За свободата сам да избереш

[Амаранта]

мислиш ли, че ако живеех тогава бих се съгласила да бъдат изтребвани милиони невинни майки, дечица, старци, бащи....
и през Средновековието да живеех - пак нямаше да го направя.

Ами, зависи...през 20-те години Германия преживява истинска икономическа катастрофа (поради загубата с в Първата световна война и т.н.) - гладът е такъв, че често се случва да се самоубиват майки заедно с бебетата си, защото не издържат да гледат как умират от глад в ръцете им. В същото време за французите и др. съседи е голям купон да отскочат за обяд до Германия, да хапнат за без пари. За банкерите (в голямата си част - евреи) също инфлацията е пир и кеф...и ако като си била дете, си минала през целия този ад, представите ти за "невинност" и справедливост биха били по-различини, най-вероятно...

[windcolours]

мислиш ли, че ако живеех тогава бих се съгласила да бъдат изтребвани милиони невинни майки, дечица, старци, бащи....
и през Средновековието да живеех - пак нямаше да го направя.

Ами, зависи...през 20-те години Германия преживява истинска икономическа катастрофа (поради загубата с в Първата световна война и т.н.) - гладът е такъв, че често се случва да се самоубиват майки заедно с бебетата си, защото не издържат да гледат как умират от глад в ръцете им. В същото време за французите и др. съседи е голям купон да отскочат за обяд до Германия, да хапнат за без пари. За банкерите (в голямата си част - евреи) също инфлацията е пир и кеф...и ако като си била дете, си минала през целия този ад, представите ти за "невинност" и справедливост биха били по-различини, най-вероятно...

Ако премина през нещо, което ми е причинило нещастие и мъка, наи-малкото не го пожелавам на другите. И на най-злия си противник не бих пожелала да чуе думите: Детето ви може да развие церебрална парализа...
Справедливостта, вярно, че също е субективно понятие, но сме преди всичко хора. И насилствената смърт на дете не оправдава нито една разумна кауза.

[annonymus]

Ами можем да се попитаме, как разсъждавахме ние в края на 80те, когато вървеше "Възродителния процес". Не слагам знак на равенство между двата режима, двете ситуации. Но има и допирни точки.

На мене лично ми е интересно как сте разсъждавали по време на възродителния процес. На половината членове от моето семейство се наложи да сменят имената си.
Но аз съм била дете по онова време и изобщо не разбирах какво се случва...Помня само, че един професор по балканистика, Бакладжъ /Бакладжиев/беше фамилията му, плачеше като дете, защото бяха го принудили от еди къде си да напусне страната... От това загуби само България. Защото Турция веднага му даде място в престижен университет, където работеше до края на живота си и бе признат из цяла Европа.
Това е само пример. Нещо, на което аз съм станала свидетел.

Извинявам се за спама по темата

Не е спам. От позицията на човек, живеещ в голям град (шанса да видиш личната драма е минимален), не усетих какво точно се случва. Помня Голямата екскурзия и усещането за напрежение. Авторитетие ти казват нещо и ти го приемаш за вярно. Цъка ти нещо в главата, че не всичко е наред, но вкъщи ти казват, че за това не се говори. Чудиш се защо някакви хора изведнъж вкупом напускат страната, но нямаш отговор. Чудиш се защо едно име е толкова важно, та трбява да се смени, но нямаш задоволителен отговор.
После се случи така, че четох разни протоколи от заседания, където се е взимало решение за тези неща. И ме беше срам. Общо взето и сега се срамувам... Не че имам активно или пасивно участие в цялата тази просотия... Говорих преди около година със студенти по социология, които представа нямат за какво става въпрос - нямаше да е порблем, ако бяха математици например, или физици... Живеят си с мита за "толерантните българи". Ма те и в екс-Югославия така си живяха.

[annonymus]

Ако премина през нещо, което ми е причинило нещастие и мъка, наи-малкото не го пожелавам на другите.

Да де, ама повечето хора не разсъждават точно така... Не че са лоши, или зли, в една екстремна ситуация инстинктите взимат превес просто.

[Амаранта]

Ами можем да се попитаме, как разсъждавахме ние в края на 80те, когато вървеше "Възродителния процес". Не слагам знак на равенство между двата режима, двете ситуации. Но има и допирни точки.

