Защо ни е такъв хумор

[Semiramis]

НАРОДНИТЕ АНЕКДОТИ ЗА ХИТЪР ПЕТЪР

Хуморът е едно от важните и сигурни средства за поправяне на различни човешки недостатъци. Работливите труженици от народа, обработвали векове наред земята и създавали народните блага, са били винаги чувствителни към постъпки и поведение на безсъвестни, нечестни и лукави хора, към мързеливи, непохватни и всякакви измамници, живели винаги за сметка на другите. И неведнъж са имали случай да се убедят в положителното въздействие на шегата, иронията, сатирата. Затова още през незапомнени времена възникват комичните разкази за лъжци, лицемери, изнудвачи, срещани във всяко село и град.
Когато трудовият човек е разчитал само на физическата си сила, бил е беззащитен срещу угнетителите и експлоататорите си. След като прогледна и със своите духовни очи, той забелязва как на всяка крачка представителите на политическата и духовната власт присвояват плодовете на неговия труд и започва да се брани от тях като от хищни животни. Изучил похватите на управници, кметове, духовници, у него назрява решение: на коварството да противопостави смелостта, на лукавството хитростта, на изнудването досетливостта и съобразителността. И разбира, че царският сановник е силен и властен, но е покварен и коварен, че кметът и попът са богати, но глупави и прости, а редица чиновници, които той храни като паразити, нямат и малка част от неговата физическа сила и нравствени добродетели. Това съзнание поражда у него желание да се опълчи срещу своите господари. Така се появяват безхитростните наглед, но смислени и съдържателни шеги, безпощадните сатирични фолклорни творби, в които открито или чрез алегорията всички у гнети тели, потисници и шарлатани получават заслужено възмездие.
Авторите на анонимните народни умотворения са открили множество недостатъци и в своята околна среда. Немалко анекдоти, пословици и поговорки биват създадени с възпитателна задача и с цел да се развиват умствените способности на обикновените трудови хора. Една сполучлива загадка изостря интелекта на човека, една хитро нагласена лъжа служи за поука и назидание, спечеленото съревнование по надлъгване и надхитряване го издига в очите на неговите близки.
Надлъгването (със старец, с воденичар и пр.) е една от най-характерните теми. Старата воденица, отдалечена с километри от села и градове, поради бавността, с която предлага услугите си на населението, е удобно място за възникване и обогатяване на тези шеговити разкази. С различните анекдоти, приказки и истории, една от друга по-фантастични и чудати, по-леко минава времето и за мливарите, и за самия дерменджия. Тук става дума не за надлъгване в прекия смисъл на думата, не за обикновено излъгване, а за добре скроена измислица, за „поетична“ лъжаприказка. Затова облогът печели този, който съумее да увлече по-сполучливо своя съперник, да го „убеди“ в невероятната измислица, да го пренесе неусетно в света на фантастичното, приказното.
Любима тема в народните анекдоти е и надхитряването на високопоставени лица — на царе, царски синове, министри и пр. Тези творби имат значение като морално възмездие за безкрайните страдания на народа в миналото и като поука за поколенията, живеещи в условия на класово потисничество. Те трябва да знаят похватите на царски чиновници, бирници, чорбаджии, за да се предпазват от нечистите им сметки и планове, да осуетяват коварните им замисли. С особена популярност се ползуват анекдотите, в които обект на сатирично осмиване са духовни лица. Защото неведнъж владици, попове, калугери са проповядвали начала, които сами не са следвали, обещавали са щедро опрощаване на грехове и щастлив живот „на оня свят“. Затова в своите произведения безименните творци им отмъщават, като ги показват смешни и жалки. Те биват надхитрени от свои ратаи, които им заплащат за всички измами и хитрувания. Комичните ни народни приказки и анекдоти са богати с образи на остроумни и смели веселяци, надхитрили неведнъж „учени“ противници, поставили в конфузно положение „мъдри“ глупаци, засрамили самонадеяни невежи и грандомани.
Създавани отначало за лица, които не носят определено име („Имало един чирак…“, „Някой беден момък се приставил слуга у попа…“), по-късно комичните разкази започнали да се приписват на измисления герой Хитър Петър. Около него се обединяват постепенно анекдоти и духовити истории за находчиви бедняци, за селски овчари, ратаи, чираци.
След падането на България под османско иго у нас проникват и анекдотите за световноизвестния ориенталски комичен герой Настрадин Ходжа. Наситени често с подчертано социално съдържание и ярко изразени антирелигиозни съставки, те добиват голяма популярност и сред нашето население. Като дават подтик за по-активно множене на анекдоти за Хитър Петър, те съдействуват и за тяхното обогатяване в тематично отношение. В много от тях със състезателен елемент (надлъгване, надхитряване и пр.) нашите разказвачи включват като действуващо лице и Настрадин Ходжа, с когото Хитър Петър неведнъж се препира по различни въпроси.
Тези нови анекдоти са ценни в няколко отношения. В едни от тях победител в прението излиза Хитър Петър, в други — Настрадин Ходжа. А понякога, премерили в спора умение и ловкост, двамата весели герои тръгват заедно по белия свят да лъжат, т.е. — да поучават с шегите си хората на ум и разум. Това интересно явление, несрещано във фолклора на други балкански народи, говори определено за признаването на Хитър Петър като равностоен противник на знаменития ориенталски мъдрец.
През Възраждането, когато се събуждат силите и самосъзнанието на българския народ за борба срещу национално, социално и духовно робство, образът на Хитър Петър добива голяма известност. Народът ни, сътворил безброй високо поетични песни, приказки, предания и легенди, създава несъмнено и немалко анекдоти за него. П.Р. Славейков, В. Чолаков, Д. В. Манчов записват народни умотворения за Хитър Петър, Д. Войников си служи с името му за псевдоним, Д. Паничков — за заглавие на хумористичен вестник. През 1873 г. Илия Р. Блъсков издава книгата си „Хитър Петър“, претърпяла по-късно няколко издания. Тя дава силен тласък за популяризиране името и анекдотите за българския комичен герой. Лишен поради исторически причини от възможността да обходи различни български краища и да събере повече оригинални творби за Хитър Петър, Блъсков е побългарил някои анекдоти за Настрадин Ходжа, привлекли вниманието му с интересното си съдържание. С този похват си служат по-късно и редица наши книжовници — Марин Влайков, Сава Попов, Йо Данаилов, както и немалко съставители на евтини книжки за Хитър Петър и Настрадин Ходжа.
Получил името си в решителна за българския народ историческа епоха. Хитър Петър се развива главно с положителни качества, привнесени от народните разказвачи и прогресивните възрожденски писатели. Главният белег на създадените анекдоти си остава демократизмът и хуманизмът на героя, характерни негови черти — явните симпатии към отрудените и онеправданите, ненавистта към реакционното чорбаджийство и духовенство.
Разбира се, в духовния портрет на Хитър Петър попадат и множество отрицателни съставки. Неведнъж в различни популярни издания откриваме литературни влияния, несъобразени с национални, социални и битови черти в образа на героя. Покрай случаите, в които той е остроумен, съобразителен, прям и честен, има и такива, дето е глупав, прост, недосетлив. Подобни противоречия наблюдаваме впрочем и в образите на други национални комични герои — Езоп, Настрадин Ходжа, Тил Ойленшпигел и пр. Тези противоречия се обясняват с обстоятелството, че при изграждането на споменатите образи са вземали участие разказвачи от различни класови прослойки, с различни нравствено-етични възгледи.
Срещат се и анекдоти, в които Хитър Петър е рязко противопоставен на Настрадин Ходжа. Това са случаите, при които последният е сметнат за представител на всичко отрицателно и реакционно в Османската империя. Историческият Настрадин е роден наистина в Анадола. Но преминал отдавна с мъдрите си шеги националната граница, той става любимец на азърбайджанци, туркмени, узбеки и ред други още източни народи и племена, които също го смятат за свой национален герой. Защото векове наред са си служили с настрадиновските сатирични стрели срещу деспотични управници и тирани.
Появата на състезателни анекдоти за Хитър Петър и Настрадин Ходжа не е случайна. За да изправят нашия шегобиец срещу Настрадин Ходжа, българските разказвачи несъмнено са имали предвид значителните културни завоевания на народа ни, забравени от мнозина през вековното робство. Шовинизмът и евтиното патриотарство обаче не са характерни за българина. И тъкмо затова редицата положителни качества в Настрадиновия образ в най-многото случаи са правилно разбрани и оценени и героят е приет радушно сред нашия народ.
В книгата, която сега се предлага на младите читатели, е направен грижлив подбор. В нея са включени много нови записи. обнародвани през последните десетилетия. Настрадиновски теми са застъпени в отделни само анекдоти, и то в случаите, при които разказът за Настрадин Ходжа е претърпял на наша почва значителна преработка и звучи като оригинална фолклорна творба.
Внимателно е направена и литературната обработка на анекдотите. Запазен е оригиналният строеж на произведението, своеобразният словоред на речта, редицата хубави думи и изрази от словното богатство на българския език.

[Semiramis]

ЗА ПОПА, КОЙТО КРАДЯЛ ЧЕРКОВНИТЕ ДАРОВЕ

Имало един много алчен поп. Всичко, що оставяли богомолците за църквата, го турял в джоба си, — мине и обере всичките пари от иконите!
Научил за това Хитър Петър и рекъл:
— Няма да я бъде тая работа! Ще го оправя аз тоя поп! И взел, че се приставил клисарин в тая черква. Почнал той да изпреварва попа и да обира парите от иконите. Попът много го доядяло на Петра и веднъж му рекъл:
— Петре, ти събираш парите от иконите, ама това е много грешно!
— А, сакън, дядо попе, това не е вярно! Някоя от светиците събира парите! Попът се зачудил:
— Как светиците бре? Те могат ли да ходят?
— Могат, могат! И това прави света Богородица, че е баш в средата на черквата!
Попът не повярвал и казал на Петра:
— Това е твоя работа, Петре! Хайде, ела да се изповядаш!
Завил го той с патрахила и почнал да го изповядва. Пита го попът, а Петър мълчи и си трае.
— Защо бре, Петре, не отговаряш?
— Защото нищо се не чуе, дядо попе! Ако не вярваш, дай аз да те завия с патрахила!
Завил го Петър с патрахила и почнал да го изпитва:
— Кажи, дядо попе, защо ходиш вечер у нашата комшийка, оная с големите бозки?
А попът мълчи, дума не продумва.
До три пъти Петър го питал така. Сетне го отвил и му рекъл:
— Защо не отговаряш бе, отче?
— Е, вярно бе, Петре, нищо се не чуе, когато човек е завит с тоя патрахил!
— Щом едното е вярно, отче, и другото е вярно! Света Богородица прави тоя обир по иконите…
И тъй Хитър Петър отучил попа да краде парите от иконите.

[Semiramis]

КОЛКО СТРУВА ЕДНА ПЛЕСНИЦА

Веднъж Хитър Петър си вървял из пътя замислен. Той тъй се бил навел, че вратът му се опънал. Подире му идел чорбаджийският син, поискал да се подиграе с него и му залепва такава плесница по шията, че калпакът на Хитър Петър отхвръкнал надалеч. А знаете ли вие какви чорбаджийски синове е имало по него време и още ги има до днес в нашенско? Те са най-лошите хаймани и вироглавци. Като нямат от никого страх и срам и като гледат, че всеки се бои от бащите им, те не зачитат никого! Цял ден вилнеят из селото като бесни кучета и дорде не разплачат някое бедно момче или не направят пакост някому, вечер не заспиват спокойно…
А Хитър Петър като нямало що да стори, че и него го било страх от чорбаджията, решил да се оплаче барем на попа. Взема си опрашения калпак и отива към поповата къща.
Попът седял на една рогозина и си пишел поменици. Като изслушал оплакването на Хитър Петра, му отговорил:
— Ех, Петре, това са дребни работи! Като видя чорбаджийския син, ще му кажа да те почерпи с едно гърне вино, да си прихванеш и да му простиш.
И попът пак се навел над помениците си. А Хитър Петър, като чул тази по хатър присъда, лепва му една плесница по опънатия врат и му казва:
— Дядо попе, щом една плесница се заплаща с едно гърне вино, то вземи моето вино от чорбаджийския син, пред когото думата ти по-добре минава, че си прихвани за моята плесница!

