материята

[WALL-E]

последните 2-3 седмици имах някакви много странни оферти
все свързани с преместване някъде си
или просто да си бия камшика и да заживея дет се вика нов живот на друго място /включително и извън бг/
и почнах както обикновено да тегля чертата вертикална на белия лист с за/против от двете страни
и установих, че много от нещата дето ме задържат са чисто материални!
вярно, свързани с хобито ми...щото без него си мисля, че аз не съм аз
тези с децата и приятелите са решими- с тях никога човек не се разделя наистина
но...как да го кажа...
изведнъж се почувствах затрупан с твърде много материя
стая пълна с чаркалаци за хобито, стая пълна с неща необходими за работата ми /тук/
и установих, че мамка му и прасе... дееби тая материя!?
все си мисля, как ще я замъкна на новото място
и колко пространство ще ми трябва...щото нито без хобито си, нито без работата си..
и се хванах в крачка
аз съм ебаси и меркантила! затова ме дразни меркантилното у другите явно
и май утре започвам да разпродавам все що имам, което мога ще подарявам
обаче направо се втресох от себе си

[holi_day]

реалното преместване често ни принуждава да се освободим от вещи, без които уж не можем

евентуалното предстоящо преместване ни активизира да поразчистим дори неща, които по някакъв начин са символ на дома
сякаш съзнаваме, че имаме време да попаднат в точните ръце...

синът ми преди два-три дни ми звъня да ми каже, че има много излишни неща, от които иска да се отърве, като напр. един сребърен пръстен с релефен череп, за който ноооооогу му беше "наложително" да го има преди 2г.

трудното при твоите неща е, че някои от тях ти си създал, а не просто купил
аз трудно се разделям с нещо, което съм направила, ку ще и няква пародия на рисунка да е или нещо от тоя сорт
затова Ън е толку висок - не мога аз да правя толкова скъпи подаръци на хората. скрънза съм. не, че мога и да сътворя толкова красива творба, но ако е мое дело, не ми се дава и това е.
преди време подарих на една приятелка, която живее в германия, най-хубавото пано - макраме, което някога съм правила, а в случая - цял месец го работех специално за нея. за себе си нямам такова и щом го споменавам и сега, начи дала съм го, хем с радост, ама още изпитвам една такава жалост за него се ено ми се свиди ку го бях купила, едва ли щях и да го помня.

[Quid]

не разбрах само кво подаряваш?!

[Green Light]

....
обаче направо се втресох от себе си

И аз отвреме навреме съм така. Но не ли пък добре това, че може да ни втриса. Поне помним какви ни се е искало да бъдем. И може пък и такива да сме станали

[Quid]

и ти ли подаряваш разни неща а?:-)

[Green Light]

и ти ли подаряваш разни неща а?:-)

акъл преди всичко. Бездруго ми пречи

[annonymus]

и ти ли подаряваш разни неща а?:-)

акъл преди всичко. Бездруго ми пречи

мисля, че Куида имаше предвид нещо по-материално.

Акъл всеки раздава щедро

[Megi_Koleva]

Не знам. Аз напоследък се научих да не се вторачвам толкова много във вещите. Не съм фетишистка, нито вещоманка... Може би, само малко сантиментална. Затова, за мен вещите имат преди всичко сантиментална стойност, свързана предимно с конкретен човек, който за мен е бил много скъп и свиден. Те са спомен за някого, знак за време и събитие... Иначе смятам, че всичко материално е постижимо. Аз, например, ще споделя нещо много лично и съкровено тук. А то е, че смятам съвсем съзнателно и реалистично, че животът на един човек може да започне отначало и на 40 години. Имам още малко време до предела на тази възраст. И съм решила да поставя ново начало за себе си- някъде другаде, с нещо ново и различно. Цената, обаче, е да се разделя с абсолютно всичко материално, което съм постигнала до тука. Не се страхувам от цената и съм готова да я платя. И смятам, че когато човек е мотивиран и вярва в себе си, може да постигне много, дори и отначало за кратко време. В интерес на истината, заобграждайки се с много вещи, забравяме значението им. А то е единствено, за да ни служат и да ни улесняват ежедневието. А за сътворените от мен неща и подарени- никак не ми се свиди. Просто знам, че това са вещи, чието присъствие само би напомнило за моето съществуване и за моите положителни нагласи към адресата на подаръка. Това ми носи само радост и удовлетворение, а също и задоволство, че има нещо, за което си е струвало да ме запомнят и да ми се зарадват.

