О, Спомняте ли си госпожо!

[lancelote]

Назад във времето и напред към...Тритон
Или за хубавите и не толкова спомени....

[Мнемозина]

... и всички солидарно потънаха в спомени - или отлетяха за Тритон.

А защо пък Тритон, я дай да изберем нещо по-близо до Уран, 27 спътника бил имал.

П.П. Когато синът ми беше тригодишен, бяха отишли с татко му на гости у едно възрастно семейство. После го питам как са прекарали и той разказва: татко си говореше с чичо ..., пък ние с леля ... отидохме в кухнята, за да не им пречим.
- И какво правихте там?
- Ами разказвахме си спомени.

[lancelote]

Един от най-ранните ми спомени е как стоя в количка на три колелета - трябва да бе плат на зелени и сини райета, а количката имаше едно плътно колело и две със спици с метални копчета и се опитвам да се обърна или да се смъкна от нея и протестирам силно.

[Мнемозина]

Най-ранният ми спомен е как вървя в кухнята на леля ми към печката, бутам я, чайникът отгоре се накланя и към мен потича вода.
Дотук помня.
Била съм на година и три месеца, водата е била вряла. После съм лежала по болници, прохождала съм отново, още имам белег.
Но не помня болката, помня това преди нея, много странно.

[Dark Angel]

спомних си (и си спомням често) една група хора - една невероятна компания от 6-7 семейства, с различни професии, интелигентни, проницателни, ярки и интересни личности - о как умееха да се забавляват всички те....

всичките те са оставили невероятен отпечатък върху мен, особено жените

няма ги вече, а аз често мисля за тях
и ми липсват

[Gaspode]

Един от най-ранните ми спомени е, че съм седнал сам пред блока. Това по онуй време си беше драма - рядко оставаше човек сам при цялата тайфа верни другари, които можеше да извика навън за игра
И съм седнал аз и въздъхвам тежко...
Понмя някакъв чичко, непознат сега за мен (тогава може и да е бил познат) да ми казва с усмивка: Ти пък за какво въздишаш? Малък си още..

На 4-5 гАдинки съм бил. Сега го разбирам...

[Stranniche]

Назад във времето и напред към...Тритон
Или за хубавите и не толкова спомени....

Не помня на колко годинки съм била, тази песен, както и "Целувката на Аааана" ги пееше всяка вечер някаква група в един ресторант - мисля че "Чевермето" се казваше /или поне имаше чевермета"/ в Пампорово. После с родителите ми на връщане към почивната станция и минавахме през едно тъмно поле, където имаше много щурци и понякога - светулки. Хубаво беше .

Спомням си и огньовете и печените агнета, които се въртяха часове...