ама от отдавна
тая тема за спомените ме наведе
на мисълта да зачекна това писание....
спомням си как ме шибна една кола на "Червеноармейска"
като бях на крехката и впечетлителна 4 - годишна възраст
каня се аз да пресичам, стъпвам на зебрата и изведнъж мрак:shocked:
последното дето видях беше уплашеното лице на Дядо
на 15 метра зад мене, носеше ми децката кола в ръце
от онея руските с педалите......
"Москвича" ме изплющя с бронята и мина през мене
хубу че съм останал между колелетата един вид
щото иначи щях да стана на протоплазма
после спрял, а аз отдолу, а там
миришеше на масло и на бензин
миришеше сладко сладко:twisted:
/ и мертвые с косами стоять
и тишина....
събрали се мъже, имало много на разходка в Градината
това става до Момиченцето със стомната
една такава чушмичка
и взели че вдигнали задницата на автомобила с ръце
помня някой ме издърпва грубо, опипва ме набързо и ме пляска по дупето
жив съм демек, без сирИозни травми
само охлузвания тук-там
видях пак Дядо ми още по бял
после измъкнаха шофьора
съвсем анемичен едва ли не и почнаха да го БИЯТ
ама ЖЕСТКО
някой вика...."спрете бе ше го убиете...."
ама му изтече повече кръв отколкото на мен де:twisted:
....а аз беж към къщи, то е близо
Майка обядвала
нахълтвам в кухнята и викам
"блъсна ме кола"
тва за дисерт дет се вика
ибахти:blink:
Майка истествено се задавила
с едно копънче
после по разкази на очевидци съм припаднал
и съм положил морно чело на кухненския под
според законите на земното притегляне
ама това вече не го помня:shy:
посля в болница и изследвания
ми нищо сериозно:-)
после години наред имах някакъв тик на лицето само
и малко заеквам, то и сега малко заеквам ама рядко
тва сичкото съботата преди Велик Ден 1974
п.п. Дядо не умря от инфаркт при случката ами живя 89 години
и си умря в леглото оплакван от всички които го познаваха
аз му нося трите имена
ако имам поне част от спокойствието и добротата му
няма да съм последния човек на тоя свят:-)
п.п.1. пък може и тогава да съм пукнал
и 3о4о и сичко да е плод само на фентъзито на едн дух:rotfl24:
