Ето тука ще постна мой опит за разказ

[4avdar4e]

Ами то и процентът на убийства на половинката пак е в полза на мъжете...

С все по-нарастваща тенденция в обратната посока. Факт!

[Dark Angel]

Темата е огромна(предполагам, че няма тема, която да не е "огромна"). Има нещастни деца заради съсипани майки, има заради садистични бащи или заради разведени родители, заради изнасилвания и домашно насилие...
Мен в този разказ ме занимаваше това, което се случва с децата ни заради липса на комуникация. Латрево каза, че всички имаме този грях и аз съм съгласен с нея. Имаме дълг към децата си. Клише е да, чували сме го, но защо сега аз пиша тук, а не им се обадя? Защо гледам доктор Хаус, докато те скучаят. Защо не сме както едно време, когато е нямало телевизия? Тогава след вечеря са седели на масата и са говорели за игрите, за училището, за звездите, за баба Ванга или за вълшебства. Играели са любими игри, разказвали са приказки. Всички, ваедно. Баби, таковци, тути вместе, майки, деца, всички. Това, че не се случва сега има ли или няма значение?
Темата за домашното насилие ме занимава, да. Не мога да забравя как се почувствах, когато осъзнах прочетения някъде факт, че в Перник в 70% от семействата има домашно насилие. Няма да описвам картини и да правя алюзии, но това ми се стори страшно. Все пак ние го квалифицираме като лошо. Знаем че така не трябва. Докато липсата на внимание към децата, заради претовареното ни, свръх модерно ежедневие, макар и заклеймявано, не се счита за кой знае колко опасно. Няма тенденция да се осмиват заетите татковци, напротив, това е белег за сериозност и отговорност. В нашия свят отговорното е възрастните да са все по- заети. Колкото повече, толкова по-добре. Щом си зает, значи на теб разчитат, ти си важен, отговорен и сериозен. А НЕ ОБРАТНОТО.
Не знам дали успявам да обясня.

Добре де, що само си задаваш въпроси а не пристъпиш към действие????

Направо ти се дразня, да знаеш......

"Защо не сме като едно време.....

първо едно време си е едно време
2-ро какво ти пречи на теб лично да изтръгнеш ТВ-то из контакта, да седнете вечер на масата, да си приказвате за живота, вселената и всичко останало, да редите пъзъли и да си приказвате, да играете "Не се сърди човече", или Memory Game или каквото ще да е там....

и всички заедно да слагате масата за вечеря, и да сте заедно в свободното си време, и да не си скапвате (Вие, големите) свободното време със сериали, ТВ тъпня и т.н.

да знаеш, че децата няма да "грабнат" цялото ти време, ще установиш, че чудесно се забавляват сами, с приятелите им които ще Ви идват на гости и съвсем няма да те остават да не можеш да дишаш

Децата като знаят че ти си наоколо са значително по-спокойни
Заетия татко или мама които нямат време за истински важни неща са духовни убйци

[Глас в пустиня]

... Имаме дълг към децата си. Клише е да, чували сме го, но защо сега аз пиша тук, а не им се обадя? Защо гледам доктор Хаус, докато те скучаят. Защо не сме както едно време, когато е нямало телевизия? ...

Оправдания!
Искаш ли - намираш начин!
Крадеш от съня си или от така ценното "лично време"...да ти таковам Хаус-а! Няма такова предаване/фелм, което да е по-важно от децата!

[4avdar4e]

Не знам дали успявам да обясня.

Съвсем набързичко, че си !@#$%^^.
Светът се променя, ние с него. Всичко е много по-бързо, потокът информация е огромен. Вниманието не трябва да е прекалено (абе, тва съм го писала сто пъти и преди). Нещата се случват в движение. Разговорите, решенията.. Не знам дали е хубаво или лошо, но е факт. Дори, ако се замислиш, нашето детство мина по дворовете, чат-пат в библиотеките, по мазетата , без телевизия и интернет... Просто светът е друг. Страшно изменчив. Голямата цака е да се намери балансът, а той не може да бъде намерен, ако ние самите нямаме опорната точка в себе си, извън себе си, в Космоса, в църквата.. и където се сетиш. Опорната точка за всеки е различна, вероятно, но е важно да я има. Вервай ми, тва за баланса ти го казва чистокръвна везна

П.П. Записваме средното Дзвер на шуле, 1-ви клас, компютърен дизайн, моля ви се И пише там: основни умения, които се учат в 1-ри клас - да се работи с мишка. Е, това припаднА от смях просто

Не знам дали успях толко набързо да те успокоя

[Dark Angel]

Оправдания!
Искаш ли - намираш начин!
Крадеш от съня си или от така ценното "лично време"...да ти таковам Хаус-а! Няма такова предаване/фелм, което да е по-важно от децата!

Боев, супер го каза


ПП/ писнало ми е от мрънкащи, оправдаващи се хора
писнало ми е да слушам, че това не може да стане, че онова не може да стане....писнало ми е да слушам оправдания чрез които хората се мъчат да се самооправдаят за ежедневните малки и големи "престъпления" които извършват

[vyara]

Аз пък си искам време за мен, макар че практически такова (само за мен) си нямам, освен след 22.00ч. Но ми се струва достатъчно, когато детето дойде при теб или поиска нещо, или попита нещо, да му отдадем цялото си внимание, в точно този важен за него момент. Наблюдавам как има такива моменти, когато и аз казвам "остави ме на мира", "после", "утре" и т.н......, а това е кофти, наистина.

[Амаранта]

...... Няма тенденция да се осмиват заетите татковци, напротив, това е белег за сериозност и отговорност. В нашия свят отговорното е възрастните да са все по- заети. Колкото повече, толкова по-добре. Щом си зает, значи на теб разчитат, ти си важен, отговорен и сериозен. А НЕ ОБРАТНОТО.
Не знам дали успявам да обясня.

Добре де, що само си задаваш въпроси а не пристъпиш към действие????

Направо ти се дразня, да знаеш......

"Защо не сме като едно време.....

първо едно време си е едно време
2-ро какво ти пречи на теб лично да изтръгнеш ТВ-то из контакта, да седнете вечер на масата, да си приказвате за живота, вселената и всичко останало, да редите пъзъли и да си приказвате, да играете "Не се сърди човече", или Memory Game или каквото ще да е там....

и всички заедно да слагате масата за вечеря, и да сте заедно в свободното си време, и да не си скапвате (Вие, големите) свободното време със сериали, ТВ тъпня и т.н.

да знаеш, че децата няма да "грабнат" цялото ти време, ще установиш, че чудесно се забавляват сами, с приятелите им които ще Ви идват на гости и съвсем няма да те остават да не можеш да дишаш

Децата като знаят че ти си наоколо са значително по-спокойни
Заетия татко или мама които нямат време за истински важни неща са духовни убйци

Така е, пък и нещата не са толкова прости -
сядаш и обръщаш внимание. Навремето, най-неприятните мигове от детството ми бяха, когато майка ми караше баща ми да ми пообръща внимание, защото така било добре... Не беше по-добре. По-добре е, когато нещата си идват естествено.

[4avdar4e]

Наблюдавам как има такива моменти, когато и аз казвам "остави ме на мира", "после", "утре" и т.н......, а това е кофти, наистина.

А нима на теб не ти се е случвало да ги помолиш за нещо, пък те с отегчен или забоден в ТВ/комп/списание поглед да ти кажат "остави ме на мира", "после", "утре"

Малки са ти още, ама...

[Dark Angel]

Така е, пък и нещата не са толкова прости -
сядаш и обръщаш внимание. Навремето, най-неприятните мигове от детството ми бяха, когато майка ми караше баща ми да ми пообръща внимание, защото така било добре... Не беше по-добре. По-добре е, когато нещата си идват естествено.

