Копнато от дира
Копнато от дира
"За силните и слабите или обратното
Имаше едно стара руска анимация, в която един заек ходеше да тормози животните в гората и когато тръгнеха да го бият лягаше на земята и викаше „Падналият по гръб не го закачат!”
Та така се случва и в реалността...слаб ли си, направиш ли се на слаб всичко ти прощават...
Можеш да лъжеш, крадеш, мамиш, но си човек, човещинка, слаб си, толкова и така си можеш...ами... амин...простено да ти е чадо...кажи 3 пъти Отче наш и Богородице, дево радуйся... ще помогнем с квото можем, но ти нали ще слушкаш- следващият път ще внимаваш и още по-човешки ще ги направиш нещата... щото сълзи напират в очите ми...и ръката сама се протяга.
Виж ако си силен или решиш да си е друга работа- тогава дори и да сбъркаш не се валяш по земята и не говорят другите вместо теб, тогава успяваш да гледаш хората в очите и тогава прошка няма, защото сам си се осъдил вече.
Слабостта се превърна в герой, а силата е клошар бродещ нощем по улиците.
Слабостта всичко може да си позволи и да направи, слабостта е оправдана, а за силата оправдание няма и тя се лута няма в тълпата като селския идиот.
Да превъзпиташ слабостта си в сила...велика песен, но вече не е на мода."
Е тва е...
Имаше едно стара руска анимация, в която един заек ходеше да тормози животните в гората и когато тръгнеха да го бият лягаше на земята и викаше „Падналият по гръб не го закачат!”
Та така се случва и в реалността...слаб ли си, направиш ли се на слаб всичко ти прощават...
Можеш да лъжеш, крадеш, мамиш, но си човек, човещинка, слаб си, толкова и така си можеш...ами... амин...простено да ти е чадо...кажи 3 пъти Отче наш и Богородице, дево радуйся... ще помогнем с квото можем, но ти нали ще слушкаш- следващият път ще внимаваш и още по-човешки ще ги направиш нещата... щото сълзи напират в очите ми...и ръката сама се протяга.
Виж ако си силен или решиш да си е друга работа- тогава дори и да сбъркаш не се валяш по земята и не говорят другите вместо теб, тогава успяваш да гледаш хората в очите и тогава прошка няма, защото сам си се осъдил вече.
Слабостта се превърна в герой, а силата е клошар бродещ нощем по улиците.
Слабостта всичко може да си позволи и да направи, слабостта е оправдана, а за силата оправдание няма и тя се лута няма в тълпата като селския идиот.
Да превъзпиташ слабостта си в сила...велика песен, но вече не е на мода."
Е тва е...
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


Да, де...Ама се правят на слаби.Амаранта написа:Извинявай, ама гореописаните са манипулатори, не са "слаби".
Спомних си това- Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
От
НА ГОСТИ У ДЯВОЛА
ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТА
В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.
Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.
В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!
Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!
Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.
Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.
Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.
Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"
Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"
Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.
И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


Re: Копнато от дира
[quote="[unknown]"Е тва е...[/quote]
а здрасти!

а здрасти!
Да, всъщност от тази гледна точка няма силни и слаби, има само различни стратегии.
Силата и слабостта са нещо друго. Силата е преди всичко в това да си способен да признаваш грешките си. Което ще рече - да надделяваш над себе си.
Да контролираш реакциите си или поне да се стараеш. Разни такива.
Силата и слабостта са нещо друго. Силата е преди всичко в това да си способен да признаваш грешките си. Което ще рече - да надделяваш над себе си.
Да контролираш реакциите си или поне да се стараеш. Разни такива.
Panta rhei...
Re: Копнато от дира
Емиииии...здрастиdoktorka написа:
а здрасти!
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


Верно ли е така? Бреййййй....Мнемозина написа:Да, всъщност от тази гледна точка няма силни и слаби, има само различни стратегии.
Силата и слабостта са нещо друго. Силата е преди всичко в това да си способен да признаваш грешките си. Което ще рече - да надделяваш над себе си.
Да контролираш реакциите си или поне да се стараеш. Разни такива.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


Уви, светът обърнал се в пустиня!
Море от злоба и разврат!...
Иди живей сред туй море от тиня,
сред толкоз много кал и смрад!"
Той млъкна... А през прага меланхолично
проточи и свинята врат:
"И аз от тоя свят съм недоволна:
да, толкоз малко кал и смрад!...
Тва е от тук-
ПРИКАЗКА ЗА ТИНЯТА
В неделя Дявола облече расо -
любимия си тоалет;
и с тънка и загадъчна гримаса
огледа се добре отвред.
Действително в корема бе печален
и - за да не бъде толкоз сух -
беляза своя символ синодален
с една възглавница от пух.
- Една вечерна пролетна разходка? -
ми кимна леко той с рога.
- Виж, вечерта е кат вдовица кротка
и цяла в нега и тъка...
Съгласен бях. И посред врява шумна
ведно с приятеля рогат
разхождаме се дълго де ни хрумна
из калния престолен град.
И ето - късно в някаква си лавка
покани ме на отдих той.
Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка,
с поклон и привети безброй.
Погледна Дявола с усмивка блага,
повдигна странно рамена
и ритна с крак възпрялата до прага
огромна, грухтеща свиня.
А лавката бе като всяка лавка,
но странно беше тук едно:
висеше над вратата калимявка
и някакво шише вино.
- Виното - да! Но що за подигравка
чернее се над този праг?
- Това ли? Туй е попска калимявка -
реклама за добър коняк...
Кръчмаря се усмихна и заклима,
отвън му кимна вечерта,
а в ъгъла ревнаха в хор петима
и се целунаха в уста.
Погледна Дявола под вежди тънки:
"Я виж ги колко са добри!"
Но зад гърба му някой злъчно смънка:
"Добри, когато спирта ври!"
Това бе юноша - намръщен, хладен.
Въздъхна той и заруга:
"Кой е добряк на тоз свят безотраден?
И кой доволен е сега?
Навсякъде чистота нито прашинка!
Нито насъне светъл лъч...
Летиш като изгубена снежинка
сред вихрите на черна злъч...
Уви, светът обърнал се в пустиня!
Море от злоба и разврат!...
Иди живей сред туй море от тиня,
сред толкоз много кал и смрад!"
Той млъкна... А през прага меланхолично
проточи и свинята врат:
"И аз от тоя свят съм недоволна:
да, толкоз малко кал и смрад!..."
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