[Sweety]

последните 2-3 седмици имах някакви много странни оферти
все свързани с преместване някъде си
или просто да си бия камшика и да заживея дет се вика нов живот на друго място /включително и извън бг/
и почнах както обикновено да тегля чертата вертикална на белия лист с за/против от двете страни
и установих, че много от нещата дето ме задържат са чисто материални!
вярно, свързани с хобито ми...щото без него си мисля, че аз не съм аз
тези с децата и приятелите са решими- с тях никога човек не се разделя наистина
но...как да го кажа...
изведнъж се почувствах затрупан с твърде много материя
стая пълна с чаркалаци за хобито, стая пълна с неща необходими за работата ми /тук/
и установих, че мамка му и прасе... дееби тая материя!?
все си мисля, как ще я замъкна на новото място
и колко пространство ще ми трябва...щото нито без хобито си, нито без работата си..
и се хванах в крачка
аз съм ебаси и меркантила! затова ме дразни меркантилното у другите явно
и май утре започвам да разпродавам все що имам, което мога ще подарявам
обаче направо се втресох от себе си

:rotfl24::rotfl24:

[Sweety]

Не знам. Аз напоследък се научих да не се вторачвам толкова много във вещите. Не съм фетишистка, нито вещоманка... Може би, само малко сантиментална. Затова, за мен вещите имат преди всичко сантиментална стойност, свързана предимно с конкретен човек, който за мен е бил много скъп и свиден. Те са спомен за някого, знак за време и събитие... Иначе смятам, че всичко материално е постижимо. Аз, например, ще споделя нещо много лично и съкровено тук. А то е, че смятам съвсем съзнателно и реалистично, че животът на един човек може да започне отначало и на 40 години. Имам още малко време до предела на тази възраст. И съм решила да поставя ново начало за себе си- някъде другаде, с нещо ново и различно. Цената, обаче, е да се разделя с абсолютно всичко материално, което съм постигнала до тука. Не се страхувам от цената и съм готова да я платя. И смятам, че когато човек е мотивиран и вярва в себе си, може да постигне много, дори и отначало за кратко време. В интерес на истината, заобграждайки се с много вещи, забравяме значението им. А то е единствено, за да ни служат и да ни улесняват ежедневието. А за сътворените от мен неща и подарени- никак не ми се свиди. Просто знам, че това са вещи, чието присъствие само би напомнило за моето съществуване и за моите положителни нагласи към адресата на подаръка. Това ми носи само радост и удовлетворение, а също и задоволство, че има нещо, за което си е струвало да ме запомнят и да ми се зарадват.

човек не трябва да се отказва от нещата, които е постигнал, и материалните...
ако трябва да се местиш, движимото имущество винаги можеш да вземеш, а недвижимото да продадеш или си осигуриш доход от него...
(изключвам хладиллници, телевизори и обикновени мебели):-)

[Sweety]

ти пък къде ще ходиш бе Мъжжж????:blink:
на юг или на север?:-)
да не би при мене, пък аз да не знам:lol::lol::lol::lol:

[Remmivs]

Omnia mea mecum porto.

[WALL-E]

ти пък къде ще ходиш бе Мъжжж????:blink:
на юг или на север?:-)
да не би при мене, пък аз да не знам:lol::lol::lol::lol:

тоя умре преди много повече от месец
па не четеш последователно у форума

[WALL-E]

не разбрах само кво подаряваш?!

самолетчета блазнят ли те?
или разни ел.моторчета, редуктори, чаркаляци..

