Коледата безбожна

[Ън]

"Ако някой направи анкета сред младите какво точно празнуват на Коледа, ще излязат интересни резултати. За повечето хора у нас Рождество беше ваканция, беше нещо забранено, за някой постсоц герой сигурно означава банани и портокали.

Има такъв атавизъм - банани и портокали и "в лесу родилась елочка..." Обаче в последните години нещата излязоха от всякакъв контрол. Моловете станаха притегателен център на обществено общуване с всички рискове от това.

Търговията по Коледа, идваща като традиция от западните общества, се съчета със старото социалистическо безверие и лакомия.

Човек днес, ако иска да си купи батерии за фотоапарата, ще се окаже затиснат от хора, напазарували си три телевизора наведнъж. Един за хола, един за кухнята и един за банята. И всичко това щеше да е почти нормално, ако не беше кредитът. Кредитът е новото пиянство на един народ.

Промени се и идеята за подарък. Един човек преди 20 години би се зарадвал на шише "Олд Спайс" като на безценен повик на модерността и невъзможността по времето на соца да миришеш добре.

Днес нещата за подаръци категорично се поляризираха. Например един мъж подарява на жена си ... нос. Защото вече й е подарил цици и бразилско дупе. В другия край на обществото възрастни хора си подаряват хапчета за кръвно.

За някои деца пакет кренвирши е лакомство. За едни подаръкът е обувки, за други е АТВ. И с двете се ходи някъде, но едното е нужда, а другото е не-нужда. Престанаха да се подаряват книги във възрастта на хората под 30 години.

В основата си подаръците са огромна ненужна Антарктида от пластмаса, която се изсипва върху неподозиращия модерен човек. Преди време имаше едно проучване - за направата на бяла плюшена мечка в естествен ръст отиват толкова консумативи, енергия и материали, колкото биха отишли за десет живи такива мечки в естествената им среда.

Така Коледа в планетарен мащаб унищожи белите мечки, докато ги рекламираше по телевизията. На Запад има и антиколедни и антипотребителски настроения. У нас не се срещат.

В мюсюлманския свят идеята за свещен празник е да се даде храна на по-бедните. У нас е като да се хвърли храна, която не можем да изядем. Потребителското начало унижава християнския замисъл в зародиш, но тия дни нещата започнаха да придобиват апокалиптични размери.

Постсоц Коледата е като чалгата - след дълъг потребителски запек настъпва уникална консуматорска диария. Просто не могат да излязат от мола. Новите българи би трябвало да се наричат "молци". Молцианството заменя религията на безсребрието с потребление и молитвата към бог с желание за притежание.

Молът е новият храм. А всъщност пазаруването е част от компенсацията към усещането, че не държим живота си в ръце. Има само един човек, който ни припомня, че е Коледа. Това е бай Добри от елинпелиновското село Байлово.

Нито един журналист не си направи труда да отиде да види как преживява този човек там. Живее в малка стара къща до църквата, спи на земята, има само два ката дрехи (потури и елеци), яде орехи и жито, хляб - само когато някой му донесе. Спазва канона и знае какво се празнува на Коледа.

Всеки ден пътува с автобус до катедралата "Св. Александър Невски" и пали свещ, удря главата в земята и след това застава до резбованата врата с чашка в ръка. Говори почти неразбираемо, но и никой не се опитва да го слуша.

Всъщност казва старата дума "Помилуй!" и "Спаси Бог!", докато стотинките дръннат в чашката. Събира по двеста-триста лева на ден - поне преди година е било така. Дарил е повече от 37 000 лева само на катедралата.

Това са наистина всички пари от просията му, която той с право нарича "милостиня", ама за Господ. Точно това си нямаме. Не даваме и грам милостиня на Господ, докато празнуваме раждането на сина му.

Коледата не е невъзможна, тя е просто безбожна и безпредметна в този й задръстващ улиците вид. Просто повърнахме социализма и огладняхме не за Господ, а за бяла техника. А новите днешни влъхви седят на чаша уиски и обясняват, че има логика в това, което се случва.

Така е, има логика. Но имаше и друго нещо - какво точно се празнува на Коледа?! Напомнете ми точно какво се правеше, докато набождате нещо на вилицата си."

Мартин Карбовски

[jazz]

коледа май е време за празнуване/веселби/оптимизъм
кой каквото иска
и в каквото не/вярва
а не в поредното мразене/плюене/черногледство

[Kent]

братчед не съм се замислал дали е божна или безбожна, събираме се на бъдни вечер, понякога се чете молитва, ако има някой спец по молитвите /щото сме православни християни/, хапваме от онея манджи пийваме малко говорим си, подаръчета за всички по някой време се появяват и така. мене моловете не ме дразнят,сигурно щот не ходя там или ходя точно за нещо и влизам-купувами-излизам. така е било при прапрабабите ни, така е исега с Бъдни вечер, нема значение комунизъм или фашизъм е наоколу:lol:
децата както искат да го празнуват като пораснат. а тоя карбовски ибаси евтушенкото дето е...бард народен, ако стане комунистическо пакь сигурно и червена сълза ше пролей:lol:. не че го познавам човека де, няма срамен труд и се нещо трябва да се еде.
п.п. това - евтушенкото е нарицателно има такива всеупотребими бардове, нещо като мултитул в човешки вид за всеки строй подходящ

[Green Light]

В това писание виждам единствено чувството за хумор на съдбата. Желанието на Мартин Карбовски непременно да бъде шокиращ, като представя тъмната страна, го направи банален.


П.П. Не мога да измисля как с добро настроение да заведа мойте хора в черквата и да запалим свещ за това че ни има, че сме здрави и че сме заедно. Много ми се ще. Досега не сме го правили. Ма не ми се вкарва морал.

[Мнемозина]

Уморително е. И пазаруването, и Карбовски.

Иначе това, че отдавна не знаем какво празнуваме, си е вярно. Тоест - на теория знаем, но доколко е в душите ни?
Такова ни е времето.