Сър Гауейн и Зеленият рицар
„Сър Гауейн и Зеленият рицар” е романс в алитеративен стил от XIV век, достигнал до наши дни в един единствен екземпляр, който съдържа още три творби с християнска тематика. Общото между четирите поеми е използвания северозападно-централен диалект на средноанглийския. В основата на „Сър Гауейн и Зеленият рицар” стоят по-ранни елементи, както е видно от темата за отрязаната глава (основен мотив в келтската митология), въпреки че присъстват и много събития от времето на написването на творбата, като например Черната смърт.
Ръкописът, озаглавен Котън Нерон A.x се намира в Британския музей. Първото съвременно издание е публикувано от Дж. Р. Р. Толкин и Е. В. Гордън през 1925 г.
Поетът
Въпреки че са неозаглавени, другите три творби, намерени с „Гауейн”, днес са известни като „Пърл”/„Перла”, „Търпение” и „Чистота”. Смята се, че ръкописът от колекцията Котън е дело на преписвач, а не на самия автор на творбата. Затова и не се знае дали и четирите поеми от ръкописа са дело на един единствен поет. Въз основа на сравнителен анализ на диалекта, стихотворната стъпка и речника обаче, повечето изследователи смятат, че авторът е един и същ. Въпреки че името на поета (или поетите) не е известно, за него може да се съди от неговите творби. В увода към своя превод Толкин пише:
Той бил сериозен и посветен човек, макар да не му липсвало и чувство за хумор. Интересувал се от теология и имал някакви познания, които по-скоро не били професионални, а познания на лаик. Говорел латински и френски език и бил прочел много френски книги – романси и поучения, но домът му бил в западно-централните части на Англия. Всичко това е видно от използвания от него език, стихотворна стъпка и описани пейзажи."
Ръкописът е написан ок. 1400 г., но се смята, че поетът всъщност е съвременник на Чосър. Преди ръкописът да стане притежание на Робърт Котън, той се намирал в библиотеката на Хенри Савил от Банк в Йоркшир, който живял в периода 1568-1617 г. Сведения за ръкописа или поета липсват преди това. За автор най-често се споменава името на Джон Маси от Котън, Чесир.
Друга поема – „Св. Еркенвалд”, понякога се приписва на същия поет. Поемата обаче не е част от ръкописа, а може да се намери в Британската библиотека, в колекцията Харли 2250. Тя обаче е сходна единствено по използвания език и няма основания да се приписва на същия поет.
Стил
„Сър Гауейн и Зеления рицар” е написана на стил от XIV век, познат на лингвистите с името Възраждането на алитеративната форма. Вместо да използва предимно римуване и ритмика на сричките, алитеративната форма се основавала на повторение на ударени срички в рамките на две полустишия, разделени от цезура. Това е стил, характерен за староанглийската поезия – вж. „Беоулф” и статията за алитерация. Авторът на „Гауейн” обаче не спазвал толкова стриктно старогерманската форма и дори често използвал рими в края на стиха. Поетът разчупвал алитеративните стихове на отделни римувани групи спрямо тяхната дължина – похват, познат днес под името „bob and wheel”.
Сюжет
Предизвикателството
Разказът започва с настъпването на Нова година в двора на крал Артур в Камелот. По време на организирания от краля пир, в залата нахлува конник с брадва – Зеления рицар, който отправя следното предизвикателство. Един от рицарите на Артур трябва да вземе брадвата и да нанесе един единствен удар на Зеления рицар при условие, че ако оцелее, той ще се върне след година и един ден да нанесе ответен удар. Сър Гауейн, най-младия рицар на крал Артур, с нежелание приема предизвикателството и отсича главата на Зеления рицар. Гигантския рицар обаче се изправя, вдига собствената си глава и казва на Гауейн да го чака в Зеления параклис след година и един ден, след което се качва на коня и си тръгва.
Пътуването на Сър Гауейн
Почти година по-късно, на деня на Все светии, Сър Гауейн облича най-хубавите си доспехи и заминава на коня си Гринголет за да намери Зеления параклис и изпълни обещанието си. На щита му е нарисуван пентакъл, приписван от поета на Соломон (строфи 27-28), който да му напомня за рицарския му дълг. Пътуването му го отвежда от остров Ангълси до замък в западните части на Мерсия, където пристига в навечерието на Коледа. Гауейн е посрещнат от господаря на замъка и красивата му съпруга, които се радват, че им гостува такъв прочут рицар. След коледното пиршество, владетелят на замъка пита Гауейн защо пътешества толкова далеч от дома по празниците. Гауейн тогава му разказва за обещанието, което е дал миналата Нова година, и казва, че на другия ден трябва да отпътува за да намери Зеления параклис. Господарят на замъка се засмива и настоява Гауейн да удължи гостуването си защото търсенето му е стигнало своя край – Зеления параклис е само на няколко километра от замъка.
Сделката с господаря
Същата нощ, господарят на замъка казва на Гауейн, че докато той е на лов на следващия ден, умореният от път рицар трябва да остане в замъка, да се наспи хубаво (въпреки празника) и да се нахрани подобаващо, а господарката на замъка ще му прави компания. Също така, той предлага на Гауейн да му даде улова си ако той му отстъпи спечеленото през деня, и Гауейн приема. На заранта господарката влиза в покоите на Гауейн и се опитва да го прелъсти, твърдейки, че рицарите на Артур се славят като добри любовници. Гауейн обаче запазва обещанието си да запази целомъдрие докато не изпълни обета си към Зеления рицар и получава единствено една целувка. Когато господарят на замъка се завръща с убития дивеч, той го дава на Гауейн, а той от своя страна връща целувката на жена му. На следващата сутрин, рицарят отново е посетен от господарката, но отново учтиво отблъсква намеците й. На вечерта, в замяна на уловения дивеч, Гауейн връща две целувки. На следващата сутрин господарката отново посещава покоите му, но той запазва целомъдрие. Този път тя му дава зелен копринен пояс, който ще го пази от беда, и настоява рицаря да го запази тайна от съпруга й. Вечерта Гауейн взема улова в замяна на три целувки, но запазва зеления пояс за предстоящата среща със Зеления рицар.
Срещата със Зеления рицар
На следващия ден Гауейн отпътува за Зеления параклис, воден от слуга на господаря на замъка, а под доспехите си носи зеления пояс. На уреченото място той намира Зеления рицар да точи брадвата си и да се подготвя за битката. Зеленият рицар замахва за да обезглави Гауейн, но и след третия удар рицаря е само леко ранен. Тогава Зеленият рицар се разкрива и се оказва, че той всъщност е господаря на замъка – Бертилак де Хотдезерт. Той обяснява, че трите замаха са заради трите посещения на съпругата му в покоите на рицаря, а третия удар, който ранява Гауейн, е защото приема пояса.
Зеленият рицар разкрива още, че изпитанието на Гауeйн било организирано от Моргана ле Фей, любовница на магьосника Мерлин, която гост в замъка Хотдезерт. Гауейн тогава се сбогува сърдечно с домакина и се завръща в Камелот. Там той разказва на Артур за приключението си, както и за срама, породен от факта, че почти е пожелал господарката на замъка. Артур заповядва от този ден насетне всички рицари да носят по един зелен шарф като признание за смелостта и доблестта на Гауейн.
Източник
"Оригинал"
и 
разбира се.
