Мда, аз нямам чувство за мярка- като видя печено агне и ми се иска да го изям цялото. А с кви очи ме гледа... И аз се оглежда в тях и те ми говорят- "Изяж ме, изяж ме..."Мнемозина написа:мярка.
Мисля си, че човек го има по-често по отношение на другите, отколкото спрямо самия себе си.
Не, не го казах точно.
Човек има по-ясно усещане за това каква би трябвало да е мярката на другите, нежели за своята.
Сигурно затова е полезно да се оглеждаме в нечии очи, поне от време на време.
С пиьенето как си?[unknown] написа: Мда, аз нямам чувство за мярка- като видя печено агне и ми се иска да го изям цялото. А с кви очи ме гледа... И аз се оглежда в тях и те ми говорят- "Изяж ме, изяж ме..."
Ох, не питай...vyara написа:С пиьенето как си?[unknown] написа: Мда, аз нямам чувство за мярка- като видя печено агне и ми се иска да го изям цялото. А с кви очи ме гледа... И аз се оглежда в тях и те ми говорят- "Изяж ме, изяж ме..."
Начи си имаш и ти мярка хич да не е.[unknown] написа: Ох, не питай...
С едно агне- каса бира
Фана мъ ф крачкъ:blum:vyara написа:Начи си имаш и ти мярка хич да не е.[unknown] написа: Ох, не питай...
С едно агне- каса бира
Ами вероятно истината е някъде по средата между собственото и чуждото. Точно в срещата между двете.4avdar4e написа:Но пък какво правим тогава с факта, че "Каждый со своей колокольни смотрит??"
Е ли обективно чуждото чувство за мярка??? Дали оглеждането в чужди очи не е криво огледало???
Не винаги.Метаморф написа:чувствата заслепяват разсъдъка...
Много ми стана антипатичен след последната статия в Леуропео-то..Мнемозина написа:Айнщайн
Е, да, ама изяждаш ли го цялото?[unknown] написа:
Мда, аз нямам чувство за мярка- като видя печено агне и ми се иска да го изям цялото. А с кви очи ме гледа... И аз се оглежда в тях и те ми говорят- "Изяж ме, изяж ме..."
Бе, знам за кво ми говориш, ама тва са подробности, както каза...Мнемозина написа: Е, да, ама изяждаш ли го цялото?
Някои мерки са ни наложени по други пътища.
Аз ти говоря за някакви културни и цивилизационни подробности.
Добре, де, ама пък какво е "мярка"? За какво.. Ако е за поведение, има си морални, етични, социални норми, ако е за чувства.. хъм.. там по-сложен въпроса. Иначе за обувки, панталони и сутиени, мерките са ясниМнемозина написа: Ами вероятно истината е някъде по средата между собственото и чуждото. Точно в срещата между двете.
Но може и да не е.
Сигурно зависи от това доколко и как си способен да се оглеждаш в чуждите очи.
Я иди да си хапнеш, че нещо на гладно не се концентрираш в правилната посока.[unknown] написа:Бе, знам за кво ми говориш, ама тва са подробности, както каза...Мнемозина написа: Е, да, ама изяждаш ли го цялото?
Някои мерки са ни наложени по други пътища.
Аз ти говоря за някакви културни и цивилизационни подробности.
Пред едно печено агне- всичко бледнее
Ма тука е форум за дърдорене, бре. Печените ягнета най-много на сминка.[unknown] написа: Бе, знам за кво ми говориш, ама тва са подробности, както каза...
Пред едно печено агне- всичко бледнее
това не е чувство...vyara написа:И чувството за мярка ли?Метаморф написа:чувствата заслепяват разсъдъка...
Мекички, бухтички, тиганички... Или тях вече ги наготвихме??vyara написа: Дърдорене, огледала, таквиз работи.
не виждам връзкта между чувства и прумяване на фактите (наречени от теб "феномени")...Мнемозина написа:Не винаги.Метаморф написа:чувствата заслепяват разсъдъка...
Ей сега прочетох: Айнщайн правел разлика между интуитивно и понятийно проумяване на феномените. Което значи, че двете могат и да си съществуват заедно.
Ти ся искаш да кажеш, че спамя ли? Шсъ убиждъме ли?vyara написа: Ма тука е форум за дърдорене, бре. Печените ягнета най-много на сминка.
Дърдорене, огледала, таквиз работи.
Ами не са само тези нормите за поведение, обаче.4avdar4e написа:Добре, де, ама пък какво е "мярка"? За какво.. Ако е за поведение, има си морални, етични, социални норми, ако е за чувства.. хъм.. там по-сложен въпроса. Иначе за обувки, панталони и сутиени, мерките са ясниМнемозина написа: Ами вероятно истината е някъде по средата между собственото и чуждото. Точно в срещата между двете.
Но може и да не е.
Сигурно зависи от това доколко и как си способен да се оглеждаш в чуждите очи.
Та кво по-конкретно питаш, а??
Виж сега! Чувство е!Метаморф написа:това не е чувство...vyara написа:И чувството за мярка ли?Метаморф написа:чувствата заслепяват разсъдъка...
а ако имаш правилна преценка няма да преминеш "мярката", защото таква няма да има... просто ще знаеш какво трябва и какво не трябва да правиш...
Именно защото усещаш другия и неговото настроение, по-точно завоите в него. И маааалко преди завоя - хоп, спираш се, да не би да се хързулнете и двамата. Но това чувство във всяка система от два индивида е индивидуална (така ли се казва и за двама ). Така че мярката е едно вътрешно особено чувство.Не от мен, а от Айнщайн.Метаморф написа:не виждам връзкта между чувства и прумяване на фактите (наречени от теб "феномени")...Мнемозина написа:Не винаги.Метаморф написа:чувствата заслепяват разсъдъка...
Ей сега прочетох: Айнщайн правел разлика между интуитивно и понятийно проумяване на феномените. Което значи, че двете могат и да си съществуват заедно.
Ся като каза- "вътре" и се сетих за плънка от ориз и дреболийкиМнемозина написа:А де, дали е извън?[unknown] написа:Тоест, извън индивидитеМнемозина написа:
Ами вероятно истината е някъде по средата между собственото и чуждото. Точно в срещата между двете.
Във всички случаи не е само вътре.
vyara написа: Виж сега! Чувство е!
Аха... ми как да ти кажа. Ако в нечие огледало се видя по-чорлава, отколкото ме показва друго огледало, примерно, това не значи, че ще се среша съобразно образа на точно това огледало, но следващия път като минавам покрай него... Ето тук е интересния въпрос![unknown] написа: А представяш ли си, ако в огледалото видиш печено агне?!
Какво ще направя, като го знам как ме отразява.... е, щом така мислиш, кой съм аз, че да ти развенчавам чувствените ти заблуди?vyara написа:Виж сега! Чувство е!
не е хубаво, когато увърташ така...Мнемозина написа:Не от мен, а от Айнщайн.
Ти самият първи в тази тема отдели чувствата от разсъдъка.
И това ми го казва една везна?4avdar4e написа:Понякога може да е за добро ...Мнемозина написа: Човек понякога не усеща как обтяга струната до предела... и не предполага какво може да последва от това.
Понякога е смешно, но не винаги.
Мислела съм! Ма не мисля, бря, само съм чувствена.Метаморф написа: е, щом така мислиш, кой съм аз, че да ти развенчавам чувствените ти заблуди?
