раждам се от синьото
на влюбени очи
написах
стихотворението се хареса
защото беше искрено
и за разлика от сега простичко
глухарче
снимка
на сто летящи чадърчета
издухани от прагматичността
Раждам се от синьото
на влюбени очи
гола и истинска
Политам към златното
на нечие сърце
доверчива и преданна
Изгарям в червеното
на безмилостна страст
отчаяна и молеща
Умирам в бялото
на тиха самота
благословена и пречистена
Раждам се от синьото
на влюбени очи.....
толкова отдавна съм бяла
че не знам
чакам ли синьото
или правя поредния пърформанс
п.п. с благтодарност на itcome за снимката и вдъхновението.
п.п.2 мога ли да си я кача заедно с парчето в блога?
