптично разкроих за миг Венера в две Венери.
Усмивката ми се таи, но не остава в тайна -
В нощта попива и след миг е нощна и безкрайна...
Пак Иван Теофилов.

дали уцелих с тази...
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Re: Вали
Мнемозина написа:БоЕВ написа:
Нямам дъждовни, но и това май ще свърши работа.
А на онази, която беше пуснал в темата на Шштт, днес й намерих думичките:
(пак от Иван Теофилов, разбира се)
ЕДИН ЖИВОТ
За свои неща ми говори бабичката,
за важни неща,
които битието й до дъно осветяват.
Не може тя без обич и без грижи да остави
овцете, пилетата и голямата ливада.
Един вълшебен диалект поставя знаци
върху животните и сечивата.
А слънцето с лъчисти таралежи
в дърветата тършува...
И пак трънаци, гюл и шипки,
и трепетното време на ливадите
в прозявката на старата, която помни
безбрежността от време...
Напрегнато жуми,
над своите знания се кръсти
и пак се връща към растенията, сечивата...
Нагледен е животът й и бодър,
и него поменува бабичката.
В безбройни джобчета и пазви скътва семената
на своите разковничета и усмивки.
И планината разточително издига
цвета на нейния живот - висок, природен!

Да си идва на мястото...
Re: Вали
ПРОСТИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛАМнемозина написа: Ох, за теб нещо друго съм приготвила, чакай сега.
Погледни на първата страница на Литернет - ей тука - първите едно-две-три стихотворения на Никита Нанков. И след това виж последното.
Не мога да ги дам като линкове поотделно.
“С лято”
не пише се слято.
Слято
пише се “слято”.
Неслято
пише се “не с лято”.
“Неслято”
пише се “неслято”.
“Неслято”
пише се слято.
“С лято”
пише се неслято.
“Не с лято”
пише се неслято.
Re: Вали
На този същия шемет ми беше попаднала една стихосбирка.4avdar4e написа: ПРОСТИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА
“С лято”
не пише се слято.
Слято
пише се “слято”.
Неслято
пише се “не с лято”.
“Неслято”
пише се “неслято”.
“Неслято”
пише се слято.
“С лято”
пише се неслято.
“Не с лято”
пише се неслято.
:rotfl24:
И вътре, къде по-нормални стихотворения, къде ей такива от този род.
И изведнъж гледаш - "Жив е той, жив е, там на Балкана...", ама цялото изтипосано.
И отдолу пояснение: "Нулева анаграма на стихотворението "Хаджи Димитър".
Panta rhei...
Re: Вали
Ох, ох, благодаря тиМнемозина написа: На този същия шемет ми беше попаднала една стихосбирка.
И вътре, къде по-нормални стихотворения, къде ей такива от този род.
И изведнъж гледаш - "Жив е той, жив е, там на Балкана...", ама цялото изтипосано.
И отдолу пояснение: "Нулева анаграма на стихотворението "Хаджи Димитър".
ТУК вече цвиля
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Така е, но за съжаление - нямам. Бях смимал едни пламъчета на свещици но снимките си отидоха при преинсталация преди време. Това ме подсеща, че трябва да снимам пак.Мнемозина написа:Мммм, аз тук нещо съвсем тъмно си представям.БоЕВ написа:[/img]Мнемозина написа:НОЩНА УСМИВКА
Едва потрепва на деня кибритената клечка.
И циганският здрач в леса оформи свойта мечка!
дали уцелих с тази...
da ne se otkloniavame ot osnovnata tema za denia
http://liternet.bg/publish13/n_nankov/p ... alizym.htm
http://liternet.bg/publish13/n_nankov/p ... alizym.htm
Не се, не се, пуснах го преди около 2 часа, ама май в другата темаzmeu написа:da ne se otkloniavame ot osnovnata tema za denia
http://liternet.bg/publish13/n_nankov/p ... alizym.htm
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Разбираш какво се казва в поезията ли?vyara написа:В началото беше словото. Да. Така пО се получава с картинките.
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
Даже не съм задълбавала да я чета, когато го написах.Марвин написа:Разбираш какво се казва в поезията ли?vyara написа:В началото беше словото. Да. Така пО се получава с картинките.
vyara написа:Даже не съм задълбавала да я чета, когато го написах.Марвин написа:Разбираш какво се казва в поезията ли?vyara написа:В началото беше словото. Да. Така пО се получава с картинките.Но видях, че се получава. После прочетох пуснатото в темата и едно не разбрах, признавам си - там за ръсел морис пиърс, сигурно ще да е ръсел нещо човека, но не задълбах и там, та тъй.
признавам си, че и аз запънах-до към пиърсинга изтникваха образи, нататък само ..сълзи и гърди
Ох, не, това е чудно наистина, обаче то някак не може да се обясни.Semiramis написа:vyara написа: Даже не съм задълбавала да я чета, когато го написах.Но видях, че се получава. После прочетох пуснатото в темата и едно не разбрах, признавам си - там за ръсел морис пиърс, сигурно ще да е ръсел нещо човека, но не задълбах и там, та тъй.
признавам си, че и аз запънах-до към пиърсинга изтникваха образи, нататък само ..сълзи и гърди:rotfl24::rotfl24:
Само ще кажа, че този е бил в една компания с разни други ОжаснУ образовани хора (то си личи от някои посвещения на стихотворенията), и предполагам, че тез всичките философи и семиотици са им запълвали немалка част от мислите по онова време.
Т.е., това най-вероятно е синтезиран, поетичен и вече крайно алкохолен вариант на един примерен техен купон.
П.П. Примерен в смисъл на "пример", а не на "благоприличен".
Panta rhei...
спрямо поета ли?Мнемозина написа:Е не е така.Semiramis написа:Мнемозина написа:Кой поет?
вероятно е казал същото, което ние тук
отвън нищо не се разбира
Аз спрямо него съм отвън.
да. и?
то това са били шеги и препратки със семиотици на маса, а не .. поне ..10% от тръпката ти се губят.
пък с нас-.ние сме си свикнали, но отстрани - я кухи, я за две жълти книжки им изглежда/ш/м/мееее
Ами явно не мога да го обясня, а щом не мога да го обясня, значи си е поезия.Semiramis написа: спрямо поета ли?
да. и?
то това са били шеги и препратки със семиотици на маса, а не .. поне ..10% от тръпката ти се губят.
пък с нас-.ние сме си свикнали, но отстрани - я кухи, я за две жълти книжки им изглежда/ш/м/мееее
Хм. То малко като с псувните в съседната тема се получи...
Panta rhei...
