Клуб на читателя

[Мнемозина]

Мънички зеленички

Пред прозореца растеше розов храст. Доскоро той бе свеж и буен, но отскоро залиня, явно боледуваше.

В него се бяха настанили квартиранти, които го изяждаха. Все пак това бяха много порядъчни квартиранти в зелени униформи.

Заприказвах се с един от тях. Той беше само на три дни, но вече беше прадядо. Знаеш ли какво ми разказа? Всичко, което каза, беше вярно. Той разказваше за себе си и за останалите квартиранти.

- Ние сме най-странните същества на земята. Когато времето се затопли, раждаме живи деца. Тогава времето е благоприятно. Ние се сгодяваме веднага и се женим. Когато застудее, снасяме яйца. Така малките са на завет и на топло. Най-умното животно, мравката, което ние много уважаваме, ни изучава и ни цени. Мравките не ни изяждат веднага. Те вземат яйцата ни, слагат ги в мравуняка на първия етаж, подреждат ги по номера едно до друго и едно над друго. Всеки ден се излюпва по един от нас. Те го затварят в кошарка, затискат му задните крачета и го доят, докато умре. Това е много приятно! Мравките ни наричат с най-хубавото име: "мили дойни кравички". Всички животни, които са умни колкото мравките, ни наричат така. Само хората не правят така и това много ни обижда, даже понякога от обида ни секва сладкото мляко. Не можете ли да напишете нещо в наша полза, не можете ли да вразумите хората? Те ни поглеждат глупаво с неразбиращ, безизразен поглед само защото ние сме изяли едно розово листо, докато самите те ядат всички живи твари и всичко, което зеленее и расте. Те ни наричат с това презрително име, с това отвратително име... няма да го изрека, ууу! Вътрешностите ми се обръщат! Не мога да го кажа, поне не когато нося униформа, а аз винаги я нося.

Аз съм роден на листо от розовия храст. Аз и целият ни полк живеем от розовия храст и той продължава да живее чрез нас. А по-висшите същества, хората, не ни търпят. Те пристигат и ни унищожават със сапунена вода. Ужасно питие. Струва ми се, че я надушвам. Отвратително е да те изкъпят, когато си роден без нужда да се къпеш!
Човече! Ти, който ни гледаш със строгите си очи с цвета на сапунена вода, помисли ли за мястото ни в природата. За нашето съвършено устройство да снасяме яйца и да раждаме живи деца. И ние сме благословени "да се плодим и множим", ние се раждаме в розите и умираме в розите. Целият ни живот е поезия. Не ни лепвай това отвратително грозно име, името... - няма да го изрека! Наричай ни "дойните кравички на мравките", "войниците върху розовия храст", "мънички зеленички"!

И аз, човекът, стоях и гледах храста и мъничките зеленички, чието име няма да изрека, за да не обидя едно голямо семейство, обитателите на розовия храст, които снасят яйца и могат да раждат живи деца. Сапунената вода, с която исках да ги измия, защото аз бях дошъл със сапунена вода и лоши намерения, тази същата сапунена вода ще разбия на пяна. Ще правя сапунени балончета, ще се наслаждавам на тяхното великолепие, кой знае, може би във всяко от тях е скрита по една приказка.

Едно от балончетата стана много голямо и с искрящи цветове. На дъното му сякаш имаше сребриста перла. То бавно се понесе, литна към вратата и се пукна, а вратата се отвори и в стаята влезе феята на приказките.
Е, тя може да ти разкаже повече за - няма да им кажа името - мъничките зеленички.

- Листни въшки! - каза феята на приказките. Нещата трябва да се назовават с истинските им имена. И ако в ежедневието това не винаги е възможно, то в приказките е разрешено.

Като дете никак не обичах Андерсен. Май само на негови приказки си спомням да съм плакала.

[Ън]

Като дете никак не обичах Андерсен. Май само на негови приказки си спомням да съм плакала.

Че, кое дете му харесва приказките?! А на приказките на братя Грим не си ли плакала? Хензел и Гретел кво е? Приказка за деца?! Баси...

Малката кибритопродавачка на Андерсен е №1 в моят топ 10 по идиотизъм в детски приказки...
Палечка- №2

[Мнемозина]

Като дете никак не обичах Андерсен. Май само на негови приказки си спомням да съм плакала.

