Пътища към щастието
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
Ами! Нищо повече не исках да кажа. Слушах ви снощи как си бъбрите, беше много хубаво. На мен вече ми се мълчи.Капинчо написа:Аз малко се поразприказвах снощи, ама вечерите ми действат така и малко ми трябва.
Верче, ти искаше нещо да си кажеш, и тема си отвори, пък аз като отворих една уста - Аз, Аз, Аз ...
Извинявай!
Едно поздравче за преситените мълчания и за пълната ти празнота или празна преситеност, не знам кое е по-правилно.
Промяна
Дългокоса... Дългата коса
ще прикрие тъмните ми мисли.
Казват, че съм станала жена...
Две деца, съпруг... Какво ми липсва?!
Ах, децата... Аз ли ги родих...
Сякаш са ми братче и сестриче.
Дъщеря ми още кротко спи.
Но синът ми тича след момичета.
Този, който сяда уморен
и заспива често над вечерята,
беше принц. Ала заради мен —
стана делник. Подреден и верен.
Как завиждам! Не, не съм добра.
С черна завист гледам долу в локвите
как оная, с късата коса,
се търкаля и е светло-мокра.
И ми иде страшно да крещя
във това мълчание преситено.
Но разтърсвам рошава глава.
И викът умира под косите ми.
Камелия Кондова
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Тва много хубаво, бе Вяра. Много ми хареса. Всички ли си мислиме така? И дали и за внуците ще е същото? И те ли ще са ни братчета и сестричета насън?
Жалко, че не можем да направим тема за любими стихове. Понеже ще е от хиляда страници и нещо там, на сървър, код, програма или нещо друго със страшно име ще изгърми. Като нищо.
Жалко, че не можем да направим тема за любими стихове. Понеже ще е от хиляда страници и нещо там, на сървър, код, програма или нещо друго със страшно име ще изгърми. Като нищо.
Много я обичам...vyara написа: Камелия Кондова[/i]
По хората ходи
Хайде, нищо ново под небето.
Срути се, но не последен замък.
Само се страхувам за сърцето си -
още малко и ще стане камък.
А сърце ми трябва, да обичам
простички неща като тревата,
бялата невинност на кокичето,
шарената лудост на децата ми...
Трябва ми сърцето, за да мога
утре (ще се случи да го срещна) -
да изплача нямата тревога
на един пияница и грешник.
Да намеря слънце да го сгрея.
Като теб и той да си повярва,
че до мен и с мен ще остарее -
сто живота даже ако трябват...
После... нищо ново под небето.
Слабостта, страха и... много здраве.
Затова ми трябваше сърцето -
да се пръсне.
И да те забравя.
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
ехаааааlatrevw написа:..... аз съм в някаква еуфория явно, въпреки че реално погледнато ежедневието ми е еднообразно и въпреки това се чувствам сякаш сега се събуждам, сякаш за първи път виждам света, има хиляди неща, които ми се правят, обичам много хора и наистина ги обичам, а да не говорим на колко неща се надявам - на първо място в бъдещото на децата си; е как да не се чувствам щастлива?
колко ми е гот да прочета нещо такова
чувствам се по същия начин
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
И аз така мисля, особено децата ги поощрявам да искат,Dark Angel написа:ей, хора - "искам" е най-хубавата думаvyara написа:И аз това им разправям на моите деца, ама кой да ме чуе. Забранила съм изречения с "искам".МЪЖжжж написа: "Искам" е най-вредната дума.
като поискаш нещо много, наистина, като мечтаеш и се бориш....
ако не искаш нищо, вероятно си мъртъв
защото мен са ме възпитавали да не смея да искам, явно в Русе е разпространен възпитателен метод.
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
това и "Монолог на вещицата" са ми от любимите4avdar4e написа:
По хората ходи
Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал...
http://s3.postimage.org/1PQgi.jpg : )))
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
хехе..чак пък депресарска 
И колкото повече се бутаме срещу толкова по зле,защото не можете да кажете ''НЕ''и да го махнете,когато викнете ''НЕ!''
И колкото повече се бутаме срещу толкова по зле,защото не можете да кажете ''НЕ''и да го махнете,когато викнете ''НЕ!''
http://s3.postimage.org/1PQgi.jpg : )))
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
За всички, според които поезията прави света по-красив още едно нейно:Green Light написа: Жалко, че не можем да направим тема за любими стихове. Понеже ще е от хиляда страници и нещо там, на сървър, код, програма или нещо друго със страшно име ще изгърми. Като нищо.
На Христо Фотев
и на много други
Прогонихте поета. Е, честито!
Сега ще ви тревожи само проза.
Не виждате? Сложете си очите.
Без него този град е мъртво грозен.
Не е Бургас — а тухли и комини.
Не гларуси — а гарвани и врани.
И след като поетът си замина,
и шепа слънце няма да остане.
Едно момиче само ще заплаче —
и цялото море ще затъгува.
И знам, делфинче — още пеленаче,
след неговите песни ще заплува.
Морето със родителска тревога
ще тръгне след делфина, да го пази.
И ще се свърши прошката на Бога.
И Бог ще се научи на омраза.
Оплаквам ви за този миг, защото
душите ви съвсем ще отеснеят.
И любовта ще се прости с живота.
Защото няма кой да я възпее.
Камелия Кондова
кучета и котки може, прасета не можеGreen Light написа:Тва много хубаво, бе Вяра. Много ми хареса. Всички ли си мислиме така? И дали и за внуците ще е същото? И те ли ще са ни братчета и сестричета насън?
Жалко, че не можем да направим тема за любими стихове. Понеже ще е от хиляда страници и нещо там, на сървър, код, програма или нещо друго със страшно име ще изгърми. Като нищо.
ама друг път, колко вицове има в темата за вицовете?
а колко мнения има въобще
за какво минахме, ако не сте разбрали, на нов по-мощен и по-широк сървър, ако не за това, а?
С кви характеристи е, та да зная как... да се разпростирам?Remmivs написа:за какво минахме, ако не сте разбрали, на нов по-мощен и по-широк сървър, ако не за това, а?
За което заслужавате поздравления - поздравявам ви - теб и останалите админи.
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката