джо пеши
релегията- наркотика и упованието на масите
релегията- наркотика и упованието на масите
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
вярваш у "биг електрон" уоууу...Green Light написа:Бе смях се, ама все си мисля, че ако на сцената до тоя пич беше и оня с лъжичката от предната ти тема, публиката щеше да се смее по- малко.
Ну а завтра спросят дети, навещая нас с утра:
"Папы, что сказали эти кандидаты в доктора?"
Мы откроем нашим чадам правду, им не все равно,
Мы скажем: "Удивительное рядом, но оно запрещено!"
или пак виж линка в спота под аватара ми
Висоцки поне ги знае нещата
и едно такова приятно и смехотворно ги разказва съвсем насериозно
пак да постна това разказче нищо, че с религията не е свързано
"Обичах много песните на Владимир Висоцки. Пеех ги заедно с него и се опитвах да акомпанирам на китарата. С песните се получаваше, но с китарата просто прибавях по някой и друг акорд /понякога съвсем не на място/. Естествено съучениците ми се подиграваха на избора. Те слушаха АББА, БОНИ-М…А аз –Висоцки. В същност не ми пукаше. Аз го обичах и нищо друго нямаше значение.
Сигурно е било сън. Озовах се в една полутъмна стаичка, стените на която мъждукаха в кафяв замъглен цвят. Чувството беше почти като безтегловност. И сигурно бих се реел свободно, ако не беше огромната тъга, която ме беше затиснала. Усещах присъствието на други хора, и когато очите ми се акомодираха към тъмнокафявата фосфоресценция на стените видях, че около мен има още 5-6 момичета и момчета на моята възраст. Те също бяха безкрайно тъжни. Сякаш бяхме частички от огромен генератор на безсилие и невъзвратимост. Никой не знаеше защо сме толкова тъжни. Никой не говореше. Всеки усещаше чувствата на другия и съчустваше наравно със своята болка и за болката на другия.
В момента, когато тъгата се канеше да смачка нас крехките създания събрани в стаята, изведнъж вратата се отвори и влезе Висоцки. Някак неусетно огромната тежест налегнала сърцата ни се отдръпна и единственото напомнящо за нейното присъствие преди малко, беше все още потискащата тъмнина. Но нещо вече се беше променило.
Висоцки ни погледна последователно в очите, чувствах някаква безгранична доброта и спокойствие в погледа му. След това каза: “Не тъжете. Животът продължава. Ще ви изпея няколко песни за да ви развеселя.” Усмихна се.
Тъмнината отстъпи назад и се оказахме на светла алея с малки бели камъчета опасваща амфитеатрална каменна сцена, около 5-6 метра дълга. Сцената също беше от бял и мек камък. Личаха си следите на времето, което беше загладило ръбовете и тук таме беше отронило по някое и друго парченце. Мястото изглеждаше така, сякаш току що старателно беше почистено. Белият цвят на алеята и сцената, контрастираха изящно на фона на високи около 2 метра храсти, грижливо оформени така, че да ограждат алеята. Очертанията на тази гледка не бяха ясни, а като че ли се разтапяха в нищото. Все едно някой беше изрязал края на картината с назъбена ножица така, че да създава впечатление за безкрайност и величие. Тревата деликатно надничаше над ниския каменен борд ограждащ алеята. Изглеждаше като приятен светлозелен мокет от кадифени нишки.
Висоцки стоеше на сцената. Не беше като паметник. Някак приятелски беше застанал в единя край на полумесеца, все едно не той беше важният там, а ние децата. И запя. Подари ни 5-6 песни, които ни стоплиха душите и вече нямаше и помен от тъгата. Бяхме спокойни и щастливи. Сърцата ни бяха като малки птички радващи се на поредния слънчев ден.
Пътувахме с родителите ми към село. Бяхме някъде към Витиня, когато по радиото съобщиха, че преди 4 дни Висоцки е починал. Същата онази нощ, аз съм сънувал “съня”. Години след това търсих песните, които ни изпя. Не успях да намеря или да чуя нещо, което дори да напомня за изпятото. Помнех текстовете, мелодията…Може би не съм успял да чуя всичко. Но в мен се загнезди едно убеждение. Сякаш той ни беше събрал за да си вземе последно сбогом с нас и ни беше подарил част от песните, за които така и не му стигна времето."
............................
просто някои неща не могат да се променят ни от времето, ни от обстановката..
и затова се "моля" на джо пеши
но и с Него съм в разбирателство
и не ми трябват посредници
нито специални сгради, канони или ритуали
когато ми трябва да говоря- говоря
когато е нужно да Го чуя- чувам
без значение дали бройката е в дни или 2 секунди преди поредният пернишки тъпак,
решил да изпреварва в насрещната лента на завой без видимост,
преди да станем на кайма или емблема на предния капак или решетката на радиатора
без значение местоположението или дрехите
и въпреки, че не знам баш кой Е ..имам чувството, че е някъде в мен, щом ми е толкова достъпен
дори и когато ме е носел на ръце и стъпките по пясъка са били само от един /вместо да върви до мен/
а аз съм мислел, че Го няма
и точно това предполагам
че Той, е всъщност именно онзи АЗ
в нас, Съзидателя
именно в нас, ни повече ни по-малко
в мен, в теб, в другите...
различни проявления, но там
и никога не е излизал от "там"
дори и в оня изкуствен панчаревски водопад преди години
направен от човешка ръка
само дето никой не ни е обещавал, че живота ще е справедлив
п.п.с. напил съм се, не ме слушай
но въпреки това, ако разбираш света и света те разбира
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
Re: релегията- наркотика и упованието на масите
Ние сме такива, каквито се измислим.
Външният свят е отражение на вътрешния.
Всеки е създател в степента на усещане на това.
Възприемай своето АЗ само като способ на определяне.
------------------------------------------------------
Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
няма огромни принципни разлики в повечето големи религии. Виж- някои от техните клонове/разклонения са по-различни, но ... щом са разклонения, май пак към основата си клонят по някакъв начин. От трета страна, ако говори за друга, а не най-популярната - никой няма да го разбере и няма да стане шоу.Мнемозина написа:Той така си приказва, обаче не се сеща, че религията не е само една. Ама щом е за шоуто...
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Е, да, шоуто оправдава всичко.ELBI написа:няма огромни принципни разлики в повечето големи религии. Виж- някои от техните клонове/разклонения са по-различни, но ... щом са разклонения, май пак към основата си клонят по някакъв начин. От трета страна, ако говори за друга, а не най-популярната - никой няма да го разбере и няма да стане шоу.Мнемозина написа:Той така си приказва, обаче не се сеща, че религията не е само една. Ама щом е за шоуто...
А разлики има в начина, по който се гледа към религиите.
Но аз пък твърдя, че между различните видове религии си има и принципни разлики, най-вече в броя на боговете.
Panta rhei...
бройката е принципна разлика? спор няма, че да се молиш на 1 бог е по-лесно и практично. Но бройка...е... погледни по-глобално на нещата :)Мнемозина написа:Е, да, шоуто оправдава всичко.ELBI написа:няма огромни принципни разлики в повечето големи религии. Виж- някои от техните клонове/разклонения са по-различни, но ... щом са разклонения, май пак към основата си клонят по някакъв начин. От трета страна, ако говори за друга, а не най-популярната - никой няма да го разбере и няма да стане шоу.Мнемозина написа:Той така си приказва, обаче не се сеща, че религията не е само една. Ама щом е за шоуто...
А разлики има в начина, по който се гледа към религиите.
Но аз пък твърдя, че между различните видове религии си има и принципни разлики, най-вече в броя на боговете.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Ми там е работата, че не е по-лесно май.ELBI написа:
бройката е принципна разлика? спор няма, че да се молиш на 1 бог е по-лесно и практично. Но бройка...е... погледни по-глобално на нещата :)
И разбира се, че разликата между политеизма и монотеизма си е принципна.
Съвсем глобално гледам, то по-глобално от това направо не може.
Последно промяна от Мнемозина на 21.06.10, 11:21, променено общо 1 път.
Panta rhei...
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
sandmaN написа: ...
дори и в оня изкуствен панчаревски водопад преди години
направен от човешка ръка
....
Тогава стана чудо. Зарекъл съм се да не го наричам другояче. В онези дни ми се случи нещо, което ме накара да повярвам, че има Бог.
Но бих бил изключително некадърен мисионер, та не се и опитвам. "Мии тука, слушайте сега, нали мили аборигенчета, като се замислиме за моралния закон вътре в нас и за небето, риш извън,. Пък и нали фотона е така минава от едно ниво на друго, пък да не говорим хиГс бозона ако го хванат той па кво чудо е. И много любопитни въпроси изгряват" Ще ме изядат веднага.
За това
"Той, е всъщност именно онзи АЗ
в нас, Съзидателя
именно в нас, ни повече ни по-малко
в мен, в теб, в другите...
различни проявления, но там"
съм съгласен с теб. И съвсем далеч от всякакви църковни спорове според мен нашата си църква приказва подобни работи. Бог е в теб блабла и т.н. Бях питал навремето дали някой си дава труд да чуе какви ги приказват православните попове, и че май не са глупави или промити мозъци тия хора. Ма карай. Православната църква в България трябва някой здравата да я разтърси за да я събуди, защото такъв сън дълбок спи та та чак прилича на умряла.