напротив, нещата са ужасно прости когато става дума за деца, особено собствените ти

да обръщаш внимание съвсем не е трудно - човек може да си приказва с децата докато готви, глади, пише във форуми , вечеря, простира, оправя, докато лежи на дивана, докато седят вечер заедно в стаята....
нищо сложно не виждам

[vyara]

Наблюдавам как има такива моменти, когато и аз казвам "остави ме на мира", "после", "утре" и т.н......, а това е кофти, наистина.

А нима на теб не ти се е случвало да ги помолиш за нещо, пък те с отегчен или забоден в ТВ/комп/списание поглед да ти кажат "остави ме на мира", "после", "утре"

Малки са ти още, ама...

Ами сигурно ще ми се връща, ако го правя, знам ли...
В тази статия не пишеше точно това, а че майката наказва детето, защото не може да накаже собствената си майка, която е постъпвала по същия начин... Винаги ме е интересувало колко е трудно да избягаш от натрапения модел... Сякаш няма спасение от омагьосания кръг...

[Амаранта]

напротив, нещата са ужасно прости когато става дума за деца, особено собствените ти

да обръщаш внимание съвсем не е трудно - човек може да си приказва с децата докато готви, глади, пише във форуми , вечеря, простира, оправя, докато лежи на дивана, докато седят вечер заедно в стаята....
нищо сложно не виждам

Прости са, ако си близък/близка с децата си -
тогава, дори и една дума да не си размените някой ден, връзката си я има,
а като я няма, и часове и дни на ред да измисляш глупости, за които да си говорите, нея пак я няма.

[Dark Angel]

Аз пък си искам време за мен, макар че практически такова (само за мен) си нямам, освен след 22.00ч. Но ми се струва достатъчно, когато детето дойде при теб или поиска нещо, или попита нещо, да му отдадем цялото си внимание, в точно този важен за него момент. Наблюдавам как има такива моменти, когато и аз казвам "остави ме на мира", "после", "утре" и т.н......, а това е кофти, наистина.

практически аз нямам време за себе си, не и у дома
просто не става
нещата които правя за себе си някак се случват между другото

аз понякага си изпускам нервите и крещя като да ме дерат жива (ама то, то понякога направо е да полудееш
но като цяло гледам да отдавам вниманието, любовта, времето си - сега им трябва

а, и да допълня - това за перфектния външен вид в къщи
тук нямат нищо общо рекламите
това си е до собствено желание
и не изисква нещо спешъл, 5 минути са достатъчни
5 минути са нищо.....

[Dark Angel]

Прости са, ако си близък/близка с децата си -
тогава, дори и една дума да не си размените някой ден, връзката си я има,
а като я няма, и часове и дни на ред да измисляш глупости, за които да си говорите, нея пак я няма.

да, само дето не зная как точно става
някак е като магия
или може би тази магия е всъщност любов...
не зная
мен не ме бива с думите

[4avdar4e]

В тази статия не пишеше точно това, а че майката наказва детето, защото не може да накаже собствената си майка, която е постъпвала по същия начин... Винаги ме е интересувало колко е трудно да избягаш от натрапения модел... Сякаш няма спасение от омагьосания кръг...

Има една прелюбопитна поредица от книги, от които съм чела само "Отровните родители". Мдаа, хората отдааавна са открили Америка

[vyara]

В тази статия не пишеше точно това, а че майката наказва детето, защото не може да накаже собствената си майка, която е постъпвала по същия начин... Винаги ме е интересувало колко е трудно да избягаш от натрапения модел... Сякаш няма спасение от омагьосания кръг...

Има една прелюбопитна поредица от книги, от които съм чела само "Отровните родители". Мдаа, хората отдааавна са открили Америка

Може да са го констатирали, но по-важно е как да бъдеш себе си, как да не пренасяш омразата, как да простиш - на майка си, на детето си, на себе си... Никъде не се казва кое е здравото майчинство, само за перверзното разбрахме.

[ELBI]

e, de, е де... другарки и другари Дарки и БоЕВ...

нещата са леко по-сложни... въпреки, че не съм добър пример, щото до към 13-14 годишна възраст, от когато се лепваха за компа или си намираха свои занимания (въпреки моите покани и навик да правим нещо заедно) почти не помня да съм седнал за тивито и да не правя нещо с децата... (може да е от склерозата).