На мене лично ми е интересно как сте разсъждавали по време на възродителния процес. На половината членове от моето семейство се наложи да сменят имената си.
Но аз съм била дете по онова време и изобщо не разбирах какво се случва...Помня само, че един професор по балканистика, Бакладжъ /Бакладжиев/беше фамилията му, плачеше като дете, защото бяха го принудили от еди къде си да напусне страната... От това загуби само България. Защото Турция веднага му даде място в престижен университет, където работеше до края на живота си и бе признат из цяла Европа.
Това е само пример. Нещо, на което аз съм станала свидетел.

Извинявам се за спама по темата

Ама не, това не е спам - точно в темата си.

Т.нар. "възродителен" процес въобще не беше на мястото си в контекста (ако сравняваме с Хитлер през 30-те). Въобще не е имало нито някакво изостряне на социалното напрежение, ни на етническото. Турците, с които аз съм контактувала тогава (няколко съученици и познати) съм ги приемала по-скоро като приятели, а после - като незаслужено пострадали от смахната политика. До колкото знам, "възродителният" процес е измислен от някакъв "учен" от БАН, но отговорността за прилагането му лежи изцяло на тогавашната власт. И според мен напрежението се изостри като последствие, а не е било причина за каквото и да е.

[Амаранта]

Ако премина през нещо, което ми е причинило нещастие и мъка, наи-малкото не го пожелавам на другите. И на най-злия си противник не бих пожелала да чуе думите: Детето ви може да развие церебрална парализа...
Справедливостта, вярно, че също е субективно понятие, но сме преди всичко хора. И насилствената смърт на дете не оправдава нито една разумна кауза.

Така е, но къде отива натрупаният гняв? Защото това не е нито болест, нито насилствена смърт - просто някакви хора са те поставили в някакви условия, и после ти гледат "сеира" и извличат полза за себе си - колко време ще издържиш да си подаваш и другата буза, и колко близки би понесла да загубиш при това положение, без да ги намразиш?

С това не се опитвам да оправдая или защитя никого, само изтъквам факти, които според мен имат значение...ако някой ти е "помогнал" да загубиш близък, ще хукнеш ли да спасяваш, ако негов близък е застрашен?

[annonymus]

Т.нар. "възродителен" процес въобще не беше на мястото си в контекста (ако сравняваме с Хитлер през 30-те). Въобще не е имало нито някакво изостряне на социалното напрежение, ни на етническото. Турците, с които аз съм контактувала тогава (няколко съученици и познати) съм ги приемала по-скоро като приятели, а после - като незаслужено пострадали от смахната политика. До колкото знам, "възродителният" процес е измислен от някакъв "учен" от БАН, но отговорността за прилагането му лежи изцяло на тогавашната власт. И според мен напрежението се изостри като последствие, а не е било причина за каквото и да е.

Ъъъ, постнах го, щото в началото на 90те се начетох на разни протоколи и протоколчета, доноси и доносчета (като разсекретиха на БКПто архива), пък дори с хора говорих, дето тогава са ходели по селата да ограмотяват туркините относно носенето/неносенето на шалвари, пък в демокрацията си изкарват парите със защита на човешки парва. Във връзка с въпроса за избор как да постъпиш и пренастройката на чипа, като резултат от икономически и политически актуалности. Тъй де - личния избор който правиш, и който остава невидим, общо взето... Предполагам, че механизма на пренастройка е сходен. Щото в Сърбия пък не мож намери човек да ти каже, че е гласувал за Милошевич. Пък изборите, дето го докараха на власт си бяха признати за легитимни...

[Kent]

На мене лично ми е интересно как сте разсъждавали по време на възродителния процес. ...

