Имам нужда да кажа 2 думи. Извинявам се, че ви занимавам, и че точно с драма. Кой ли пък друг ще пусне драма сега?
Помните ли, че разказвах за един човек, който ..фръц-тряс-прас докато имах най-голяма нужда от него отиде на почивка, щото по-малко години почивки му предстояли? Назад е началото на сапунката /аз млъкнах, а той звъни периодично, за да види дали съжалявам, че изпуснах такъв мъж/ – пък продължението е надолу:
Обажданията продължиха, първо бяха през месец, после през три. Протичат така – обажда се той и започва нормален разговор в стил дъжд валя, говорим си известно време, после аз питам каква е идеята на обаждането и оттук следва тирада колко не мога да забравя за назад и все искам всичко да е изяснено, пък той за нищо не е виновен и аз съм обсебваща. Примерно. Хехе… краят на разговорите е доста по-цветен в реала.
Нито ме чува какво казвам… нищо – той си знае неговото. Първите пъти беше така, после разпечатах на листче какво мисля за него и му го дадох при следващо включване. Че неговия проблем е огромното му его, а моят – гордостта, която не може да го преглътне. Млъкна. Реших че това беше.
Да, ама не – минаха 6 мес и се обади пак. И пак – с дъжда. С едно допълнение – че искал да се чуваме всеки ден, но ако не натяквам за назад, понеже той не е виновен. За нищо. Опитвам аз да кажа, че ако не изчистим онова назад няма как да вървим нанякъде, щото на мен видимо ми е нужно да знам какво иска /за да няма ама ти не ме разбра правилно – което ми е правил/. И че не искам и аз да натяквам, обаче искам да чуя една нормална дума насреща си – че съжалява, че така се получи, или че и двамата имахме вина, или че сега е различно… и устата си за назад няма да отворя. Обаче няма и да се правя, че нищо не е станало понеже той скача пет боя от земята заради тоя комплекс за вина. Е такава съм, не съм съвършена – затова и не го търся аз, да не го занимавам с несъвършенствата си.
Имам нужда нещо да ми се каже, за да мога поне нормален разговор с него да водя. Защото онова назад за мен е предателство. Тука направо ми тегли една. Интелигентно, разбира се, цитирам „какво?! Ти чуваш ли се?! чао и лека нощ”. Това се разви преди седмица. Просто няма да ви казвам как ми се отразяват всички тези сценки. Щото съм бяла птица, която отдавна трябваше да спре въобще да му отговарям.
Вчера аз му звъннах – ми да видя какво ще направи той. Вдигна. Мяу и дъжда валя пак. Културно, наред си е комуникацията ако е неутрална. Казвам виж, аз всъщност искам да разбира защо, по дяволите, периодично звънеше. Отг: ами да видя дали ти е дошъл акъл в главата – проверявах те дали си се нормализирала. Ох. Добре че звъннах, че да го чуя в прав текст. За да можело поне от време навреме да разменяме по 2 думи и по някой линк с песен. Ми за това има форуми! Отговорих му с онова за несъвършенствата мои и че ще му звънна след месец – да видя дали не е мръднал и на милиметър от мнението, че той не е „виновен” за нищо. … Огрубявам, да не драматизирам много. Той мълча 4 часа и пусна „аз приятели, които мислят така нямам и не искам да имам. Нито сега, нито след месец. Отвратително!”.
Мой отговор: „Нима? И аз нямам приятели, които проверяват дали ще се „нормализирам”. Нагъл си!”
Тука изпадна в див бяс – имам 9 смс-а тази вечер. В другите 8 пише, че съм изключително нагла в последните година и няколко месеца, че постоянно му правя сцени и го преследвам и затова на няколко пъти ме трие от контактите си. И че не е мислел, че съществува някъде такова нагло поведение. Престани не само сега, но и завинаги! Чао ти! Тряс!Отказът явно боли, но да го получаваш не те оправдава да се държиш така нагло. И т.н. и т.н.. и да не пиша отговори, щото трие смс-тата. Удивена съм!
Написала съм му един, преди да видя, че ще пусне толкова. Щото и аз имам нерви. Пише „Нагло, че не те потърсих нито веднъж аз допреди 2 дни, нали?” и толкова.
В момента си сипвам едно, цъкам с език, и си мисля, че като е на чужд гръб можеш да си позволиш да правиш много неща, но като е на твоя боли… нали.
Мерси за вниманието. Животът ми си тече по нов начин /Благодаря ти, Гопсоди!
/, това се развива в периферията му просто. Не ме мислете. Нали знаете, че жените говорят не защото чакат конкретни решения или съвети, а защото им е в природата.
айде сега и ти като него! нищо не ми разбра! вината е в двамата винаги. че на мен не ми трябва да я търся, обаче не искам и да я нося цялата. за капак и да ръкопляскам на изцепките трябва.
Зеланд се казваше.
:lol: