/
Преди около 15 години работих с едни перуанци, които ми подариха касета с окарина и zampoña /не знам как се казва на български този инструмент/. От тогава такава музика ми звучи от уолкмана, от СD-player-a, а сега и от ipod-a. Веднъж си купих диск и от едни пътуващи музиканти - индианци. Обожавам музиката от Андите, слушам я почти всеки ден, но нямам усещането, че съм живяла живяла в Южна Америка някой предишен живот.sandmaN написа:у вените ви
и на какъв език ви говори?
/дори да нямате в родословното дърво дори и познати, дето са били там някъде
нито пък имате спомени от изминали животи
el ecuador
а все едно сте били там
а мен звука на окарина ми пали мидихлорините в кръвта :)
боливия
та чак и клипове да си озвучавам..
нещо не съм у ред
уж у нас е снимано
а е се едно другаде
и все едно познато като "у дома"
и музиката... като да са те приспивали вечер с нея
мамка му и прасе
с тия прераждания "на свински жокеи" ни обърнаха
е същото чувство имам като гледам хълмовете, реките, езерата от клипчетата...Stranniche написа: Преди 2 години обаче пътувах из Швеция и имах чувството, че се завръщам. Сякаш знаех какво ще видя зад ъгъла, накъде водят улиците, през какво ще мине влакът... Много странно.
