За историята

[Мнемозина]

и за интернет-общуването.

Размислих се от репликата на Бийд във вдигнатата стара тема (защото и на мен напоследък старите теми ми действат зле, а преди толкова обичах да чета назад);

И от едно изречение на Мъжжжж в темата на БоЕВ:

Дано поне внуците чели из интернет коментарите и проникнали в случващото се вземат та им обяснят...някой ден.

Дали някога нашите деца и внуците ни ще четат стари писания в нета, за да разберат кое какво е било - или поне как е изглеждало за някогашните хора, т.е. за нас?
Дали общуването в нета е общуване "само на днешния ден", без минало?

Знам, че смесвам нещата, че форумите са нещо различно от публикуването на нещо в интернет, но все пак форумите не са чат, архивите остават, т.е. някаква съпоставимост има...

[bead_]

Дали някога нашите деца и внуците ни ще четат стари писания в нета, за да разберат кое какво е било - или поне как е изглеждало за някогашните хора, т.е. за нас?
...

едва ли. и се радвам, че ще е така, защото ние сме прекалено продуктивни, за да им остане време да изживеят собствения си живот. а и тук действителността е толкова очебийно субективно пречупена. мен, ако ме попиташ за протеста на 14ти - ами минах преди работа, постоях 20-на минути, мижаво ми се видя протестчето, малко хора имаше, никой не се показа насреща, по-късно през деня почнах да кашлям, хванах агнина и така бабешки работи. а ако прочетеш темата на боев?!?!?!

[Ън]

и за интернет-общуването.

Размислих се от репликата на Бийд във вдигнатата стара тема (защото и на мен напоследък старите теми ми действат зле, а преди толкова обичах да чета назад);

И от едно изречение на Мъжжжж в темата на БоЕВ:

Дано поне внуците чели из интернет коментарите и проникнали в случващото се вземат та им обяснят...някой ден.

Дали някога нашите деца и внуците ни ще четат стари писания в нета, за да разберат кое какво е било - или поне как е изглеждало за някогашните хора, т.е. за нас?
Дали общуването в нета е общуване "само на днешния ден", без минало?

Знам, че смесвам нещата, че форумите са нещо различно от публикуването на нещо в интернет, но все пак форумите не са чат, архивите остават, т.е. някаква съпоставимост има...

Тва е като да четеш старата кореспонденция на баба ти и дядо ти- примерно. Правиш ли го?
Дядо ми е бил доста педантичен. Водил си е дневници. Дори и по време на войната. Доста интересно ми беше да ги чета...

[Мнемозина]

Дали някога нашите деца и внуците ни ще четат стари писания в нета, за да разберат кое какво е било - или поне как е изглеждало за някогашните хора, т.е. за нас?
...

едва ли. и се радвам, че ще е така, защото ние сме прекалено продуктивни, за да им остане време да изживеят собствения си живот. а и тук действителността е толкова очебийно субективно пречупена. мен, ако ме попиташ за протеста на 14ти - ами минах преди работа, постоях 20-на минути, мижаво ми се видя протестчето, малко хора имаше, никой не се показа насреща, по-късно през деня почнах да кашлям, хванах агнина и така бабешки работи. а ако прочетеш темата на боев?!?!?!

Собствения живот е нещо, което никак не ми е ясно. Тогава и на нас би трябвало книгите или старите вестници да ни пречат да си живеем в настоящето. И вярно, че далеч не всеки се рови из някогашна преса, но има хора, които го правят и това никак не им пречи да си изживяват своето си битие.
Само дето в нашите източници за миналото информацията все пак е по-пресята, което изобщо обаче не значи, че е И обективна.

Мислата ми е по-скоро за това дали нетското говорене във възприятията ви е нещо само днешно.

[Мнемозина]

Тва е като да четеш старата кореспонденция на баба ти и дядо ти- примерно. Правиш ли го?
Дядо ми е бил доста педантичен. Водил си е дневници. Дори и по време на войната. Доста интересно ми беше да ги чета...

