Когато бях безсмъртна

[Мнемозина]

Малко предистория: в последните дни, може би покрай темата с кризата на средната възраст, си зададох въпроса - ако бяхме безсмъртни, по-отговорни или по-безотговорни бихме били? Към себе си, към хората...
Не можах да си отговоря, даже тема щях да пускам.

И понеже често се случва, поне на мен, като ми се завърти нещо по-упорито в главата, то да започне да ме връхлита най-случайно, днес се появи това стихотворение и ми изяде темата.

Ето го.




Когато бях безсмъртна



На тринадесет казвах

Казвах: мразя подреждането мразя реда
а ми се пречкаше не редът, а
неудържимото му разпадане.

На тринадесет
навсякъде са възрастните, едва успявам
да ги премълчавам.
Да не очакват да ги забелязвам,
щом са се оставили да остаряват.
Нямат нищо за мене.
Аз пък нямам в себе си
нито детето, нито старостта.


На четиринадесет мислех

Мислех: мисля непрекъснато, мисля и
Това ще бъде
Винаги
С отворени очи
И в тъмното
Това съм аз. Това е
Което ми трябва и
Имам. Това е
Което не свършва.
Мога да живея в
Мислене.
Не си струва да мислиш онова, което се говори.
Струва си да мислиш което не се говори.
Когато бях на шест питах: може ли да не се мисли?
защо не?
защо така?
защо така е устроен човекът?
Отговорите никога не казаха: не само човекът.

На петнадесет се загубих

Казах си: какво наистина мога
нищо
само се правя че мога
че изобщо мога нещо
може би някога може би на двайсет
ще мога какво
каквото и да е ли
ще го искам ли
но ако не, винаги мога
да пукна напук.

На шестнадесет нарушавах

Надали би ми харесвало чак толкова
нарушаването на правилата,
ако не бяха
налагащите правилата и особено
съблюдаващите правилата
напрегнатите лица възмутените
съображенията преминаващи през челата
за да нарушавам добре трябваше
да се позанимавам с правилата, но пък

прекрасният силен вкус! възбудата да
живееш! със
бунт в тебе!
на шестнадесет.

На седемнадесет разплитах

Заразплитах посоки.
Посоки-очаквания: роднински, училищни,
аз съм храстчето, нали, а те
ми оформят формата,
каквато харесвало времето, препоръчвало бъдещето

кои са
мои?!
дори да са
чертани без мене? в книги? и
да се присъединя? към
кого? към
какво? и
съвсем ли? къде са
границите които да
преминавам

аз

На осемнадесет се заплетоха

Заплетоха се посоки
завързаха
възли за развързване
възли за разсичане
кого боли кой наранява кой кърви
аз ли мама ли бъдещето ли

на осемнадесет
няма минало.

Миналото

Предстои.

Екатерина Йосифова

П.П. Не мога да реша дали съм на 14 или на 15.

[vyara]

И аз помня като бях безсмъртна,
но и всичкоможеща.
Въпреки това
мълчанието ми беше малко,
и сега ми е малко.
Малко ми е тишината
и мисленето за нищо,
твърде малко,
трябва да спра поне форумите
и нета,
и списанията,
и книгите,
и хората,
и телевизията,
и филмите
(е, може би немите филми не),
но дали ще стане?
Няма да стане май.
Обречена съм на смърт!

[shshtt]

е ми великолепна поезия

снощи прочетох стихотворението няколко пъти и чак при прочита тази сутрин видях, че годините не са 30,40,50..., а 13, 14, 15
каква бъркотия:lol:
мисля си, че съм на 80, пардон на 18
а може само така да ми се струва



Много харесвам Екатерина Йосифова
Ето още от нея:

Песничка за голямата любов


Лицето й е детско и ръчицата

расте до моята ръка.



В картофената нива пирей лази,

и с думата любов

несигурност покълва и омраза.

Вехтее думата любов,

лицето й от болни сенки е белязано.



А твоето лице е детско и ръчицата ти

докосва моята ръка.



В картофената нива се извива яко

на двешната ни работа гръбнакът,

вечеря сладка и легло за галене

открая чакат.



А твоето лице е детско и си свети

самичко в мрака.

[Неф]

shshtt,
благодаря:-)










БЕЗСМЪРТИЕ

Не завиждам за безсмъртието
на старите богове.
Ще си отида аз, смъртната,
те ще трупат грехове...


