от Хулите

[Green Light]

Аз, кучката
автор: REWOLT

Зле се чувствам. В това заебано от Бог село, в заебаната планина, на майната
си захвърлена, сякаш изтървана от небесата, та се пръснала дето й видят очите. И са се пръкнали от тоя посев на Всевишният, ями и баири, тук таме покрити с мъх и някое оскотяло храстче, и търчат разни пещерняци, катерачи, майната им на всичките, като откачени се врат по дупките, като паяци висят по скалите. Хич и не им се чудя на акъла. То за туй не се иска много. А, и рибари разни. С все палатки, домочадие, като наобиколят язовира, като опънат циганията, радиа напуснали,жените им развяват телеса по монокини, хлапищаци цамбуркат в плиткото...

Ще хванат риба, ама знаеш кога!
Ей в тоя затънтен край ме изпратиха. Какво е туй пробация? Щото ми викат, благодарение на нея съм отървала женския в Сливен. За едно посягане, три години! Вярно, че с писалката на съдията, вярно, че по време на делото за развод, ама не можах хубаво да я забия в главата му. На бившия си.Хванаха ме жандармите. А съдията уж жена, него защити. Ни молби, ни обещания помогнаха. Изритаха ме тук и това е. То аз доячка в обора няма да ида, викам, а се смее наздзорникът ми.

- Какви обори, какви доячки, то крави за семе не останаха.

Завършила съм техникум по далеко-съобщения. И ето. Работя в пощата. Седя по цял ден и „Алоу“ в слушалката. Това село, дето съм аз се пада нещо като център на три други. Те са така тук в планината. Двайсет къщи, махала, още двайсет, друга. Три махали – едно село правят. А телефон само в моето.

И пощата една, викат й „ Изгорялата .“ Преди три години пожар я изпепелил, ама да бе пламнало цялото им село, да ги чумата изтръшка. И са я изместили в изоставена къща. Тук, по планината много такива. И аз изоставена, и аз в нея, пощаджийка го раздавам. И веднъж в седмицата ходя при надзорника да се разписвам. По условията на пробацията, нали ви казвам. Все едно, има де да се скрия или избягам сред тия баири. Пък като седя и си мисля да изгори селото, се сещам, че то и да бе изгоряло, в друг Диарбекир щяха да ме тикнат, а тук поне язовир и пещери има, та виждам малко народ събота и неделя..

Пак, че отървах Сливенския. И с психото се разминах. Тоя факт, че съм лежала и преди в жълтата къща как им убягна, не разбрах.
И не знам защо, мразя ги тук всички. Аз ли съм крива, те ли щото са селяни прости, но не мога да ги гледам.
В пощата голям панаир става. В началото от скука го правех, ама сетне разбрах, че ми харесва. И обърквах на клиентите линиите нарочно, те се задавяха от крясъци и недоразумения, караха се, навикваха се, а аз умирах от смях под благовидната и състрадателна маска, която бях нахлузила от първият си ден тук. И от кеф. Много важно, че някаква баба припадна и я откараха в болница, като чу за смъртта на сина си. После като разбере, че е жив, още осемдесет години живот не й мърдат. А някакъв пък се разведе, щото му обърквах линията на жена му с тая на един от Хасково. И по една случайност и оня се казвал Цонко, и той автомонтьор, ревнив като Отело; та се изпокараха. Единият вика: " Аз за риба една седмица съм дошъл, ти веднага си се намъкнал при жената!" Другият го сиктирдосва: „Аз съм си в къщи при моята си жена, а ти иди на майка си в...“

Такива работи. Хем се радвам на суетите човешки, хем и денят минава бързо. И все ми е тая за разните там съдби разбити, срещи неосъществени, раздели заради недоразумения и прочие. Да си се оправят. Мен нали ми е гот! А някой усъмни ли се нещо, мятам една огорчена усмивка на оная гримаса, хрисимата, и с най – сладкия си глас зачучулигвам:

- Какво, моля? Извинете, възможно е, линиите тук са ужасни! Защо не ползвате хубавата „Нокия“ която държите? Няма обхват? А-а, ясно! Съжалявам, много съжалявам, най – близкият телефон е на осемнайсет километра от тук. Ако желаете, да ви повикам такси от града, ще стане по–бързо?

Маха с ръка жалващият се, псува майките на пощите и пак се реди на опашка, защото апаратите са само два, а ако сложа и табелка „Не работи“ на единия, ела, та гледай сеири.

Когато хептен ми доскучае, набирам някого, ей така, произволно и започвам да го пращам или да си плати сметката за тока, или на погребение, че тъща му е хвърлила топа, или за леля му от Търговище се представям, болна на легло, да ми изпрати пари за лекарства. Знаете ли, колко тъпаци се хващат. Един ми прати двеста лева, друг колет с луканки.
Загубен народ!
Ах, как ги мразя!
Да ми минат един път двете години дето останаха, та да се махна от тук.

Веднъж обаче, ми се случи нещо странно. Обади се мъж търсещ някаква си Нина, от летовниците. Ако дойдела да поръчва разговор с еди-кой си номер, да й предам, че в края на седмицата той щял да идва. Да се видят. Не е толкоз важно какво още каза гласът. Важното е как звучеше. Плътен мъжки баритон, с отенък на сурова мъжественост, събуждащ копнежи.

Какво да кажа. Такова нещо не ми се бе случвало. Обхвана ме диво желание за секс. Няма тънтъра – пънтъра при мене. Грабне ли ме хормонът, отиде!

А ме завладя този глас, подмокрих се на стола, засърбя ме либидото, ужас! Искам мъж и това е! И то не с кой да е, а с тоя, от телефона! Те такова чудо не бях изживявала.

Не че не бях преспала с два-трима тука, дори и постоянен си имах, електротехник от окръжния, ама той я дойде на две седмици, я не; баш кога ми се прииска, той по аварии през девет села, в десето. Мечки го яли него, а от летовниците, те само пишлегарчета и дъртаци. Едните могат ама не знаят как, другите и да знаят, файда няма, че са им кухи лейките вече и меки връзките, за да си вдигам заради тях краката.

Тоя глас ме заяде мене отвътре. И цял ден го слушах, като на запис се въртеше в главата ми. На няколко пъти аха да награбя слушалката и да го набера, но се сафирясвах, баси, толкоз ли съм изпаднала.
Надвечер идва едно красавче, има - нема двайсет, издуло една пазва, накокошинило се, вързало руси косици в опашка, мига насреща ми с едни клепки, като нарисувани, а очетата му ручей планински, гласче на пепеляшка:
- Извинете - вика - до София, спешно.
Жегна ме нещо мене, парна си ме баш под лъжичката, да не е, казвам, този и този номер.
- Ами да, той е, вие откъде знаете?
- А - смея се - всичко знам аз, мила.
И се усмихвам, а вътре ме яде мелачката за души, оная, същата, дето наръга бившият ми с писалката, същата, заради която гния по тия баири:
- Ще идва в края на седмицата – мрънкам й и се удивлявам на себе си - предаде да не се безпокоите.
- А, не, не, трябва да го подсетя да ми донесе нещо, че тук магазини няма, а аз имам нужда от...
- Не може, бе! - Ай, от дума не разбират малки клошарки на самотни души. Ми такава си е, какво! Завъртяла му главата на Чичко Паричко, сега иде да му реве по телефона, сиктир от тука! - Каза да не го безпокоите! Имал си и друга работа, не му е до вас!

И се гневя, усещам, на тая пикла Нинчето, а тя ме гледа недоумяващо, мигат клепките й, като живи, аха да хвръкнат, нещо светна в синьото на очичките й, а де!, А бесове, де! Я да те видим, скъпа, защото от мен по бясна и по кучка няма да намериш! А опитай се, та да наритам и теб и кльощавият ти задник по стълбите.

Ама не. Стихна огънчето, дяволето в нея се притисна до земята, затрая си, сълзица се спусна по бузките му; взех, та го харесах отведнъж това хлапе, себе си зърнах в очите му – цял живот сърдита на света и трошяща глава в стените, та съжалих я, пропуснах покрай ушите си думите й:
- Моля ви, двойно ще ви заплатя! Много ми е нужно да се обадя!
И защото не винаги съм била душевен парцал, и защото в мен, макар и погребано дълбоко, бе останало късче романтика, която мъжете не бяха успели да окепазят, набрах.

От другия край на жицата изпя професионалистка:

-Алоу! С кого да ви свържа?

До тук с очарованието на копнежите. Кипна мозъкът в главата ми, забучаха ушите, замъгли се погледът ми, с катран да ме бяха залели нямаше така изпържена да се чувствам. Ревнах:

- От кабинета на министър – председателя по авариите и бедствията се обаждам! Бързо дай шефа си на телефона, че ти изгоря мястото!

Мига Нинчето на парцалки, не е подозирала толкова гняв насъбран у мен. И защото ми е паднала маската сигурно, страховита изглеждам, чак отскочи встрани, спокойно, детко, няма да те ухапя; ама я изкарай и ти девет месеца в лудница, преживей два развода, седи завряна в кучия гъз на географията година и нещо, да видиш на какво ще се превърнеш...

Ошашави се онуй, на жицата, „секундичка“ вика ми, а гласчето му хептен се стопи от шубе. Ще ти дам аз една секунда, и намигам на малката клошарка срещу мен, и усещам как все повече я харесвам.
- Ало, Генов слуша. Кой е на телефона?
Боже този глас! Абе, ей, хора! Не падам от небето! Ама няма глас такъв, бе! Мани тенори-менори, басове, сопрани разни оперни, гласове иззад и пред кадър, няма бе! То направо от еротичен филм от топ десет в световната листа, ама ангел го озвучава и цялата небесна филхармония се строила с него, и в хор. Всяка дума бърка из фибрите на душата ми, човърка, разглобява ме, из най – тъмните кътчета се навира и ги прави светли и чисти, като девица пред амвон. Като светото причастие. Като изкъпана се чувствам, неопетнена, желана и значима. И мога пак да се усмихна! И днес по – малко ще мразя хората около себе си!
- От Пожарище се обаждаме, извинете за малката хитрост, но ви търсят по спешност...
Чувам се, но сякаш не съм аз. Любезна, сърдечна, загрижена, не лицемернича както обикновено, иска ми се повече да го задържа на линия, дори дишането му долавям, а моето сигурно е толкова учестено, че няма как да не се сети, че хвърча във фантазиите си по него. Господи! Ами да! Ето, усмихва ми се, разбирам го, усещам го, за Нина пита, ама да, ето ви я Нинчето, жива и здрава, давам ви я...

И подскочи хубавкото Нинче, дето няма повече от двайсет, залепи розово ушенце на слушалката, залепих се и аз, уж поръчка някаква изпълнявам, слухтя да чуя какво ще си кажат. Хем ревност ме съдира, хем ми е хубаво да слушам музиката на гласа му. Но докато си рекат „здрасти“ и прас!, пропадна трасето. Тоя път без майтап. Зажумях от мъка, стиснах зъби за да не се разпсувам пред нея и безсилието от случилото се. Като че не неин разговор се провали, а мой. Най – важният в живота ми. Наказание божие!

Къде си бе, техник! Ела, твоята мама, да оправиш връзките, че главичката ти откъсвам!

Ама няма го! Кой знае къде се излежава под сенките, или джурка ракия из хоремазите. Изниза се Нинчето разочаровано, ама и аз бясна! Че и отгоре. Опустя пощата, отпуснах му края, всичките попръжни де що знаех извадих от запасите си и благославях и БТК, и жиците им и техниците.

Така ме завари електричарът. Минал да ме види. Ела! Ела, че ми трябваш, хубостнико, и залостих вратата. И си му го изкарах на него, заради всичката болка и яд дето събрах днес. Така му го изкарах, че не можа сетне в москвича си да влезе. Като да бе пиян; набута го колегата му на седалката и седна той да кара. Ще помни кога е правил секс с луда за секс кучка.

