Преди седмица на 10 годишното ми синче му падна поредния млечен зъб. Още когато беше мъничък, му бях казала да слага зъбчето под възглавницата, за да може Феята на зъбчетата да го вземе оттам и да му остави паричка. Сещате се коя беше феята:winkw:
Та при последната раздяла със зъб, хлапакът ме запита: "Мамо, съществува ли изобщо тази фея? Скоро не ми е оставяла монети под възглавницата...." Ама ме гледа един такъв с усмивка и е ясно, че въпросът му е полуриторичен... В отговор неуверено намесих световната криза и нейното влияние върху финансовите ресурси на феите.
И за Дядо Мраз все още не съм му казала, че не съществува във вида, в който си го представя... Децата от класа му отдавна са наясно със суровата истина, но той до ден днешен храни упорити надежди, че добрият старец е реален... Вероятно тази година вече ще му кажа как стоят нещата. В моите очи. Дядо Мраз наистина съществува- във всеки нас. Не е никаква измислица, а е една от най-красивите човешки черти. Желанието да даваме и да зарадваме някого.
Вие как поднесохте тези "истини" на дечурлята?
