за отказа от ТВ

[Gaspode]

Не че нямаш представа, но нямаш ясна представа - обикновено виждаме само някакви фрагменти,
а всичко друго е само загатнато, и се допълва от емоциите и от някакви други парчета, взели се неясно от къде. Нормално е, в ума ти нещата да изглеждат много по-прекрасно. Но липсва обективния критерий за оценка. Пак ще попитам - как можем да сравним 2 представи, от 2 различни мозъка, особено ако никой от тях не е нашия, м?!

Именно де - фрагменти + емоции + загатнато и т.н. Представа. Моята. Сравняваме тази моя представа с някакъв модел. Материален. Нарисуван, издялкан и пр. от някого. Който си има негова си представа за същото нещо. Няма начин да сравним директно двете представи. Сравнявам собстевата си представа (т.е. поне единия мозък си е моят собствен) с някакъв модел. Аз мога да кажа до колко моята представа се покрива с този модел. Разбира се, напълно е възможно модела до отразява само частично чуждата представа. Но аз нея не мога да я видя... виждам само модела.
Това, което твърдя, е че повечето модели, които съм виждал са били доста далеч от моята представа. Това мога да го твърдя със 100% сигурност, предполагам ще се съгласиш. И за мен лично, моята представа е по-добра от модела. Което отново мога да твърдя със 100% сигурност. Всичко това е напълно субективно. Никъде не говорим за обективност въобще.
Та факта, че за мен моята представа в повечето случаи е по-добра от видяните от мен модели, ми дава основание да твърдя, че предпочитам фантазиите си пред моделите. И предполагам, че за повечето нещата стоят по същия начин.
ТВ-то не дава представи. Дава модели. Книгите оставят доста мегдан за фантазията... Пак лично мнение.

[Дядо Капинчо]

А, ей за това последното говоря.
Ако знаеш какво значи "понравил", ще ти дойде ли на ум нещо такова?

Няма да ми дойде, ама то е дошло, защото не знам думата от една страна, и защото съм виждал децата да си правят такива муцуни. Мозъкът ми само ги е събрал тези две неща.
Справка сънищата. Мозъкът работи на самотек. Свързва най-невероятни неща, виждаш чудовища, духове, места където никога не си бил. Колкото и да се напъвам обаче, не мога да се сетя да съм сънувал (а аз имам по няколко съня всяка нощ) нещо, дето да не мога да го идентифицирам.

Ама фантазията е не в образите, а във връзките именно - и за тях говоря аз.
За разликата в правене на връзките между нещата.

Е, тук вече спор няма. Ако фантазията е това да създаваш несъществуващи до момента връзки, ОК. Тогава съм напълно съгласен с теб.

Аба, май тук му е мястото. Винаги съм се чудил какво "виждат" слепите по рождение?

[Мнемозина]

Е, тук вече спор няма. Ако фантазията е това да създаваш несъществуващи до момента връзки, ОК. Тогава съм напълно съгласен с теб.

Аба, май тук му е мястото. Винаги съм се чудил какво "виждат" слепите по рождение?

При тях, предполагам, играят роля тактилността и слухът, така че някакви "образи" все пак има.

[Дядо Капинчо]

Едно време като четях романите на Богомил Райнов, винаги си представях разузнавача като един мой доста по-голям братовчед. Не като Коста Цонев или Георги Георгиев Гец, а именно като братовчеда.

[Gaspode]

Начи има начин да се разберем. Нарисувай най общо една от представите си, пък аз ще ти кажа откъде си я "откраднал". Няма бе братче, аз бях голям мечтател. В главатна ми все фантазии, ме не се сещам за нитго едно нещо, дето да кажа за него "Е те такова животно нема". Всяка форма, която си в състояние да си представиш, вече я има в природата или се състои от компоненти дето ги има в природата. Можеш да си представиш кърваво червено море, дето го нема никъде, ама това е защото вече си виждал море и кръв.

Е то ако тръгнем в тази посоко, че то всичко в природата се състои от компоненти, дето ги има в природата. Кръгче, квадратче, модифициранно квадратче в няколко варианта - ромб, правоъгълник, успоредик, трапец и пр., триъгълници, пространствените форми. Малко различни цветове тук там, които отново се състоят от няколко основни. Скука...

[Дядо Капинчо]

Е, тук вече спор няма. Ако фантазията е това да създаваш несъществуващи до момента връзки, ОК. Тогава съм напълно съгласен с теб.