Все пак мисля, че сте прекалено остри с Грийн. Той стотици пъти е споделял как е чел, играл с малките си деца... че понякога го чопли като гледа мач/филм ... че не е с децата си, не значи че е убиец. Духовен де.

Според мен големите също имаме право на живот. И къде е точно границата (веднъж седмично, 2 пъти...) не знам. Аз тръгнах на танци и почнах да гледам сериали точно след като установих, че поради възрастта ... децата се кефеха повече да са с приятели пред компа или да си гледат техните сериали/музики. Гледах да не им се сърдя :)

Надали може да се тегли линия на "какво-колко".

Вероятно съм пристрастен в случая, щото знам, че Грийн е добър и загрижен баща... бе иначе има много неща, с които съм съгласен с вас...

[4avdar4e]

Може да са го констатирали, но по-важно е как да бъдеш себе си, как да не пренасяш омразата, как да простиш - на майка си, на детето си, на себе си... Никъде не се казва кое е здравото майчинство, само за перверзното разбрахме.

Верче, в тази книга пише точно за това: как да си простиш, да им простиш, за да вървиш напред
Въобще прошката е голямо нещо и адски трудно (ако е искрена, де)!!

[ELBI]

...не зная
мен не ме бива с думите

явно, обаче добре работиш с цифри и факти... и хора :)

представяш ли си всички да бяхме добре с всичко и всички - някаква лигавотия

[vyara]

Въобще прошката е голямо нещо и адски трудно (ако е искрена, де)!!

Безспорно! "...и прости нам дълговете, както ние прощаваме на нашите длъжници...". Това е себепречистване и отхвърляне на огромен товар. Висша форма на егоизъм, може да се каже. :blum:

[Dark Angel]

e, de, е де... другарки и другари Дарки и БоЕВ...

нещата са леко по-сложни... въпреки, че не съм добър пример, щото до към 13-14 годишна възраст, от когато се лепваха за компа или си намираха свои занимания (въпреки моите покани и навик да правим нещо заедно) почти не помня да съм седнал за тивито и да не правя нещо с децата... (може да е от склерозата).

Все пак мисля, че сте прекалено остри с Грийн. Той стотици пъти е споделял как е чел, играл с малките си деца... че понякога го чопли като гледа мач/филм ... че не е с децата си, не значи че е убиец. Духовен де.

Според мен големите също имаме право на живот. И къде е точно границата (веднъж седмично, 2 пъти...) не знам. Аз тръгнах на танци и почнах да гледам сериали точно след като установих, че поради възрастта ... децата се кефеха повече да са с приятели пред компа или да си гледат техните сериали/музики. Гледах да не им се сърдя :)

Надали може да се тегли линия на "какво-колко".

Вероятно съм пристрастен в случая, щото знам, че Грийн е добър и загрижен баща... бе иначе има много неща, с които съм съгласен с вас...

е да де, ама Грийн се пита що гледа Д-р Хаус докато децата му скучаят....

аз не казвам че родителите нямат прано на собствен живот... ти пък
как бих могла да напиша такова нещо като щъкаме насам-натам по нощите или в ранните утрини ходим да пием кафе заедно

Грийн говори за вечерите у дома, всички са вкъщи, малките имат милион въпроси, малките имат милион преживявания, малките искат да общуват и ?
какво пречи това време да бъде за семейството, за всички

дразни ме щото само си пита, не се изисква гениалност или несметни богатства з да обръщаш внимание (истински) на децата си

[Dark Angel]

явно, обаче добре работиш с цифри и факти... и хора :)

представяш ли си всички да бяхме добре с всичко и всички - някаква лигавотия

не си представям тълпи от гений
честно

[ELBI]

В тази статия не пишеше точно това, а че майката наказва детето, защото не може да накаже собствената си майка, която е постъпвала по същия начин... Винаги ме е интересувало колко е трудно да избягаш от натрапения модел... Сякаш няма спасение от омагьосания кръг...

