Gaspode написа:Мнемозина написа:
И аз не съм съгласна, защото идвам от друга планета.
Според мен има цели, които някои си поставяте сами, но има и цели, които не си поставяме сами - обаче са ни заложени някъде дълбоко и се стремим към тях несъзнателно.
Много често съм разбирала, че по-важните и смислени неща, които съм правила, съм ги направила без да ги осмислям като цел. Просто така е трябвало. И "цел" за мен не е катерене по "стълбичката на успеха", а нещо друго. Целта е постигането на някакъв смисъл.
Което вече изобщо не мога да си представя как се отнася към яхтите и петзвездните хотели, обаче нали трябваше да не съм съгласна и затова.

Ми те тези неща, дето ги правиш просто щото така трябвало, ще продължи да си ги има. И ще продължиш да си ги правиш "щото така трябва". Къде е драмата, питам аз и отговор не чакам

Драмата, драги ми господине, идва, когато дойде някоя лична криза. Която, знаем от психологията, е пренаместване на ценностите, т.е. това, което можем да направим за някакво осъзнаване на онези другите цели.
Ей тогава, значи, японските жени-домакини намразват мъжете си - защото им липсва втори център на тежестта, втора опора (каквато би била една евентуална професионална реализация). Защото професията може да е не просто нещо, с което евентуално печелиш пари, а и още едно (допълнително) осмисляне на присъствието ти тук. Може да е само патерица, но е полезна, защото ти дава възможност за контакти с други хора, други теми за разговор и т.н.
Т.е. същото, което ти каза, че би ти липсвало, като тръгнеш по ски курортите и яхтите.
Разбра ли сега къде е драмата?