Аба, май тук му е мястото. Винаги съм се чудил какво "виждат" слепите по рождение?

При тях, предполагам, играят роля тактилността и слухът, така че някакви "образи" все пак има.

Да де, ама дали мозъкът все пак визуализира нещо или просто за тях кучето е нещо меко, топло и мокро в една определена част (езика)

[Амаранта]

Но ако единият е нашият, можем да направим сравнение - за себе си. Гаспод точно това прави с Багажа и магическия меч примерно.
Както и всеки от нас, волно или неволно.

Да, така е, не можем да избегнем сравненията, всеки си носи по нещо в ума, натрупано по най-различни начини,
и, общо взето, утвърдена схема харесване/нехаресване, но всичко това, по никакъв начин не доказва, че децата ни са ощетени,
като имат на разположение повече готови образи/модели и т.н., нито, че нашите собствени представи за "стойност", и личните ни емоции, свързани с възприемането ни на една или друга книга/картина/филм и т.н. са по-качествени от техните. Доколкото си спомням, от там тръгна цялото това нещо.

[Мнемозина]

Е, тук вече спор няма. Ако фантазията е това да създаваш несъществуващи до момента връзки, ОК. Тогава съм напълно съгласен с теб.

Аба, май тук му е мястото. Винаги съм се чудил какво "виждат" слепите по рождение?

При тях, предполагам, играят роля тактилността и слухът, така че някакви "образи" все пак има.

Да де, ама дали мозъкът все пак визуализира нещо или просто за тях кучето е нещо меко, топло и мокро в една определена част (езика)

И има някаква форма. И лае, също така дУши и това се чува. Чуват се и стъпките му, драскането на ноктите по пода...
Не знам.
Това също няма как да се разбере.

[Дядо Капинчо]

Начи има начин да се разберем. Нарисувай най общо една от представите си, пък аз ще ти кажа откъде си я "откраднал". Няма бе братче, аз бях голям мечтател. В главатна ми все фантазии, ме не се сещам за нитго едно нещо, дето да кажа за него "Е те такова животно нема". Всяка форма, която си в състояние да си представиш, вече я има в природата или се състои от компоненти дето ги има в природата. Можеш да си представиш кърваво червено море, дето го нема никъде, ама това е защото вече си виждал море и кръв.

Е то ако тръгнем в тази посоко, че то всичко в природата се състои от компоненти, дето ги има в природата. Кръгче, квадратче, модифициранно квадратче в няколко варианта - ромб, правоъгълник, успоредик, трапец и пр., триъгълници, пространствените форми. Малко различни цветове тук там, които отново се състоят от няколко основни. Скука...

Е тва казвам и аз - не можеш да измислиш нещо дето го няма. Фантазията е способността да комбинираш, колкото и шантави комбинации да се получават. Тва дето Мнемото го каза.

[Света вода ненапита]

Да де, ама дали мозъкът все пак визуализира нещо или просто за тях кучето е нещо меко, топло и мокро в една определена част (езика)...

...който е извор на недоразумения...

[Remmivs]

никой не може да направи такъв филм, който ти можеш сам да си "прожектираш"
навремето баща ми ме попита веднъж кое съм харесал повече книгата или филма
казах му, че след като познавам и двете (първо бях чел книгата) мога да разбера как е направен филма
и той е една от възможните сенки, тази която конкретния човек (екип) са придобили като са чели книгата
и са адаптирали съобразно условията и технологиите
ако имаме достатъчно отражения/сенки/сечения сигурно можем да си изградим пълна представа за книгата
нашето прочитане също е само едно възможно такова
но при всички случаи предпочитам книгата
наскоро (златният компас) ми се случи да застана от обратната страна
голямата щерка ужасно хареса филма, но не беше чела книгата за разлика от мен
после я прочете
и ми каза, че книгата е много, много повече и много, много по-добра
книгата е огледало отразяващо нашата душа
филмът е огледало отразяваща нечия друга

[Амаранта]

