Щом сънени се излюпихме след дългото пътуване на края на Говедарци.... ни посрещнаха - искрящия сняг, хапещия студ и километър и половина по-близкото Слънце.
Добри хора хижари натовариха раниците на една "Виетнамка" и на леко заприпкахме нагоре към хижата. Колкота повече набирах височина, толкоз по-надалеч виждах
Сибмиоза...обичам тази дума
Докато разопаковахме багажи, хлопахме ром с чай и гълчахме превъзбудени от кислородно "отравяне" Дечурлига.... настана вечер, Месец не изгря /сигурно и той с ром се набълбукал
/, обаче Звезди обсипаха свода небесен. Долната снимка да се гледа на тъмно, съзвездието е Теле с един от най-яките Звездни купове - Плеяди, най-горе....прилича на малко черпаче 
През ноща в Планината много неща са необикновенни ..... въобще не приличат на това което са през деня
На другата сутрин решихме с Щерката да си поразходим нагоре към билото. Въпреки, че нямаше пъртина и се наложи да я правим, гледките си струваха....особенно тази към Витоша и Шопско
.
Значи, докъдето виждахме...а това горе-долу от Кюстендил до Калофер....цялокупна България беше потънала в мъгла, което ме накара освен обичайното злорадство да изпитам и леко съжаление за мойте приятели долу, дето докато ние се препичахме като змии на Слънце, щъкаха като сенки в мрака
Отвсякъде ни заобикаляха Върхове.
Гледка към Рилски Езера.
Рилски Зимни Картинки
Срещу Слънцето.....Щерката се връща от първия си сериозен Зимен Маршрут. Този ден успяхме да стигнем почти до превала за вр. Малък Мечит, но горе яко задуха, градусите се сринаха поне до -10, тъй че реших да не дразня съдбата
А, ни предстоеше и Бъдни Вечер. Ние я Отпразнувахме тук
Следва продължение
/, че да можел с кола да се радва на високите части на Рила 