Че, кое дете му харесва приказките?! А на приказките на братя Грим не си ли плакала? Хензел и Гретел кво е? Приказка за деца?! Баси...

Приказките на Братя Грим са народни приказки и това е по-различно. На Хензел и Гретел изпадах в недоумение в началото, но нали накрая всичко е както трябва.

Докато Андерсен... там има много, много тъга. И са така написани, че какъвто и да е краят, тъгата си остава у теб и нея помниш.

[Ън]

Приказките на Братя Грим са народни приказки и това е по-различно. На Хензел и Гретел изпадах в недоумение в началото, но нали накрая всичко е както трябва.

Въпросът е как са ги подбрали, нали...

въпреки че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца

Докато Андерсен... там има много, много тъга. И са така написани, че какъвто и да е краят, тъгата си остава у теб и нея помниш.

Абсолютна идиотщина са му приказките. Не знам защо го величаят. Само ужас докарва на децата. Това ли трябва да носи приказката...

[Мнемозина]

Приказките на Братя Грим са народни приказки и това е по-различно. На Хензел и Гретел изпадах в недоумение в началото, но нали накрая всичко е както трябва.

Въпросът е как са ги подбрали, нали...

въпреки че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца

Чакай сега да ти обясня: публикуването на тези приказки от Братя Грим е свързано с Хердеровите идеи (народът, народностното, фолклорът и т.н.), а не толкова с децата. И това отпраща темата в съвсем друга посока.

Докато Андерсен... там има много, много тъга. И са така написани, че какъвто и да е краят, тъгата си остава у теб и нея помниш.

Абсолютна идиотщина са му приказките. Не знам защо го величаят. Само ужас докарва на децата. Това ли трябва да носи приказката...

Не, не, защо ужас, ти така ли си ги възприемал? За мен не бяха ужасни, сега усещам, че са раздвижвали чувствителността ми в някаква посока.


Уф, докато надипля цитатите... ако продължиш пак така в два ръкава, ще ги отделя в различни постове.

[Ън]

Чакай сега да ти обясня: публикуването на тези приказки от Братя Грим е свързано с Хердеровите идеи (народът, народностното, фолклорът и т.н.), а не толкова с децата. И това отпраща темата в съвсем друга посока.

Мъ не ми обяснявай нищо, моля ти се... Много мразя да ми обясняват каквото и да е без да съм поискал такова обяснение. Събрани немски, народни приказки от братя Грим- първи том- 1812 година- „Kinder- und Hausmarchen" („Приказки за ДЕЦАТА и дома")

Не, не, защо ужас, ти така ли си ги възприемал? За мен не бяха ужасни, сега усещам, че са раздвижвали чувствителността ми в някаква посока.

Ами да- точно- УЖАС

Уф, докато надипля цитатите... ако продължиш пак така в два ръкава, ще ги отделя в различни постове.

Може и в три....

[Мнемозина]

Мъ не ми обяснявай нищо, моля ти се... Много мразя да ми обясняват каквото и да е без да съм поискал такова обяснение.

Както искаш, разбира се.

[bead_]

Май само на негови приказки си спомням да съм плакала.

мен и сега ми се случва

[Green Light]

Аз не знам дали го обичах. Имаме два тома андерсенови приказки и двата съм прочел именно, като дете. Поне съм разбрал, че е нещо особено. Спомням си, че имаше една приказка, за принцеса, която искаше да се омъжи за този, който сътвори най- интересната техническа играчка. Накрая май нещо се счупи и тя май избра нещо банално, забравил съм. Много пъти я четох но нищо не разбрах. Всъщност не съм си я обяснил и до ден днешен, сигурно защото не съм я препрочитал.
Чудя се, дали е за деца? Андерсен това. Приказки без извод и без заклчение. Може би е точно за деца? Вкарва в главите им странен свят. И лош, и добър. Свят си.


П.П. Славея и розата ми беше супер любима. Много тъжна приказка.

Но пък ясна. Веднага я схванах и понеже явно не съм успявал с другите та затова сигурно в тая се влюбих. Обичам да разбирам нещата

[annonymus]

П.П. Славея и розата ми беше супер любима. Много тъжна приказка.

Е, Оскар Уайлд пък съвсем не е за деца.

[Remmivs]

Ледено сърце на Андерсен ли беше. Ставаше ми толкова студено от нея, че чак сълзите ми се вледеняваха.

[Green Light]

П.П. Славея и розата ми беше супер любима. Много тъжна приказка.

Е, Оскар Уайлд пък съвсем не е за деца.

ХАХАХАХАААА
Ма па никакъв такт нямаш....

[annonymus]

Като дете никак не обичах Андерсен. Май само на негови приказки си спомням да съм плакала.

Аз го харесвах Андерсен (и сега го харесвам).
А на сума ти детски книжки съм плакала. Тва Маугли, Нилс Холгерсон, Питър Пан -
все не свършваха така, както на мен ми се искаше...

Виж, Братя Грим не ги харесвах.
Един приятел има теория за тях - казва, че няма начин народ, възпитаващ децата си с Братя Грим да не роди Хитлер.
За тоя с Макс и Мориц да не говорим. Б@си извратената история!

[annonymus]

П.П. Славея и розата ми беше супер любима. Много тъжна приказка.

Е, Оскар Уайлд пък съвсем не е за деца.

ХАХАХАХАААА
Ма па никакъв такт нямаш....

Що бе? Ко казах? :crying:

[annonymus]

Ледено сърце на Андерсен ли беше. Ставаше ми толкова студено от нея, че чак сълзите ми се вледеняваха.

За Снежната царица ли става въпрос или за онзи, родения в неделя, дето си пожела каменно сърце?
Май че беше Вилхелм Хауф... Ама не съм много сигурна...

[Green Light]

П.П. Славея и розата ми беше супер любима. Много тъжна приказка.

Е, Оскар Уайлд пък съвсем не е за деца.

ХАХАХАХАААА
Ма па никакъв такт нямаш....

Що бе? Ко казах? :crying:

Ми щото аз го лиших май френд Оскар от авторски права, май. Писах я към андерсеновите славея и розата. Тва е нищо. Той от кво ли не е бил лишен, дреме му на него за авторските права

[annonymus]

Ми щото аз го лиших май френд Оскар от авторски права, май. Писах я към андерсеновите славея и розата. Тва е нищо. Той от кво ли не е бил лишен, дреме му на него за авторските права

А! Не съм обърнала внимание на това.
Че си я писал към Андерсеновите, де.

Ми, няма страшно - 70 години тъй или иначе са минали от кончината му, поне за материални авторски права не може да претендира, нали. Ще свидетелстваме в твоя полза, ако е напъпли хищнически настроен адвокат по ЗАПСП.

[Remmivs]

За Снежната царица ли става въпрос или за онзи, родения в неделя, дето си пожела каменно сърце?
Май че беше Вилхелм Хауф... Ама не съм много сигурна...

Хауф е да! Благодаря!

http://www.fliorir.com/details/details72.htm

http://www.mediashare.bg/audios/504/det ... syrce.html

[Мнемозина]

Аз не знам дали го обичах. Имаме два тома андерсенови приказки и двата съм прочел именно, като дете. Поне съм разбрал, че е нещо особено. Спомням си, че имаше една приказка, за принцеса, която искаше да се омъжи за този, който сътвори най- интересната техническа играчка. Накрая май нещо се счупи и тя май избра нещо банално, забравил съм. Много пъти я четох но нищо не разбрах. Всъщност не съм си я обяснил и до ден днешен, сигурно защото не съм я препрочитал.
Чудя се, дали е за деца? Андерсен това. Приказки без извод и без заклчение. Може би е точно за деца? Вкарва в главите им странен свят. И лош, и добър. Свят си.


П.П. Славея и розата ми беше супер любима. Много тъжна приказка.

Но пък ясна. Веднага я схванах и понеже явно не съм успявал с другите та затова сигурно в тая се влюбих. Обичам да разбирам нещата

Само че не беше най-интересната техническа играчка, а който сътвори най-невероятното. Ако става дума за същата приказка, защото имаше и един механичен славей пък в друга подобна.
За деца е - и не е само за деца. Сега като чета мъничките зеленички и разбирам какво толкова ме е пленявало у Андерсен - кара те да се поставиш на мястото на листните въшки. На оловния войник. На цветята на малката Ида. Да потънеш в светлинката на кибритената клечка... Наистина да видиш света по друг начин.

