Да споделя нещо...
Да споделя нещо...
Леко съботно така...
Понеже през останалото време не остава време и затова едва сега мога да споделя пресен случай.
Както винаги и без съмнение, всичко долу описано е истина
Трябваше да се сменя флаг на кораб, а това си е работа за целия севернокорейски народ. До 2 часа посред нощ се писаха документи, апликации, форми и каквото още се сетите с цел на следващия ден в 8:30 всичко да е представено на ниво подпис или пръстов отпечатък ( в зависимост от образованието). Кафета, алкохол и цигари се използваха през целия трудов процес като керосин за джъмбо джета наречен наш офис.
8:30 ч.
Очакват се в нашия офис да пристигнат страните по горните документи. Едната страна е посланика на една държава, която няма да споменавам за да не назрее дипломатически скандал. Само ще намекна, че още правят ядрени опити, рушат комунизма като си мислят, че го строят и властта се предава от баща на син, но чрез избори.
Очаквахме да пристигнат двама. Но пристигнаха осем човека. Естествено, докуметнтите бяха на масата. Дребни сладки. Бонбони. Сокове. Води. Два стола. Културно. По английски. Трябваше само да подпишат. Но все пак няма как да оставим "високите" гости прави. Понечих да взема столове от другата стая. Жената на посланика, тя и член на делегацията, тя и грам език не разбираща освен майчиния и на децата си, скочи и ме избута и почна да носи столове.
Аз на чист английски й обясних, да остави това на мен. Повторих. С усмивка. Никакъв ефект - тя мъкнеше столове, усмихваше се и правеше поклони в свободното си време.
След това седнахме и разясних кой къде трябва да постави подпис и печат и кой документ накъде се гледа. Разбираемо, понеже тяхната азбука прилича на мастилен отпечатък от разпилян кус кус и макарони.
Предложихме кафе. Жената на посланика скочи да носи чаши без да е ориентирана кое къде е. Изоставих обяснението на страните по договорите и скочих да я догоня и да я върна пред очите ми в нашата стая. От цялата работа всички ме гледахе мен странно. Мен?!
Пием кафето, обсъждаме, пушим. И тъкмо почва подписването и поставям показалец къде и ...жената на посланика скочи да хвърля пепелниците, че имало угарки. Пак зарязах всичко и тръгнах да я укротявам като съсках на английски нещо, което во кратце би се превело като "трай, бе жена".
Не им знам културата, но при нас хич не е прието да си каниш посланици в офиса и жените им да ти слугуват.
Очите ми и без това бяха кръвясали от недоспиването. Тя се кротна. Седна в ъгъла.
Спестявам подробности. Всичко се подписа. Отидох в другата стая да си взема един чай.
Тъкмо си наливам чая и.....клекнах!
Остра болка ми проряза червата. Не можех да се изправя. Нерви, алкохол, кафета, недоспиване...
Шумът и болките от коликите бяха едно към едно.
Приклекнал, с чаша чай в ръката, почти на патешко ходене се затътрих към тоалетната. Който имаше очилца си ги побутна в недоумение, а който имаше мъж посланик реши, че сега е времето да събере мръсните чаши от кафето и да ходи да ги мие в банята, където е и тоалетната.
Та значи аз се тътря в пот, притеснения, гърч, а тя препуска с мръсни чаши пред мен.
Как я изпреварих не знам.
Затворих се вътре.
Заключих.
Пуснах чешмата за шумоизолация.
И...пуснах дявола навън. Светна ми. Отпушиха ми се сетивата. Прогледнах. Чувах. И носа ми...
О!
Миризмата не се търпи! Как ли ще ....
Чук.Чук.
- Момент! - помислих, че тази международна дума ще бъде разбрана
Чук. Чук. И кратко обяснянение на техния език, че иска да влезе да мие чашките.
- Момент!!!
Привърших, не питайте как. Спирам чешмата и отключвам.
Посрещна ме най-лъчезарната усмивка, която може подобен трол да набави. Направи няколко поклона и зад купчина от чаши се опита да влезе.
Препречих й пътя с целия си ръст и за по убедително законтрих входа с ръце за да не се шмугне. Все пак след като сте имали разстройство не каните жени на посланици да споделят миризмата секунди след освобождаването
- Не може да влезеш. Дай ми чашите. После ще ги измием / said in Oxford's Eglish/
- чау мау дзъ пин....... - дрънча 3 минути през поклони тя да обяснева колко е необходимо да мие чаши. Радини вълнения.
- Да, но не може сега. Предпочитам да не влизаш / plain English /
- дзъ пъ нгя пииийн ... - продължи тя и вече тотално бах сигурен, че тя различава езиците, колкото аз суннитите от шиите ако съдя само по обрязването им.
- Ако обещаеш да спрете ядрените опити те пускам във вмирисаната тоалетна / чист варненски/
- кянг мян пън съм.... - с поклон
- ОК! - викам й. - Влизай, ама да знаеш, че съм те предупредил, че мирише...
Нямаше как да я спра.
Ми чаши.
Свърши после срещата.
Поклони.
Тя остана последна. Поклони се, ръкува се и благодари.
Идеше ми да въздъхна като Йовков като ги гледах как се отдалечават.
Понеже през останалото време не остава време и затова едва сега мога да споделя пресен случай.
Както винаги и без съмнение, всичко долу описано е истина
Трябваше да се сменя флаг на кораб, а това си е работа за целия севернокорейски народ. До 2 часа посред нощ се писаха документи, апликации, форми и каквото още се сетите с цел на следващия ден в 8:30 всичко да е представено на ниво подпис или пръстов отпечатък ( в зависимост от образованието). Кафета, алкохол и цигари се използваха през целия трудов процес като керосин за джъмбо джета наречен наш офис.
8:30 ч.
Очакват се в нашия офис да пристигнат страните по горните документи. Едната страна е посланика на една държава, която няма да споменавам за да не назрее дипломатически скандал. Само ще намекна, че още правят ядрени опити, рушат комунизма като си мислят, че го строят и властта се предава от баща на син, но чрез избори.
Очаквахме да пристигнат двама. Но пристигнаха осем човека. Естествено, докуметнтите бяха на масата. Дребни сладки. Бонбони. Сокове. Води. Два стола. Културно. По английски. Трябваше само да подпишат. Но все пак няма как да оставим "високите" гости прави. Понечих да взема столове от другата стая. Жената на посланика, тя и член на делегацията, тя и грам език не разбираща освен майчиния и на децата си, скочи и ме избута и почна да носи столове.
Аз на чист английски й обясних, да остави това на мен. Повторих. С усмивка. Никакъв ефект - тя мъкнеше столове, усмихваше се и правеше поклони в свободното си време.
След това седнахме и разясних кой къде трябва да постави подпис и печат и кой документ накъде се гледа. Разбираемо, понеже тяхната азбука прилича на мастилен отпечатък от разпилян кус кус и макарони.
Предложихме кафе. Жената на посланика скочи да носи чаши без да е ориентирана кое къде е. Изоставих обяснението на страните по договорите и скочих да я догоня и да я върна пред очите ми в нашата стая. От цялата работа всички ме гледахе мен странно. Мен?!
Пием кафето, обсъждаме, пушим. И тъкмо почва подписването и поставям показалец къде и ...жената на посланика скочи да хвърля пепелниците, че имало угарки. Пак зарязах всичко и тръгнах да я укротявам като съсках на английски нещо, което во кратце би се превело като "трай, бе жена".
Не им знам културата, но при нас хич не е прието да си каниш посланици в офиса и жените им да ти слугуват.
Очите ми и без това бяха кръвясали от недоспиването. Тя се кротна. Седна в ъгъла.
Спестявам подробности. Всичко се подписа. Отидох в другата стая да си взема един чай.
Тъкмо си наливам чая и.....клекнах!
Остра болка ми проряза червата. Не можех да се изправя. Нерви, алкохол, кафета, недоспиване...
Шумът и болките от коликите бяха едно към едно.
Приклекнал, с чаша чай в ръката, почти на патешко ходене се затътрих към тоалетната. Който имаше очилца си ги побутна в недоумение, а който имаше мъж посланик реши, че сега е времето да събере мръсните чаши от кафето и да ходи да ги мие в банята, където е и тоалетната.
Та значи аз се тътря в пот, притеснения, гърч, а тя препуска с мръсни чаши пред мен.
Как я изпреварих не знам.
Затворих се вътре.
Заключих.
Пуснах чешмата за шумоизолация.
И...пуснах дявола навън. Светна ми. Отпушиха ми се сетивата. Прогледнах. Чувах. И носа ми...
О!
Миризмата не се търпи! Как ли ще ....
Чук.Чук.