Аз, моите, ще изплащам
от живот в живот,
но тяхното е по-страшно:
да измолят срок...


Колко години продължава
всъщност едно безсмъртие?!
И дали наистина заслужава
да го лелеят смъртните?!

[Мнемозина]

И аз помня като бях безсмъртна,
но и всичкоможеща.
Въпреки това
мълчанието ми беше малко,
и сега ми е малко.
Малко ми е тишината
и мисленето за нищо,
твърде малко,
трябва да спра поне форумите
и нета,
и списанията,
и книгите,
и хората,
и телевизията,
и филмите
(е, може би немите филми не),
но дали ще стане?
Няма да стане май.
Обречена съм на смърт!

Можеш да мислиш за нищо и без да спираш всичкото това.

[Мнемозина]

е ми великолепна поезия

снощи прочетох стихотворението няколко пъти и чак при прочита тази сутрин видях, че годините не са 30,40,50..., а 13, 14, 15
каква бъркотия:lol:
мисля си, че съм на 80, пардон на 18
а може само така да ми се струва



Много харесвам Екатерина Йосифова
Ето още от нея:

Песничка за голямата любов

Страхотно е това! Не бях го чела...

Да, голяма бъркотия - излиза, че все там си стоим и около ония години се въртим. 130-140-150-180...

[Мнемозина]

И дали наистина заслужава
да го лелеят смъртните?!

Кой ли пък лелее безсмъртие?

Съвсем за друго говорех.

Ако си безсмъртен, то няма да е защото си си го пожелал, да не мислиш, че някой ще те пита?
И какво става с психологията (ни) тогава?
Мислата ми тогава беше да помислим, ама от друга страна не я и пуснах тая тема.

[Green Light]

Страхотно е това. Хубавата поезия е някаква откачена работа.

Безсмъртието ме спохожда мене, не съм 100% смъртен.
Чат пат става, не е много често, нито пък лесно, нито пък е по желание. Отвреме навреме ме тресва безсмъртието. Най- лесно е да го обясня с домашните си чувства. Има примерно у нас една картина на Рамщайн. Нарисувал я е Терминатор 2 на майка си. Надписана е. Значи на А4 в цял ръст е някакъв здрав хеви метъл, държи китара. Колани, гривни, косата му е три- четири жълти триъгълника. Много е як.
Пък отгоре пише ОБИЧАМ ТЕ МАМО "Б" то е наобратно.

П.П. Бе Вяра, ти събираш ли си ги тия дето ги пишеш?

[vyara]

П.П. Бе Вяра, ти събираш ли си ги тия дето ги пишеш?

Не, разпилявам си ги.
Аз на Мнемозина нарочно така й пиша в теми със стихове. Пиша си начи на редове нормално и после да съм в темата го накъсвам и нареждам надолу.

[shshtt]

П.П. Бе Вяра, ти събираш ли си ги тия дето ги пишеш?

Не, разпилявам си ги.
Аз на Мнемозина нарочно така й пиша в теми със стихове. Пиша си начи на редове нормално и после да съм в темата го накъсвам и нареждам надолу.

еее послъгваш малко тук сега
може и наистина хоризонтално да си го написала първо и после да си го пуснала по вертикал, за да подчертаеш туй онуй, но мисълта ти е била да излезе като стих с ритъм и мелодия

[vyara]

но мисълта ти е била да излезе като стих с ритъм и мелодия

Тц, не съм го мислила изобщо. То изобщо няма ритъм или мелодия, къде я видя пък ти.

[shshtt]

аре бе, ако така си говориш в ежедневието досега да са те прибрали
не ти е гладка мисълта а и речникът ти сигурно е много беден, та така скачаш по речта

[Неф]

И дали наистина заслужава
да го лелеят смъртните?!

Кой ли пък лелее безсмъртие?

Съвсем за друго говорех.

Ако си безсмъртен, то няма да е защото си си го пожелал, да не мислиш, че някой ще те пита?
И какво става с психологията (ни) тогава?
Мислата ми тогава беше да помислим, ама от друга страна не я и пуснах тая тема.

Трябва да уважаваме и творчеството на другите, писали по темата.

Не съм мислила, че говориш за това.

[Мнемозина]

Страхотно е това. Хубавата поезия е някаква откачена работа.