Хич не съм съгласен с това... За мен урокът "какъв да си като родител" започна още като бях дете.

Може би ... съм забравил куп уроци, нищо чудно да повтарям някои грешки и думи... (странно - не са ми намеквали за това, но ще видя/чуя след време - за други кусури съм бил открито и яростно критикуван от престолонаследниците - даже безпощадно), но определено съм избягал от натрапения модел. Всъщност това не бе така трудно - нашите нямаха време да ходят с мен на ски, игри, кино...не купонясвахме до 14-тия рожден ден с моите приятели...само се осведомяваха чат пат за оценките ми и...да изкритикуват тъпите модерни песни и какво ли още не... Истина е, че си бяха заети хора - много бачкане, никакви отпуски и почивно време ... кариера и т.н.

Та - зависи си от човека - мисля, че има спасение от омагьосания кръг. Всъщност има спасение от всеки кръг в живота - стига да си го усетил, да имаш сили и визия да го промениш. Очевидно е, че спасение няма от кръговете, които не виждаме и в които сме зациклили. Ала когато в теб се сблъскат различни неща (професии, култури, хора, ситуации, мисли, чувства) - най-често успяваш да излезеш (поне за мен бе така през тези много години) от някакви "аксиоматични" в твоята страна/град/служба/професия/семейство кръгове...

Такива ми ти работи.

[ELBI]

...е да де, ама Грийн се пита що гледа Д-р Хаус докато децата му скучаят....

аз не казвам че родителите нямат прано на собствен живот... ти пък
как бих могла да напиша такова нещо като щъкаме насам-натам по нощите или в ранните утрини ходим да пием кафе заедно

Грийн говори за вечерите у дома, всички са вкъщи, малките имат милион въпроси, малките имат милион преживявания, малките искат да общуват и ?
какво пречи това време да бъде за семейството, за всички

дразни ме щото само си пита, не се изисква гениалност или несметни богатства з да обръщаш внимание (истински) на децата си

Според мен Грийн не пита само това. Идва един момент, в който децата скучаят, но и не се задоволяват с твоите приказки и идеи. И ти гледаш (примерно) нещо си там. Може и да не е този момент. ПЪк и лично за мен Грийн постави повече акцент върху ефективността на комуникацията с децата (нещо, с което аз милион пъти съм се блъскал и ... съм бил щастлив, когато намеря решение) - за това, че по някаква, независеща от любовта му към децата причина (тук причините може да са 1001), той е пред телевайзорът, а те - скучаят.

Ала може и аз грешно да съм разбрал.

Замисли се и може да се сетиш маса причини под повърхността (да не давам примери), в които е верен сценарият, даден от Грийн.

Примерно.

[ELBI]

явно, обаче добре работиш с цифри и факти... и хора :)

представяш ли си всички да бяхме добре с всичко и всички - някаква лигавотия

не си представям тълпи от гений
честно

щото ти е бедно въображението.

Ако можеше да се набуташ в мозъка на всеки от тълпата, да знаеш как представата ти щеше пръкне на милимундата...

[Green Light]

Не знам дали успявам да обясня.

Добре де, що само си задаваш въпроси а не пристъпиш към действие????

Направо ти се дразня, да знаеш......

"Защо не сме като едно време.....

първо едно време си е едно време
2-ро какво ти пречи на теб лично да изтръгнеш ТВ-то из контакта, да седнете вечер на масата, да си приказвате за живота, вселената и всичко останало, да редите пъзъли и да си приказвате, да играете "Не се сърди човече", или Memory Game или каквото ще да е там....

и всички заедно да слагате масата за вечеря, и да сте заедно в свободното си време, и да не си скапвате (Вие, големите) свободното време със сериали, ТВ тъпня и т.н.

да знаеш, че децата няма да "грабнат" цялото ти време, ще установиш, че чудесно се забавляват сами, с приятелите им които ще Ви идват на гости и съвсем няма да те остават да не можеш да дишаш

Децата като знаят че ти си наоколо са значително по-спокойни
Заетия татко или мама които нямат време за истински важни неща са духовни убйци

Очевидно не съм успял да обясня това което имам предвид, Дарки. Аз не молех за съвет, а говорех за явлението "Нямам време" отнесено към явлението "Детско насилие". Общо взето, не частно.

