Точно така, което пък би трябвало да означава, че ревността трябва да бъде разглеждана само от един единствен ъгъл-как най- безболезнено да я изживеем ако ни сполети и доколкото...можем и като фокуствици можем и като слон в стъкларски магазин.TerE написа:нещо понастоящем смятам, че е глупаво и обсебващо, резултат от вътрешна несигурност (някой по-горе го беше споменал, мярна ми се) и терзания разни душевни... изцяло лични... както каза ПЪТник - "ревността у другия малко зависи от нас"
и да ревнуваш, и да не ревнуваш... каквото има да става, то си става...
насила хубост няма
а наблюденията ми показват, че много често безпричинната ревност води право към появата на основателна причина за такава... така и така ще се ревнуваме, поне да има за кво
е, а вече като има за какво... за какво?
не искам да звуча така, все едно не ми се случва и сега да ме бодне чувство на ревност... но си остава изцяло мой проблем и то за малко![]()
в крайна сметка никой никому не принадлежи
важното е да си честен (със себе си също), после е лесно
Някои пък ПОЛЗВАТ ревността, като леко подсоляване на емоциите в семейния живот, въд съблазняване, изтрезнаване на самоувереността на другия, вид внимание....
