Искам да споделя. Първо да се извиня, че изчезнах така след рожденния ден и не успях да благодаря на всички поотделно. Луди дни едни такива. И луда година. Ще ме изтърпите ли да разкажа? Това беше най-тежката година от живота ми, чак не искам да се обръщам назад, но пък искам по някакъв начин да го "приключа".
За пръв път в живота си изпитвах страх. Панически страх. Нали знаете как имаме по едно такова, мънинко, вътре там, което все ти казва Няма страшно, ще се справиш, и това ще мине, да, трудно е, но ще мине.... Е това, мъничкото, го изгубих в началото на годината. На фона на всичките ми преживелици, и мъдрости и умности натрупани. Панически ужас, че този път няма как да се оправят нещата. Че физически няма да мога да се движа повече и че това беше от пълноценния живот. Диагнози имам няколко, но спорни, щото трябвало да се довлоша, за да се изяснят. Пък пациента взе че се оправи след като видя лъч надеждичка встрани от медицината и като си вложи целия инат в борба за движение сантиметър по сантиметър. Не съм предполагала никога, че ще ми дойде подобно нещо до главата, но ..странен живот. Не ме съжалявайте, плийз.
Всеки си е с проблемите, при едни - такива, при други - други, не по-леки... Имам да благодаря както на тези от вас, които знаеха и ми показваха, че не съм сама, както и на останалите - че малко или много са ми проличали тук личните проблеми.
Неловко ми е че разказвам, но пък то е минало и затворено вече.
Понеже едно зло никога не идва само...и като съм тръгнала да казвам ... Към резултатите добавяме и това, че човекът, с когото не живеех точно, но спокойно мога да кажа, че сме споделяли послените си години, вече е история. Пускала бях една тема, за Въздушната кула... Виждаше се, че има проблеми, той - голям теоретик иначе - ако има проблем го обсъждаме и така. Да, ама не. На практика проблемите излязоха само в моята глава. Щото любовта е в очите на гледащия, а не трябвало да тръгна да обсъждам някакви отношения ... И колко съм лоша, че искам да се изчистват нещата...
Месеци разиграване и иди си - ела си. Появиха се здравословните проблеми. Човекът каза "Извинявай, че нямам време да дойда да те видя, обаче заминавам на почивка. Аз съм по-стра, съответно ми остават по-малко години здраве, влез ми в положение. Дано да намериш някой да ти помогне." :Не че нещо, ама ми се объркаха собствените критерии някак.... 
Яд ме беше да кажа, че се страхувам дали въобще ще мърдам, пък той така и не провери как съм - какво само да рева на хората. Само като камера наблюдавах - оказа се, че не мислел за спасяване на отношенията, а за промяна - понеже му липсват споделянето, интелектуалния оргазъм и емоционалния контакт, и секса естествено... след всяка раздяла предлагаше да си се виждаме когато той поиска и ако може когато аз искам. Его. По гръб не пада - коя е тази жена, която не се ласкае, че и толкова и се предлага. Пък от моя страна - гордост. И его също. Ибахти. Това е моята версия, естествено. Неговата, че проблемът е в мен. Е накрая твърдо си завъртях очите в друга посока - нали в моите очи си е способността да обичам. Не че нещо, истории човешки - всякакви. Жива съм. Мърдам. Смятам да имам поне още 50 години пълноценни отпуски.
:lol::lol: на 20-ти се изкачих до върха на Асеновата крепост с ботуши на висок ток 
Взех решение твърдо да се откажа от местене в София и да пробваме да се обичаме с Пловдив. Той май ми се отплаща - в емоционалната сфера открих нещо много хубаво, но е рано да се похваля. обимеслям обаче да си сменя жилището ..щото ..то луд стои ли на едно място...Благодаря ви за търпението, ако изчетохте всичко. И моля не коментирайте гадните неща, ще се чувствам неловко. Само нещо хубаво занапред. За всички нас.
С много усмивки и благодарности,
Мира