Аз - да. И много други стари неща. Но там го има трепетът от пожълтялата хартия, от това, че докосваш нещо, което е можело и да не оцелее през времето.

[bead_]

Мислата ми е по-скоро за това дали нетското говорене във възприятията ви е нещо само днешно.

не, в този смисъл не. защото е част от мен по някакъв начин, а аз си тегля каруцата на спомените навсякъде. затова и съм значително по-бавна от хората, които се движат без багажа на миналото. алегорично казано.

[Ън]

не, в този смисъл не. защото е част от мен по някакъв начин, а аз си тегля каруцата на спомените навсякъде. затова и съм значително по-бавна от хората, които се движат без багажа на миналото. алегорично казано.

Ама как е възможно това второто изобщо? Някой като ми каже- Аз не се обръщам назад- гледам само напред! Направо шаш... Невъзможно ми се види....

[Мнемозина]

Мислата ми е по-скоро за това дали нетското говорене във възприятията ви е нещо само днешно.

не, в този смисъл не. защото е част от мен по някакъв начин, а аз си тегля каруцата на спомените навсякъде. затова и съм значително по-бавна от хората, които се движат без багажа на миналото. алегорично казано.

И хубаво казано освен това.

И аз съм така.

[bead_]

Ама как е възможно това второто изобщо? Някой като ми каже- Аз не се обръщам назад- гледам само напред! Направо шаш... Невъзможно ми се види....

аз съм наблюдавала два типа такива хора - едните, толкова устремени напред и толкова мразят/срам ги е/неоценяват миналото си, че са го отхвърлили в момента, в който са се отделили от него, със зъби и нокти драпат към целта си и другите, притежатели на скучния, невзрачен, циклостилен живот на еднодневката с мъртвата си душа. шарен е светът и разни хора можеш да срещнеш, незнайни:winkw: просто като ги срещнеш, спри и се вгледай. примерно.

[Мнемозина]

Ама как е възможно това второто изобщо? Някой като ми каже- Аз не се обръщам назад- гледам само напред! Направо шаш... Невъзможно ми се види....

аз съм наблюдавала два типа такива хора - едните, толкова устремени напред и толкова мразят/срам ги е/неоценяват миналото си, че са го отхвърлили в момента, в който са се отделили от него, със зъби и нокти драпат към целта си и другите, притежатели на скучния, невзрачен, циклостилен живот на еднодневката с мъртвата си душа. шарен е светът и разни хора можеш да срещнеш, незнайни:winkw: просто като ги срещнеш, спри и се вгледай. примерно.

Не, не са само тези.
Има и такива, които просто спокойно приемат това, че ако ние не се разделяме с миналото си, то се разделя с нас, и предпочитат инициативата за тази раздяла да е тяхна.
А може би има и значение с какво минало се разделяш.

[bead_]

Има и такива, които просто спокойно приемат това, че ако ние не се разделяме с миналото си, то се разделя с нас, и предпочитат инициативата за тази раздяла да е тяхна.

вероятно това е при хората, които максимално стиковат собственото си субективно време със социалното време. и така самото ежедневие им помага. пък аз съм малко по-хаотична и понякога праволинейното протичане минало-настояще не ми пасва. и много отпечатъци имам в съзнанието си, като чердже пред апартамент, където се вихри купон - всеки е минал, един - старателно си изтъркал краката, друг - само проформа, да не остане домакинята с лошо впечатление от възпитанието му, трети - прескочил го, да не си изцапа лъснатите патъци /щот не джапал по локвите, а дошъл с автомобил/... и аз нямам навика да го тупам тва чердже:?

[Мнемозина]

Има и такива, които просто спокойно приемат това, че ако ние не се разделяме с миналото си, то се разделя с нас, и предпочитат инициативата за тази раздяла да е тяхна.