тва е философия...,Незнайко.[unknown] написа:Верно ли е така? Бреййййй....Мнемозина написа:Да, всъщност от тази гледна точка няма силни и слаби, има само различни стратегии.
Силата и слабостта са нещо друго. Силата е преди всичко в това да си способен да признаваш грешките си. Което ще рече - да надделяваш над себе си.
Да контролираш реакциите си или поне да се стараеш. Разни такива.
нищо не знайш...
и аз!
Верно ли е философия? Брейййй...doktorka написа:тва е философия...,Незнайко.[unknown] написа:Верно ли е така? Бреййййй....Мнемозина написа:Да, всъщност от тази гледна точка няма силни и слаби, има само различни стратегии.
Силата и слабостта са нещо друго. Силата е преди всичко в това да си способен да признаваш грешките си. Което ще рече - да надделяваш над себе си.
Да контролираш реакциите си или поне да се стараеш. Разни такива.
нищо не знайш...
и аз!
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


Не, не е така.[unknown] написа:Верно ли е така? Бреййййй....Мнемозина написа:Да, всъщност от тази гледна точка няма силни и слаби, има само различни стратегии.
Силата и слабостта са нещо друго. Силата е преди всичко в това да си способен да признаваш грешките си. Което ще рече - да надделяваш над себе си.
Да контролираш реакциите си или поне да се стараеш. Разни такива.
Силата е в обратното. Очевидно. Бреййй...
Но няма да нарушавам повече вашата хармония.
Panta rhei...
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
ПодпИсМнемозина написа:Да, всъщност от тази гледна точка няма силни и слаби, има само различни стратегии.
Силата и слабостта са нещо друго. Силата е преди всичко в това да си способен да признаваш грешките си. Което ще рече - да надделяваш над себе си.
Да контролираш реакциите си или поне да се стараеш. Разни такива.
Мой познат, женен и има близнаци.
Жена му - позьорка от класа.
Разговор между него и приятелката ми, която му се пада рода:
- Как си бе К?(той изглежда видимо уморен, брадясал, със сенки под очите, отслабнал...)
- Уморен съм, много бачкане...
- А Р.(жена му) как е?
- Ужас, направо е съсипана горката.
- И що така?
- Ми близнаците....
А на въпросната Р. сутрин родителите и отиват и взимат децата, за да ги заведат на градина.
След това вечер ги взимат от градината и ги разхождат в парка.
Карат ги у тях, а там в рамките на 2-3 часа, докато си легнат ги поема И мъжа и - въпросния със сенките под очите, който сутрин излиза в 7, а вечер се прибира в 8.
А тя милата била съсипана, защото гледала близнаци.
Никога няма да разбера откъде такива жени черпят сила.....
Жена му - позьорка от класа.
Разговор между него и приятелката ми, която му се пада рода:
- Как си бе К?(той изглежда видимо уморен, брадясал, със сенки под очите, отслабнал...)
- Уморен съм, много бачкане...
- А Р.(жена му) как е?
- Ужас, направо е съсипана горката.
- И що така?
- Ми близнаците....
А на въпросната Р. сутрин родителите и отиват и взимат децата, за да ги заведат на градина.
След това вечер ги взимат от градината и ги разхождат в парка.
Карат ги у тях, а там в рамките на 2-3 часа, докато си легнат ги поема И мъжа и - въпросния със сенките под очите, който сутрин излиза в 7, а вечер се прибира в 8.
А тя милата била съсипана, защото гледала близнаци.
Никога няма да разбера откъде такива жени черпят сила.....
Ха-ха, дали да сме хетеросексуални и моногамни си го избираме ние, обаче дали сме бели и мъже, не е в наша власт.МЪЖжжж написа:Да. Няма нищо по-трудно от това да си силен.
Нито да си бял, хетеросексуален, моногамен мъж.
Обаче сами си го избираме избора..
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


esti написа:Мой познат, женен и има близнаци.
Жена му - позьорка от класа.
Разговор между него и приятелката ми, която му се пада рода:
- Как си бе К?(той изглежда видимо уморен, брадясал, със сенки под очите, отслабнал...)
- Уморен съм, много бачкане...
- А Р.(жена му) как е?
- Ужас, направо е съсипана горката.
- И що така?
- Ми близнаците....
А на въпросната Р. сутрин родителите и отиват и взимат децата, за да ги заведат на градина.
След това вечер ги взимат от градината и ги разхождат в парка.
Карат ги у тях, а там в рамките на 2-3 часа, докато си легнат ги поема И мъжа и - въпросния със сенките под очите, който сутрин излиза в 7, а вечер се прибира в 8.
А тя милата била съсипана, защото гледала близнаци.
Никога няма да разбера откъде такива жени черпят сила.....
Ей такова чудо се падна на шурея...
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


Има такива хора - събуждат се уморени. Имаше една статия за хроничната умора...esti написа:А тя милата била съсипана, защото гледала близнаци.
Никога няма да разбера откъде такива жени черпят сила.....
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката