Бъззз…

[сър Айвънхоу]

Бъззз…

Бъззз…
Обръщам се на другата страна и се правя, че не го чувам.
Бъззз…
Завивам се през глава, дишам тежко и скоро отново се завивам целия плувнал в пот.
Бъззз…
ПЛЯС!
Реакцията ми е вече факт, само че сега вече имам отпечатък от ръка на лицето.
Бъззз… - един вид – Не успя!
Това нещо ми се подиграва… обръщам се отново и се омотавам в завивките като пашкул. Оставям само малък отвор за дишане.
Чакам…
Няма грешка:
Бъззз…
Ядосано захвърлям възглавницата си в посока на Бъззз и сядам в леглото. Едва успявам да направя това и край ухото ми отново звънва едно закачливо “Бъззз…”
Закривам лице с ръце, запушвам уши. Седя и чакам…
Нищо!
Отпушвам уши и вдигам ръце от сънената си физиономия. Естествено:
Бъззз…
Въздъхвам тежко. Няма как. От векове наред тази борба се е водила, ще се води и в бъдеще. Направо виждам първобитния хомосапиенс да лежи дирибейски на постелка от кожи, в праисторическите му крака похърква (промърква) динозавър и точно когато сънят омайва нашият човек…
Бъззз…
Отначало и той не реагира особено. Просто се обръща на другата си праисторическа страна.
Бъззз…
Щраква няколко пъти кремъка и пламва древен огън. Хомосапиенсът се оглежда внимателно наоколо.
Нищо!
Погледът му се плъзва по стените на домът-пещера. За момент се спира върху спящия динозавър… После праотецът загася огъня и отново ляга, стискайки в ръце отбранителното средство на времето си – бухалката. И какво мислите?
Бъззз…
БАМ! БАМ! БАМ!
След това отново се щракат кремъци, пали се огън. Оглежда се стаята. Всичко е както преди, само дето светът вече никога няма да види жив динозавър. Какво да се прави – СЪДБА!
Бъззз…
Това отново е моето Бъззз, в смисъл че не е онова праисторическото. Макар че… Знам ли!?!
Какво да правя? Лягам по гръб, затварям очи и се правя на умрял. Не че виждам някаква логика в това, но някои казват, че помагало. Вероятно идеята се крие в това, че на Бъззз ще му се стори безинтересно да си играе с труп, ще изпита жал към скромната ми погинала особа, или просто ще му стане гнус от мен, но във всички случаи ще реши да отлети далеч, далеч за да тормози друг.
Бъззз…
Никаква реакция – нали съм труп. Не мърдам, дори не дишам.
Бъззз…
Пак си трая!
Бъззз…
Започвам да се изнервям. Това тъпо Бъззз не вижда ли че съм мъртъв и няма смисъл повече да ме тормози? Че това си е чиста гавра с труп!!!
Бъззз…
Усещам леко гъделичкане по челото си…
ПЛЯС!
Няколко секунди плесницата ехти в ушите ми.
Не! Не Бъззз, аз сам се зашлевих…
Бъззз… - Един вид – “Ааа… Мъртъв значи!!!”
Оставам легнал, а в главата ми се въртят мрачни мисли за самоубийство. Как ли ще се изненада Бъззз, ако след тричасово бръмчене открие, че вече му намирисвам и де юре и де факто съм умрял?
Бъззз…
Отново нещо броди по челото ми.
ПЛЯС! ПЛЯС! ПЛЯС! ПЛЯС!
Бъззз…
Този път Бъззз звучи още по-игриво, весело, щастливо… Знам ли и аз как.
Нямам сили да се боря. Признавам: “Бъззз е по-силен от мен!”
Бъззз…
Да, да. Точно така е. признавам го! А и как ли да го отричам. Няма друг, който да е използвал челото ми за самолетоносач, така да се каже за “база”. Спор няма! По-слаб съм от Бъззз.
Чувам едно прощално “Бъззз…” да отлита към друга база. Предстоят нови битки, нови победи…
Смирено отпускам глава. Тишина. Блажена тишина. Бъззз тормози някъде, някого другиго. Знам ,че е подло, но злорадствам. Отпускам се усмихнат и задрямвам…
Бъззз… бъззз… бъззз… бъззз… бъззз… Бъз, бъз, бъззззззззззз…….


Няма как. Така е. При хвъркатите когато татко свие гнездо, всички се нанасят в него. Съдба – нали съм база…


П.П. това не е мое... на един приятел е, ама съм сигурен, че ще му е приятно да го прочетете...
някои от вас го познават и лично, ама... може и да не се сетят...
П.П.П. ако ви хареса, може да ви пусна още някой негов разказ...

[І]

Бъззз…...

Верно са гадове тия.
И от ракия у кръвта не се трогват гадовете... Щу лампи и чаши са паднали у жертва...не е истина


п.п. Дан`ми забравиш списъка с филми /Ирония судбы-2 си го искам и ще си го търся кат зестра да знаеш! /
И...имам задачка закачка за теб!

Познай 3-те разлики /освен дет аз съм плешив/

I say a little prayer for you

[vyara]

Поздрави на приятеля ти.
Най-много ми хареса дето праисторическия човек пали огън, оглежда, загася го и ляга и после пак пали огън и т.н.

[Semiramis]

много ми хареса, хехе...
края много.
задочни поздрави или поздравления, което избереш.

[Ън]

П.П. това не е мое...

Тъкмо се притесних, че аз съм единственият тук, който не пише стихове или проза. Пфиуууу...олекна ми- двама сме...

[сър Айвънхоу]

П.П. това не е мое...

Тъкмо се притесних, че аз съм единственият тук, който не пише стихове или проза. Пфиуууу...олекна ми- двама сме...

е, сега! ще се обиждаме ли, що ли???
баси... дори не ме и четеш
а аз те имах за приятел...

[vyara]

П.П. това не е мое...

Тъкмо се притесних, че аз съм единственият тук, който не пише стихове или проза. Пфиуууу...олекна ми- двама сме...

Не, не сте. Е, може да сте двама, ама с някой друг.

[Remmivs]

не разбрах това с края май
за таткото гнездото и базата
но знам, че кръвосмучещите комари са мхм женски

[сър Айвънхоу]

Вирус

Когато му казаха, че е преминал всички изпитания и е готов да се впусне из дебрите на мрежата, той помисли че му се подиграват. Бяха минали само няколко часа от появата му на бял свят, и вече му се оказваше честта да влезе в реалността. Огледа за кратък момент милото, родно пространство, хвърли последен поглед на множеството братя, сестри и братовчеди и... тръгна.
В миловидното пространство сред множеството мирно съществуващи индивиди естествено никой не обърна внимание на онова нищожно-малко създание, което пристигна със сутрешната поща и се разположи послушно там, където бе разпределено. Макар никой да не му предвещаваше блестящото бъдеще за което мечтаеше малкото същество и дори ако бе забелязано от някого, който при всички случаи би му дал живот най-много до следващото прочистване, то побърза да се благоустрои, да си запише няколко полезни адреса, за в краен случай и спокойно започна подготовка за големите дела които му предстояха.
Първа задача бе намирането на приятели. В големият град не можеше без тях. И колкото по-големи и влиятелни бяха те, толкова по-сигурно щеше да е бъдещето. Избра си един наистина голям... Отиде право при него и го заговори. Има нещо много, много странно във взаимоотношенията между съществата. Те винаги искат да знаят кой си, какъв си и какво искаш. Важното е да звучиш правдоподобно. Дори не му мина пред ума да се представя. На бързо измисли една правдоподобна и много убедителна история която свърши работа и още в първият час на своето първо пътешествие в големият свят на мрежата, то си намери приятел. Има нещо много интимно в тези първи приятели. Готов се да им дадеш всичко и на практика не искаш нищо. Те пък от своя страна са готови да поискат всичко. Но така е устроен света. То не се сърдеше на новият си, първи приятел в големият град. Имаше известни угризения поради факта че послъга в биографията си, но всъщност кой го е грижа.
Работата бе проста и лесна. Когато някой клиент поискаше от големият приятел нещо, То трябваше да осигури доставката. Стараеше се колкото можеше и дори се сприятели с някои от клиентите. Е, повечето бяха снобари и не искаха и да чуят за него, но То внимателно, без да се натрапва прилежно изпълняваше доставките и прилагаше малки визитки с адреса си за връзка. И макар да беше сигурен че това няма да предизвика желаният ефект продължаваше с упоритостта на строител да изгражда своя собствена мрежа от познанства.
Точно тогава се появи Тя. Тя беше едно от онези елегантни решения на сложни проблеми, които могат да бъдат открити само от един, но да бъдат оценени от всички. Такива като нея просто нямаше. Тя бе единствена и това бе ясно. Веднага прие визитката му и обеща да го потърси. И колкото и невероятно да звучеше наистина го потърси. Е на това ако не му се вика късмет то на кое?
Говореха си за много различни неща. Колкото и трудно е да намериш добър събеседник на ново място, толкова е неестествено той сам да те потърси. Но това не са чудесата на света, а обикновените неща от живота в големия град на пространството. То й каза че живота е сложен. Тя му отговори че е така. То й каза че единствения начин да се спасиш е да си останеш дете. Тя се съгласи. Той й каза че само така ще продължи да се усмихва. Тя за пореден път се съгласи и обобщи: Когато човек вижда светът през очите на дете се смее по-често, но още по-често задникът му е мокър. Нали ви казах че е невероятна?
Животът в пространството продължаваше. Имаше много прекрасни дни за Него и те преди всичко бяха свързани с Нея. Всъщност като се поопознаха се оказа, че Тя не върши нищо конкретно. Това спомогна за взаимното им разбиране защото То се чувстваше все по малко като НЕ част от големия град. Продължи да изпраща визитки с името си на потенциалните нови приятели, а някои от тях дори го търсеха. Големият град все повече му ставаше близък и топъл. Приветлив и дружелюбен. То познаваше почти всички, и почти всички го познаваха... или поне притежаваха няколко негови визитки.
В един прекрасен ден, Тя се приближи до него и му се усмихна. То й каза здравей. Тя се съгласи. То й подаде поредната си визитка. Тя я пое и се усмихна отново. То зачака да види какъв извод е направила. От виртуалните й очи се пророни една малка и нежна сълза и Тя заключи: Ти си вирус! След това го премахна. И Него, и всичките му визитки. Нали ви казах че е невероятна?


