Пияното е наистина велик инструмент.
А музиката... Музиката е светове... От светлина и мрак (пак по Зелазни)
В една от сериите на БСГ имаше пианист-видение на Старбъкс, която си спомняше за своя баща пианист. И заедно изсвириха една мелодия, която тя си спомняше от малка, защото татко й я е научил на нея (лайт мотив на целия сериал). И каза тя винаги ме е карала да се чувствам едновременно щастлива и много тъжна. А пианистът отвърна - най-добрата музика е такава...
И след тази увертюра фриволна и разпокъсана ето ви една невероятна, поне за мен, магическа музикална приказка
Sirenia: An Elixir For Existence, 2004
09. Seven Sirens And A Silver Tear
Седем сирени и една сребърна сълза
ох, благодаря ти! тъкмо се връщаме от урок по пиано. не е лесно, но наистина е магия, аз никога не съм свирила, но само като гледам детето и дори и да свири песничката за мецана, пак сякаш се пренасям в един друг свят.
а това, което си пуснал е повече от прекрасно!
а това, което си пуснал е повече от прекрасно!
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
съгласен
но
самият човек е инструмент
един вид
проводник
на нещо отвъд...
PS
ехаааа
това второто можех някога да го свиря на китара
купих си я с парите от една бригада
така си и остана единственото нещо, което някога, но не и сега, съм можел да свиря
даже пеех, ученическа работа, Лермонтовите Тучки Небесные, щото пасваха на ритъма
Тучи
Тучки небесные, вечные странники!
Степью лазурною, цепью жемчужною
Мчитесь вы, будто как я же, изгнанники
С милого севера в сторону южную.
Кто же вас гонит: судьбы ли решение?
Зависть ли тайная? злоба ль открытая?
Или на вас тяготит преступление?
Или друзей клевета ядовитая?
Нет, вам наскучили нивы бесплодные...
Чужды вам страсти и чужды страдания;
Вечно холодные, вечно свободные,
Нет у вас родины, нет вам изгнания.
Апрель 1840
но
самият човек е инструмент
един вид
проводник
на нещо отвъд...
PS
ехаааа
това второто можех някога да го свиря на китара
купих си я с парите от една бригада
така си и остана единственото нещо, което някога, но не и сега, съм можел да свиря
даже пеех, ученическа работа, Лермонтовите Тучки Небесные, щото пасваха на ритъма
Тучи
Тучки небесные, вечные странники!
Степью лазурною, цепью жемчужною
Мчитесь вы, будто как я же, изгнанники
С милого севера в сторону южную.
Кто же вас гонит: судьбы ли решение?
Зависть ли тайная? злоба ль открытая?
Или на вас тяготит преступление?
Или друзей клевета ядовитая?
Нет, вам наскучили нивы бесплодные...
Чужды вам страсти и чужды страдания;
Вечно холодные, вечно свободные,
Нет у вас родины, нет вам изгнания.
Апрель 1840