[Semiramis]

ПИСМО ДО БОГА

Хитър Петър имал девет деца, все дребни. Не постигали ни дрехи, ни хляб. Замаяла му се главата, горкия, как да ги изхрани. Намислил да си поиска пари от дядо господа, та седнал й му написал писмо: „Дядо господи, дал си ми девет деца. Не мога да ги изхраня. Ще изпукат отглади. Моля ти се прати ми сто гроша да ми помогнеш що годе.“
Пуснал писмото в черквата, в самия олтар. Попът намерил писмото, прочел го, та изпратил клисаря да занесе на Петра петдесет гроша и да му каже: „Господ ти изпратил тия пари по дядо попа.“
Щом получил парите Хитър Петър ги изброил, написал второ писмо до дядо господ и пак в олтаря го пуснал. В писмото пишел: „Господи, прати ми още сто гроша. Недей ги праща по дядо попа, ами направо до мене! Защото от стоте гроша, които си ми изпратил, попът е откраднал петдесете!“

[Semiramis]

ДА ИЗПЛЮЯ ЛИ КАМЪЧЕТО?

Хитър Петър бил справедлив човек, не обичал кривдите и лошите работи. Като забележел някаква неправда, разсърдвал се, развиквал се и приказвал направо каквото му дойде на устата.
Веднъж в селото дошел владиката. Селяните му се оплакали за едно, за друго и сетне му рекли:
— Дядо владико, имаме един комшия Петър, когото наричат Хитър Петър. Аман вече от него и от неговите ругатни и псувни! Не можем да го търпим вече, думите му не са за преглъщане!
Владиката заръчал да повикат Хитър Петра. Отишел кехаята, подбрал го и го довел на часа. Владиката му разправил всичко, което му били казали селяните.
— Истина е, дядо владико — отговорил Хитър Петър. — Но послушай и аз какво ще ти кажа. На нашите селяни да йм мълчи човек когато разправят всякакви глупости и се гаврят с него; смятат го за будала; ако пък им гълчи и ги насажда, както им се пада, вземат го за луд. Един свестен човек не ще се остави да го тъпчат несправедливо. И правдата, когато я настъпят, се обръща да хапе. А пък аз, като не мога да се завардя и да си отвърна другояче, ги наругавам понякога здравата.
— А не можеш ли по-кротко да се оправиш и да докажеш, че си прав, или да претърпиш и си премълчиш? — запитал владиката.
— Не може, дядо владико — отговорил Хитър Петър. — Трябва човек да е глух, ням или сляп, та да не чува и да не вижда техните глупости. Нека излезе някой и каже — току тъй нападал ли съм някого, без да съм ядосан за нещо? Владиката бил умен човек, познавал добре селяните, затова послушал и думите на Хитър Петър.
— Петре — казал му той, — понеже всички викат по тебе, то, за да е мирно селото, ела с мене по селата, аз ще се помъча да те йзцеря от тази болест.
Хитър Петър се съгласил. Владиката му подал камъче и му казал:
— На ти това камъче, и колчем се разсърдиш и видиш че не можеш да се стърпиш, сложи камъчето в устата си и го дръж под езика си, додето ти мине ядът.
Хитър Петър го послушал.
След като владиката обиколил селата си, трябвало да се върне пак през селото на Хитър Петър. Той бил пак с владиката. Надвечер тръгнали от селото. Владиката бързал да се прибере по-рано в града.
Не щеш ли, тъкмо да напуснат селото, излиза от една къщичка малко момиче и завикало:
— Дядо духовниче, дядо духовниче, почакай малко. Владиката се спрял, а момичето му казва:
— Мама зарови една питка в огъня, ей сега ще се изтърколи и ще ти я донеса топлинка, да я занесеш на баба попадия. И момичето се завтекло вкъщи. Владиката, за да не кажат, че не зачита такъв сиромашки принос, решил да почака. Да дойде момичето, да дойде, няма го!
— Хайде, момиче — извикал през плета един от владиковите хора, — хайде скоро, че замръкнахме!
Най-сетне момичето излиза и се разсмива:
— Хахаха! Ех, че сте били глупави хора! Мама току насаждаше квачката и като ви съгледа, каза ми, че било хубаво, кога се насажда квачка, да се излъже поп — тогава всички пилета се излюпвали качулати. Сега вече си свършихме работата — мама насади квачката. Идете си по живо, по здраво, няма питка, няма нищо…
— Е, дядо владико, какво ще кажеш сега? — рекъл Хитър Петър, като премятал камъчето в устата си. — Търпи ли се това? Да изплюя ли камъчето?
— Да ти е простено! — отговорил владиката. — Иди си в къщи и прави каквото те е научил господ! А от мене бъди благословен…