П.П. и този много ми хареса... пак е от същия автор...

[Ън]

П.П. и този много ми хареса... пак е от същия автор...

Да ти кажа, след като прочетох първото изречение- отидох най- отдолу, за да прочета последното...
Очакванията ми се оправдаха, тъй че пропуснах останалата част от разказа.

[holi_day]

П.П. и този много ми хареса... пак е от същия автор...

Поздравления за автора. Браво! Има ли още?

[Green Light]

Аз това съм го подминал, бе!
Нищо няма да подминавам повече.
Много ми хареса!

[сър Айвънхоу]

П.П. и този много ми хареса... пак е от същия автор...

Поздравления за автора. Браво! Има ли още?

има още много, ама са големшки за постване тук...
от известно време се опитвам да го накарам да се регне и пропише и тук, ама... ще видим...

[holi_day]

от известно време се опитвам да го накарам да се регне и пропише и тук, ама... ще видим...

Това е работа за сноу.

[сър Айвънхоу]

от известно време се опитвам да го накарам да се регне и пропише и тук, ама... ще видим...

Това е работа за сноу.

викаш, да й дам координатите му и да почне да го кандърдисва?

[holi_day]

викаш, да й дам координатите му и да почне да го кандърдисва?

Ми ку искаш гарантиран успех, а не малко вероятен, евентуално възможен.

[сър Айвънхоу]

викаш, да й дам координатите му и да почне да го кандърдисва?

Ми ку искаш гарантиран успех, а не малко вероятен, евентуално възможен.

ш'си помисла над въпроса...

[Kent]

П.П. и този много ми хареса... пак е от същия автор...

Да ти кажа, след като прочетох първото изречение- отидох най- отдолу, за да прочета последното...
Очакванията ми се оправдаха, тъй че пропуснах останалата част от разказа.

аз пък го прочетох цялото и не ми хареса, обаче....
колко сме различни сички бе
а това е прекрасно:-)

[holi_day]

ш'си помисла над въпроса...

Ок.

П.П. Боужей, сега се чудя не са ли малко 10-тте % от хонорара на сноу. Толку лесно беше да си ги заслужа.

[сър Айвънхоу]

ш'си помисла над въпроса...

Ок.

П.П. Боужей, сега се чудя не са ли малко 10-тте % от хонорара на сноу. Толку лесно беше да си ги заслужа.

обикновено израза, дето го използвах е в негативна страна...

[holi_day]

обикновено израза, дето го използвах е в негативна страна...

То пъ аз винаги квото говоря, трябва да се чете буквално.

[сър Айвънхоу]

обикновено израза, дето го използвах е в негативна страна...

То пъ аз винаги квото говоря, трябва да се чете буквално.

аз да си кажа... да не останеш с грешни нагласи и очаквания...

[holi_day]

аз да си кажа... да не останеш с грешни нагласи и очаквания...

10% лесно и бързо се харчат, не си струваше ни да планирам, ни да мечтая прибързано за какво шъ съ. :lol: Само се чудя, дали за няколко минути се олихвиха.

[сър Айвънхоу]

Само се чудя, дали за няколко минути се олихвиха.

е, ти направо надскочи ония яките момченца, дето дават "свръхкраткосрочни" кредити, бре!

[Дядо Капинчо]

аз да си кажа... да не останеш с грешни нагласи и очаквания...

"Кажи си приказката Бероне!"