- написа:Холи, нямаш шансове в състезанието по разсеяност. Много съм над теб
!
Eй! Не мога да те трая!
Баш за очилата шъ ми съ перчи!
За тях съм разказвала и друг път, ама като се налага - нали заради едната чест трябва да се боря за титлата "Разсеяник на годината".
1. С очила заспивала ли си и като ги пратиш по някой в оптиката, та да кажат възможен ли е ремонт - да го попитат: Гостодине, на ръгбистка ли са тези очила или на футболистка? - няма да я забравя никога тая реплика...
2. Отиваш на пикник, пъ полягаш, както си е редно, мъ що се оказва след час, че е върху очилцата небрежно сложени на земята от... теб. Очилата сгънати на две, едното стъкло - на три. А ти леко се учудваш. Принцесата и граховото зърно усетила, мъ ти пъ някви очила да усетиш - не става...
3. Оууубаче - Равен терен, едно дребно камъче под обувката, политкаш, приземяваш се на главата си и едната си ръка. Ръката се счупва в лакътя, челото с рана, а очилата - здрави, щото две драскотини на едното стъкло не се броят изобщо.
4. Оставяш очилата си на дивана, щото там е достатъчно нелогично място. През това време показваш на гостенката си нещо и я каниш да седне, тя се настанява върху стъкълцата. Отървава се без наранявания. очилата обаче остават като реликва от военни действия.
5. Писва ти от очила, Купуваш си скъпи лещи, заради астигматизмъ ти ги изработват в Англия и чакаш за доставка почти месец, оставяш за тях почти три заплати и щастлива поемаш към къщи със заветните 6 комплекта тримесечни лещи, с които трябва да изкараш минимум 18 месеца. И се почва едно губене и търсене, та бедна ти е фантазията. На шестия месец разполагаш с две резервни лещи само и то естествено само за ляво око... Но преди да ти дотрябват развиваш една добра алергия и остават и те неползвани. Полекуваш си месец очетата и си купуваш пак едно количество лещи, оставяш ги на приятно хладно място с два вида разтвори и казваш, че от утре пак шъ почнеш да ги носиш - като всеки ден увеличаваш времетраенето... Да, ама днес като ги поносиш, утре ги поносиш, после почиваш месец, после пак ден-два... и така ги редуваш, щото кога бързаш, кога ги забравиш, кога не ти се занимава с процедурите около тях... А един ден се настаняваш пред огледалото и почваш да си бърникаш в очите и търсиш едната леща, търсиш, търсиш, пък почваш да се ядосваш къде е паднала, пъ ядосваш се ногу, пъ яд те хваща, пък пак проверяваш в окото, а то от толкоз проверки почервенява направо... отваряш контейнерчето и лещичката там. Изобщо не е сложена на едното око сутринта.
6. Имаш едно спрейче, което стои в чантата. Струва 6лв - за почистване на очила с ефект да не се изпотяват при влизане в топло помещение през зимата. Говориш си с колежка, нещо ти се замрежват очилцата, мъ нали имаш спрейче едно такова хубавичко миниатюрничко и кърпичка, колко му е да почистиш очилата, ей така, докато си бъбрите. Правиш пръъъъъъъъъс и очилата покрити с някаква пяна, с кърпичката ги забърсваш хууубавичко. А колежката ти възкликва - Холи, мъ не знаех, че очила се почистват с препарат за чистене на компютри!
Ти поглеждаш ей така
и се чудиш кой е взел огромния флакон от шкафчето на бюрото и е напръскал очилата ти с него.
Ае спирам и се надявам да не се сетя и за други такива, че срам ме хваща от мене си.
! 
.
за престижното звание.