Едни изследвания на детето не ми се виждат много в норма, а чак утре на обяд док ще може да ги погледне и да каже кво и що.
Та си мисля, дали да тръгна да търся някой друг доктор, за да не откачам от чакане до утре...
Опитвам да се разсейвам и да не мисля, ама не мога бе....току ме тресне притеснението по главата и така ми свива сърчицето, че.....аман!
Всичко мога да приема хладнокръвно и философски, но като става дума за онуй диване и всички психо диагнози ми се лепват накуп, мамка му!
И толкова ми липсва неговата докторка - мир на праха и....
А синчето май има интуиция, от известно време все ме пита за нея, а аз не съм му казала още, че е починала.
И днес ме пита, а аз патката взех, че се изказах в минало време и той веднага го засече...та замазвах.
Пак не посмях да му кажа.