[Green Light]

Той тоя Андерсън кво е писал, в края на краищата?

...

[Мнемозина]

Като дете никак не обичах Андерсен. Май само на негови приказки си спомням да съм плакала.

Аз го харесвах Андерсен (и сега го харесвам).
А на сума ти детски книжки съм плакала. Тва Маугли, Нилс Холгерсон, Питър Пан -
все не свършваха така, както на мен ми се искаше...

Виж, Братя Грим не ги харесвах.
Един приятел има теория за тях - казва, че няма начин народ, възпитаващ децата си с Братя Грим да не роди Хитлер.
За тоя с Макс и Мориц да не говорим. Б@си извратената история!

Ау, да, и Маугли, разбира се.

А приятелят ти не е съвсем неправ за приказките братя Грим, обаче това същото е казвано за много други неща в немската култура. Обаче пък и много зависи какво избираш да видиш в нещо, а там много пъти е било избирано с определена тенденция.

[Green Light]

Аз не знам дали го обичах. Имаме два тома андерсенови приказки и двата съм прочел именно, като дете. Поне съм разбрал, че е нещо особено. Спомням си, че имаше една приказка, за принцеса, която искаше да се омъжи за този, който сътвори най- интересната техническа играчка. Накрая май нещо се счупи и тя май избра нещо банално, забравил съм. Много пъти я четох но нищо не разбрах. Всъщност не съм си я обяснил и до ден днешен, сигурно защото не съм я препрочитал.
Чудя се, дали е за деца? Андерсен това. Приказки без извод и без заклчение. Може би е точно за деца? Вкарва в главите им странен свят. И лош, и добър. Свят си.


П.П. Славея и розата ми беше супер любима. Много тъжна приказка.

Но пък ясна. Веднага я схванах и понеже явно не съм успявал с другите та затова сигурно в тая се влюбих. Обичам да разбирам нещата

Само че не беше най-интересната техническа играчка, а който сътвори най-невероятното. Ако става дума за същата приказка, защото имаше и един механичен славей пък в друга подобна.
За деца е - и не е само за деца. Сега като чета мъничките зеленички и разбирам какво толкова ме е пленявало у Андерсен - кара те да се поставиш на мястото на листните въшки. На оловния войник. На цветята на малката Ида. Да потънеш в светлинката на кибритената клечка... Наистина да видиш света по друг начин.

Май уцели. Механичния славей го помня, не е той. Уцели. Механичното чудо.

Иначе и аз така смятам. Света по друг начин. Това родителите не умеят да го покажат на децата си, другаде трябва да го видят. Ние представляваме естаблишмента и нищо наистина ново и нестандартно като мироглед не можем да предложим.
П.П. Но трябва да се опитваме. Задълже. Иначе лично аз ще загубя самоуважението си.

[Green Light]

Да, бе, какво го нападнахте братята. На мене ми харесваха много.

(Ма то аз и в Хитлер намирам нещичко идейно...)

П.П. Не, тва в скобите е бъзик. Сори. Крива работа

[Мнемозина]

Той тоя Андерсън кво е писал, в края на краищата?

...

Как бе, Дивите лебеди, Новите дрехи на царя, Малката кибритопродавачка, Огнивото, Принцесата и граховото зърно, Оле затвори очички, Снежната кралица, толкова много има още.
Ох.
Малката русалка.

[Green Light]

Той тоя Андерсън кво е писал, в края на краищата?

...

Как бе, Дивите лебеди, Новите дрехи на царя, Малката кибритопродавачка, Огнивото, Принцесата и граховото зърно, Оле затвори очички, Снежната кралица, толкова много има още.
Ох.
Малката русалка.

Майтапя се, па ти. Все не ми се получава, напоследък.

[Мнемозина]

Май уцели. Механичния славей го помня, не е той. Уцели. Механичното чудо.

Иначе и аз така смятам. Света по друг начин. Това родителите не умеят да го покажат на децата си, другаде трябва да го видят. Ние представляваме естаблишмента и нищо наистина ново и нестандартно като мироглед не можем да предложим.
П.П. Но трябва да се опитваме. Задълже. Иначе лично аз ще загубя самоуважението си.