[Green Light]

... Имаме дълг към децата си. Клише е да, чували сме го, но защо сега аз пиша тук, а не им се обадя? Защо гледам доктор Хаус, докато те скучаят. Защо не сме както едно време, когато е нямало телевизия? ...

Оправдания!
Искаш ли - намираш начин!
Крадеш от съня си или от така ценното "лично време"...да ти таковам Хаус-а! Няма такова предаване/фелм, което да е по-важно от децата!

Да разбирам, че ти телевизия не гледаш, тук не пишеш...? Не, сори, за теб не говоря, не говоря за никой в частност, и не оправданията са това което пречи, а поощренията. Моркова, който обществото подава на вечно заетите, те, заетите са тези които успяват, техния имидж е добрия, бъди работоспособен, отговаряй на мейли до девет, поемай задачи, пръв пристигай и последен си тръгвай и ще преуспееш. Това е добро. Злото е колежката, която си тръгва точно в 5и30 всеки ден, независимо от работата, защото трябва да вземе лапешора от ДГ. Бе не може ли да извика бабата, бе, ние проект ли предаваме сега или си играеме на шикалки. Кифла, с кифла, кой ще поеме нейната работа? Аре баста

[Green Light]

Не знам дали успях толко набързо да те успокоя

Всъщност ме разтревожи. Оказва се че май само аз не обръщам внимание на Терминаторите, ако и с Бейби е така....
Бляк! днес даже майтапите не ми се получават, аре да идва утре, гаден ден. Майтапа който не ми се получи е дето сме толйкова пърфект всички, понеже нали кусура ни е че сме идеални тука, кой беше казал- все се обичаме с жените си, все сме умни, работим, децата гледаме.... розов свят....

[Green Light]

e, de, е де... другарки и другари Дарки и БоЕВ...

нещата са леко по-сложни... въпреки, че не съм добър пример, щото до към 13-14 годишна възраст, от когато се лепваха за компа или си намираха свои занимания (въпреки моите покани и навик да правим нещо заедно) почти не помня да съм седнал за тивито и да не правя нещо с децата... (може да е от склерозата).

Все пак мисля, че сте прекалено остри с Грийн. Той стотици пъти е споделял как е чел, играл с малките си деца... че понякога го чопли като гледа мач/филм ... че не е с децата си, не значи че е убиец. Духовен де.

Според мен големите също имаме право на живот. И къде е точно границата (веднъж седмично, 2 пъти...) не знам. Аз тръгнах на танци и почнах да гледам сериали точно след като установих, че поради възрастта ... децата се кефеха повече да са с приятели пред компа или да си гледат техните сериали/музики. Гледах да не им се сърдя :)

Надали може да се тегли линия на "какво-колко".

Вероятно съм пристрастен в случая, щото знам, че Грийн е добър и загрижен баща... бе иначе има много неща, с които съм съгласен с вас...

Тенкю май френд. За малко до затвор да ме докарат тия. Аз защо ги мразя

[Green Light]

Аз пък си искам време за мен, макар че практически такова (само за мен) си нямам, освен след 22.00ч. Но ми се струва достатъчно, когато детето дойде при теб или поиска нещо, или попита нещо, да му отдадем цялото си внимание, в точно този важен за него момент. Наблюдавам как има такива моменти, когато и аз казвам "остави ме на мира", "после", "утре" и т.н......, а това е кофти, наистина.

Same here! Време за мен ми дай, време за мен ми дай и повече не ме мъчи. Вземи панелите, трабанта, но времето ми остави!

Сега събота и неделя си лафехме с приятели, че всички съвременни психолози и психотехники говорят за това, че трябва да "отделяш време"
– за жена си
- за неформални срещи с колеги
- децата
- за тебе
Баси времето, баси чудото. Да го направят на хапчета в края на краищата...

[ELBI]

..
Тенкю май френд. За малко до затвор да ме докарат тия. Аз защо ги мразя

споко - ще ти нося цигари и порно списания. Ама и ти на мен, че и мен се опитват да ме бутнат там Баси колко съм разтревожен... Лошото е, че не мразя. Може пък да почна. В живота толкова пъти се обръща баничката, чувствата, ситуациите... странно нещо е живота. И не рядко - непредвидим...

[holi_day]

...........

Разказът притежава най-ценното - силата да въздейства. Разпечатах го и го прочетох два пъти, така че мнението ми не е само емоционално, от вълнението кой го е писал. Някои думи ми прозвучаха първоначално грубо, но сякаш са си на мястото... Трябва му добър редактор и някой да поправи множеството правописни грешки. Малко трябва да се пипне към края, но не мога да усетя точно кво.
Остави го малко (не много!) да поотлежи и тогава редактирай.
Грийн, в книга се публикува обикновено повече от един разказ:winkw:. Този спокойно може да си намери местенце между страниците. Тъжната и `депресарска` музика обикновено е вечна, често така е и в литературата.

[Green Light]

...........

Разказът притежава най-ценното - силата да въздейства. Разпечатах го и го прочетох два пъти, така че мнението ми не е само емоционално, от вълнението кой го е писал. Някои думи ми прозвучаха първоначално грубо, но сякаш са си на мястото... Трябва му добър редактор и някой да поправи множеството правописни грешки. Малко трябва да се пипне към края, но не мога да усетя точно кво.
Остави го малко (не много!) да поотлежи и тогава редактирай.
Грийн, в книга се публикува обикновено повече от един разказ:winkw:. Този спокойно може да си намери местенце между страниците. Тъжната и `депресарска` музика обикновено е вечна, често така е и в литературата.

Ами мерси и на теб, мадам! Може и да не го изоставя съвсем тоя разказ, макар че ценното в него, що се отнася до мен, де, е това че беше опит. И престрашаване. Не беше лош опит, понеже много разбрах, за моето си писане. Не е шега писането, и е много глупаво да си мисля, че може да иде отвътре и че мога да го правя без подготовка. Бъдещето ще покаже дали въобще мога.

[Dark Angel]

аз срам не срам ще призная че имам разни разкази публикувани
и пари даже са ми давали за тях
оубаче тук нивга не бих пуснала нещо

[Дядо Капинчо]

аз срам не срам ще призная че имам разни разкази публикувани
и пари даже са ми давали за тях
оубаче тук нивга не бих пуснала нещо

И що тъй? Да не ни подбиваш самочувствието ли?

[holi_day]

аз срам не срам ще призная че имам разни разкази публикувани
и пари даже са ми давали за тях
оубаче тук нивга не бих пуснала нещо

И що тъй? Да не ни подбиваш самочувствието ли?

Сигурно сме големи критикари.

[frisky lioness]

аз срам не срам ще призная че имам разни разкази публикувани
и пари даже са ми давали за тях
оубаче тук нивга не бих пуснала нещо

И що тъй? Да не ни подбиваш самочувствието ли?

Сигурно сме големи критикари.

или скрънзи:lol::lol:

[Semiramis]

аз срам не срам ще призная че имам разни разкази публикувани
и пари даже са ми давали за тях
оубаче тук нивга не бих пуснала нещо

И що тъй? Да не ни подбиваш самочувствието ли?

Сигурно сме големи критикари.

или скрънзи:lol::lol:

или съвсем ще ни кръстоса погледите

аз не бих пуснала, признавам

[Dark Angel]

аз не бих пуснала, признавам

я как мислим еднакво
направо се шашнАх

ПП/ сега се чудя що ми трябваше да признавам такива грехове

[Semiramis]

аз не бих пуснала, признавам

я как мислим еднакво
направо се шашнАх

ПП/ сега се чудя що ми трябваше да признавам такива грехове

тихо-тихо... аз няма повече

[holi_day]

или скрънзи:lol::lol:

или и двете заедно.