Елементарности

[Remmivs]

аз пък съм все "на маса" и все говоря
логорея, кфо да прафиш
паталогия

[snowprincess]

извинявайте, не знаех в коя тема да го пусна

http://www.youtube.com/watch?v=jToJ4YKm ... re=related

[snowprincess]

Така се получава, да. Като че ли има някакво скрито напрежение -
кажеш нещо, просто ей така, и после се окаже, че някой те намразил, друг ти завидял, трети решил, че не си струва да си губи времето с теб и т.н. и т.н.... Затова всеки внимава и се опитва да не прави резки движения.

когато човек е добронамерен не трябва да се страхува, че ще остане неразбран, може да каже всичко, дори да се различава мнението му от на другите
радвам се, че те виждам тук, пиши по-често

[snowprincess]

Ами аз по- скоро се замислих как насила ограничаваме контактите си. Една статия четох за някакъв готвач, който вика, бе как е възможно поне веднъж на ден семейството да не сяда дълго, дълго на трапеза. Да прекара поне два часа от вечерта около масата да си говорят, да се чуят.
После една друга статия четох. За това че семейното легло носи неудобства. Някога не било така, мъжът и жената си лягали в отделни легла, но във викторианска Англия семейната спалня станала норма. Замислих се какво е било преди това. Значи ако искаш секс с милейди, ще трябва малко свалка, да изкараш една усмивка от нея барем, най- вероятно си е цяла игра. Е опростена, сигурно. Но ще ийма лаф, как си, тоя пак ли те ядосва, оная роза цъфна ли, запека мина ли ти(ко искаш ще ти покажа един номер) и т.н., това според мен би направило хората много по- близки, отколкото хъркането вместе.
Та пак на мисълта си- хората гледат колкото се може по- малко да разговарят помежду си. Под разговор разбирам говорене и слушане

кой е този готвач, сигур не е българин
щото българите имат традицията да сядат на масата заедно с децата си и да си говорят дълго още от времето когато сме били под турско робство, за разлика от останалите страни, това са го отчели учените като положително и е помогнало за запазването ни като нация

аз не си ограничавам контактите с хората и затова не разбирам какво означава това "насила", всеки може да почука на вратата ми или да позвъни на телефона ми и ще получи цялото ми внимание

[Евридика]

Полагаме големи усилия за да ограничим разговорите си до възможния минимум. С колегите, с приятелите си, с жените си и с децата си.

Ужас, точно така е. Прагът ми става все по-нисък... В крайна сметка често се оказва, че намирам сили за лудите, които ме нападат денем, без да питат, встъпват, нахлуват..... а после за близките, за приятелите ... вече съм изтощена.
И днес е такъв ден:crying:

[Мнемозина]

Никой от нас не знае какви са проблемите на другия. Тук в клуба, но не само. Ние не знаем какво му тежи на никой около нас. Полагаме големи усилия за да ограничим разговорите си до възможния минимум. С колегите, с приятелите си, с жените си и с децата си.

Може па да е есенна депресия.

Ми не е така.
Първо, има периоди, в които можеш да "поемеш" много чужди проблеми и много от себе си да раздадеш. Има и други периоди, в които мисловното усамотение ти е необходимо - дали за да не товариш околните, дали за да запазиш собствените си сили, които в момента и без това не ти достигат...

Второ, това е и въпрос на деликатност - ако някой иска да ти каже нещо, разбира се, че ще говориш с него. Но ако самият той не иска, дали е необходимо да му ровиш в мозъка? Колкото и да ти е близък.

Тези разговори, които имаш предвид, трябва просто да се получат, а не да ги търсиш.
И накрая (ама тук ще говоря само от свое име) за хората, които са ми близки или усещам като такива, мога да усетя много неща и без да говоря с тях.

И още по-накрая, въпросът "как си" съдържа в себе си много неща.

[Ън]

Никой от нас не знае какви са проблемите на другия. Тук в клуба, но не само. Ние не знаем какво му тежи на никой около нас. Полагаме големи усилия за да ограничим разговорите си до възможния минимум. С колегите, с приятелите си, с жените си и с децата си.

Може па да е есенна депресия.

Почти всеки ден си мисля точно за това, наблюдавайки хората. Днес също.
Има една млада жена живееща наблизо до старата ми месторабота. Всеки ден излиза на разходка и минава покрай кабинета. Ден след ден и ден след ден изглежда все по зле. Отслабна много- 55, 50, 45, 40 килограма... Последно излизаше с придружител, толкова немощна беше. Правеше си малките разходки и се прибираше. Отряза си дългата коса, започна да носи дрехи като торби, за да крие скелета си, това беше тялото и- скелет. Прегърбена, уплашена...отчаяна. Мислех, че е наркоманка и скоро ще умре. Това беше миналата пролет.
Днес я видях- поналяла някое килце, осмелила се да се усмихне, да си пусне по дълга коса, да носи по- женствени дрехи....

Много се зарадвах. Заради нея. Че е оцеляла и се съживява. Сигурно никога няма да науча проблемите и, даже името и няма да знам- една непозната, която обаче е жива. ЖИВА!
И ще се радва на живота. Дано!

[І]

..една непозната

Никога не е късно да заобичаш.. ЖИВОТА.

п.п. Защо не и подариш цвете щом ей така минава наблизо? Просто защото е спечелила битката.
Ако ти е неудобно кажи, че е от мен /сори, че така кат куриер.. /. Или се позови на "Импулс".

[Green Light]

извинявайте, не знаех в коя тема да го пусна

http://www.youtube.com/watch?v=jToJ4YKm ... re=related

Това гледала ли си го?
http://www.youtube.com/watch?v=DelJrP3P7tA

тия дали не ги нагласят тия работи?