Уважаеми Ziper, Темата която си поставил е може би най-актуалната в правния мир в момента! Нямам представа доколко си в нещата, но слагаш пръст в раната! Материята в която нагазваме е изключително обширна и комплицирана! Бих искал да нахвърлям някои факти и идеи и ще ми е изключително приятно, ако форума по темата се разшири! КАК СТОЯХА НЕЩАТА ПРЕДИ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЕДСТВИЕТО ОТ МВР? Структурата беше проста и ефикасна. Оперативните служби /чиято основна функция е събирането на информация/ разследват извършеното престъпление в тясно сътрудничество със следователя /чието задължение е официалното документиране на разследването - разпити, огледи, претърсване и изземване и пр. и пр./, т.е. оперативните добиват информацията,а следователя я легализира. Отчет за разкриване на престъплението - след приключване на делото и внасянето му в прокуратурата! Прокурора поема битката в Съда с подсъдимия и защитника и - каквото сабя покаже, т.е. каквото Съдията отсъди! КАК СТОЯТ НЕЩАТА СЕГА? Сложно и неефикасно! Оперативните фиксират добитата информация относно авторството на извършеното престъпление по начин, който няма почти никаква доказателствена сила в съда и отчитат престъплението за разкрито /въпроса дали е доказано не стои на дневен ред, но пък графата "разкрити" е все по-пълна и процента все по-голям в сравнение с миналата година!/. Следствието /съставено основно или от новобранци, или от демотивирани следователи отдавна на пенсионна възраст/ не само, че няма законно право да погледне в тайните книжки на оперативните за да разбере за какво става дума и накъде отиват нещата, но и трябва да се бори само за да оформи предварителното производство като таков. Прав е колегата "адвокат 2" за принудителното довеждане. Но не е само това - по същия начин стои въпроса и с добиване на елементарни установъчни данни /ЕГН,месторождение и т.н/ за лицата протичащипо делото, установяване на настоящо местонахождение, призоваване, и пр. и пр. След като се е сборил с всичко това пряко сили следователя изпраща делото в прокуратурата. Прокуратурата - майко мила!!! Положението с кадрите - също като в следствието!Желание има - възможност няма! Ученици има - Учители няма! Преписки за какво ли не - безкрай! Пред вратата - полицейски дознатели за консултации! Зад тях - адвокати на задържани под стража с просрочени дела! На бюрото - спешни депеши от Апелативна Прокуратура и ВКП! У Ж А С!!!!! И за капак - ново дело от следствието - 300листа! ВАРИАНТ 1 - "Я да видим за какво можем да го върнем за доразследване? А-ха! Готово! Хайде обратно!" или ВАРИАНТ 2 " Влизам в съда с обвинителен акт! - А! Това не е ли следователя при когото бях на стаж в ОСС- най-добрия?!? А това до него не е ли бившия Окръжен Прокурор?!? Ми тази, която шепне на обвиняемия не е ли бившата зам.председателка на Окръжния Съд?!? И какво правят те зад дясната банка в залата??? Аха! Писнало им е да работят къртовски за жълти стотинки и са станали адвокати на престъпниците! Е ясно,че от това дело нищо няма да излезе!" СЪДА!!! ГОСПОДАРЯ НА ПРОЦЕСА!!! Средна възраст на съдиите в Районен Съд - 25години! Съотношение жени/мъже - 80/20%. Като видиш съдийките - "PLAYBOY BAR", като погледнеш съдиите - "HUGO BOSS"!....
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=5297
Сега следствието е независимо.
Миглена Тачева предлага следствието да мине към прокуратурата.
тема от 2001ва в лекс бг
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Постинг в блог от 2007 г. за стабилността на валутния борд
http://dvasilev.blogspot.com/2007/10/blog-post_13.html
Доколко е възможно криза подобна на тази сполетяла Аржентина да сполети и българската икономика? В настоящия постинг ще разкажа за причините довели до премахването на валутния борд в Аржентина. Трябва да се отбележи, че валутния борд не може да се катурне от само себе си, нито пък да бъде бутнат чрез валутни спекулации или неща от сорта. Просто поради ред причини може да дойде момент, в който политическата му цена става висока и под някакъв обществен натиск се стига до неговото премахване.
Какви са били стъпките в Аржентина?
Лоша фискална дисциплина. Когато разходите надвишават приходите, бюджетът е на дефицит. Този дефицит трябва да се финансира от някъде и правителството трупа дълг. Увеличаването на правителствения дълг само по себе си не е нещо лошо, но трябва да става в някакви граници. Като показател за големината на правителствения дълг е прието да се използва неговата стойност отнесена към това, което произвежда икономиката или накратко казано в процент от БВП. При страните, използващи валутен борд, увеличаването на правителствения дълг не се толерира от рейтингови агенции и инвеститори, тъй като това е индикация за нарастване на риска в икономиката. Въпреки това е възможно правителството да е на дефицит и правителствения дълг като процент от БВП да намалява. Това е възможно, ако икономиката расте с по-голям темп в номинално изражение, отколкото дългът. Например ако правителственият дълг е 50% от БВП и икономиката расте с 10% в номинално изражение (само за сравнение България през последните години расте с 10-15%), то е възможно с бюджетен дефицит до 5% от БВП да не се увеличава правителственият дълг. Това че е възможно, не означава, че трябва икономиката да се движи близо до границата, защото винаги стават някакви шокове, чрез които да се прекрачи границата. Забавяне на растежът на икономиката или влизането и в рецесия влияят отрицателно по две линии. Първо по-ниският растеж на икономиката директно смъква границата, например ако икономиката вместо да расте с 10% в номинално изражение, расте с 8% (не толкова голяма промяна), то комфортния диапазон за дефицит спада на 4% от БВП. Ако правителството се е залепило близко до 5% таван за бюджетен дефицит, то при този шок започва да увеличава дълга си. Това увеличение е подпомогнато и от втория ефект. При по-ниския ръст на икономиката бюджетния дефицит, който се задава в номинално изражение, вече не е 5%, а повече. От друга страна при по-слабо развитие на икономиката, приходите са по-ниски и дефицитът се отваря и в номинално изражение. И така правителството вместо да поддържа дефицит от под 4% се озовава с такъв от 6-7% и нарастващ дълг. Рейтинговите агенции свалят рейтингите и международните финансови инвеститори се отдръпват. За последното може да е повлиял и самия шок, но резултатът е, че правителството не може да финансира разходите си през външен дълг.
Липса на реформи. Когато правителството изпадне в такава ситуация, то трябва да започне да затваря дефицита в бюджета. Тъй като той се отворил заради неочаквано забавяне в икономиката, не е логично да тръгне да увеличава данъците. По отношение на разходите икономии в Аржентина са могли да станат в секторите на образование и здравеопазване, които не са били ефективни. Опитът на правителството да прави каквито и да е реформи в тези сектори било посрещнато на нож от синдикатите и е имало доста протести. Доколкото са ми разказвали, тогава в доста кратък период са се изредили няколко министъра, но реформата така и не започнала. Правителството трупало дълг, който трябвало да се финансира с местни спестявания. Набързо била променена нормативната база, така че всякакви пенсионни фондове да могат да държат повечето от активите си в правителствени ДЦК. Разбира се, самите фондове се нуждаели от малко политическо сръчкване да почнат да го правят. От друга страна се оказало възможно (не знам дали първоначално такъв е бил замисъла или е била направена законодателна промяна) централната банка да покрива местната валута не само с долари, но и с ДЦК на правителството деноминирани в долари. Политическата преса не се е разминала и на банките и те са преалокирали част от активите си в ДЦК на правителството. Трябва да се отбележи, че банките и пенсионните фондове са били частни, но това по никакъв начин не пречи да бъдат мотивирани от правителството да направят нещо не чак толкова рационално. Неизбежното се случило. Увеличаващия се дълг на правителството и недобрата структура на активите на банките довело до загуба на доверие. Хората преценили за по-малко рисково да си държат депозитите в Уругвайски банки и започнало изтичане на валута. На правителството и централната банка не им трябвало много време да забранят преводите към чужди банки за да стабилизират валутните резерви. Но тогава потоците взели да се концентрират в няколко местни банки, които се считали за по-стабилни. Но това поставило пред ликвидна криза банките с по-малко доверие и се наложило замразяване на преводите между банките. По-нататък се сещате какво е станало. Опашки за изтегляне депозити, затворени банки, безредици и т.н. Недалновидната политика на правителството, мотивирана от синдикални искания, е довела до финансова криза. Когато стане финансова криза, икономическата криза е въпрос на време и сами можете да се сетите какво е станало с бюджетния дефицит и как правилата на валутния борд са се оказали пречка за овладяването на ситуацията без да ескалира напрежението.
Тази история я знам от един аржентински професор на име Алфредо Канавесе, който преди 3 години изнесе в България беседа относно премахването на валутния борд в Аржентина. Какво е станало след това с Аржентина от икономическа гледна точка е доста интересно, още повече че Канавесе, който е бил един хората даващи съвети за икономическата политика, разказа продължението с доста детайли. Но не това ми беше целта на постинга.
С този постинг ми се ще да направя някакви сравнение с настоящата ситуация в България. От фискална гледна точка икономиката на България изглежда в доста добро състояние. Нисък правителствен дълг, бюджетен излишък, ниски данъци. Въпреки това рисковете не са за подценяване. В българската икономика са се натрупали доста напрежения, които могат до доведат до финансова и/или икономическа криза и след този шок бюджетната позиция да не е добра, което да доведе до загуба на доверие, обезценяване на валута, хиперинфлация и всякакви други неприятни неща, за които може да се сетите като погледнете към 1996-1997 година. Лично моето мнение е че бюджетната позиция в момента е толкова стабилна, че ще издържи на рецесия в икономиката дори и от по-голям мащаб, така че може би не трябва да се притесняваме, нищо че другата седмица идват представители на S&P да смъкнат кредитния рейтинг на страната. Какъв е проблемът тогава? Проблемът е в това, че някои хора и организации си мислят, че тази бюджетна позиция е прекалено силна и може бюджетът да си позволи да раздаде доста пари за заплати, пенсии или там каквито разходи се сетите. В някакъв смисъл те са прави. Например, дори и да се направи 100% увеличение на заплатите в бюджетния сектор, най-вероятно бюджетът ще излезе отново на излишък или на малък дефицит. Това, което те пропускат, като не гледат в дългосрочен план е ,че бюджетът няма да е устойчив на шокове.
Има ли опасност за шокове? Уха! От гледна точка на икономическото развитие една рецесия на световната икономика или по-конкретно на САЩ, които са се запътили с бясна скорост натам ще доведе до доста турболенции, които при нас в случай, че правителството клекне пред големите социални искания ще доведе до не малък бюджетен дефицит и затруднения от външно финансиране. Тази икономическа криза може лавинообразно да нарасне, ако заради нея се влоши състоянието на банковата система поради рязко увеличаване на необслужваните кредити. Разбира се, финансовата криза може и да се появи без да е необходим външен шок или забавяне на растежа в България. В момента кредитите растат с такива темпове, че едва ли някой е в състояние да каже какво е качеството на портфолиото на банките. Стане ли по-голяма финансова криза, икономическата криза, която да влоши бюджета, ще е на няколко месеца разстояние. И при двата сценария, ако правителството отслаби значително сегашната бюджетна позиция, е много вероятно да се окаже, че правилата на валутния борд са излишни. Ако се стигне до там, ще индексират заплатите на всички ни и то с доста над 100%.
Доколко е възможно криза подобна на тази сполетяла Аржентина да сполети и българската икономика? В настоящия постинг ще разкажа за причините довели до премахването на валутния борд в Аржентина. Трябва да се отбележи, че валутния борд не може да се катурне от само себе си, нито пък да бъде бутнат чрез валутни спекулации или неща от сорта. Просто поради ред причини може да дойде момент, в който политическата му цена става висока и под някакъв обществен натиск се стига до неговото премахване.
Какви са били стъпките в Аржентина?
Лоша фискална дисциплина. Когато разходите надвишават приходите, бюджетът е на дефицит. Този дефицит трябва да се финансира от някъде и правителството трупа дълг. Увеличаването на правителствения дълг само по себе си не е нещо лошо, но трябва да става в някакви граници. Като показател за големината на правителствения дълг е прието да се използва неговата стойност отнесена към това, което произвежда икономиката или накратко казано в процент от БВП. При страните, използващи валутен борд, увеличаването на правителствения дълг не се толерира от рейтингови агенции и инвеститори, тъй като това е индикация за нарастване на риска в икономиката. Въпреки това е възможно правителството да е на дефицит и правителствения дълг като процент от БВП да намалява. Това е възможно, ако икономиката расте с по-голям темп в номинално изражение, отколкото дългът. Например ако правителственият дълг е 50% от БВП и икономиката расте с 10% в номинално изражение (само за сравнение България през последните години расте с 10-15%), то е възможно с бюджетен дефицит до 5% от БВП да не се увеличава правителственият дълг. Това че е възможно, не означава, че трябва икономиката да се движи близо до границата, защото винаги стават някакви шокове, чрез които да се прекрачи границата. Забавяне на растежът на икономиката или влизането и в рецесия влияят отрицателно по две линии. Първо по-ниският растеж на икономиката директно смъква границата, например ако икономиката вместо да расте с 10% в номинално изражение, расте с 8% (не толкова голяма промяна), то комфортния диапазон за дефицит спада на 4% от БВП. Ако правителството се е залепило близко до 5% таван за бюджетен дефицит, то при този шок започва да увеличава дълга си. Това увеличение е подпомогнато и от втория ефект. При по-ниския ръст на икономиката бюджетния дефицит, който се задава в номинално изражение, вече не е 5%, а повече. От друга страна при по-слабо развитие на икономиката, приходите са по-ниски и дефицитът се отваря и в номинално изражение. И така правителството вместо да поддържа дефицит от под 4% се озовава с такъв от 6-7% и нарастващ дълг. Рейтинговите агенции свалят рейтингите и международните финансови инвеститори се отдръпват. За последното може да е повлиял и самия шок, но резултатът е, че правителството не може да финансира разходите си през външен дълг.
Липса на реформи. Когато правителството изпадне в такава ситуация, то трябва да започне да затваря дефицита в бюджета. Тъй като той се отворил заради неочаквано забавяне в икономиката, не е логично да тръгне да увеличава данъците. По отношение на разходите икономии в Аржентина са могли да станат в секторите на образование и здравеопазване, които не са били ефективни. Опитът на правителството да прави каквито и да е реформи в тези сектори било посрещнато на нож от синдикатите и е имало доста протести. Доколкото са ми разказвали, тогава в доста кратък период са се изредили няколко министъра, но реформата така и не започнала. Правителството трупало дълг, който трябвало да се финансира с местни спестявания. Набързо била променена нормативната база, така че всякакви пенсионни фондове да могат да държат повечето от активите си в правителствени ДЦК. Разбира се, самите фондове се нуждаели от малко политическо сръчкване да почнат да го правят. От друга страна се оказало възможно (не знам дали първоначално такъв е бил замисъла или е била направена законодателна промяна) централната банка да покрива местната валута не само с долари, но и с ДЦК на правителството деноминирани в долари. Политическата преса не се е разминала и на банките и те са преалокирали част от активите си в ДЦК на правителството. Трябва да се отбележи, че банките и пенсионните фондове са били частни, но това по никакъв начин не пречи да бъдат мотивирани от правителството да направят нещо не чак толкова рационално. Неизбежното се случило. Увеличаващия се дълг на правителството и недобрата структура на активите на банките довело до загуба на доверие. Хората преценили за по-малко рисково да си държат депозитите в Уругвайски банки и започнало изтичане на валута. На правителството и централната банка не им трябвало много време да забранят преводите към чужди банки за да стабилизират валутните резерви. Но тогава потоците взели да се концентрират в няколко местни банки, които се считали за по-стабилни. Но това поставило пред ликвидна криза банките с по-малко доверие и се наложило замразяване на преводите между банките. По-нататък се сещате какво е станало. Опашки за изтегляне депозити, затворени банки, безредици и т.н. Недалновидната политика на правителството, мотивирана от синдикални искания, е довела до финансова криза. Когато стане финансова криза, икономическата криза е въпрос на време и сами можете да се сетите какво е станало с бюджетния дефицит и как правилата на валутния борд са се оказали пречка за овладяването на ситуацията без да ескалира напрежението.
Тази история я знам от един аржентински професор на име Алфредо Канавесе, който преди 3 години изнесе в България беседа относно премахването на валутния борд в Аржентина. Какво е станало след това с Аржентина от икономическа гледна точка е доста интересно, още повече че Канавесе, който е бил един хората даващи съвети за икономическата политика, разказа продължението с доста детайли. Но не това ми беше целта на постинга.
С този постинг ми се ще да направя някакви сравнение с настоящата ситуация в България. От фискална гледна точка икономиката на България изглежда в доста добро състояние. Нисък правителствен дълг, бюджетен излишък, ниски данъци. Въпреки това рисковете не са за подценяване. В българската икономика са се натрупали доста напрежения, които могат до доведат до финансова и/или икономическа криза и след този шок бюджетната позиция да не е добра, което да доведе до загуба на доверие, обезценяване на валута, хиперинфлация и всякакви други неприятни неща, за които може да се сетите като погледнете към 1996-1997 година. Лично моето мнение е че бюджетната позиция в момента е толкова стабилна, че ще издържи на рецесия в икономиката дори и от по-голям мащаб, така че може би не трябва да се притесняваме, нищо че другата седмица идват представители на S&P да смъкнат кредитния рейтинг на страната. Какъв е проблемът тогава? Проблемът е в това, че някои хора и организации си мислят, че тази бюджетна позиция е прекалено силна и може бюджетът да си позволи да раздаде доста пари за заплати, пенсии или там каквито разходи се сетите. В някакъв смисъл те са прави. Например, дори и да се направи 100% увеличение на заплатите в бюджетния сектор, най-вероятно бюджетът ще излезе отново на излишък или на малък дефицит. Това, което те пропускат, като не гледат в дългосрочен план е ,че бюджетът няма да е устойчив на шокове.
Има ли опасност за шокове? Уха! От гледна точка на икономическото развитие една рецесия на световната икономика или по-конкретно на САЩ, които са се запътили с бясна скорост натам ще доведе до доста турболенции, които при нас в случай, че правителството клекне пред големите социални искания ще доведе до не малък бюджетен дефицит и затруднения от външно финансиране. Тази икономическа криза може лавинообразно да нарасне, ако заради нея се влоши състоянието на банковата система поради рязко увеличаване на необслужваните кредити. Разбира се, финансовата криза може и да се появи без да е необходим външен шок или забавяне на растежа в България. В момента кредитите растат с такива темпове, че едва ли някой е в състояние да каже какво е качеството на портфолиото на банките. Стане ли по-голяма финансова криза, икономическата криза, която да влоши бюджета, ще е на няколко месеца разстояние. И при двата сценария, ако правителството отслаби значително сегашната бюджетна позиция, е много вероятно да се окаже, че правилата на валутния борд са излишни. Ако се стигне до там, ще индексират заплатите на всички ни и то с доста над 100%.
Не е, разбира се.Мнемозина написа:Уф... какъвто ми е крив денят от вчера насам, и ти сега такива стряскащи работи да пускаш!
Ми не е честно.
Трябва да пуска подобни материали!!! Ама де с ама де...
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Че аз какво съм пуснал?! "Голи и смешни" Само дето е разказано в текстELBI написа:Не е, разбира се.Мнемозина написа:Уф... какъвто ми е крив денят от вчера насам, и ти сега такива стряскащи работи да пускаш!
Ми не е честно.
Трябва да пуска подобни материали!!! Ама де с ама де...
сори, бро, но мразим да четем дълги неща. Обичам бакалските четива - кратки и ясниGreen Light написа:Че аз какво съм пуснал?! "Голи и смешни" Само дето е разказано в текстELBI написа:Не е, разбира се.Мнемозина написа:Уф... какъвто ми е крив денят от вчера насам, и ти сега такива стряскащи работи да пускаш!
Ми не е честно.
Трябва да пуска подобни материали!!! Ама де с ама де...
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
ELBI написа:Не е, разбира се.Мнемозина написа:Уф... какъвто ми е крив денят от вчера насам, и ти сега такива стряскащи работи да пускаш!
Ми не е честно.
Трябва да пуска подобни материали!!! Ама де с ама де...
Хубу де, ама не разбирам: защо всичките налитат на тая купа, тя не би трябвало да се продава, а да се печели. Не е ли така?
Panta rhei...
Re: тема от 2001ва в лекс бг
уф! от цялата тая помия ми става лошо. добре, че идват 4 дни празници да проверим как са пистите:winkw:Green Light написа:.
just perfect
Re: тема от 2001ва в лекс бг
супер са!!! Кои писти ще инспектираш? Аз мисля да видя Лалето. Един гад сега ми се обади да ме дразни колко е готино там, как има много сняг, няма хора и пистата е пърфект. Не че не си го заслужавах, щото съм му го погаждал на него едно такова обаждане ;)bead_ написа:уф! от цялата тая помия ми става лошо. добре, че идват 4 дни празници да проверим как са пистите:winkw:Green Light написа:.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Re: тема от 2001ва в лекс бг
тези четири дни - мальовица. не ни се чакат опашките на боровец, но пък ще направим компромис в качеството...ELBI написа:супер са!!! Кои писти ще инспектираш? Аз мисля да видя Лалето. Един гад сега ми се обади да ме дразни колко е готино там, как има много сняг, няма хора и пистата е пърфект. Не че не си го заслужавах, щото съм му го погаждал на него едно такова обаждане ;)bead_ написа:уф! от цялата тая помия ми става лошо. добре, че идват 4 дни празници да проверим как са пистите:winkw:Green Light написа:.
just perfect