АВе написа:
Хубаво! Чакаме да я изчетеш.

Изчетох я.
Ако ти кажа нещо за начина, по който е изградено това, като нищо да те откажа да я четеш. Не за друго, а защото не съм много сигурна, че ще го направя добре.
Това обаче, което ми прави впечатление, е следното: не познавам много съвременна чешка литература, но всичко, което достига до мен (може би е случайно, не знам) носи печата на една такава лека погнуса и дистанция. От хората, от природата, от телесното, от духовното, от европейското, от националното, от всичко.
При Кундера (по-късния) това ми действаше ужасно зле, вероятно защото той е много задълбочен и сериозен и погнусата му е по някакъв начин благородна.
При Вивег просто усетих, че я има, но беше някъде в по-долните пластове.
При този обаче е направено така, че страшно ме разсмива, до такава степен, та чак се чудя дали не се гаври със самата тая погнуса (може би чешка?).
Във всички случаи чехите умеят много жестоко да се подиграват на самите себе си.
Самият роман е гадничка ирония към писането на романи като че ли, но това няма да ти го разказвам.
Най-добре е да го видиш. Мъничък е и се чете бързо и лесно.