Безсмъртието ме спохожда мене, не съм 100% смъртен.
Чат пат става, не е много често, нито пък лесно, нито пък е по желание. Отвреме навреме ме тресва безсмъртието. Най- лесно е да го обясня с домашните си чувства. Има примерно у нас една картина на Рамщайн. Нарисувал я е Терминатор 2 на майка си. Надписана е. Значи на А4 в цял ръст е някакъв здрав хеви метъл, държи китара. Колани, гривни, косата му е три- четири жълти триъгълника. Много е як.
Пък отгоре пише ОБИЧАМ ТЕ МАМО "Б" то е наобратно.

П.П. Бе Вяра, ти събираш ли си ги тия дето ги пишеш?

Наистина е откачена.
Тресва те точно като безсмъртие и не можеш да разбереш защо.
И ти отваря някакви вратички в главата, и току те подхване да пишеш поезия в немерена реч или непоезия в мерена.

[Мнемозина]

И дали наистина заслужава
да го лелеят смъртните?!

Кой ли пък лелее безсмъртие?

Съвсем за друго говорех.

Ако си безсмъртен, то няма да е защото си си го пожелал, да не мислиш, че някой ще те пита?
И какво става с психологията (ни) тогава?
Мислата ми тогава беше да помислим, ама от друга страна не я и пуснах тая тема.

Трябва да уважаваме и творчеството на другите, писали по темата.

Не съм мислила, че говориш за това.

А, добре.
Уважаваме тогава силно.
Намигането ти ме е подвело, извинявай.

[bead_]

мнемо, велика тема!

[Мнемозина]

Имам вече стихосбирката й!


Змей

- Писателите измислят книги, за да печелят пари.
- А приказките? Измисляни са за без пари.
- За да забавляват децата. Нямало е телевизори.
- Имало е въображение. Знаеш ли какво е това?
- Когато си въб... въбразяваш... разни неща.
- Въ-о-бра-зя-ваш. Ти въобразяваш ли си?
- Когато бях малък.
- Сега си на седем.
- И сега понякога. Не си въ-о-бразявам приказки.
Въ-образявам си за мене. Как отивам някъде. Говорех разни езици. И с животни. Можех да плувам. И да летя. Без нищо, сам.
- Това за плуването е осъществимо. И езиците. За летенето... и за животните... не съм сигурна. Може би с маймуни. Или делфини.
- Беше малък тигър. Не е страшен. Има и един
Змей.

[Мнемозина]

Само ти се намери
в цял град
още по-зле че е малък
и не ми възразявай
боса през площада
с тия дълги стъпала
да не си дете
да не мислиш че и аз не съм искала
да, и сега.

***

Не е обяснение стихотворението
Нито в любов

Сняг вали пред прозореца
Трупа тишина

Стихотворението ще мине оттам
когато не гледам.

***

Отговорът
в мене бил записан
а аз едва началото на азбуката зная.



П.П. Миналата седмица прочетох книжката с нейната анкета и имах желание цялата да я препиша тук.
И да я подаря на ШШтт.
Второто ще го направя, като ШШтт вземе да се яви тъдява.
Първото - не. Само една мъничка част, като си получа книжката обратно.

[shshtt]

начи ............няма да развалям този момент с думи

[Мнемозина]

начи ............няма да развалям този момент с думи

Пък аз видях как съм го написала - сякаш първо ще ти я подаря, пък после ще си я получа обратно и т.н., та се смея сега.
Ама нищо де, важното е, че си ме разбрала.
Просто моята книжка не е при мен сега, а пък твоята ще си е твоя.

[shshtt]

http://dictum.mediabg.eu/?p=4859

[Мнемозина]

http://dictum.mediabg.eu/?p=4859

Благодаря!

Да, писането като преодоляване на егото - това е най-точното нещо за нейната поезия.
Разбрах защо толкова ми харесва...

[Green Light]

Може би подкрепя
Може би разяжда
Или дънно екне
Или мрак излъхва
Онова което
Няма да изкажа
Няма да намекна
Няма да напиша


харесва ми и на мене.

[ELBI]

безсмъртието трае от сега до следващата секунда... това е. Останалото е без гаранция или в сферата на фантазията - там всеки може да е безсмъртен, велик и ... всичко, каквото си пожелае. В което всъщност няма нищо лошо. Или невярно от дадена гл т., щото всеки си е една Вселена.

[Мнемозина]

безсмъртието трае от сега до следващата секунда... това е. Останалото е без гаранция или в сферата на фантазията - там всеки може да е безсмъртен, велик и ... всичко, каквото си пожелае. В което всъщност няма нищо лошо. Или невярно от дадена гл т., щото всеки си е една Вселена.

Добре де, ама говорех теоретично: ако сме безсмъртни, дали бихме били по-отговорни.
То иначе на практика всеки може.

[ELBI]

безсмъртието трае от сега до следващата секунда... това е. Останалото е без гаранция или в сферата на фантазията - там всеки може да е безсмъртен, велик и ... всичко, каквото си пожелае. В което всъщност няма нищо лошо. Или невярно от дадена гл т., щото всеки си е една Вселена.

Добре де, ама говорех теоретично: ако сме безсмъртни, дали бихме били по-отговорни.
То иначе на практика всеки може.

надали. Според мен бихме си били същите. Надали смъртта (някога, някога...) възпира от безотговорност. Или ако възпира - много малък процент от хора. Иначе огромния процент и днес биха били отговорни.

[Мнемозина]

надали. Според мен бихме си били същите. Надали смъртта (някога, някога...) възпира от безотговорност. Или ако възпира - много малък процент от хора. Иначе огромния процент и днес биха били отговорни.

Хм.
Само си представи, че няма да има такова нещо като "загубено време".
Примерно.

[ELBI]

надали. Според мен бихме си били същите. Надали смъртта (някога, някога...) възпира от безотговорност. Или ако възпира - много малък процент от хора. Иначе огромния процент и днес биха били отговорни.

Хм.
Само си представи, че няма да има такова нещо като "загубено време".
Примерно.

очевидно няма да има много неща (не само загубено време, но и куп други изрази) и все пак не мога да се сетя с много малки изключения за това, как смъртта влияе върху отговорността ни. Има си отговорни и безотговорни по рождение и те си остават такива (е - явно има няколко процента, дето минават в другата категория поради някакво въздействие или просто щото израстват) до края. Ако беше безкрай - щяха да остават такива до безкрая. Поне така си мисля.

[Green Light]

надали. Според мен бихме си били същите. Надали смъртта (някога, някога...) възпира от безотговорност. Или ако възпира - много малък процент от хора. Иначе огромния процент и днес биха били отговорни.

Хм.
Само си представи, че няма да има такова нещо като "загубено време".
Примерно.

То "загубено време" е супер интересен израз и за смъртните. Какво ли ще означава, ако трябва да го унифицираме? Демек да важи за всички- тва искам да кажа.

[Мнемозина]

очевидно няма да има много неща (не само загубено време, но и куп други изрази) и все пак не мога да се сетя с много малки изключения за това, как смъртта влияе върху отговорността ни. Има си отговорни и безотговорни по рождение и те си остават такива (е - явно има няколко процента, дето минават в другата категория поради някакво въздействие или просто щото израстват) до края. Ако беше безкрай - щяха да остават такива до безкрая. Поне така си мисля.

Не, не смъртта, времето.
Аз например не се смятам за много безотговорен човек, но това, което ме кара да върша нещата, които намирам за смислени и мисля, че трябва да бъдат свършени, е преди всичко усещането за ограничение във времето.
Ако знам, че имам безкрайно много време, може би ще ги отлагам... до безкрайност.
Нещо такова ми се въртеше в главата.

[itcome]

Крада си от тук... все така... тихичко :))))

[Мнемозина]

Крада си от тук... все така... тихичко :))))

И аз така - тихичко - от снимките.

[Мнемозина]

Хм.
Само си представи, че няма да има такова нещо като "загубено време".
Примерно.

То "загубено време" е супер интересен израз и за смъртните. Какво ли ще означава, ако трябва да го унифицираме? Демек да важи за всички- тва искам да кажа.

Не може да се уеднакви, то си е въпрос на лична ценностна система.
Обаче точно ако изобщо го няма, ще разберем какво е, защото ще си губим времето непрекъснато.

[Мнемозина]

ДА РАЗБЕРА

неразбирането е поправимо
разбирането не е

ИДЕИ

Бялото харесва черното
с идея за далматинчета.
Черното харесва бялото
с идея за пепитчета,
внасяща ред и равнопоставеност.
Любовна борба на идеи.

ПРИЯТНОСТИ

*
Друго си е у дома
Друго си е със деца
Друго си е без децата.

*
Наслада: пиша.
Любовна игра на думи.

*
Пиша: написаното
отваря място, разчиства навалицата.

*
Познахме се
Не сме се срещали
Чели сме едни и същи книги.

[Remmivs]

бях богиня/бог

това (митологиите) отговаря на някои въпроси

може би

[Green Light]

Вчера слушах по радиото за наградите от годишен поетичен конкурс. Награди не са, ами е само една 10 000 лв от Жанет 45. Ще я дават на 22ри. Да се чудиш и маеш - 10 хиляди за поезия?! Все едно. Браво на Жанет 45, де. Намерих номинираните.
http://books.janet45.com/news/401
Пред този труден избор журито постигна съгласие относно следните шест номинации:

Живка Балтаджиева, НИКОГА други стихове, ИК „Жанет 45”, 2009. Прецизност, сдържаност, майсторство, внимание както към микрокосмоса, така и към неизмеримото.

Кирил Василев, Липсващи страници, Стигмати, 2010. Класичност на модерните форми, дълбочина, която се движи по ръба на отчаянието и устояването.

Екатерина Йосифова, Тази змия, ИК „Жанет 45”, 2010. Тази голяма дама на българската поезия винаги е предпочитала да остане в сянка, но за пореден път покорява със своята изисканост, самовзискателност във формата, финес на усещанията, лаконизъм на изказа, проницателност и онова самоотречение, което идва с осъзнаването на суетността на всяка слава. Мъдра.

Иван Ланджев, По вина на Боби Фишер, Сиела, 2010. Дисонансите и екстазите на града през погледа на един ярък поетически дебют, събрал крайностите на „шахматната” рационалност и безконтролния ексцес.

Патриция Николова, Яков и ангелът, Сиела, 2010. Милосърдна и аналитична, „аполитична” и драматично социална, това е поезия на неочакваните ракурси и на суровите, безпощадни като снайпер попадения.

Едвин Сугарев, Стихове от Камен бряг, самиздат, 2010. Лице в лице с природата и вечността, страстна и медитативна, отворена към неизмерими вътрешни и отвъдни светове, поезията на Сугарев ни напомня, че истинският живот на всеки от нас е все пак невидим за другите.


Попрочетох малко Живка Балтаджиева. http://www.litclub.com/library/nbpr/bal ... index.html
май не е моя човек

Нито Кирил Василев. http://www.litclub.com/library/nbpr/kir ... index.html


Пък с твойта Екатерина се разбираме от раз.


MY TRAIN

Моята отсечка от времето
страната ми пропътува в трета класа,
преименувана на втора.

След последното преименуване
се заговори откровено за
отново трета класа.

Такъв надпис, разбира се, не се появи.
Има един барелеф Трета класа от Иван Фунев:
лица на прозореца на претъпкан вагон. Годината е 1936-та.

Сега вагоните не са претъпкани.
Нито се носят такива каскети. Не и у нас.
И името би било друго: Трети свят.

На английски. Който впрочем не научих, не за друго,
а от мързел. Поне френски да знаех като хората.
Но знам руски.

Знам и езика, който се говори
в трета класа.
Макар че премълчавам поради възпитаност.


Трябва да потърся и по нещо от другите ниминирани, но ще си го оставя това за утре.

[Мнемозина]

...

Искаш ли тайничко да ти кажа кой ще спечели?
И решението е абсолютно справедливо.

Кирил Василев съм пускала тук и също го харесвам.
Но все пак... Екатерина Йосифова.

Ще прочетем и другите.

[Мнемозина]

MY TRAIN

Велика е просто, не мога да се откъсна.

LA POEME OBLIGE

Написа онова стихотворение
Простихме му предишните подлости
Направи нови
Не му простихме стихотворението

А забелязвали ли сте това?

РЪЦЕ

Определено по-работна е дясната ми ръка.
Определено по-красива е лявата.


А това?

ЮЛИ, МАГИСТРАЛАТА

вода върху асфалта
блестяща локва под сухо небе
винаги на стотина метра отпред
мъничък мираж
над мъничка пустиня.

[Green Light]

LA POEME OBLIGE

Написа онова стихотворение
Простихме му предишните подлости
Направи нови
Не му простихме стихотворението

Тва е за Джагаров, май. "Поезията задължава" егати!

[shshtt]

честита награда на екатерина йосифова! да е жива и здрава и да пише още 100 години!

прочетох статия как е протекло самото мероприятие по награждаването
интересна според мен

http://www.public-republic.com/magazine ... /65977.php