- Момент! - помислих, че тази международна дума ще бъде разбрана
Чук. Чук. И кратко обяснянение на техния език, че иска да влезе да мие чашките.
- Момент!!!
Привърших, не питайте как. Спирам чешмата и отключвам.
Посрещна ме най-лъчезарната усмивка, която може подобен трол да набави. Направи няколко поклона и зад купчина от чаши се опита да влезе.
Препречих й пътя с целия си ръст и за по убедително законтрих входа с ръце за да не се шмугне. Все пак след като сте имали разстройство не каните жени на посланици да споделят миризмата секунди след освобождаването
- Не може да влезеш. Дай ми чашите. После ще ги измием / said in Oxford's Eglish/
- чау мау дзъ пин....... - дрънча 3 минути през поклони тя да обяснева колко е необходимо да мие чаши. Радини вълнения.
- Да, но не може сега. Предпочитам да не влизаш / plain English /
- дзъ пъ нгя пииийн ... - продължи тя и вече тотално бах сигурен, че тя различава езиците, колкото аз суннитите от шиите ако съдя само по обрязването им.
- Ако обещаеш да спрете ядрените опити те пускам във вмирисаната тоалетна / чист варненски/
- кянг мян пън съм.... - с поклон
- ОК! - викам й. - Влизай, ама да знаеш, че съм те предупредил, че мирише...
Нямаше как да я спра.
Ми чаши.
Свърши после срещата.
Поклони.
Тя остана последна. Поклони се, ръкува се и благодари.
Идеше ми да въздъхна като Йовков като ги гледах как се отдалечават.
Ужасссс! Имам чувството, че чак тук се разнесоха ухания...
Това щото много картинно (ароматно?) си го описал.
Ами жена-патриархалка, какво да я правиш... Ама знае ли човек, може за тяхната култура това да е особен вид дипломатическо дружелюбие, да не кажа интимност.
Важното е, че са подписали... преди това.
Ами жена-патриархалка, какво да я правиш... Ама знае ли човек, може за тяхната култура това да е особен вид дипломатическо дружелюбие, да не кажа интимност.
Важното е, че са подписали... преди това.
Panta rhei...
Буквално се осрах пред посланика:)Мнемозина написа:Ужасссс! Имам чувството, че чак тук се разнесоха ухания...Това щото много картинно (ароматно?) си го описал.
Ами жена-патриархалка, какво да я правиш... Ама знае ли човек, може за тяхната култура това да е особен вид дипломатическо дружелюбие, да не кажа интимност.
Важното е, че са подписали... преди това.
Свидетел Wishes
:)
Нали това ти казвам, че може от твоя (и на Wishes) гледна точка да си, а според посланика и особено жена му да не си.Strunz написа:Буквално се осрах пред посланика:)Мнемозина написа:Ужасссс! Имам чувството, че чак тук се разнесоха ухания...Това щото много картинно (ароматно?) си го описал.
Ами жена-патриархалка, какво да я правиш... Ама знае ли човек, може за тяхната култура това да е особен вид дипломатическо дружелюбие, да не кажа интимност.
Важното е, че са подписали... преди това.
Свидетел Wishes
:)
И после, мислиш ли че на посланика не му се случват такива работи?
Panta rhei...
Всичко си е истина до последната дума и ароматvyara написа:Не знам колко е вярно написаното, но за разлика от предишните ти разкази, на този вярвам на всяка думаМного истински звучи.
Ако е измислица, представил си я страхотно.
If you wish to go fast - go alone, if you wish to go far - go together.
Другото-друготоМнемозина написа:Кое по-точно?wishes написа:При тях може това да се смята за признак на добра воля и приятелство
Сигурно затова направиха път после до офиса
Това с чистенето на пепелниците или... ааа... другото?
If you wish to go fast - go alone, if you wish to go far - go together.
Ами ето, и аз това опитах да му обясня, пък той - бил се осрал - и изчезна.wishes написа:Другото-друготоМнемозина написа:Кое по-точно?wishes написа:При тях може това да се смята за признак на добра воля и приятелство
Сигурно затова направиха път после до офиса
Това с чистенето на пепелниците или... ааа... другото?
И как да го утешаваме сега?
Panta rhei...
- Житената Питка
- BOFH
- Мнения: 1584
- Регистриран на: 22.09.06, 16:52
Re: Да споделя нещо...
Човече, преди секунди разбрах, че си "оня" Strunz - винаги съм харесвал изказа ти а с по-горното ме свали от стола от смях.Strunz написа:Леко съботно така...
...
Евалла!
(това означава "браво" на Оксфордски)
Иначе чисто практично - да знаеш, че не е казала на мъжа си къф усрьо си щото може да я накаже да не мие чинии поне седмица.
-
Гост
Re: Да споделя нещо...
Аз после се напих в един китайски ресторант с мъжа й. За добре свършената работа. Изумихме сервитьорите. Защото само тя ни сервира : )Житената Питка написа:Човече, преди секунди разбрах, че си "оня" Strunz - винаги съм харесвал изказа ти а с по-горното ме свали от стола от смях.Strunz написа:Леко съботно така...
...
Евалла!![]()
![]()
![]()
(това означава "браво" на Оксфордски)
Иначе чисто практично - да знаеш, че не е казала на мъжа си къф усрьо си щото може да я накаже да не мие чинии поне седмица.
Човекът каза, че при тях така било прието
Re: Да споделя нещо...
Anonymous написа:Аз после се напих в един китайски ресторант с мъжа й. За добре свършената работа. Изумихме сервитьорите. Защото само тя ни сервира : )Житената Питка написа:Човече, преди секунди разбрах, че си "оня" Strunz - винаги съм харесвал изказа ти а с по-горното ме свали от стола от смях.Strunz написа:Леко съботно така...
...
Евалла!![]()
![]()
![]()
(това означава "браво" на Оксфордски)
Иначе чисто практично - да знаеш, че не е казала на мъжа си къф усрьо си щото може да я накаже да не мие чинии поне седмица.
Човекът каза, че при тях така било прието
Пффф...това от Гост го писах аз:)
Re: Да споделя нещо...
Хахахахахахахахаха:))Strunz написа:Леко съботно така...
..
Поклони се, ръкува се и благодари.
Идеше ми да въздъхна като Йовков като ги гледах как се отдалечават.
Щрунцееее, мерси, ДУша, че ме разсмя така ...
След тоя откачен ден ми дойде екстра.
Аз, като една Султана, по Талевски, сега ще внеса ред в младежта и смирено се оттеглям да полегна, да си почина, да си опъна бръчките та утре да мога да преборя задачите по най-добрия начин ..

Re: Да споделя нещо...
Напусни работа и пиши по-често тукStrunz написа:Леко съботно така...
Понеже през останалото време не остава време и затова едва сега мога да споделя пресен случай.
Много си готин.
- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Re: Да споделя нещо...
По-точно определение за тяхната азбука не съм чувала!Strunz написа: тяхната азбука прилича на мастилен отпечатък от разпилян кус кус и макарони.
Какви договори си тръгнал да подписваш - сбъркал си си професията! Като писател би имал див успех
Re: Да споделя нещо...
Нямаше нужда да казвашStrunz написа:Anonymous написа:Аз после се напих в един китайски ресторант с мъжа й. За добре свършената работа. Изумихме сервитьорите. Защото само тя ни сервира : )Житената Питка написа:Човече, преди секунди разбрах, че си "оня" Strunz - винаги съм харесвал изказа ти а с по-горното ме свали от стола от смях.Strunz написа:Леко съботно така...
...
Евалла!![]()
![]()
![]()
(това означава "браво" на Оксфордски)
Иначе чисто практично - да знаеш, че не е казала на мъжа си къф усрьо си щото може да я накаже да не мие чинии поне седмица.
Човекът каза, че при тях така било прието
Пффф...това от Гост го писах аз:)
Re: Да споделя нещо...
щрунце....
не какво,а как си го описал!!!!

не какво,а как си го описал!!!!
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
- поручик Ржевски
- Мнения: 252
- Регистриран на: 01.10.06, 19:33
Re: Да споделя нещо...
Щрунце, щрунце.....
Хиля се кат идиотин.... чак се сетих за панела от касетофона изхвърлен в кофата за боклук
Хиля се кат идиотин.... чак се сетих за панела от касетофона изхвърлен в кофата за боклук
- БОЙКО БОРИСОВ
- Мнения: 221
- Регистриран на: 17.10.06, 09:39
Re: Да споделя нещо...
To беше наполовина истина само :)поручик Ржевски написа:Щрунце, щрунце.....![]()
![]()
![]()
Хиля се кат идиотин.... чак се сетих за панела от касетофона изхвърлен в кофата за боклук
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16