Исках да метна за благодарност на 1 приятелче /е девойка де.
-поздрави ме много мило за именният ми ден днес/ едно стихо, дет още преди 20 и кусур години съм си го писал в тефтера.. и го няма!? А съм сигурен, че съм го писал и пускал в нета. Обаче що го няма... 
И намирам едва 1-2 неща от него. А съм му фен на поезията.Салис Таджер
Обичах те, но цял живот
все гонех нощната ти сянка.
Аз бях разлистено дърво,
а ти студ бял, една Снежанка.
И даже вятърът – Южняк
не те превърна в полъх нежен.
Остана сняг, вечерен мрак,
мираж в пустинята безбрежна.
Обичах те! Не те превзех.
Остана връх сред равнината.
В сърцето ми копнеж и ек
недостижими в синевата.
Бях стрък зелен, ти твърд елмаз
в издъхващото мъдро лято.
Изгарях в огън в оня мраз.
Познах страданието свято...
Но тази обич даде плод
в тревоги, в бури, в кръговрати:
Че имах трепет цял живот – на теб дължа...
БЛАГОДАРЯ ТИ!
Значи е време да попълниме дупките в мрежата.
.