Именно де - фрагменти + емоции + загатнато и т.н. Представа. Моята. Сравняваме тази моя представа с някакъв модел. Материален. Нарисуван, издялкан и пр. от някого. Който си има негова си представа за същото нещо. Няма начин да сравним директно двете представи. Сравнявам собстевата си представа (т.е. поне единия мозък си е моят собствен) с някакъв модел. Аз мога да кажа до колко моята представа се покрива с този модел. Разбира се, напълно е възможно модела до отразява само частично чуждата представа. Но аз нея не мога да я видя... виждам само модела.
Това, което твърдя, е че повечето модели, които съм виждал са били доста далеч от моята представа. Това мога да го твърдя със 100% сигурност, предполагам ще се съгласиш. И за мен лично, моята представа е по-добра от модела. Което отново мога да твърдя със 100% сигурност. Всичко това е напълно субективно. Никъде не говорим за обективност въобще.
Та факта, че за мен моята представа в повечето случаи е по-добра от видяните от мен модели, ми дава основание да твърдя, че предпочитам фантазиите си пред моделите. И предполагам, че за повечето нещата стоят по същия начин.
ТВ-то не дава представи. Дава модели. Книгите оставят доста мегдан за фантазията... Пак лично мнение.

Срещу лично мнение за харесване/нехаресване, не мога да имам никакви аргументи.

Разбира се, че всичко е субективно, и да, като гледаш материализираната чужда представа,
винаги можеш да усетиш дали това е "твоят начин", дори и да не съвпада точно, или напротив.
Мисълта ми беше за ролята на готовите модели/ интерпретации за развитие на въображението. Аз мисля, че те го развиват и стимулират. Иначе писателите нямаше да четат, художниците нямаше да ходят по изложби, актьорите - на театър и т.н. и т.н. Сега по-ясна ли съм?:-)

[Мнемозина]

Но ако единият е нашият, можем да направим сравнение - за себе си. Гаспод точно това прави с Багажа и магическия меч примерно.
Както и всеки от нас, волно или неволно.

Да, така е, не можем да избегнем сравненията, всеки си носи по нещо в ума, натрупано по най-различни начини,
и, общо взето, утвърдена схема харесване/нехаресване, но всичко това, по никакъв начин не доказва, че децата ни са ощетени,
като имат на разположение повече готови образи/модели и т.н., нито, че нашите собствени представи за "стойност", и личните ни емоции, свързани с възприемането ни на една или друга книга/картина/филм и т.н. са по-качествени от техните. Доколкото си спомням, от там тръгна цялото това нещо.

Ама аз никъде не съм казала, че са ощетени!
Казвах само, че би трябвало при тях да е различно и че ми е интересно как точно е различно...

[Мнемозина]

Срещу лично мнение за харесване/нехаресване, не мога да имам никакви аргументи.

Разбира се, че всичко е субективно, и да, като гледаш материализираната чужда представа,
винаги можеш да усетиш дали това е "твоят начин", дори и да не съвпада точно, или напротив.
Мисълта ми беше за ролята на готовите модели/ интерпретации за развитие на въображението. Аз мисля, че те го развиват и стимулират. Иначе писателите нямаше да четат, художниците нямаше да ходят по изложби, актьорите - на театър и т.н. и т.н. Сега по-ясна ли съм?:-)

Виж сега.
Моделите-образи развиват и стимулират въображението, или са показателни за него.
Но самото въображение е истинско, когато си изградил способността си да правиш своя интерпретация.

Тук се промъква голямата тема за гениалните лаици в изкуството, между другото. Но те са само част от картината му и всъщност са пример за това, което казвам.

[Мнемозина]

никой не може да направи такъв филм, който ти можеш сам да си "прожектираш"
навремето баща ми ме попита веднъж кое съм харесал повече книгата или филма
казах му, че след като познавам и двете (първо бях чел книгата) мога да разбера как е направен филма
и той е една от възможните сенки, тази която конкретния човек (екип) са придобили като са чели книгата
и са адаптирали съобразно условията и технологиите
ако имаме достатъчно отражения/сенки/сечения сигурно можем да си изградим пълна представа за книгата
нашето прочитане също е само едно възможно такова
но при всички случаи предпочитам книгата
наскоро (златният компас) ми се случи да застана от обратната страна
голямата щерка ужасно хареса филма, но не беше чела книгата за разлика от мен
после я прочете
и ми каза, че книгата е много, много повече и много, много по-добра
книгата е огледало отразяващо нашата душа
филмът е огледало отразяваща нечия друга

Да. Приемайки филма, разговаряш със създателите му. Приемайки книгата, говориш първо със себе си. Много странно...

[Remmivs]

Да. Приемайки филма, разговаряш със създателите му. Приемайки книгата, говориш първо със себе си. Много странно...

словото
странно е да
но то е сила
и магия
и всичко

[Gaspode]

Срещу лично мнение за харесване/нехаресване, не мога да имам никакви аргументи.

