ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BD,_%D0%AD%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%90%D0%BB%D1%8C%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%B4
допълнение
www.boinaslava.net/thirdreich/imena/HartmannI.htm
Направи ми впечатление, бе Ангеле. Не знаех за него. само братята не му оспорвали победите хахахахаха..... Темата ми е отворена към разни, по възможност накратко представени биографии на атрактивни за клубарите хора.Ън написа:Е, и?Кент написа:
Знанията са ми разностранни беЪн написа:Кент написа:Направи ми впечатление, бе Ангеле. Не знаех за него.Ън написа:Е, и?Кент написа:
Той е легенда, бе!..
Чак се учудвам, че точно ти не си го чувал...
А Михаел Витман?
разбирачите се интересуват от нашенска история и отчасти от тая на русия в съвецкия и период, хахахахаха предимно /да ги господ убий комунистите смотани/ най-вечи, тъй че споко, витман и хартман надали им нарушават достолукъ:-), аз и руски инетересни биографии ше представя по късно, споко:-), както казах темата е отворенаП.П. Преди години доста се интересувах от 2С, ама си натискам парцалите...че тук много "разбирачи" има, рииш ли...
Не само - не само!Кент написа:...
разбирачите се интересуват от нашенска история и отчасти от тая на русия в съвецкия и период, хахахахаха предимно /....



Не е точно късмет всичко това. Във времената на ІІ св. в. в частите от изтребители тактиката на боя е била различна. Към всеки постъпил с повече летателна практика или вече свалени самолети са прикрепвали по двама абс. новаци (или поне един), които да го пазят в боя. Така асът става все по ас, а зад себе си оставя гробовете на десетки, че и стотици новаци, пазили му гърба.Кент написа:ми късметлия
вършил си перфектно работата за която бил роден
и достойно дочакал благи старини:-)
Това дето го казваш май е важало за Червената армия. Според спомените на друг съветски герой и ас - Покрышкин. И май не е бил много съгласен с това. Също незаурядна личност, ма с биографията му ше потрая да не дрязня съветолозите засега.АВе написа:Не е точно късмет всичко това. Във времената на ІІ св. в. в частите от изтребители тактиката на боя е била различна. Към всеки постъпил с повече летателна практика или вече свалени самолети са прикрепвали по двама абс. новаци (или поне един), които да го пазят в боя. Така асът става все по ас, а зад себе си оставя гробовете на десетки, че и стотици новаци, пазили му гърба.Кент написа:ми късметлия
вършил си перфектно работата за която бил роден
и достойно дочакал благи старини:-)
Много от новаците изгарят още в първия бой, малцина достигат живи до десети въздушен бой. Но асът пере напред и множи победите си.
нали казах "съветски герой и ас"ELBI написа:Не разбрах сега този герой ли е или злодей? Иначе за бройката - ясно. Пиер Данинос има един готин "речник" ...
аз съм ги чел което може да е странно и за което благодаряELBI написа:биографии на велики българи съм пускал. ала кой ли се интересува от тях...Кент написа:...пусни и ти някой биогфия
Благодаря, за Чреноземски знам,БоЕВ написа:Един велик Българин>>>
Официално нищо не се говори за него, а легендата се носи от уста на уста.
Черноземски - Владо>>>
пп В края на статията от вторият линк има и интересно видео.
От век, че и повече франсетата не са това което са били - много са измешани с арабелите и това води до генетични деформации като: ленност; мързел; скудоумие и др. подобни.Кент написа:
Благодаря, за Чреноземски знам,
ма не знаех, че франсетата
са си утрепали в суматохата Барту сами
да ги ....ба и лузърите с лузъри
Като стана въпрос за въздушни асове- Адолф ГаландКент написа:

Виж, аз не се интересувам много-много от историята на ІІ св. в. Едно време, въпреки цялото облъчване от медиите и, главно, съветското кино и телевизия, бях наясно с повечето стратегически грешки на всички участници във войната. Благодарение на баба ми, жена на висш военен в българската армия с огромна начетеност и брилянтен ум, както и на неочаквано появилия се "стратег" от съседната къща. Той беше бръснар по професия по принуда. Иначе е бил действащ майор от БА по време на ІІ св. в окупационен корпус в Гърция, после при включването ни с/у Германия...Кент написа:Това дето го казваш май е важало за Червената армия. Според спомените на друг съветски герой и ас - Покрышкин. И май не е бил много съгласен с това. Също незаурядна личност, ма с биографията му ше потрая да не дрязня съветолозите засега.
Който търси намира - останалото са оправдания или пропаганда.Кент написа:ни знам, съмнявам се....щото съм търсил, затова ги пущам на максимално приближен и разбираем език до нашия мисля, можа и на инглиш, там има в пъти повече написна от на руски, но така ше се ограничат читателите още повече:-)
Хех - нали ти казах да не четеш!:lol:Кент написа:ко му е на блога ,блог като блог, с оперделена гледна авторска гледна точка. осевн това има и стархотни попадения...за българо герамнската бойна дружба, примерно. за братята по оръжие - германците и за българските войни - техните сестри по оръжие:rotfl24: последната война е особено показателна:-)
Луи Айер е роден в Хомберг, кантон Берн, Швейцария през 1865 година. Учи в Лозана, Женева и Нюшател и преподава спортни дисциплини в град Вьове. В 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер заедно с още девет швейцарски педагози в България, където да поставят основите на спортното образование в страната. Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на Юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс и други.
При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг и се включва в българската войска като доброволец. Айер е командир на Първа рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст за храброст.
След погрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата "Pro Bulgaria" („За България“), в която защитава българските позиции.
При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно влиза като офицер в редовете на 33 пехотен полк. Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33 пехотен Свищовски полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в Република Македония.
В 1991 година в Русе е учредено Българо-швейцарско дружество, което носи името „Луи Айер“. На Луи Айер е кръстен и стадионът в град Силистра.

