Не съжалявам за нищо

[Stranniche]

Благодаря, дано му налеят нещо в главата с голямата фуния

Ако се е метнал на мама, няма начин да не му налеят.

[Dark Angel]

прекалено много мислят някои хора по темата...

а живота е за живеене

демонстрация на пресилено благополучие и щастие - някои хора го правят защото не искат да товарят околните с проблемите си, други защото ги е страх да признаят че са се "провалили", трети не демонстрират нищо, те си го имат, но простите неща изглеждат нереални и лъжовни

извратен народ много - къде къде по-лесно ще повярват ако някой изтресе потрисаща история на страсти, изневери, кървища и т.н. откокото на простичко разказана щастлива история

чуждото щастие е скучна работа....
обаче виж чуждто нещастие....еха, що матриял за обсъждане

благополучието си личи - то не може да се демонстрира
като пак е различно - субективизъм на макс

изморена съм от преструванки и преструванковци

всякакви маски и фалшиви образи се пропукват в един момент

а за слабостите - всички си ги имаме
номера е да можеш да станеш след като паднеш.....

[Мнемозина]

Това винаги го приемам с леко недоверие.
Възможно ли е наистина човек цял живот за нищо, ама за нищичко да не съжали, че се е случило?
Знам сега, че веднага ще ми запеете "не съжалявам, защото всеки опит учи..." - това е официалната версия.
Не, че не е вярно.
Но възможно ли е?
И кво па толкова лошо има човек да съжалява за нещо...
Щото ще се тормози ли?
Ми не е задължително - приемаш го нещото, забравяш го дори.......но когато/ако си го припомниш - съжаляваш, че ти се е случило.
Кво толкова....
Сакън ако някой каже, че съжалява - веднага почват да го "промиват" с мантрата за полезния опит.
И аз го правя.
Автоматично запявам "не съжалявай...."
Същото се получава и ако някой си признае, че е нещастен.
Дори обида има такава - нещастник.
Толкова ли са ни слаби нещастните:lol: психики, че да не можем да си приемаме реалните състояния към даден момент?
Айде мислете и пишете - може и да не е по темата.
Аз ще поспя малко....

Да, така е.
Всяко общество има нужда от хора щастливи и успели. И тези хора се изваждат на показ.
И обратно - за да си част от обществото, трябва да бъдеш щастлив и успял. Или поне да се покажеш като такъв.
То и при социализЪма е било - и беше - така. И при всяко налагане на някакъв тип идеология е така - времето на официалния романтизъм отдавна мина.
И само най-упоритите, идеологическите аутсайдери си позволяват да покажат нещо друго, ако изобщо решат нещо да показват.

Аз пък смятам, че у всеки интелигентен и по някакъв начин търсещ човек поначало е заложено, вродено е едно недоволство от себе си и от постигнатото. Мисля, че това движи хората напред, тласка ги непрекъснато, не ги оставя да спрат на едно място.
Друг е въпросът кой доколко го показва и си го признава това недоволство.

И всичко това е съвсем различно от оценката на конкретни решения или събития в живота ти, която всякак е ако не одобрителна, то поне примирителна. Но то е друго.

Ти всъщност за кое питаше?

[esti]

Ти всъщност за кое питаше?

Нищо не питам, драсках си разни мисли снощи.
Но благодаря, че подраскахте с мен.

[4avdar4e]

Да, така е.
Всяко общество има нужда от хора щастливи и успели. И тези хора се изваждат на показ.

Дали? Аз с всяка изминала година все повече се съмнявам в това за у БГ.. Или ние не сме общество??

[Мнемозина]

Да, така е.
Всяко общество има нужда от хора щастливи и успели. И тези хора се изваждат на показ.

Дали? Аз с всяка изминала година все повече се съмнявам в това за у БГ.. Или ние не сме общество??

Добре, права си.

Точното е "всяка власт има нужда от образи на хора щастливи и успели, които да докажат на останалите, че успехът е възможен". Тук може да се доуточнява още много, но общо взето идеята е за показността и какво се показва.

А иначе... аз отдавна твърдя, че у нас няма общество, но кой ли ме слуша мен.