[Sweety]

ти пък къде ще ходиш бе Мъжжж????:blink:
на юг или на север?:-)
да не би при мене, пък аз да не знам:lol::lol::lol::lol:

тоя умре преди много повече от месец
па не четеш последователно у форума

знам ли?:roll:
вероятността да се зомбира тоя ми се получи с повече от една цифра число:winkw:
П.С.
Ти да не се 'криеш' заради някого!?...Ако е така, да беше уведомил лично...май няма правило тук всеки да чете всичко

[Амаранта]

Бе нищУ и няма на материята, тя е вторична,
и тя е жертвата, всъщност.:winkw:

[Megi_Koleva]

Omnia mea mecum porto.

"OMNIA MEA MECUM PORTO "- "ВСИЧКО СВОЕ НОСЯ В СЕБЕ СИ".
Много правилно казано! Споделям го!

[WALL-E]

"OMNIA MEA MECUM PORTO "- "ВСИЧКО СВОЕ НОСЯ В СЕБЕ СИ".
Много правилно казано! Споделям го!

да
тъкмо у колата на връщане от 3о4опона разказвах вица за еърбега, скоростите, мъжа и изневеряващата жена

[Stranniche]

Аз, например, ще споделя нещо много лично и съкровено тук. А то е, че смятам съвсем съзнателно и реалистично, че животът на един човек може да започне отначало и на 40 години. Имам още малко време до предела на тази възраст. И съм решила да поставя ново начало за себе си- някъде другаде, с нещо ново и различно. Цената, обаче, е да се разделя с абсолютно всичко материално, което съм постигнала до тука. Не се страхувам от цената и съм готова да я платя. И смятам, че когато човек е мотивиран и вярва в себе си, може да постигне много, дори и отначало за кратко време.

Чудех се на кого първо да отговоря - на Мъжжж ли или на Холи, когато прочетох това.
УСПЕХ!!!!!!!!!!
Много силно ти пожелавам да реализираш намеренията си и да намериш Нещото.
Това, което пишеш, може да звучи смело за хора със "стабилен собствен свят", но животът наистина може да се промени след 40. За някои е съзнателно и смело решение, на някои обстоятелствата им го налагат и нямат друг път.
След по-малко от седмица, три месеца преди да навърша тази "преклонна" възраст, трябва да започна ВСИЧКО отначало. Друга, почти непозната страна, друг континент, започвам от нищото, без работа, без доходи, без някакви значителни спестявания, без дом /апартамент под наем за 1 месец и после не се знае/, без дори да ми признават образованието, защото в тази държава не обичат иностранни дипломи и трябва наново да учиш. И без някои неща, за които не ми се и говори. Наистина се хвърлям в абсолютното нищо и от нищото трябва да направя нещо. Или поне да оцелея някак си, защото поне докато родителите ми са живи, трябва да се боря.
Възхищавам се обаче на хора, които не са принудени, а съзнателно правят избора да започнат всичко отначало. Преди 5 години направих такъв избор и зарязах всичко постигнато, а то не беше малко - само времето може да покаже дали един избор е правилен.
Не смея да те съветвам, но ще ти се радвам много, когато успееш!

[Megi_Koleva]

Много силно ти пожелавам да реализираш намеренията си и да намериш Нещото.
Това, което пишеш, може да звучи смело за хора със "стабилен собствен свят", но животът наистина може да се промени след 40. За някои е съзнателно и смело решение, на някои обстоятелствата им го налагат и нямат друг път.
Възхищавам се обаче на хора, които не са принудени, а съзнателно правят избора да започнат всичко отначало. Преди 5 години направих такъв избор и зарязах всичко постигнато, а то не беше малко - само времето може да покаже дали един избор е правилен.
Не смея да те съветвам, но ще ти се радвам много, когато успееш! [/quote]

Човек поне веднъж в живота си трябва да рискува и да претърпи промяна в битието си- независимо на каква възраст и колко голяма е промяната. В едни от случаите, животът ни я налага. А в други- ние съзнателно я търсим по една или друга причина. Има хора, които мразят рутината, които "умират" от сивото ежедневие. А има други, които изпадат в невероятно задоволство от летаргията, в която са се унесли... Правилно си ме схванала- аз уважавам съзнателните промени, особено, когато човек чувства нужда да промени сам нещо в живота си, или защото не може да продължава да живее по начинът, по който е живял дотогава.
И на теб желая успех в новото житейско поприще, на новото място и сред новите хора! Аз мисля, че човек не трябва сам да си поставя граници- географски и психологически, да мисли тесногръдо и ограничено. Човек, където и да се намира, може да създаде уюта около себе си, ако го носи в душата си. А материята е преходна. Важното е да намираме смисъл в нещата, които ни карат да се усмихваме и чувстваме по- добре. Успех, късмет и попътен вятър!

