Снимки /малко релакс/

[Ън]

Снимките са правени от мои колеги

[Глас в пустиня]

Тенкс, готини са, само леко ме дразни засилената цветност у някой от тях.

[Ън]

Тенкс, готини са, само леко ме дразни засилената цветност у някой от тях.

Да, и мен.
Обаче, аз малко разбирам...
Все пак си мисля, че една необработена снимка е по- добра от обработената. Щото обработената вече не е истинска, не е реална.
Като да рисуваш някоя жена по- красива отколкото е. ОК, ще стане хубава рисунка и жената сигурно ще се зарадва, обаче това няма да е тя, а някоя друга- измислена...

[Kent]

Тенкс, готини са, само леко ме дразни засилената цветност у някой от тях.

Да, и мен.
Обаче, аз малко разбирам...
Все пак си мисля, че една необработена снимка е по- добра от обработената. Щото обработената вече не е истинска, не е реална.
Като да рисуваш някоя жена по- красива отколкото е. ОК, ще стане хубава рисунка и жената сигурно ще се зарадва, обаче това няма да е тя, а някоя друга- измислена...

да ама се снима и рисува и за другите
и те да видят
затва са обработките ,щото вкусове много
обработката унифицира снимката или рисунката
че да се понрави на по-голям брой хора
а никой освен тебе Ангеле ни можи да види Ния
с твойте очи
дори и да ти ги извадят и присъдят на някой друг:-)

[Ън]

Тенкс, готини са, само леко ме дразни засилената цветност у някой от тях.

Да, и мен.
Обаче, аз малко разбирам...
Все пак си мисля, че една необработена снимка е по- добра от обработената. Щото обработената вече не е истинска, не е реална.
Като да рисуваш някоя жена по- красива отколкото е. ОК, ще стане хубава рисунка и жената сигурно ще се зарадва, обаче това няма да е тя, а някоя друга- измислена...

да ама се снима и рисува и за другите
и те да видят
затва са обработките ,щото вкусове много
обработката унифицира снимката или рисунката
че да се понрави на по-голям брой хора
а никой освен тебе Ангеле ни можи да види Ния
с твойте очи
дори и да ти ги извадят и присъдят на някой друг:-)

Начи иСкуство за масите? Ма то- изкуството никога не е било за масите, не ли?

[Kent]

аз като никакъф фотограф гледам да компенсирам с инфо
един вид, снимките ми малко поне някой да се разходи да накарат
стто иначи гъзъ става дебел и плосък от седене в къщи
пък в душата гаснат звездите ена по ена
а кой обича плоски дупета:lol:
и угаснали звезди
..........................

[Ън]

Масата трябва да се приспособи към творчеството. Ку не, да си търси друг художник, фотограф, писател, поет...
Тук за пари не става въпрос, нали? Щото, ако е за пари е допустимо"уж" да се правят компромиси и т.н.

[shshtt]

първата си харесах

[Глас в пустиня]

Тенкс, готини са, само леко ме дразни засилената цветност у някой от тях.

Да, и мен.
Обаче, аз малко разбирам...
Все пак си мисля, че една необработена снимка е по- добра от обработената. Щото обработената вече не е истинска, не е реална.
Като да рисуваш някоя жена по- красива отколкото е. ОК, ще стане хубава рисунка и жената сигурно ще се зарадва, обаче това няма да е тя, а някоя друга- измислена...

Въпросът с обработката е доста дискусионен. Трябва уеднаквяване на аршините, защото погледнато реално измененията в предаването на образа започват още с натискането на спусъка.
За мен "играта" с цветовете е по скоро модерност. Погледни който и да е фотографски сайт и ще видиш, че точно тия снимки с изнасилени и нереални цветове минават за арт, т.е. авангардно изкуство само за ценители и разбирачи. Авторите на такива изображения се опитват да бъдат фотографи художници, но това не става само с цветовата гама.
Иска и още.
Харесвам токива неща като авторска художествена фотография когато става въпрос за обработка и външна намеса.

[Green Light]

Снимките са правени от мои колеги

Начи хора, ето какво гледах преди месец на магистрала Тракия. Отдалеч гледам- напред, някъде на километър или два, над полето, току до магистралата- тъмен облак, като от скакалци или пеперуди. Но съобразявам, че трябва да е от по- големи животинки. Облака много динамично се движи. Ту се събере на правилно кълбо, ту изведнъж от кълбото се проточи един хобот нанякъде, после кълбото става на чиния, на стрела, която бързо лети в една посока, спира, обръща се... Когато приближих загадката се увеличи, защото нищо различно не се разкриваше. Облак. Движи се, наляво, надясно, мени формата си непрекъснато. Спрях в аварийната лента и слезнах. Чак тогава успях да различа, каква е работата. Огромно ято от малки някакви птици бяха нападнати от хишник. Орел ли беше сокол ли или нещо друго не знам. Беше много голямо. Обикаляше около ятото, а то се защитаваше. Но на принципа атаката е най- добрата защита. Не съм знаел, че птиците водят такива войни. Внезапно цялото ято нападаше, орела побягваше а след него летеше облака от птички като наметало закачено за самия му врат. Орела започваше да се премята във въздуха за се спаси от очевидно досадно кълвящите го мъничета, а те доволни се отдръпваха. Следваше нов заход, нова контраатака и като някакъв опасен ама много красив танц все така, до безкрай.
Действието се развиваше над някакви жълти посеви(дано не ме лъже паметта за цвета) и беше ту току над цветовете на разстенията, ту високо в небето. Седях там може би петнайсет минути с много силно чувство за нереалност. Ноември, на магистрала Тракия би трябвало да има дъжд, висока скорост и камиони хвърлящи вода и кал по стъклото ми, а не слънце, синьо небе, жълта нива и невиждан танц на хиляда птици в небето на някакви метри разстояние от мен.
Виждали ли сте такова нещо?
Преди да си тръгна забелязах, че към облака от малки птички непрекъснато се присъединяват нови. Като тънка нишка, или като струйка вода закачена за ариергарда. Нови или пък изостанали от ятото птици се притичваха на помощ.