Приказка за страната отвъд
Приказка за страната отвъд
Отвъд. Някъде там. Извън пределите на умението ни да долавяме отчетливо нещата и ненещата. Зад сенките на мислите и чувствата ни. На мястото, където съзнанието ни отдавна е сложило оръжие в битката с необяснимото, а подсъзнанието ни отчаяно се опитва да се задържи за мъгливите, чезнещи брегове на необятното, има една страна – страната отвъд. Страна толкова чудна и прекрасна, че чак се страхуваме да се докоснем до смътната представа за нея в ума и сърцата си. Плаши ни вероятността да разтрогнем деликатната магията, която хвърля призрачен мост между света, който познаваме и света, който познава нас, може би.
Дълбоко, в същината на сънуващите ни души отекват песните й мамещи. Гласовете на дивни създания се извиват в кръшно заклинание и зоват неумолимо скитника, дремещ във всеки един от нас. Непосилно е да се им противопоставиш, невъзможно е да им устоиш. А и би било глупаво, все пак.
Приемаме предизвикателството. Прекрачваме чертога на неизвестното и се изгубваме из безпределите на виденията. Объркани, опитваме да открием проекцията си в този фантастичен пейзаж и да се слеем с нея. Безмълвни пленници на неземната красота и сила на световете, които могат да бъдат, и са, ни хрумва мисълта, че може би страшното е да не успеем да открием брод назад. Да останем завинаги отвъд себе си. При съкровеното си аз. Свободно от всички човешки ограничения, физични закони и метафизични предопределености. Там - в страната отвъд. Тук. Но това трае само миг, защото скоро разбираме, че ние просто се завръщаме. Към всичките си възможни превъплъщения. Безкраен низ от приказни животи и вселени. Прекланяме се пред могъществото и щедростта на Повелителя на сънищата, наречени живот, и продължаваме да сънуваме. Себе си. Света. Защото всичко е едно.
Дълбоко, в същината на сънуващите ни души отекват песните й мамещи. Гласовете на дивни създания се извиват в кръшно заклинание и зоват неумолимо скитника, дремещ във всеки един от нас. Непосилно е да се им противопоставиш, невъзможно е да им устоиш. А и би било глупаво, все пак.
Приемаме предизвикателството. Прекрачваме чертога на неизвестното и се изгубваме из безпределите на виденията. Объркани, опитваме да открием проекцията си в този фантастичен пейзаж и да се слеем с нея. Безмълвни пленници на неземната красота и сила на световете, които могат да бъдат, и са, ни хрумва мисълта, че може би страшното е да не успеем да открием брод назад. Да останем завинаги отвъд себе си. При съкровеното си аз. Свободно от всички човешки ограничения, физични закони и метафизични предопределености. Там - в страната отвъд. Тук. Но това трае само миг, защото скоро разбираме, че ние просто се завръщаме. Към всичките си възможни превъплъщения. Безкраен низ от приказни животи и вселени. Прекланяме се пред могъществото и щедростта на Повелителя на сънищата, наречени живот, и продължаваме да сънуваме. Себе си. Света. Защото всичко е едно.
- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Приказка за страната отвъд
Дано не ви прозвуча грубо
или да го възприемете като спам, но това силно ми напомни нещо, което прочетох по-рано днес и което ме разтресе из основи
Защо го направих? Защо предпочетох дрогата? Защото чрез хероина избягах от действителността, която ме съсипваше. Избягах от омразата на хората, от безразличието на родителите си, от злобата на съучениците, от подигравките, от безкрайните разочарования, от подтискащите спомени, от болката. Никой не може да си представи как се чувствах - прозрачна, излишна, потисната, отхвърлена от целия свят. Сякаш не бях жива, не бях човек, а нищожество. Избягах от всичко това, от света и от себе си. Отначало се наслаждавах на бягството от реалността и на мисълта, че не съм като всички останали глупави хорица, които се мъчат да оцелеят в скапания реален свят. Толкова голямо удоволствие ми доставяше моето мнимо превъзходство над останалите, че продължавах да се друсам, ден след ден. А можех да спра, докато не стана твърде късно. Еуфорията, която управляваше изкуствения свят, се превърна в чувство, без което не можех да живея. Дрогата ми създаваше една нереална и красива, лишена от проблеми и жестокост действителност, един свят мечта, който докосвах едва за пет минути, но и това ми стигаше. Обладана от неистов страх да не би да се върна към скапаната действителност, аз просто вземах поредната доза и се чувствах щастлива. Намерих утеха в дрогата и се молех измамният свят, в който живеех, никога да не се разпадне. Мислех, че всичко е идеално, но беше лъжа. Фатална заблуда.
Ще ви спестя цялата изповед...
Рем, извинявай, дано не ми се сърдиш:shy:
Иначе си го написал прекрасно
или да го възприемете като спам, но това силно ми напомни нещо, което прочетох по-рано днес и което ме разтресе из основи
Защо го направих? Защо предпочетох дрогата? Защото чрез хероина избягах от действителността, която ме съсипваше. Избягах от омразата на хората, от безразличието на родителите си, от злобата на съучениците, от подигравките, от безкрайните разочарования, от подтискащите спомени, от болката. Никой не може да си представи как се чувствах - прозрачна, излишна, потисната, отхвърлена от целия свят. Сякаш не бях жива, не бях човек, а нищожество. Избягах от всичко това, от света и от себе си. Отначало се наслаждавах на бягството от реалността и на мисълта, че не съм като всички останали глупави хорица, които се мъчат да оцелеят в скапания реален свят. Толкова голямо удоволствие ми доставяше моето мнимо превъзходство над останалите, че продължавах да се друсам, ден след ден. А можех да спра, докато не стана твърде късно. Еуфорията, която управляваше изкуствения свят, се превърна в чувство, без което не можех да живея. Дрогата ми създаваше една нереална и красива, лишена от проблеми и жестокост действителност, един свят мечта, който докосвах едва за пет минути, но и това ми стигаше. Обладана от неистов страх да не би да се върна към скапаната действителност, аз просто вземах поредната доза и се чувствах щастлива. Намерих утеха в дрогата и се молех измамният свят, в който живеех, никога да не се разпадне. Мислех, че всичко е идеално, но беше лъжа. Фатална заблуда.
Ще ви спестя цялата изповед...
Рем, извинявай, дано не ми се сърдиш:shy:
Иначе си го написал прекрасно

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Re: Приказка за страната отвъд
Remmivs написа:
Страхотно написано!
Винаги съм ви се чудел на теб и на Грийн, как така успявате да подреждате думичките...
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


Re: Приказка за страната отвъд
Ей това е голяма заблуда. От там започват да бледнеят пътищата напред, а и назад към себе си. За да откриеш нужните пътечки ти трябва помощ. От приятели и роднини, да, но и от такива като теб. От специалисти също.frisky lioness написа:Никой не може да си представи как се чувствах...
Дрогата е най- тъпият избор.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Re: Приказка за страната отвъд
Подпис.Ън написа: Дрогата е най- тъпият избор.
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Приказка за страната отвъд
Така е...Ън написа: Дрогата е най- тъпият избор.
ето и краят
"Това момиче е изпратено в център за лечение на наркомани по предложение на Магдалена Банчева. Изолирано е от средата, в която се е движело в продължение на шест месеца. В момента, в който се прибира у дома, не получава разбиране от близките си, които не й вярват. Тогава момичето отново се връща към старите си приятели и се стига след време до фатален край."

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Re: Приказка за страната отвъд
Значи не са направили достатъчно.frisky lioness написа:
"Това момиче е изпратено в център за лечение на наркомани по предложение на Магдалена Банчева. "
Защо са я върнали при родителите и???
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Приказка за страната отвъд
Защото са преценили, че се е справила с проблема,...Ън написа:Значи не са направили достатъчно.frisky lioness написа:
"Това момиче е изпратено в център за лечение на наркомани по предложение на Магдалена Банчева. "
Защо са я върнали при родителите и???
предполагам
и защото на тези места не се стои безкрайно
всъщност родителите имат голяма вина
(Господ да ни пази, защото всички сме родители...)
Както и да е...Какво го коментираме....Един живот е изгубен завинаги

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Re: Приказка за страната отвъд
Ами не знам в детайли какъв е случаят, но от всички умеещи да навредят, най- много могат родителите. В това съм убеденfrisky lioness написа:Защото са преценили, че се е справила с проблема,...Ън написа:Значи не са направили достатъчно.frisky lioness написа:
"Това момиче е изпратено в център за лечение на наркомани по предложение на Магдалена Банчева. "
Защо са я върнали при родителите и???
предполагам
и защото на тези места не се стои безкрайно
всъщност родителите имат голяма вина
(Господ да ни пази, защото всички сме родители...)
Както и да е...Какво го коментираме....Един живот е изгубен завинаги
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


Re: Приказка за страната отвъд
Защо да ти се сърдя?frisky lioness написа:Дано не ви прозвуча грубо
или да го възприемете като спам, но това силно ми напомни нещо, което прочетох по-рано днес и което ме разтресе из основи
Ще ви спестя цялата изповед...
Рем, извинявай, дано не ми се сърдиш:shy:
Иначе си го написал прекрасно
Просто моята дрога е друга. Любовта към живота!
Ние сме създателите на музиката, ние сме мечтателите на сънищата.
О`Шаунеси
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
http://www.youtube.com/watch?v=TTbkU0nYQMI
Standing by my window
Breathing summer breeze
Saw a figure floating, 'neath the willow trees
Asked us if we were happy
We said we didn't know
Took us by the hands and up we go
We followed the dreamer
Through the purple hazy clouds
He could control our sense of time
We thought we were lost
But no matter how we tried
Everyone was in peace of mind
We felt the sensations drift inside our frames
Finding complete contentment there
And all the tensions that hurt us in the past
Just seemed to vanish in thin air
He said in the cosmos is a single sonic sound
That is vibrating constantly
And if we could grip and hold on to the note
We would see our minds were free...
Oh they're free
We are lost above
Floating way up high
If you think you can find a way
You can surely try
Standing by my window
Breathing summer breeze
Saw a figure floating, 'neath the willow trees
Asked us if we were happy
We said we didn't know
Took us by the hands and up we go
We followed the dreamer
Through the purple hazy clouds
He could control our sense of time
We thought we were lost
But no matter how we tried
Everyone was in peace of mind
We felt the sensations drift inside our frames
Finding complete contentment there
And all the tensions that hurt us in the past
Just seemed to vanish in thin air
He said in the cosmos is a single sonic sound
That is vibrating constantly
And if we could grip and hold on to the note
We would see our minds were free...
Oh they're free
We are lost above
Floating way up high
If you think you can find a way
You can surely try
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Ти не си нищо повече от измамник на сетивата. Илизионист. Мамиш чувството ни за пространство и време, къде е реалността и къде фантазиятаRemmivs написа:благодаря ви, приятели
прекалено щедри сте
както обикновено
а думичките... те сами се редят, ън
аз съм само средството чрез, което нещо се ражда в тази реалност
предполагам, че и с картините е така и нещо води ръката ти
а на мен ми се струва магия това, което правиш
Айде да идват масите виното и просташките интелигентставния. За ужас на жените ни
що за ужас на жените ви, беGreen Light написа:
Айде да идват масите виното и просташките интелигентставния. За ужас на жените ни
завиждам ви много; а вечерите като седните на масата на вино и пържоли са прекрасни, за разлика от много хора, вие сте най-интересни като пийнете и се разфилософствате
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
latrevw написа:що за ужас на жените ви, беGreen Light написа:
Айде да идват масите виното и просташките интелигентставния. За ужас на жените ни
завиждам ви много; а вечерите като седните на масата на вино и пържоли са прекрасни, за разлика от много хора, вие сте най-интересни като пийнете и се разфилософствате
Като сме кьоркотук, па, ако знаеш кви сме чаровни.
Ти на кого шъ викаш илюзионист бе?!? Измамник може, ма илюзионист?!?Green Light написа:Ти не си нищо повече от измамник на сетивата. Илизионист. Мамиш чувството ни за пространство и време, къде е реалността и къде фантазията
Айде да идват масите виното и просташките интелигентставния. За ужас на жените ни
Глей тука на
http://www.youtube.com/watch?v=vnvM_YAwX4I
АЙДЕ!!!
Re: Приказка за страната отвъд
На мен нещо не ми достига в тази приказка обаче. Кои са дивните създания? Какъв е този акт на прекрачването на чертога и кое неизвестно ни става известно? Аз дори не съм доближила подобна граница. Била съм свидетел на свръхестествени явления, съвпадения и прочие, но никога не съм била отвъд. Всичко се свежда до смътни усещания и подозрения. Имам чувството, че след подобно прекрачване отвъд, няма връщане назад. Пак всичко е едно, но все пак има там и тук. Примерно смъртта. Или преживяване, което е близко до нея.Remmivs написа:Отвъд. Някъде там. Извън пределите на умението ни да долавяме отчетливо нещата и ненещата. Зад сенките на мислите и чувствата ни. На мястото, където съзнанието ни отдавна е сложило оръжие в битката с необяснимото, а подсъзнанието ни отчаяно се опитва да се задържи за мъгливите, чезнещи брегове на необятното, има една страна – страната отвъд. Страна толкова чудна и прекрасна, че чак се страхуваме да се докоснем до смътната представа за нея в ума и сърцата си. Плаши ни вероятността да разтрогнем деликатната магията, която хвърля призрачен мост между света, който познаваме и света, който познава нас, може би.
Дълбоко, в същината на сънуващите ни души отекват песните й мамещи. Гласовете на дивни създания се извиват в кръшно заклинание и зоват неумолимо скитника, дремещ във всеки един от нас. Непосилно е да се им противопоставиш, невъзможно е да им устоиш. А и би било глупаво, все пак.
Приемаме предизвикателството. Прекрачваме чертога на неизвестното и се изгубваме из безпределите на виденията. Объркани, опитваме да открием проекцията си в този фантастичен пейзаж и да се слеем с нея. Безмълвни пленници на неземната красота и сила на световете, които могат да бъдат, и са, ни хрумва мисълта, че може би страшното е да не успеем да открием брод назад. Да останем завинаги отвъд себе си. При съкровеното си аз. Свободно от всички човешки ограничения, физични закони и метафизични предопределености. Там - в страната отвъд. Тук. Но това трае само миг, защото скоро разбираме, че ние просто се завръщаме. Към всичките си възможни превъплъщения. Безкраен низ от приказни животи и вселени. Прекланяме се пред могъществото и щедростта на Повелителя на сънищата, наречени живот, и продължаваме да сънуваме. Себе си.
Света. Защото всичко е едно.
Мъча се да си обясня какво искаш да кажеш или какво конкретно те е провокирало да напишеш това, но е твърде общо. Извинете, че вместо да ръкопляскам, питам.
Живяло е нявга едно Косе-босе.
То прехвърчало от дърво на дърво и така излязло извън пределите на гората. Пред него се ширнала една пустош от недействащи заводи. Хич не му замирисало приятно, но решило да прелети над тях; порутени комини. Кучета измършавели, четат им се ребрата. Малко след заводите течала една река, не много бистра но пълноводна;
там се поспряло на лафче с други хвъркати....
;)
То прехвърчало от дърво на дърво и така излязло извън пределите на гората. Пред него се ширнала една пустош от недействащи заводи. Хич не му замирисало приятно, но решило да прелети над тях; порутени комини. Кучета измършавели, четат им се ребрата. Малко след заводите течала една река, не много бистра но пълноводна;
там се поспряло на лафче с други хвъркати....
;)