на мене тогава ми беше адски странно и имах чувството че не вксичко е таман...на 17-18 вече ми се беше поизронила вярата в светлите идеали и здраво слушах ВВС. Помня, че с ено гаже чухме, че имало улични битки в Разград и ходихме на стоп до там да правим снимки:lol: После минаха години и почна да ме досрамява ибаси. И до сега много ме е срам, макар че нямам пряко участие. Смея да твърдя, имайки вземане даване със съгражданите ни мусулмани повече от средното за България, че точно тоя процес беше удар по най-болезненото и чувствително място в българия. няам идея що го направиха...Сигурно точно затова. И досега не е изживяно тва. От наще турци не знам, не мога да влезна надълбоко в тяхната кожа чак толкова. От българите не е изживяно...за съжаление все още голяма част от тях хранят генетична..аре да не е омраза, ами някакво отричане и страх от турците и от мюсулманите въобще. Кога това ще се излекува не знам. Може пък и аз дъ съм сбъркан, щото нали три-четери нации са се смесили у мене, та не умея генетично да любя и да мразя се още...

п.п. На 23 години вярата в светлите идеали се върна има я и досега, ма щото си дадох сметка че олицитворението им не са чичко ленин, маркс, кастро или бай тошо. идеалите са си в наще глави. ако искаме да живееме като хора трява да мислим като такива ...

[Амаранта]

Т.нар. "възродителен" процес въобще не беше на мястото си в контекста (ако сравняваме с Хитлер през 30-те). Въобще не е имало нито някакво изостряне на социалното напрежение, ни на етническото. Турците, с които аз съм контактувала тогава (няколко съученици и познати) съм ги приемала по-скоро като приятели, а после - като незаслужено пострадали от смахната политика. До колкото знам, "възродителният" процес е измислен от някакъв "учен" от БАН, но отговорността за прилагането му лежи изцяло на тогавашната власт. И според мен напрежението се изостри като последствие, а не е било причина за каквото и да е.

Ъъъ, постнах го, щото в началото на 90те се начетох на разни протоколи и протоколчета, доноси и доносчета (като разсекретиха на БКПто архива), пък дори с хора говорих, дето тогава са ходели по селата да ограмотяват туркините относно носенето/неносенето на шалвари, пък в демокрацията си изкарват парите със защита на човешки парва. Във връзка с въпроса за избор как да постъпиш и пренастройката на чипа, като резултат от икономически и политически актуалности. Тъй де - личния избор който правиш, и който остава невидим, общо взето... Предполагам, че механизма на пренастройка е сходен. Щото в Сърбия пък не мож намери човек да ти каже, че е гласувал за Милошевич. Пък изборите, дето го докараха на власт си бяха признати за легитимни...

Абе не знам - аз вярвам, че във всеки момент и за всичко имаме избор. В същото време разбирам и защо много хора се отказват от избора си, но не го оправдавам. Може би защото и аз съм се отказвала от моя, защото не съм разбирала, че го имам. и съм страдала от това, де - от пропуснатите възможности.

[windcolours]

Не е спам. От позицията на човек, живеещ в голям град (шанса да видиш личната драма е минимален), не усетих какво точно се случва. Помня Голямата екскурзия и усещането за напрежение. Авторитетие ти казват нещо и ти го приемаш за вярно. Цъка ти нещо в главата, че не всичко е наред, но вкъщи ти казват, че за това не се говори. Чудиш се защо някакви хора изведнъж вкупом напускат страната, но нямаш отговор. Чудиш се защо едно име е толкова важно, та трбява да се смени, но нямаш задоволителен отговор.
После се случи така, че четох разни протоколи от заседания, където се е взимало решение за тези неща. И ме беше срам. Общо взето и сега се срамувам... Не че имам активно или пасивно участие в цялата тази просотия... Говорих преди около година със студенти по социология, които представа нямат за какво става въпрос - нямаше да е порблем, ако бяха математици например, или физици... Живеят си с мита за "толерантните българи". Ма те и в екс-Югославия така си живяха.

За мой срам, до ден днешен не съм правила опит да открия официалното обяснение и становище за тази свинщина.
В чисто човешки план смятам, че или е подходено с идеята да се открие общ външен враг, който да сплоти нацията и да се отклони общественото внимание от други, по сериозни проблеми; или за пореден път е била следвана максимата - от различното трябва да се страхуваме и да го отричаме...Може куп други причини да има, но аз не съм си правила труда да ги открия. Моя грешка, ще трябва да попълня липсата.
Роднините ми, които заминаха в Турция по онова време, сега до един са със страхотна работа, финансови възможности и уреден във всяко отношение живот. Изпитват носталгия към страната, в която са се родили и изучили. Но не биха се върнали да живеят тук вече. И защо да го правят??? Нима самите българи не напускат масово сега същата тази страна?