Да, точно това си мислех - че не бих могла да разкажа на детето си Андерсенова приказка. Мога само да му я прочета.
И това няма нищо общо с лошата ми памет. Но май би могло да се каже за всички действително авторски приказки.

[Мнемозина]

Той тоя Андерсън кво е писал, в края на краищата?

...

Как бе, Дивите лебеди, Новите дрехи на царя, Малката кибритопродавачка, Огнивото, Принцесата и граховото зърно, Оле затвори очички, Снежната кралица, толкова много има още.
Ох.
Малката русалка.

Майтапя се, па ти. Все не ми се получава, напоследък.

И на мен, спокойно.
Просто си ги припомних и аз.

[holi_day]

Докато Андерсен... там има много, много тъга. И са така написани, че какъвто и да е краят, тъгата си остава у теб и нея помниш.

Абсолютна идиотщина са му приказките. Не знам защо го величаят. Само ужас докарва на децата. Това ли трябва да носи приказката...

Точно защото има за какво...
Учат на човещина.
Да видиш света на другите...
Да знаеш, че има и друг свят освен твоя, но най-важното, че светът на другите съществува едновременно с твоя свят...
Страхотни приказки са си...
Иначе любимите ми са разказваните и преразказани приказки от Николай Райнов
нищо, че има самовили и вампири... както и други фантазни образи -
нима при съвременните приказки не е така?! не е ли точно приказен герой Хари Потър, а Джоан Роулинг не приковава ли точно вниманието със стария похват напрежиение и страх....
Ми Толкин?!...
само дето на дължина взеха да порастват съвременните приказки, а като се вгледаш познатите битки добро-зло

[annonymus]

Иначе любимите ми са разказваните и преразказани приказки от Николай Райнов
нищо, че има самовили и вампири... както и други фантазни образи -

Вчера се бях сетила покрай темата за Райнов.
В такъв шаш бях като малка - неговият Педя човек е един гаден гном, зъл и крайно неприятен. Така и не свикнах с милия му образ в "Лека нощ, деца". Бях ужасно изненадана от проявленето му на чило човече, разказващо приказки. Мислех си, че тия от Телевизора нещо не са доразбрали.

Ми Толкин?!...
само дето на дължина взеха да порастват съвременните приказки, а като се вгледаш познатите битки добро-зло

Толкин (така като ми гледаш аватара ) е Нумеро Уно отвсякъде.
Не съм сигурна доколко разказва приказки и доколко си играе с митологиите.

[Мнемозина]

Точно защото има за какво...
Учат на човещина.
Да видиш света на другите...
Да знаеш, че има и друг свят освен твоя, но най-важното, че светът на другите съществува едновременно с твоя свят...
Страхотни приказки са си...
Иначе любимите ми са разказваните и преразказани приказки от Николай Райнов
нищо, че има самовили и вампири... както и други фантазни образи -
нима при съвременните приказки не е така?! не е ли точно приказен герой Хари Потър, а Джоан Роулинг не приковава ли точно вниманието със стария похват напрежиение и страх....
Ми Толкин?!...
само дето на дължина взеха да порастват съвременните приказки, а като се вгледаш познатите битки добро-зло

Виж, тези на Николай Райнов и аз ги помня като страшнички - и то не заради самовилите и вампирите, с тях се спогаждах, ами едни черепи имаше накачени по оградата в една от приказките...
Тях не съм ги чела от дете, трябва да си ги припомня. Интересно как ли ще ми изглеждат сега.

[Мнемозина]

Толкин (така като ми гледаш аватара ) е Нумеро Уно отвсякъде.
Не съм сигурна доколко разказва приказки и доколко си играе с митологиите.

Приказките (народните) също имат топла връзка с митологиите, само дето не би било точно да се каже, че си играят с тях.

Уф, то мен ако питаш, всичко има връзка с митологиите. Така че по-добре не ме питай. Всеки си има увреждания.

[annonymus]

Приказките (народните) също имат топла връзка с митологиите, само дето не би било точно да се каже, че си играят с тях.
:

Ами именно заради "играта" ми харесва.
И заради това, че връзката е с най различни митологии.
Библейски сюжет смесен с някоя скандинавска сага.