вероятно това е при хората, които максимално стиковат собственото си субективно време със социалното време. и така самото ежедневие им помага. пък аз съм малко по-хаотична и понякога праволинейното протичане минало-настояще не ми пасва. и много отпечатъци имам в съзнанието си, като чердже пред апартамент, където се вихри купон - всеки е минал, един - старателно си изтъркал краката, друг - само проформа, да не остане домакинята с лошо впечатление от възпитанието му, трети - прескочил го, да не си изцапа лъснатите патъци /щот не джапал по локвите, а дошъл с автомобил/... и аз нямам навика да го тупам тва чердже:?

Много се радвам, че така се разписа, все едно, че за мен става дума - точно същото съм и аз. Особено това с линейността на миналото и настоящето ми е особено трудно. Макар че понякога ги виждам като различни слоеве на едно цяло, недобре отделени един от друг.
И се чудя какво ли е да виждаш живота си като затворени и отграничени времеви блокове. Има хора, които обичат да започват начисто, на празно място... и това няма нищо общо със социалното време, става въпрос само за личното.
А за мен такава възможност просто не съществува. Точно заради оная каруца със спомени, която всъщност съм аз самата, нали?

[bead_]

Точно заради оная каруца със спомени, която всъщност съм аз самата, нали?

иначе не би била себе си, мнемо. или поне не би си избрала този ник.

[Stranniche]

Тва е като да четеш старата кореспонденция на баба ти и дядо ти- примерно. Правиш ли го?
Дядо ми е бил доста педантичен. Водил си е дневници. Дори и по време на войната. Доста интересно ми беше да ги чета...

Останали са писма от дядо ми от времето на войната, но когато реших да ги прочета, не ги намерих - от местения и ремонти .
Мечтая да ги намеря. Обичам да се ровичкам в миналото.

[Мнемозина]

Точно заради оная каруца със спомени, която всъщност съм аз самата, нали?

иначе не би била себе си, мнемо. или поне не би си избрала този ник.

Абе не бе, никът ми е, щото много забравям.

Но май е е едно и също. Желанието за удържане на спомените...

[bead_]

Абе не бе, никът ми е, щото много забравям.

хаха, аз алцхаймер ли да се прекръстя?!

[Глас в пустиня]

... а ако прочетеш темата на боев?!?!?!

Какво искаш да кажеш? Какво ми е на темата?

[ELBI]

и за интернет-общуването.

Размислих се от репликата на Бийд във вдигнатата стара тема (защото и на мен напоследък старите теми ми действат зле, а преди толкова обичах да чета назад);

И от едно изречение на Мъжжжж в темата на БоЕВ:

Дано поне внуците чели из интернет коментарите и проникнали в случващото се вземат та им обяснят...някой ден.

Дали някога нашите деца и внуците ни ще четат стари писания в нета, за да разберат кое какво е било - или поне как е изглеждало за някогашните хора, т.е. за нас?
Дали общуването в нета е общуване "само на днешния ден", без минало?

Знам, че смесвам нещата, че форумите са нещо различно от публикуването на нещо в интернет, но все пак форумите не са чат, архивите остават, т.е. някаква съпоставимост има...

вероятно - ако нещо конкретно ги интересува, или имат време да поровят какво/що сме мислили. Аз съм ровил стари писма ... малко от любопитство да се насладя на стила и красотата на писане, или пък за някакво конкретно събитие. Ала като цяло - надали ще имат време (даже да имат интерес - друг е въпросът дали/защо и кой ще го има) да четат стари писания в нета.

[vyara]

Трябва да се възприеме закон, който да затрива архивите на разни форуми по-стари от три години примерно. Кво ще ми се претоварват сървърите! Ми да!

[ELBI]

Трябва да се възприеме закон, който да затрива архивите на разни форуми по-стари от три години примерно. Кво ще ми се претоварват сървърите! Ми да!

ти да не си от здружение за защита на сървърите?

[vyara]

Трябва да се възприеме закон, който да затрива архивите на разни форуми по-стари от три години примерно. Кво ще ми се претоварват сървърите! Ми да!

ти да не си от здружение за защита на сървърите?

Точно! И от комисията по унищожаване на досиетата.

[ELBI]

Трябва да се възприеме закон, който да затрива архивите на разни форуми по-стари от три години примерно. Кво ще ми се претоварват сървърите! Ми да!

ти да не си от здружение за защита на сървърите?

Точно! И от комисията по унищожаване на досиетата.

мислех да пиша "задруга", та се получи забавното "з"дружение... пък ти се оказа от кумисията

[vyara]

мислех да пиша "задруга", та се получи забавното "з"дружение... пък ти се оказа от кумисията

Комисия, която се куми или комисия от кумици (лисици)? Важно ми е, щото, да знам.

[ELBI]

мислех да пиша "задруга", та се получи забавното "з"дружение... пък ти се оказа от кумисията

Комисия, която се куми или комисия от кумици (лисици)? Важно ми е, щото, да знам.

комисия от лисици-кумици, която се куми...

Примерно.

[Мнемозина]

мислех да пиша "задруга", та се получи забавното "з"дружение... пък ти се оказа от кумисията

Комисия, която се куми или комисия от кумици (лисици)? Важно ми е, щото, да знам.

Какво умуваш толкова, една уважаваща себе си комисия винаги се куми.

[vyara]

Какво умуваш толкова, една уважаваща себе си комисия винаги се куми.

Хъм! За разлика от всяка една уважаваща себе си кумица-лисица.

[ELBI]

Какво умуваш толкова, една уважаваща себе си комисия винаги се куми.

Хъм! За разлика от всяка една уважаваща себе си кумица-лисица.

тръгнали сме към безкрая в този разговор - точно като заседание на една кумисийка...

[Мнемозина]

Какво умуваш толкова, една уважаваща себе си комисия винаги се куми.

Хъм! За разлика от всяка една уважаваща себе си кумица-лисица.

"Кумя се" би трябвало да идва точно от "кум", така че не се знае къде точно й е хитрото на кумицата лисица...

[Мнемозина]

вероятно - ако нещо конкретно ги интересува, или имат време да поровят какво/що сме мислили. Аз съм ровил стари писма ... малко от любопитство да се насладя на стила и красотата на писане, или пък за някакво конкретно събитие. Ала като цяло - надали ще имат време (даже да имат интерес - друг е въпросът дали/защо и кой ще го има) да четат стари писания в нета.

А ти като пишеш имаш ли усещането, че оставяш документи за историята?
Само тук-и-сега ли е нетското общуване?

[Мнемозина]

Трябва да се възприеме закон, който да затрива архивите на разни форуми по-стари от три години примерно. Кво ще ми се претоварват сървърите! Ми да!

Че те сървърите за какво друго са?

[4avdar4e]

Какво умуваш толкова, една уважаваща себе си комисия винаги се куми.

Хъм! За разлика от всяка една уважаваща себе си кумица-лисица.

:lol: (виж ми аватарчето!!)

[ELBI]

вероятно - ако нещо конкретно ги интересува, или имат време да поровят какво/що сме мислили. Аз съм ровил стари писма ... малко от любопитство да се насладя на стила и красотата на писане, или пък за някакво конкретно събитие. Ала като цяло - надали ще имат време (даже да имат интерес - друг е въпросът дали/защо и кой ще го има) да четат стари писания в нета.

А ти като пишеш имаш ли усещането, че оставяш документи за историята?
Само тук-и-сега ли е нетското общуване?

имам куп усещания като пиша, но не ги мисля Пък и видях, че т.нар. исторически личности и исторически събития (до колкото ги познавам и съм участвал) са си съвсем ежедневни от много гл. точки.

нетското общуване не рядко е много по-стойностно и готино. Разбира се, зависи с кого и как общуваш. Има много "зависи"-та. В този ред на мисли - не - не е само тук-и-сега, но а си опитала да се проектираш във времето, а си станала за смях. Друг е въпросът, дали времето ще те/ни проектира.

[Мнемозина]

вероятно - ако нещо конкретно ги интересува, или имат време да поровят какво/що сме мислили. Аз съм ровил стари писма ... малко от любопитство да се насладя на стила и красотата на писане, или пък за някакво конкретно събитие. Ала като цяло - надали ще имат време (даже да имат интерес - друг е въпросът дали/защо и кой ще го има) да четат стари писания в нета.

А ти като пишеш имаш ли усещането, че оставяш документи за историята?
Само тук-и-сега ли е нетското общуване?

имам куп усещания като пиша, но не ги мисля Пък и видях, че т.нар. исторически личности и исторически събития (до колкото ги познавам и съм участвал) са си съвсем ежедневни от много гл. точки.

нетското общуване не рядко е много по-стойностно и готино. Разбира се, зависи с кого и как общуваш. Има много "зависи"-та. В този ред на мисли - не - не е само тук-и-сега, но а си опитала да се проектираш във времето, а си станала за смях. Друг е въпросът, дали времето ще те/ни проектира.

Може да става въпрос за лично време, за лична история.
А проектирането може да бъде и назад към миналото.
Нещо такова.

[ELBI]

е - личната история е нещо малко по-различно

в този контекст ... да

[Мнемозина]

е - личната история е нещо малко по-различно

в този контекст ... да

И е, и не е по-различно. Защото личната история винаги съдържа толкова много не-лични неща, в нея често се пречупват... примерно протести. Или кенефни инсталации. Или революции.
Много е оплетено и много интересно.

[ELBI]

е - личната история е нещо малко по-различно

в този контекст ... да

И е, и не е по-различно. Защото личната история винаги съдържа толкова много не-лични неща, в нея често се пречупват... примерно протести. Или кенефни инсталации. Или революции.
Много е оплетено и много интересно.

аз говорех за "и е,"

във всяка плетеница има по няколко прави, разплетени участъка

[Мнемозина]

е - личната история е нещо малко по-различно

в този контекст ... да

И е, и не е по-различно. Защото личната история винаги съдържа толкова много не-лични неща, в нея често се пречупват... примерно протести. Или кенефни инсталации. Или революции.
Много е оплетено и много интересно.

аз говорех за "и е,"

във всяка плетеница има по няколко прави, разплетени участъка

Да.
Но мен все плетките ме влекат.

[ELBI]

е - личната история е нещо малко по-различно

в този контекст ... да

И е, и не е по-различно. Защото личната история винаги съдържа толкова много не-лични неща, в нея често се пречупват... примерно протести. Или кенефни инсталации. Или революции.
Много е оплетено и много интересно.

аз говорех за "и е,"

във всяка плетеница има по няколко прави, разплетени участъка

Да.
Но мен все плетките ме влекат.

това ми стана ясно отдавна, а скоро ми го напомни по безпорен начин

[Мнемозина]

това ми стана ясно отдавна, а скоро ми го напомни по безпорен начин

Ееее, айде сега обвинения, ама никак не обичаш да споря с теб!

Пък на мен винаги ми е интересно, точно щото идваме от съвсем различни посоки.

[ELBI]

това ми стана ясно отдавна, а скоро ми го напомни по безпорен начин

Ееее, айде сега обвинения, ама никак не обичаш да споря с теб!

Пък на мен винаги ми е интересно, точно щото идваме от съвсем различни посоки.

:rotfl24::rotfl24:

намек/лека заигравка не е равно на обвинение

и в повечето случаи хич не идваме от съвсем различни посоки. И ти го знаеш добре.