Тебе няма от какво да те е срам. Не си виновна за чужди грешки. Единственото, което можем да направим е да се поучим от грешките, допускани в миналото. И доколкото зависи от нас, да не позволяваме втори Хитлер или друг лумпен да ни се качи на главите.

[windcolours]

п.п. На 23 години вярата в светлите идеали се върна има я и досега, ма щото си дадох сметка че олицитворението им не са чичко ленин, маркс, кастро или бай тошо. идеалите са си в наще глави. ако искаме да живееме като хора трява да мислим като такива ...

подкрепям!!!!!

[annonymus]

Тебе няма от какво да те е срам. Не си виновна за чужди грешки. Единственото, което можем да направим е да се поучим от грешките, допускани в миналото. И доколкото зависи от нас, да не позволяваме втори Хитлер или друг лумпен да ни се качи на главите.

Ами, не е точно така. Щото в у-ще сме учили за Хитлер, нали? Като за нещо лошо. Що не се поучих и не видях и не го различих? Утре ще го различа ли? Ще го оставя ли пак да се случи под друга форма? Срам ме е, заради елита, който тогава е рязал шалвари, а сега защитава права. Щото нали към този народ принадлежа и от този елит се възхищам.

ПП. Аз не съм се юрнала по архивите да търся от любознателност, така се случи просто. На прав път си общо взето - консолидация на нацията щото режима издиша икономически, намиране на враг и пр. и пр. "Петте века турско" пък е универсален лозунг - пусни го и стой гледай какво става. Щото кой ще ти чете 1000 страници Хаджийски примерно и ще се пита дали точно така е било.

[windcolours]

Така е, но къде отива натрупаният гняв?
.....
С това не се опитвам да оправдая или защитя никого, само изтъквам факти, които според мен имат значение...ако някой ти е "помогнал" да загубиш близък, ще хукнеш ли да спасяваш, ако негов близък е застрашен?

мога да ти кажа как би трябвало да постъпя. Не би трябвало да си го изкарвам на децата му например

[Амаранта]

Така е, но къде отива натрупаният гняв?
.....
С това не се опитвам да оправдая или защитя никого, само изтъквам факти, които според мен имат значение...ако някой ти е "помогнал" да загубиш близък, ще хукнеш ли да спасяваш, ако негов близък е застрашен?

мога да ти кажа как би трябвало да постъпя. Не би трябвало да си го изкарвам на децата му например

Да, така е, не би трябвало. Никое зло не може да оправдае друго зло.

Обаче има и пасивност, и мисълта "ето на, господ ги наказва" и т.н. Пак казвам - не оправдавам никого,
и по принцип разсъждавам като теб, само се опитвам да кажа, че тия неща са по-близо до нас, отколкото предполагаме обикновено. Същото казва и Безобидната, като дава за пример "възродителният" процес...и въобще - човек трябва да внимава.

[Kent]

п.п. На 23 години вярата в светлите идеали се върна има я и досега, ма щото си дадох сметка че олицитворението им не са чичко ленин, маркс, кастро или бай тошо. идеалите са си в наще глави. ако искаме да живееме като хора трява да мислим като такива ...

подкрепям!!!!!

тогава си отрязах и дългата руса коса:lol:

[windcolours]

тогава си отрязах и дългата руса коса:lol:

е тва вече не го разбирам:blink:
от друга страна, знаеш ли колко кал щеше да има по нея, ако влизаш по пещерите развявайки буйна грива:lol:

[Мнемозина]

А защо тогава мислиш, че хората дори мечтаят в клишета?

Ти за какво мечтаеш?

Аз няма какво да мисля, водя си статистика от фактите. Те мечтаят за пътешествие някъде. Да имат къща или имот, да имат кола. Мечтаят да срещнат любовта (ако не са). Мечтаят за семейство. Мечтаят за пари. Мечтаят да видят нещо някъде. Това са мечтите и желанията на повечето хора, които аз съм чувала. Мечтаят да имат нещо от някоя реклама или нещо, което съседът/идолът им има. Това не е ли клише?