А гласът Генов повече не се обади. То заваля. Развали се времето, нагрочи вежди небето, заплющяха гневни порои, светкавици посред пладне превърнаха деня в нощ. От преизподнята се надигаха могъщи гласове и трепереха земя и скали от него, бунтуваше се природата а стихията метеше като добра стопанска сутрин двора си – всичко по пътя си. Притъмня. От черно, по черно стана и токът изгасна. От към язовира летят със запалени фарове коли, свирят клаксони, летовниците бягат кой както може да се спасява, зарязали багажа си по брега. Аз съм спокойна, че пощата нависоко; от мен по - високо Бог само. Но нещо не ме кефи паниката на тълпата вече. Друг път бих излязла на пейката отпред, с кесия пуканки да се наслаждавам на суматохата й, а сега, болно ми е. И недоумявам, какво майната си диря навън, помагам на една майка с дете, прибирам възрастна жена, помещението ми се напълни с хора, търсят се, събират се, оплакват изчезналите. А аз тичам помежду им като линейка и нося вода, хляб, одеяла, дрехите си раздадох. По едно време тресна гръм, разцепи се де що здраво място имаше по земята останало, разцепи се и вековният орех пред пощата, отдолу му куцука Нинчето, крак наранила, едва ходи. Как съм се метнала натам, издърпала съм я, не помня. Падна орехът, клоните по лицето ми с кървави нокти се разписаха, око щях да оставя без малко, но припаднала в ръцете ми бе Златокоска, допълзях до стълбите, хора ми помогнаха да я внесем.

Не се познавах аз ли бях, или не бях. И кога бях по - истинска. Кучката в мен, или доброволната мед сестра в която се бях превърнала.
Водата заля крайните къщи и дойде на десет метра от пощата. Ток и телефон нямахме. Който се опита да избяга от селото към горната махала се върна. Пътят беше пропаднал. Една кола беше завлечена от пороите.

Три дни валя. Три дни и три нощи аз и моето ново семейство треперихме за живота си, три дни и нощи не бях дремвала. И Нинчето бе с мен. След като я приютих от гнева на стихията, станахме неразделни. На куц крак ми помагаше, кораво хлапе.
На третият ден дойдоха хеликоптери. Военните забелязали от въздуха, обадили се в гражданска защита, от там реагирали. Какво са три дни. Особено за тия, дето са на сухо. Няма и да ги усетят.
От единия от вертолетите слезе мъж около петдесетте. Висок, с посребрени коси. Нинчето се метна на врата му. Дъждът престана а вятърът издуха облаците, та пак светна. И в душата ми. И в това село, на този опустошен, като след битка селски площад, затънал в тиня, изпотрошени клони и коренища, смачкани автомобили и една единствена оцеляла сграда, тая на „Изгорялата поща“ аз се почувствах за пръв път изморена. Като след тежък работен ден. Изморена и доволна от себе си. И рухнах от изтощение.
Осъзнах се на носилка високо във въздуха, в хеликоптера. И който твърди, че шумът от витлата пречи да чуеш дори мислите в главата си, лъже. Аз чувах ясно:

- Задължен съм ви, че спасихте дъщеря ми!

Един мъжки глас. Благодарен, човешки. И незнайно защо, не долових еротика в него, нито и потърсих. А ми беше хубаво и спокойно. И не мислех за секс.
Аз, кучката.
http://hulite.net/modules.php?name=News ... sid=116160

[АВе]

Мда, готино! Хубавко е пернато разказчето.

Ама, много по линията Дикенс -> Брет Харт -> О'Хенри му е финалът.

[frisky lioness]

Размазващо.
Хареса ми
Много...

А авторът май е мъж:blink:

[Remmivs]

хммм
мъжките гласове секси ли са

това офф или така изглежда поне на пръв поглед
днес чух една съвременна смешка момчешка
а може и да е стара, но аз за пръв път я чух

пишката голема
с двата тотема

[АВе]

Размазващо.
Хареса ми
Много...

А авторът май е мъж:blink:

Да, мъж е. То си личи.

[frisky lioness]

Размазващо.
Хареса ми
Много...

А авторът май е мъж:blink:

Да, мъж е. То си личи.

По какво?
Никога не съм се замисляла
така както и никога не ми е идвало на ум да пиша от името на мъж

(това за времето, когато пишех)

Какво би накарало един човек да "смени пола си" като творец, да се опита да влезе в обувките на другия:blink::shocked:?!

[АВе]

По какво?
Никога не съм се замисляла
така както и никога не ми е идвало на ум да пиша от името на мъж

(това за времето, когато пишех)

Какво би накарало един човек да "смени пола си" като творец, да се опита да влезе в обувките на другия:blink::shocked:?!

Личи си по начина на писане, по лексикалните регистри, които използва. В нашия език няма строго определени мъжки и женски регистри, като в японския и китайския, напр., но пак си личи.Полът на автора винаги се разпознава лесна, дори да вземеш някое съдебно решение (за развод, за фирмена регистрация и т.н.), в което не ти е дадено името на съдията, пак можеш да разбереш мъж или жена го е писал.

И на мен не би ми дошло на ум да пиша от името на др. пол. Сигурно и никога няма да ми се случи.

Какво би накарало...? Балига ІІІ:-)

[annonymus]

Размазващо.
Хареса ми
Много...

А авторът май е мъж:blink:

Да, мъж е. То си личи.

По какво?
Никога не съм се замисляла
така както и никога не ми е идвало на ум да пиша от името на мъж

(това за времето, когато пишех)

Какво би накарало един човек да "смени пола си" като творец, да се опита да влезе в обувките на другия:blink::shocked:?!

Какво общо има пола с писането?
Общо взето мъжко име продава повече - това защо е така - да го обясни някой психолог.

Ами какво би накарало, какво - не знам какво би накарало, така се случва.

На мен разказа не ми допадна особено, малко ми е стар езика, сравненията на моменти влачат. Словореда - ОК, разместен, аз харесвам такива игри в повечето случаи, но тук ми е малко ... и аз не знам какво, но ме препъва. В главната героиня има нещо, което ми пречи да и повярвам - трябва да е градска издънка (щом умира от скука в селото), но път речника и е провинциален и някъде от 80те. Майчиния и инстинкт някак внезапно сработва. Което донякъде отговаря и на въпроса откъде си личи, че е мъж.
Силно руско влияние надушвам в начина на изразяване. Автора е чел класиците (предполагам).
Финала е очакван, но пък това с перките на хеликоптера ми хареса.
Не е зле като цяло.

[frisky lioness]

Какво общо има пола с писането?
Общо взето мъжко име продава повече - това защо е така - да го обясни някой психолог.

Ами какво би накарало, какво - не знам какво би накарало, така се случва.

На мен разказа не ми допадна особено, малко ми е стар езика, сравненията на моменти влачат. Словореда - ОК, разместен, аз харесвам такива игри в повечето случаи, но тук ми е малко ... и аз не знам какво, но ме препъва. В главната героиня има нещо, което ми пречи да и повярвам - трябва да е градска издънка (щом умира от скука в селото), но път речника и е провинциален и някъде от 80те. Майчиния и инстинкт някак внезапно сработва. Което донякъде отговаря и на въпроса откъде си личи, че е мъж.
Силно руско влияние надушвам в начина на изразяване. Автора е чел класиците (предполагам).
Финала е очакван, но пък това с перките на хеликоптера ми хареса.
Не е зле като цяло.

Ааа, по-лесно
А майката на "ХаРИ Смотър":winkw:

А това дали значи, че авторът всъщност е жена, която хората от хулите мислят за мъж, а?

Жена, която се представя за мъж като автор, а пише като жена...:roll:

[АВе]

На мен разказа не ми допадна особено, малко ми е стар езика, сравненията на моменти влачат. Словореда - ОК, разместен, аз харесвам такива игри в повечето случаи, но тук ми е малко ... и аз не знам какво, но ме препъва.

Езикът е стар, защото героинята се предполага да е от такова поколение. Сметни годините - два брака провалени, почти година преди това в лудницата... Иначе пробацията е съвсем нова като мярка за превъзпитание. И не включва принудително настаняване в др. населено място, доколкото зная. Тя е възпитателна, а не наказателна мярка. Едно време си имаше изселване - постоянно или за опр. срок от време. Тук е объркано доста.

Това с таткото среброкос и достолепен, излизащ от хелито на Червения кръст на площада в забутано на кабарчето на географията село, е също старо - можеше да стане само по татово време и аз съм присъствал в такава сцена. Именно в 80-те г.
Тогава ЧК имаше само един хеликоптер на база в София - раздрънкан и зле оборудван Ми-6.

[annonymus]

А майката на "ХаРИ Смотър":winkw:

Преди да се задвижи истерията около Потър - Дж. К. Роулинг.
Дори някъде казаха, че нарочно не си е изписала първото име, че от автор жена по не се купуват нещата.

[АВе]

хммм
мъжките гласове секси ли са

това офф или така изглежда поне на пръв поглед
днес чух една съвременна смешка момчешка
а може и да е стара, но аз за пръв път я чух

пишката голема
с двата тотема

Да, има секси мъжки гласове. За жените, разбира се.
Бившата, като бяхме още само гаджета, ми звънеше по 4-5 пъти на ден, че и повече. Аз си викам тая се скъсва да ми прави проверки, а тя - не, бе! мноо ти е секси тембъра по телефона, кефя си му се. Кво да я праиш?! Музикантка.

Брадвата в ръцете на добрата фея представлява косвен признак за лошо настроение.

Последното е за разказа, обект на темата, де.

[annonymus]

Езикът е стар, защото героинята се предполага да е от такова поколение. Сметни годините - два брака провалени, почти година преди това в лудницата... Иначе пробацията е съвсем нова като мярка за превъзпитание. И не включва принудително настаняване в др. населено място, доколкото зная. Едно време си имаше изселване - постоянно или за опр. срок от време. Тук е объркано доста.

Не ми звучи като жена от старо поколение. Годините като ги сметнеш - ще се въжат, но по принцип речника и не ми се връзва с образа. Щото може и да е дърта, но пък е кучка.

Това с таткото среброкос и достолепен...

Типичен партиен номенклатурчик, да.

[frisky lioness]

Щото може и да е дърта, но пък е кучка.

Колкото по-дърта
толкова ПО кучка:lol::lol:

[annonymus]

Да, има секси мъжки гласове. За жените, разбира се.

Че за мъжете секси женски гласове няма ли?

[Green Light]

хммм
мъжките гласове секси ли са

това офф или така изглежда поне на пръв поглед
днес чух една съвременна смешка момчешка
а може и да е стара, но аз за пръв път я чух

пишката голема
с двата тотема

То всичко може да е секси. Дет викаше Гената в казармата. Бе вика на тоя Диканя за кво му трябваше да ме светва на тоя лаф "метла да е, русо да е"?! Сега, вика, взе да ми става и докато мета.

[АВе]

Да, има секси мъжки гласове. За жените, разбира се.

Че за мъжете секси женски гласове няма ли?

Има, бе! Има си. Ама тези дето ми разпарят душата като ноктите на котка , виснала на тънка завеса, мноо рядко се срещат.

[Green Light]

Да, има секси мъжки гласове. За жените, разбира се.

Че за мъжете секси женски гласове няма ли?

http://www.youtube.com/watch?v=6UTRMP1Uk1k

[АВе]

Да, има секси мъжки гласове. За жените, разбира се.

Че за мъжете секси женски гласове няма ли?

http://www.youtube.com/watch?v=6UTRMP1Uk1k

Да, целна ме в десетката! За това говорех.

Или този ГЛАС

[annonymus]

Да, има секси мъжки гласове. За жените, разбира се.

Че за мъжете секси женски гласове няма ли?

Има, бе! Има си. Ама тези дето ми разпарят душата като ноктите на котка , виснала на тънка завеса, мноо рядко се срещат.

Бе те и мъжки гласове дето настръхваш от тях не се обаждат всеки ден по всеки телефон.

такива

Или такива

[АВе]

Бе те и мъжки гласове дето настръхваш от тях не се обаждат всеки ден по всеки телефон.

Мда, дааа. Ако ти се говори по телефона, обади се да чуеш втория глас в по-млад вариант.

[annonymus]

... обади се да чуеш втория глас в по-млад вариант.

Пък и скромен, а

[АВе]

... обади се да чуеш втория глас в по-млад вариант.

Пък и скромен, а

както не веднъж съм казвал, скромността е добродетел само за тези, които нямат с какво да се похвалят.

[Remmivs]

Бе те и мъжки гласове дето настръхваш от тях не се обаждат всеки ден по всеки телефон.

такива

Или такива

мда... добър е втория
определено

а при жените, странно нали, гласът (всъщност то си е зов направо тогава) е най-секси по време на, познахте, овулацията

търсех пример и аз да дам ама пусто не се сещам за актриса, аз и имената им не им знам, па кво остава за гласовете

[edit]censored[/edit]

обаче пък докато го напиша това се сетих и едно име и един глас

ето тези (от около 1:07 до към 1:38)

http://www.joystiq.com/2009/12/11/trici ... n-mass-ef/

не знам що и това е 18+

[Мнемозина]

Какво общо има пола с писането?

Абе има общо, обаче това никога няма да мога да го обясня защо е така.
При туй има мъже, които пишат по женски и обратното. За мен - тук много се срамувам - обаче за Кундера съм имала усещане понякога, че пише по женски и точно в тези места никак не ми харесва.

[Мнемозина]

... обади се да чуеш втория глас в по-млад вариант.

Пък и скромен, а

както не веднъж съм казвал, скромността е добродетел само за тези, които нямат с какво да се похвалят.

Ааа, това не е вярно.

[Remmivs]

Ааа, това не е вярно.

Вярно е!
Освен ако не си красив. Като мен (Елена, знаете ). Тогава неминуемо си и скромен. Защото скромността краси човека!

[Мнемозина]

Ааа, това не е вярно.

Вярно е!
Освен ако не си красив. Като мен (Елена, знаете ). Тогава неминуемо си и скромен. Защото скромността краси човека!

Ами пак излиза, че не е вярно, щото точно това исках да кажа:
Моята удивителна по мащабите си скромност изобщо не влиза в противоречие с другите ми добродетели. Например.

П.П. Спокойно, утре ще ми мине. Не скромността.
Ъъъ, не и добродетелите, надявам се.

[І]

Paradis - 1987

Не бе..темата е за те туй.


Пионерче
Глас ли?! Изтръпваха ми краката преди 20 и кусур години

[majemela4ka]

Paradis - 1987

Не бе..темата е за те туй.


Пионерче
Глас ли?! Изтръпваха ми краката преди 20 и кусур години

не ти ли изтръпна друго снощи? трябва да са ти пламнали ушите
с Фани си говорехме за теб по късна доба

[annonymus]

Какво общо има пола с писането?

Абе има общо, обаче това никога няма да мога да го обясня защо е така.
При туй има мъже, които пишат по женски и обратното. За мен - тук много се срамувам - обаче за Кундера съм имала усещане понякога, че пише по женски и точно в тези места никак не ми харесва.

Аз за Алмодовар мога да кажа, че прави филми като жена, ама да го обясня - никога.
Айра Левин - той пък като жена пише отвсякъде.

[snowprincess]

интересно е как вижда кучките

[annonymus]

интересно е как вижда кучките

Кой? Алмодовар ли?
Според мен за него понятието "кучка" не съществува.

[snowprincess]

интересно е как вижда кучките

Кой? Алмодовар ли?
Според мен за него понятието "кучка" не съществува.

не, авторът на разказа, който пусна Грийн

[annonymus]

интересно е как вижда кучките

Кой? Алмодовар ли?
Според мен за него понятието "кучка" не съществува.

не, авторът на разказа, който пусна Грийн

Аха.
Не мисля, че авторът мисли героинята си за кучка. Или представата му (на автора) за "кучка" се разминава с героинята му.
Грийн, ти как мислиш?

[Green Light]

Аха.
Не мисля, че авторът мисли героинята си за кучка. Или представата му (на автора) за "кучка" се разминава с героинята му.
Грийн, ти как мислиш?

И аз така мисля. Кучката е зла тъпанарка. Свекървата от Татул, е кучка. А Rewolt много си го харесва тва момиче.
Мисля че на български "кучка" не се връзва с това което пласират холивудските сапунки. За холивуд кучка е успяла мениджърка например. Тука им викаме кариеристки и това остава много повече пространство. На мен повече ми харесва.
На мен героинята много ми хареса. Естествено, нали, щом съм пуснал разказа. Езика, който използва автора също ме хвана. И аз така - за хеликоптерните перки- десетка. Изобщо, кадърна работа, хареса ми.

[annonymus]

И аз така мисля. Кучката е зла тъпанарка. Свекървата от Татул, е кучка. А Rewolt много си го харесва тва момиче.
Мисля че на български "кучка" не се връзва с това което пласират холивудските сапунки. За холивуд кучка е успяла мениджърка например. Тука им викаме кариеристки и това остава много повече пространство. На мен повече ми харесва.
На мен героинята много ми хареса. Естествено, нали, щом съм пуснал разказа. Езика, който използва автора също ме хвана. И аз така - за хеликоптерните перки- десетка. Изобщо, кадърна работа, хареса ми.

Кариеристката е нещо сравнително ново за нашата - хм - култура. По стечение на обстоятелствата, много кариеристки не сме имали. Но пък не всяка кариеритска е кучка, и обратно. Четеш ли често в хулите? Трябва да хвърлям по едно око и аз от време на време.

[Мнемозина]

Какво общо има пола с писането?

Абе има общо, обаче това никога няма да мога да го обясня защо е така.
При туй има мъже, които пишат по женски и обратното. За мен - тук много се срамувам - обаче за Кундера съм имала усещане понякога, че пише по женски и точно в тези места никак не ми харесва.

Аз за Алмодовар мога да кажа, че прави филми като жена, ама да го обясня - никога.
Айра Левин - той пък като жена пише отвсякъде.

Ами ето, да, нещо такова.

И това - дори без да споменаваме за феминистки и прочие или пък за авторките на розовите романи. Или пък за Лаура Ескивел, Джоан Харис и т.н.

[Green Light]

... Четеш ли често в хулите? Трябва да хвърлям по едно око и аз от време на време.

Ами не. Много рядко чета. И повечето пъти оставам разочарован.

[annonymus]

Какво общо има пола с писането?

Абе има общо, обаче това никога няма да мога да го обясня защо е така.
При туй има мъже, които пишат по женски и обратното. За мен - тук много се срамувам - обаче за Кундера съм имала усещане понякога, че пише по женски и точно в тези места никак не ми харесва.

Аз за Алмодовар мога да кажа, че прави филми като жена, ама да го обясня - никога.
Айра Левин - той пък като жена пише отвсякъде.

Ами ето, да, нещо такова.

И това - дори без да споменаваме за феминистки и прочие или пък за авторките на розовите романи. Или пък за Лаура Ескивел, Джоан Харис и т.н.

Мислата ми беше, че няма нищо странно мъж да пише от гледна точка на жена героиня или обратно. Просто се случва. Понякога може да е обмислено решение в полза на текста - че така става по-плътен, истински и т.н., но в повечето случаи става инстинктивно.
Оставям на страна, че - в конкретния разказ - ако и да е написано от името на Кучката, авторовото алтер его може да е зад посребреното татенце или техника от окръжния (по-скоро татенцето, смЕтам аз )