majemela4ka написа:snowprincess написа:
...
та, чудех се, дали и аз да се обаждам
две кафета, моля
бе, много готино пишела смайли, шашната съм
Целувката
Вгледала съм се в устните ти - едни съвсем нормални усти - по-скоро пълни, отколкото тънки, по-скоро чувствени, отколкото строги, и да ги близнеш, и да ги захапеш, а какво ли ще е да ме засмучат леко? Извили са се в загадъчна усмивка - точно както обиграния светски лъв се усмихва на палавото девойче - онази хитра едва доловима усмивка на ...хиена.
Тогава виждам погледа ти. Той е изпълнен с пламък, несподавена похот и откровено предизвикателство. Наблюдаваш всяко мое движение, всяка моя извивка. Очите ти се спират върху моите, а аз се чувствам така, сякаш след малко ще потъна в тях. Потрепервам от несигурност пред очакваното...
Този поглед...боже, как привлича, как ме мами. Не може да е истина - толкова много да искам да потъна в него, да бъда малката тресчица в океана от емоции, които обещават. Пръстите ми леееко треперят пълни с желание да докосват. Но не още. Искам да прочета в очите ти обещанието за наслада, искам през очите да видя желанието ..... и когато осъзнавам похотта, която струи от там - усмивката ми от закачлива се превръща в сподавен стон, устните ми леко се разтварят и аз захапвам долната си устна в стремежа си да прикрия желанието на връхчето на езика ми да докосне и да бъде докоснато. Болят ме вече - устните - искат да бъдат поети от тези, бленуваните, мечтаните... Навлажнявам ги несъзнателно. Дори не успявам да осъзная директното послание на този жест. За теб обаче не остава незабелязан.
Хайде да се срещнем по средата на пътя?
Разбираме се без думи. Доближаването на устните ни става изключително бавно и е съпроводено от горещи и донякъде изпитателни, изпиващи погледи. И въпреки огромното желание да се слеят - продължаваме да се измъчваме бааааааавно. Оставаме точно на един дъх разстояние. Времето е спряло.
Няма начин просто при тоя заряд от чувственост във въздуха да не оставим поне за миг твоя дъх да докосне моя, да се завъртят един около друг в бавен опипващ танц, да се слеят и да се издигнат с топлината си. Спряли сме да дишаме май.
Поеми си въздух! Вземи моя! Така искам да те целуна, че ако сега се отдръпнеш....
Тръпнещото очакване трае секунди, а на мен ми се вижда като цяла вечност. Сладко усещане постепенно започва да разпростира нишки из тялото ми и да превзема клетките ми една по една безпрекословно, изпълва ме с топлина, защото знам, че първото докосване на устните ще е като гасенето на разгорял се пожар - време е да бъде угасен или пренесен на друго място.
Дъхът ми погалва твоя, виждам пламъка в очите ти, как задържаш стремглавото си желание да ме целунеш още секунда и ... устните ни се сливат - бавно, проучващо мъчение с изпипването на всеки детайл до съвършенство, сякаш сме алпинисти - тръпката не е в достигането на върха, а в изкачването.....
Близваш устните ми и нежно ги разтваряш. Бездиханна съм. Усмихваш се хитро. Предизвикваш. Примамваш. Бих приела това предизвикателство, но не сега. Сега съм заета с разходката на езичето си по върховете на зъбите ти. Остри са, но въпреки това ме захапват съвсем леко. Отдръпвам се за секунда за да се насладя на вкуса ти по устните ми.
Изведнъж железния мъж в теб се пропуква и рязко преминаваме в дива и неконтролирана игра с влажни и топли езичета и прехапвания на устни.
Ръцете ми плахо полягат на гърдите ти. Усещат топлината на тялото ти и докато цялото ми същество е съсредоточено в целувката, пръстите ми се раздвижват несъзнателно - правят малки кръгчета, натискат леко и пак отпускат. Усещам дланите ти по гърба ми. Пръстите ми се свиват конвулсивно и усещаш, че имам нокти - малки и незабележими, но загатват, че могат да драскат. Искам да усетя как бие сърцето ти със собствената си гръд и приплъзвам ръцете си нагоре към врата за да се долепя още повече до теб. Топъл си, знаеш ли?