Ми за нищо от тези не мечтая. Мечтая си разни невъзможни неща.
И мога да ти пусна със сигурност една стара тема, в която сме мечтали, а си спомням и повече.
И имаше доста по-различни мечти от тези, които си изброила.

[Мнемозина]

за Хитлер- след като толкова хора са тръгнали след него-значи че е положил усилия за да постигне единомислие с тях

опасявам се че ако България бъде докарана до това до което Германия през края на 20-те /не че не е и то няколко пъти/ и се появи някой дето не само да засвири на тънката струна на българите, но и сам по себе си да е водач - поне 95 процента от българите ще тръгнат след него. тука ни спасява само липсата на истински лидери. за оперетъчните не говоря.

Аз съм го казвала това: според проучвания ако веднага след войната Хитлер е участвал в избори в Германия, е щял да ги спечели.

За мен това също е непонятно, но си има своите обяснения. Както и изобщо цялата история с нацизма, и те далеч не са само икономически.
Не че ги знам, де, но си имам предположения.

Хитлер във всички случаи е бил харизматичен оратор. Сега като го гледаме, ни изглежда нелепо, но явно е въздействал тогава - в една добре подготвена среда.
Не знам.

[vyara]

Ми за нищо от тези не мечтая. Мечтая си разни невъзможни неща.
И мога да ти пусна със сигурност една стара тема, в която сме мечтали, а си спомням и повече.
И имаше доста по-различни мечти от тези, които си изброила.

Ами пусни я тази тема, де. Аз изобщо не говоря за хората тук. Говоря за хората по принцип от това, което наблюдавам. Все пак я пусни, макар че май няма нищо общо това с темата. Вчера, след като говорихме за мечти, се сетих, че на мен примерно много ми се иска да спре замърсяването на планетата, да спре унищожаването на природата и ресурсите й, да й се дава повече време да си отдъхва и т.н., но това мечта ли е, кажи ми, след като не виждам как би станало и след като не вярвам да се случи, за огромна жалост.

[annonymus]

... За банкерите (в голямата си част - евреи) също инфлацията е пир и кеф...и ако като си била дете, си минала през целия този ад, представите ти за "невинност" и справедливост биха били по-различини, най-вероятно...

Снощи са това си мислех . че нещо подобно се случва и в Гърция в момента - изливането на гнева и яростта. Банкерите са тези с парите, те са виновни. А кой е докарал икономиката до това състояние никой не пита. Палиш банката и толкова. Не че това ти решава проблема. Страшно се плаша, щото първите вълни в Гърция се надигнаха миналото лято. Път тука като гледам НИЩО не се прави, ама нищо. Само приказки, приказки, приказки.

[Quid]

утепали сте да пишете
по вкратце или нещо в резюме ако може.
нема време бре:-)

[Мнемозина]

Ми за нищо от тези не мечтая. Мечтая си разни невъзможни неща.
И мога да ти пусна със сигурност една стара тема, в която сме мечтали, а си спомням и повече.
И имаше доста по-различни мечти от тези, които си изброила.

Ами пусни я тази тема, де. Аз изобщо не говоря за хората тук. Говоря за хората по принцип от това, което наблюдавам. Все пак я пусни, макар че май няма нищо общо това с темата. Вчера, след като говорихме за мечти, се сетих, че на мен примерно много ми се иска да спре замърсяването на планетата, да спре унищожаването на природата и ресурсите й, да й се дава повече време да си отдъхва и т.н., но това мечта ли е, кажи ми, след като не виждам как би станало и след като не вярвам да се случи, за огромна жалост.

Ами дългички са, но имам хубави спомени от тия теми.
Не говориш за хората тук, ама и ние сме хора бе, да му се не види, пък все не ни броите като говорите за хората.
И Боев така прави.

Не знам дали това твоето са точно мечти.

[Мнемозина]

утепали сте да пишете
по вкратце или нещо в резюме ако може.
нема време бре:-)

Виж сега, като искаш резюме, ще предупредиш няколко дни преди да се пусне темата, за да се подготвя и да извнимавам за какво става дума.

[jazz]

утепали сте да пишете
по вкратце или нещо в резюме ако може.
нема време бре:-)

някой спрял цигарите
и се опитва да светва
как не виждат светлината
от дима