Разбира се, че всичко е субективно, и да, като гледаш материализираната чужда представа,
винаги можеш да усетиш дали това е "твоят начин", дори и да не съвпада точно, или напротив.
Мисълта ми беше за ролята на готовите модели/ интерпретации за развитие на въображението. Аз мисля, че те го развиват и стимулират. Иначе писателите нямаше да четат, художниците нямаше да ходят по изложби, актьорите - на театър и т.н. и т.н. Сега по-ясна ли съм?:-)

Почти съм съгласен. Ама не съвсем де
Готовите модели ощетяват според мен. Нещо като проходилка са. Или инвалидна количка. Няма да се научиш да ходиш ако си вечно в проходилка. Не е точно това сравнение с проходилката... по-скоро нещо, което носи част от тежестта ти. Краката ти няма да заякната ако постоянно ходиш със суспенсорни глобуси прикрепени за колана. Моделите, чуждите модели са точно това - вместо да си размърдаж мозъка и да си създадеш собствена представа ти приемаш готовия модел. Щото е по-лесно.
Спомням си, че ние на времето дискутирахме след прочитането на някоя книга. Тоя имаше... не бе не, беше ей такъв... да бе да, нямаше такова, ама беше пък ей такъв на... всеки със собствената си представа. И в края на дискусията всеки имаше по-богата представа... Сега кво да дискутират, след като виждат един и същ модел?
Не знам, може би съм предубеден, но за мен книгата винаги ще бъде по-добра от който и да е филм по нея...

[Амаранта]

.....

книгата е огледало отразяващо нашата душа
филмът е огледало отразяваща нечия друга

Да. Приемайки филма, разговаряш със създателите му. Приемайки книгата, говориш първо със себе си. Много странно...

Странно, да, защото и книгите си имат създатели, нали. Но понеже образът е словесен, всеки си го довършва в главата с някоя картинка, и се предполага, че тъкмо тази картинка е от душата му. Нарочно не споменавам емоцията, защото тя се предава не по-зле и от филма, дори в някои случаи - много по-добре.

Всъщност - ако крайната цел е да се получи някакво цялостно усещане, няма значение какво е изразното средство - книга, филм, картина, симфония и т.н. Някои идеи се предават по-добре по един начин, други - по друг, и изразните средства не са взаимозаменяеми. Трудно можеш да опишеш симфония или да филмираш картина (това е най-високото ниво - само за майстори:winkw:). Затова е рисковано да се филмира и книга.

Макар че пак зависи от книгата. И от филма.И друг път съм споменавала "Часовете" - книгата ми хареса много, но след като гледах филма, идеята ми се разгърна в пълнота. Да, бях си представяла разни неща, но друго е да видиш само някои точно подбрани сцени ( от многото), актьорската игра, а музиката?! Дадох си сметка, че докато чета, не чувам нито звук - ни говор, ни свистенето на вятъра, ни дъжда, да не говори за музика.... а там музиката преминаваше през всички сцени, намираше връзка между привидно несвързани неща, създаваше някакво ново измерение. Абе и аз не знам защо така силно ме впечатли този филм, но откак го гледах, хич не съм категорична кое е по доброто - книгата или филма, всичко зависи как са направени. Може би все пак книгата има по-голям шанс да се хареса, защото посланието й може да де дооформи според нуждите на четящия .

А телевизията тук няма почти нищо общо.

[Quid]

света е станал една МП-тройка
книгата е нещо което обожавам но книгата няма бъдеще

[Мнемозина]

Странно, да, защото и книгите си имат създатели, нали. Но понеже образът е словесен, всеки си го довършва в главата с някоя картинка, и се предполага, че тъкмо тази картинка е от душата му. Нарочно не споменавам емоцията, защото тя се предава не по-зле и от филма, дори в някои случаи - много по-добре.

Всъщност - ако крайната цел е да се получи някакво цялостно усещане, няма значение какво е изразното средство - книга, филм, картина, симфония и т.н. Някои идеи се предават по-добре по един начин, други - по друг, и изразните средства не са взаимозаменяеми. Трудно можеш да опишеш симфония или да филмираш картина (това е най-високото ниво - само за майстори:winkw:). Затова е рисковано да се филмира и книга.

Макар че пак зависи от книгата. И от филма.И друг път съм споменавала "Часовете" - книгата ми хареса много, но след като гледах филма, идеята ми се разгърна в пълнота. Да, бях си представяла разни неща, но друго е да видиш само някои точно подбрани сцени ( от многото), актьорската игра, а музиката?! Дадох си сметка, че докато чета, не чувам нито звук - ни говор, ни свистенето на вятъра, ни дъжда, да не говори за музика.... а там музиката преминаваше през всички сцени, намираше връзка между привидно несвързани неща, създаваше някакво ново измерение. Абе и аз не знам защо така силно ме впечатли този филм, но откак го гледах, хич не съм категорична кое е по доброто - книгата или филма, всичко зависи как са направени. Може би все пак книгата има по-голям шанс да се хареса, защото посланието й може да де дооформи според нуждите на четящия .

А телевизията тук няма почти нищо общо.

Първо, телевизията май отдавна я отпаднахме от темата.

Страшно ми хареса това, което си написала - и си напълно права.
Но то пък няма отношение към фантазията.
То има отношение към дълбочината на възприемане на едно или друго нещо (във филма има повече, отколкото в книгата?). Към майсторството, пак към средствата за показването му, които са различни...

Хубава тема стана!

[Dark Angel]

....
книгата е огледало отразяващо нашата душа
филмът е огледало отразяваща нечия друга

100 % agree with you

[Dark Angel]

Гасподе, на твоето мнение съм
вярвам, че човешката фантазия не знае граници
мисля че готовите модели само я "спират"

когато не знаеш че нещо е възможно ти правиш невъзможното възможно

[Remmivs]

сега се сетих какво исках да напиша преди няколко дни тук
или не беше тук
но се сетих сега
пусто едно времево измерение хехехе
както и да е

случвало ли ви се е да четете субтитри на някой филм
щот на мен да, ако реша да преведа някои или пък да оправя бозите на други
както и да е

един филм има отчайващо малко текст
отчайващо малко

[Мнемозина]

сега се сетих какво исках да напиша преди няколко дни тук
или не беше тук
но се сетих сега
пусто едно времево измерение хехехе
както и да е

случвало ли ви се е да четете субтитри на някой филм
щот на мен да, ако реша да преведа някои или пък да оправя бозите на други
както и да е

един филм има отчайващо малко текст
отчайващо малко

Обаче.
От гледна точка на семиотиката всичко в един филм е текст.
Самият филм също е текст - с вербални и невербални знаци и т.н.

П.П. Всъщност не помня за какво спорехме в тази тема.

[4avdar4e]

случвало ли ви се е да четете субтитри на някой филм
щот на мен да, ако реша да преведа някои или пък да оправя бозите на други
както и да е

Аз обичам, щот съм мързел

Оубаче, вчера детето гледа новия Батман. Пък си забравил цайсите, пък бил на последния ред и каза: голям кеф, не се разсейвах в субтитри разни, правени от тъпи преводачи

Та, гледната точка и перспективата е важна, както тия дни повтаряме тук

[holi_day]

Не знам, може би съм предубеден, но за мен книгата винаги ще бъде по-добра от който и да е филм по нея...

Много добре казано и така е, НО за човека с богато въображение, който има експресивно мислене и който се "потапя" сред страниците... Но за определен* интелект, дали така са нещата, когато самото четене на книга е мъчение.

* - да не казвам беден, че Къпин шъ ми скокне, че синът му като не четял... Мъ моят син не чете, т.е. чете само `под надзор и арест` хахах и оценявам колко губи като е `затворил` съзнанието си. В същото време и самият той се е убедил на няколко пъти, че Хари Потър от страниците е по-впечатляващ от Х.П.на екран, но мързеливото му съзнание по-лесно отбелязва разликите книга/филм, гледайки мн.пъти филма, отколкото да седне да препрочете книгата...
Точно 6 седмици му костваха да прочете "Очите" на Марко Семов, като докато я чете често я обсъждахме и хич не личеше да му е скучна или че няма преценка... Но пък ме изумява с това как може, ако днес си е определил 15стр. за прочит да завърши четенето си до средата на изречение, щото продължавало на 16-тата страница...

[holi_day]

Откъм грамотност и пъргавост на мисълта, не. Не го е ограбило и откъм бързина, физическа сила, острота на погледа, също.

За слуха - не е отбелязано.

[Dark Angel]

а аз се сетих за нещо

в Диамантената ера, навсякъде реклами, по шкафове, тапети, тоалетна харитя, пръчиците за ориз, лудница някаква
и влизаш в някой си дом и цялото фемили мълчи и гледа тичащите човечета по тапетите които рекламират нещо си
мълчание и спокойствие
и пълно затъпяване

трябва да изровя книгага да си я припомня
много такова едно бъдеще близко до моите виждания рисува