Джек Лондон

[Green Light]

Откъса е от разказа "Езичникът" Няма никаква стойност освен тая, че има няма 30 години го знам почти наизуст. Затова и ви го пусам. Може би първото ми философстване в тоя живот е било над този текст. Писание за езичник и негър, написано от езичник откровен расист. И най- великият автор на всички времена за 10-15 годишното ми Аз.

.........
Никога не съм имал брат, но ако се съди по братята на други хора, които съм виждал, съмнявам се дали някой е имал някога брат, който е бил за него това, което Отоо беше за мене. Беше ми и брат, и баща, и майка. И едно зная: аз станах по-честен и по-добър благодарение на Отоо. Малко ме беше грижа за другите, но трябваше да остана честен в очите на Отоо. Заради него не смеех да се опетня. Той ме превърна в свой идеал, като ме изтъка, боя се, главно от собствената си обич и обожание; а имаше моменти, в които съм бил пред прага на преизподнята и съм бил готов да се хвърля надолу с главата, ако не бе ме спирала мисълта за Отоо. Той се гордееше с мене и аз се проникнах от това чувство дотам, че едно от основните правила на личния ми кодекс стана да не върша нищо, което би накърнило тази негова гордост.

Естествено, не можех да разбера веднага чувствата, които той хранеше към мене. Отоо никога не критикуваше, никога не порицаваше: постепенно ми стана ясно какво възвишено място ми бе отредил той и постепенно започнах да схващам каква болка можех да му причиня, ако поне с нещичко не се покажех в най-добра светлина.

Седемнадесет години не се разделихме; седемнадесет години той не се отделяше от мене, бдеше над мене, докато спях, лекуваше ме от треска, цереше раните ми… и получаваше рани, богато се биеше заради мен. Постъпваше на същите кораби с мене и заедно кръстосвахме Тихия океан от Хавай до Сидней и от протока Торес до островите Галапагос. Превозвахме отвлечени черни работници от Новите Хебредн и островите Лайя на запад чак до архипелага Луизиада, до Нова Британия, Нова Ирландия и Нови Хановер. Три пъти претърпяхме крушение — край островите РилбърТ; .край групата Санта Крус и край Фиджи. Купувахме и прибирахме всичко, което обещаваше по някой долар: бисери и бисерни миди, копра, трепанги1, костенуркови коруби и изхвърлени от морето отломки от корабокрушения.

Всичко започна в Папеете, когато той ми заяви, че ще пътува с мен до островите. В онези дни в Папеете имаше клуб, където се събираха закупчици на бисери, търговци, капитани и най-долните авантюристи на Южните морета. Там се играеше на големи суми, пиеше се много и ми се струва, че се прибирах по-късно, отколкото е редно и прилично. Но по което и време да тръгнех от клуба, Отоо ме чакаше отвън, за да ме изпрати до дома.

Отначало аз се подсмивах, после го смъмрях. Сетне му казах направо, че нямам нужда от бавачка. След това вече не го виждах, когато излизах от клуба. Съвсем случайно, подир седмица или седмица и нещо, открих, че той продължава да ме изпраща до дома, като се крие в сянката на манговите дървета на отсрещната страна. Какво можех да сторя? Ще ви кажа какво сторих.

Неусетно за самия себе си започнах да се прибирам по-рано. В дъждовни и бурни нощи, в разгара на безразсъдството и веселбата упорито ме преследваше мисълта за Отоо, който с отегчение ме чакаше под мокрите мангови дървета. Той наистина направи от мен по-добър човек. При все че сам не се отличаваше с висока нравственост. И не признаваше общоприетата християнска етика. Всички на Бора Бора бяха християни, но Отоо беше езичник, единственият неверник на острова, груб материалист, който вярваше, че когато умре, ще умре завинаги. Вярваше само в честните отношения и справедливите постъпки. Дребната подлост според неговия морален кодекс беше почти толкова тежко прегрешение, колкото и безпричинното убийство, и аз съм убеден, че той уважаваше убиеца повече, отколкото човека, който се занимава с дребни мошеничества.
....

[Мнемозина]

Хората, от които се срамуваме.

[Remmivs]

варна
жарава
вино
нощ

[snowprincess]

Хората, от които се срамуваме.

хм, правиш някаква асоциация ли
темата е за духовните майки, бащи и деца, тези които стават по-близки от родните

[Мнемозина]

Хората, от които се срамуваме.

хм, правиш някаква асоциация ли
темата е за духовните майки, бащи и деца, тези които стават по-близки от родните

Да бе, знам.
Но понеже по тая тема вече съм писала тук, си видях друга.

[snowprincess]

Да бе, знам.
Но понеже по тая тема вече съм писала тук, си видях друга.

ъхъ, но малко хора са готови да говорят на тази тема, още по-малко във форум
и по-добре да не го правят по този начин

[Green Light]

Хората, от които се срамуваме.

хм, правиш някаква асоциация ли
темата е за духовните майки, бащи и деца, тези които стават по-близки от родните

Моята асоциация е това. Що, бе може и роднини да са, няма да ограничаваме хората, риш.
Плюс.
Това че Отоо живее без писан морален закон, но твърдо спазва нещо, някаква негова честност, негов кодекс, нещо което той си е решил. Той е единствения неверник, но живее с една риза, макар да става богат и умира като се жертва, макар да знае че като умре, ще умре без остатък. Тия две неща продължават да ме занимават 25 години по- късно.

Така завърши своя живот Отоо, който ме спаси, направи ме човек и накрая отново ме спаси. Ние се срещнахме в безмилостен ураган и бяхме разделени от безмилостна акула след седемнадесет години другарство, каквото, смея да твърдя, никога не е съществувало между двама мъже, единия тъмнокож, а другия бял. Ако Йехова вижда от своя трон гибелта на всяка лястовичка, тогава и Отоо, единственият езичник от Бора Бора, няма да е между последните в неговото царство.

сто пъти съм ревал на това. Затварях вратата на мойта стая, когато исках да си чета тоя разказ, че да имам време да се обърна на другата страна ако влезе някой. Да не се излагам

[bead_]

Да не се излагам

попроменил си се оттогава

[Green Light]

Да не се излагам

попроменил си се оттогава

ХАХАХАХА

[bead_]

Да не се излагам

попроменил си се оттогава

ХАХАХАХА

не, бре, не ме разбра правилно. искам да кажа, че си узрял, помъдрял, вече не се страхуваш да демонстрираш чувствата си, знаеш, че дори истинските мъже плачат и дори май само те. такива неща.

[Semiramis]

Да бе, знам.
Но понеже по тая тема вече съм писала тук, си видях друга.

ъхъ, но малко хора са готови да говорят на тази тема, още по-малко във форум
и по-добре да не го правят по този начин

пред които се срамуваме?

колко ще се разкрием пак.

[Green Light]

не, бре, не ме разбра правилно. искам да кажа, че си узрял, помъдрял, вече не се страхуваш да демонстрираш чувствата си, знаеш, че дори истинските мъже плачат и дори май само те. такива неща.

Бе разбрахте ама кво да ти кажа. Уцели някак така с един изстрел две десетки. Хем се изложих оня ден, хем бая чувства деменстрирах, хем после ми се ревеше обаче не съвсем по мъжки, затова третата десетка сори не ти я признавам.
Бе леле, тоя Кристиано Роналдо къв хеттрик не ами кварттрик или квинт направо щеше да направи вчера. Страшен звяр. Колкото ми е неприятен като мутра, толко па да го обичам като футболист. Гледа ли го вчера? Само да не ми го контузят гадовете!

[bead_]

Бе леле, тоя Кристиано Роналдо къв хеттрик...

бе леле, ти къв хеттрик направи към мъжките теми... вродено ти е, начи. умееш го.

[Мнемозина]

Да бе, знам.
Но понеже по тая тема вече съм писала тук, си видях друга.

ъхъ, но малко хора са готови да говорят на тази тема, още по-малко във форум
и по-добре да не го правят по този начин

Що бе? Тя е почти същата като онази.

[Мнемозина]

ъхъ, но малко хора са готови да говорят на тази тема, още по-малко във форум
и по-добре да не го правят по този начин

пред които се срамуваме?

колко ще се разкрием пак.

Аа, да, сега се сетих, че може и иначе да се прочете онова горното, но иначето ми е извън представите.

Да, за хората, които в мислите ни по някакъв начин се превръщат в наш коректив.

[Kent]

Така завърши своя живот Отоо, който ме спаси, направи ме човек и накрая отново ме спаси. Ние се срещнахме в безмилостен ураган и бяхме разделени от безмилостна акула след седемнадесет години другарство, каквото, смея да твърдя, никога не е съществувало между двама мъже, единия тъмнокож, а другия бял. Ако Йехова вижда от своя трон гибелта на всяка лястовичка, тогава и Отоо, единственият езичник от Бора Бора, няма да е между последните в неговото царство.

сто пъти съм ревал на това. Затварях вратата на мойта стая, когато исках да си чета тоя разказ, че да имам време да се обърна на другата страна ако влезе някой. Да не се излагам

много яко, джек лондон е един от авторите дето ме форматирах навремето и приех и благодарение и[/quote] на него сяшния си вид, марк твен е другия, останалите са тайна. от разказите на първия най-ми импонираше "мъжка вярност" помня

[holi_day]

много яко, джек лондон е един от авторите дето ме форматирах навремето и приех и благодарение и на него сяшния си вид, ...

анджък!
ето кой е виновен за тия ти скитания

[holi_day]

Откъса е от разказа "Езичникът" Няма никаква стойност освен тая, че има няма 30 години го знам почти наизуст. ....

вместо да напиша няколко глупавини - аз и другите или за магията на дж.лондоновото уж повествователно писане, което провокира лавина от въпроси, ще прочета още веднъж откъса и... лягам.
лека нощ, клубче
спокойна нощ на всички

[Глас в пустиня]

лека нощ, клубче
спокойна нощ на всички

Мерси!

Вече е ден.

[Глас в пустиня]

Откъса е от разказа "Езичникът"
....

Точно тоя разказ нямам ясен спомен дали съм го чел, но лично мен много ме е занимавало сходството между "белият зъб" и една руска книга пак за куче "черният дявол" или нещо от тоя род беше заглавието.

[Green Light]

Откъса е от разказа "Езичникът"
....

Точно тоя разказ нямам ясен спомен дали съм го чел, но лично мен много ме е занимавало сходството между "белият зъб" и една руска книга пак за куче "черният дявол" или нещо от тоя род беше заглавието.

Джек Лондон е социалист. Не знам дали е чел руски автори, нищо чудно. Знае се, че каквото образование е имал от книгите е било. Но със сигурност всички руски автори родени след 1900та са го чели него. Но пък и няма значение, хубавата книга си е хубава книга.
Тука в София, през лятото имаше изложба на Пикасо и по билбордовете имаше негови мисли. Една от тях е "добрият артист копира, великият краде"

Образи

[Глас в пустиня]

...

Образи

Артисти - сложни личности!
За плагиатство, особено пък от страна на Джек Лондон, въобще не съм си и помислял. По странен начин понякога се преплитат нещата.