[Stranniche]

Човек поне веднъж в живота си трябва да рискува и да претърпи промяна в битието си- независимо на каква възраст и колко голяма е промяната. В едни от случаите, животът ни я налага. А в други- ние съзнателно я търсим по една или друга причина. Има хора, които мразят рутината, които "умират" от сивото ежедневие. А има други, които изпадат в невероятно задоволство от летаргията, в която са се унесли... Правилно си ме схванала- аз уважавам съзнателните промени, особено, когато човек чувства нужда да промени сам нещо в живота си, или защото не може да продължава да живее по начинът, по който е живял дотогава.
И на теб желая успех в новото житейско поприще, на новото място и сред новите хора! Аз мисля, че човек не трябва сам да си поставя граници- географски и психологически, да мисли тесногръдо и ограничено. Човек, където и да се намира, може да създаде уюта около себе си, ако го носи в душата си. А материята е преходна. Важното е да намираме смисъл в нещата, които ни карат да се усмихваме и чувстваме по- добре. Успех, късмет и попътен вятър!

Между другото отношението към рутината и промените също подлежи на промяна.

[annonymus]

А материята е преходна. Важното е да намираме смисъл в нещата, които ни карат да се усмихваме и чувстваме по- добре.

може ли да попипам нещо?
Ако, да кажем, нямаш какво да ядеш, ама съвсем нищичко, гладна си, студено ти е, живееш под моста и вали сняг, как ще гледаш на материята?
Преходна, ама кофти преходна, и бавно прехожда, ша знаЙш!

[annonymus]

След по-малко от седмица, три месеца преди да навърша тази "преклонна" възраст, трябва да започна ВСИЧКО отначало. Друга, почти непозната страна, друг континент, започвам от нищото, без работа, без доходи, без някакви значителни спестявания, без дом /апартамент под наем за 1 месец и после не се знае/, без дори да ми признават образованието, защото в тази държава не обичат иностранни дипломи и трябва наново да учиш. И без някои неща, за които не ми се и говори. Наистина се хвърлям в абсолютното нищо и от нищото трябва да направя нещо. Или поне да оцелея някак си, защото поне докато родителите ми са живи, трябва да се боря.
Възхищавам се обаче на хора, които не са принудени, а съзнателно правят избора да започнат всичко отначало. Преди 5 години направих такъв избор и зарязах всичко постигнато, а то не беше малко - само времето може да покаже дали един избор е правилен.
Не смея да те съветвам, но ще ти се радвам много, когато успееш!

Успех, ще се справиш! Винаги можеш да се върнеш и тук, ако опрат нещата до там, нлби?

[snowprincess]

Не знам. Аз напоследък се научих да не се вторачвам толкова много във вещите. Не съм фетишистка, нито вещоманка... Може би, само малко сантиментална. Затова, за мен вещите имат преди всичко сантиментална стойност, свързана предимно с конкретен човек, който за мен е бил много скъп и свиден. Те са спомен за някого, знак за време и събитие... Иначе смятам, че всичко материално е постижимо. Аз, например, ще споделя нещо много лично и съкровено тук. А то е, че смятам съвсем съзнателно и реалистично, че животът на един човек може да започне отначало и на 40 години. Имам още малко време до предела на тази възраст. И съм решила да поставя ново начало за себе си- някъде другаде, с нещо ново и различно. Цената, обаче, е да се разделя с абсолютно всичко материално, което съм постигнала до тука. Не се страхувам от цената и съм готова да я платя. И смятам, че когато човек е мотивиран и вярва в себе си, може да постигне много, дори и отначало за кратко време. В интерес на истината, заобграждайки се с много вещи, забравяме значението им. А то е единствено, за да ни служат и да ни улесняват ежедневието. А за сътворените от мен неща и подарени- никак не ми се свиди. Просто знам, че това са вещи, чието присъствие само би напомнило за моето съществуване и за моите положителни нагласи към адресата на подаръка. Това ми носи само радост и удовлетворение, а също и задоволство, че има нещо, за което си е струвало да ме запомнят и да ми се зарадват.

на голяма стъпка си се решила, желая ти успех

[snowprincess]

[Мнемозина]

последните 2-3 седмици имах някакви много странни оферти
все свързани с преместване някъде си
или просто да си бия камшика и да заживея дет се вика нов живот на друго място /включително и извън бг/
и почнах както обикновено да тегля чертата вертикална на белия лист с за/против от двете страни
и установих, че много от нещата дето ме задържат са чисто материални!
вярно, свързани с хобито ми...щото без него си мисля, че аз не съм аз
тези с децата и приятелите са решими- с тях никога човек не се разделя наистина
но...как да го кажа...
изведнъж се почувствах затрупан с твърде много материя
стая пълна с чаркалаци за хобито, стая пълна с неща необходими за работата ми /тук/
и установих, че мамка му и прасе... дееби тая материя!?
все си мисля, как ще я замъкна на новото място
и колко пространство ще ми трябва...щото нито без хобито си, нито без работата си..
и се хванах в крачка
аз съм ебаси и меркантила! затова ме дразни меркантилното у другите явно
и май утре започвам да разпродавам все що имам, което мога ще подарявам
обаче направо се втресох от себе си

Чудих се дали да отговарям тук, ама нека да се разпиша все пак.
В последните години забелязвам у себе си абсолютна незаинтересованост от вещи - освен от книги и др. подобни.
Дотолкова много, че чак ми изглежда опасно и нездравословно и на моменти се притеснявам.

[Мнемозина]

Стискам ви палци и на двете... Човек се справя с всякакви неща, когато иска.

[Remmivs]

напред и нагоре

[Неф]

напред и нагоре

на всички НИ!

[Remmivs]

и най-вече на момчетата

[Неф]

и най-вече на момчетата

[Piqndurnik]

напред и нагоре

Нашата партия казва "Напред и наздраве"

[Remmivs]

наздраве

имаше ли безплатна бира вчера по случай победата

[Piqndurnik]

Някъде със сигурност е имало. В наше село, обаче, имаше предимно голямо вувузелене.

[Remmivs]

Някъде със сигурност е имало. В наше село, обаче, имаше предимно голямо вувузелене.

След мача ли?

[annonymus]

Човек се справя с всякакви неща, когато иска.

Сигурна ли си?

[vyara]

последните 2-3 седмици имах някакви много странни оферти
все свързани с преместване някъде си
или просто да си бия камшика и да заживея дет се вика нов живот на друго място /включително и извън бг/

Търсиш си оправдания и се вкопчваш в някакви вещи, защото те е страх да приемеш подобна оферта.

Аз пък си мисля, че ако има добра работа, човек навсякъде ще натрупа сума ти вещи за нула време. Вещите просто си се трупат от само себе си, не знам как става - изтропваш се някъде, забиваш знамето и след две-три години си с нова покъщнина. Гаранция!

[Piqndurnik]

Естествено. А някои така се бяха напили, че и на слънце фойерверки пускаха.

А сутринта, като казваха по радиото къде дебнат фотографите, се оказа, че има само на две места. Явно още не бяха се доотпразнували.

[Remmivs]

Естествено. А някои така се бяха напили, че и на слънце фойерверки пускаха.

А сутринта, като казваха по радиото къде дебнат фотографите, се оказа, че има само на две места. Явно още не бяха се доотпразнували.

Поосветили са филма....

[Мнемозина]

Човек се справя с всякакви неща, когато иска.

Сигурна ли си?

Ами... май да.