Аджеми оглан

[Глас в пустиня]

...Той е подробно и всестранно изучен в българската и чуждестранна историография като особено жесток дори и за тия сурови времена феномен с неколковековно ужасяващо присъствие в живота на българите и останалите подвластни народи в османската държава. Явява се своеобразно продължение на първоначалната практика една пета(пенджик) от заробените на бойното поле военнопленници християни да бъдат помюсюлманчени и след съответната "обработка" - използвани за военните цели на османците в редовете на сформираната от тях нова войска(букв. йеничери). Кръвният данък е всъщност трансформиран вариант "на робския институт в ислямския свят, една изродена форма за набиране на роби за нуждите на централната власт" вече из между собствените й поданици християни (Цв. Георгиева). Неслучайно дори онзи незначителен в сравнение с общата маса процент от най-издигнали се в последствие в османската служебна йерархия християни, рекрутирани по пътя на кръвния данък, продължават до края на дните си да бъдат обозначавани като "кул" (букв. роби) на султана.
Подчертано емоционален и в домашните ни извори, и в преценките на чужденците е откликът относно периодичното събиране на кръвен данък в българските и останалите под османска власт земи. По възможно непълни данни на това изпитание е била подложена всяка от генерациите българи поне от 30-те години на 16-ти век чак до първото столетие на 18-тото столетие. Със сигурност рекрути на български деца и юноши по силата на кръвен данък са били проведени през годините 1536; 1553; 1556-1557;1573; 1601; 1610; 1622; 1638; 1646; 1663; 1666; 1703; 1711. Това обаче далеч не е пълният им списък и при всяко положение сочи периодичност, на която съперничат само не по-малко регулярните и ужасяващи населението чумни епидемии. За разлика от тях обаче кръвният данък засяга единствено християните. Пак подобно на "черната гостенка", чумата, също води до човешки загуби. Това не означава непременно физическа смърт, макар основната маса еничери да гинат по-сетне по бойните полета, замествани своевременно от все нови и нови попълнения. Това са и загуби на човешкия, едновременно количествен и духовен, качествен потенциал на българската народност, за ощетените й бъдещи перспективи, човешки загуби заради самите насила отнети от нея момчета и заради неродените им като българи синове, внуци, правнуци. Затова пък, както свидетелстват европейските пътешественици и дипломати, този кръвен данък бил много "полезен" за султана и държавата му, защото той така можел " да направи толкова турци, колкото и когато си поиска"(Антонио Тиеполо, 1576) Пребивавал в османската империя между 1609 и 1612 година - достатъчно дълго, за да има верен поглед върху нещата, Симон Контарини по същия повод стига до заключението, че турците биват два вида - "единият, които се раждат от родители турци, а другият от християни приели мохамеданството". Тези от чужд произход от своя страна биват два вида - "насилени" и "доброволни", а сред насилените се открояват " онези нещастни младежи, които се вземат от християните от цялата страна през определен период от време на възраст от 12 - 14 години - най-здравата и жизнеспособна младеж, която раждат провинциите обитавани от християни".
Тук вече ясно прозират и основните цели, които преследва османската власт чрез въвеждането и налагането на девширмето: да се засили военната мощ на постоянно воюващата империя, да се прорежда периодично немюсюлманското й население, което застрашително доминира по брой в европейските й владения, и да се засилва мюсюлманският елемент като опора на властта. Данните обаче относно количествените измерения на провежданите набори на момчета и младежи са противоречиви и, общо взето, оскъдни. Според Максимилян Брандщетер взел през 1608-1609 г. в австрийското посланичество на Адам Херберщайн, "бедните християни" били задължени " да дават непрекъснато по 1/10 от децата през всеки пет години". Като своеобразен десятък от мъжката челяд на християните в Османската империя преценяват кръвния данък и други автори, съвременници на тези събития. Според някой обаче рекрути се провеждат по-често и обхващат повече от 1810 от момчетата и младежите с християнска вяра. През 16-ти век например Мелхиор фон Зайдлиц твърди, че през всяка четвърта или пета година се е вземало по едно на всеки 4 - 5 или повече деца. Според Жан Палери Форезиен пък, автор от същото това столетие , на девширме подлежало всяко трето от момчетата на християните, поданици на султана. В житието на Св. Георги Нови Софийски, съставено през 1559г. от монах Илия въз основа на първоизточника, може да се открие твърдението: "И ако намереха у някой християнин трима сина, те вземаха двама за царя(т.е. султана), а един оставяха на родителите му. И ако намереха у някой християнин един син и него вземаха за царя с насилие..."
Различни са и цифрите сочени в османо-турските извори относно събраните момчета в един или друг район на империята, през една или друга година. Те варират от няколко хиляди докъм 10 000 деца, определени за обучение във военна служба под формата на т. нар. "аджеми-оглан" - бъдещите еничери. Тези данни обаче не създават достатъчно пълна представа за размера на бедствието, тъй като не малка част от събраните по силата на кръвния данък християнски, в това число и български, момчета, при това не съвсем малобройна, оставали вън от военните корпуси. Те представлявали нескончаем източник на евтина работна ръка с наистина сходен на робския статут. Във всеки случай, по думите на Ханс Дерншвам, те били принуждавани да работят "като добитък". Най-после, и самата численост на еничерските и други военни подразделения на платената османска армия, попълвани периодично за сметка на кръвния данък, не може да свидетелства директно за количествените параметри на кръвния данък. Показателно е все пак, че от времето на султан Мурад 1 до царуването на Сюлейман 1 (1520 - 1566) постоянният състав на еничерския корпус, по официални данни, нараства от 3 000 на 30 000 души. До към края на 17-тото столетие той вече наброява от порядъка на 70 000 души, периодично замествани с нови попълнения заради човешките загуби по бойните полета и излизащите в запас остарели и осакатени. Но по това време еничерите вече имат право да се женят, а синовете им - да служат в еничерския корпус. Така в някаква степен намалява потребността от провеждане на рекрути през 17-ти 18 -ти в. без да ги премахва изцяло от битието на българите и останалите подвластни народи в империята. Според венецианеца Джовани Морозини ди Алвизе от 1675 - 1680г. например по това време кръвният данък се е налагал в интервал от 20 години.
...
(следва подробно описание на Силези Мелихор фон Зайдлиц от 1559 година за начина на отвеждане, обучение и разпределение на децата по служби което спестявам)
...
Разисква се и въпросът относно възрастта, подходяща за подобна рязка трансформация в нагласите и съзнанието на аджеми огланите. В това отношение изворите също не са единодушни. В много от тях се говори за 7-8 годишни деца, а в други за юнощи и младежи на 14 - 15 и дори 20 годишни. Очевидно прилаганата във всеки един случай практика е откликвала и на конкретните нужди на държавата. Вероятно колко по-неотложни и наложащи били нуждите от нови военни попълнения, толкова по-голяма е била и възрастта на аджеми огланите. При всяко положение обаче това е било възраст, когато съзнанието и нагласите на подрастващите са предоставяли възможности да бъдат резултатно моделирани в нужната насока. Неслучайно съвременници свидетелстват , че след подобаващо обучение и възпитание някогашните деца и младежи, събирани по силата на кръвния данък "заедно с първата си вяра загубвали и човечността" (Матео Зане)
Самият "механизъм" на набиране, така да се каже, на провеждане на наборите на аджеми оглани е най-подробно разискван пак в султанските фермани. В тях се изтъква, че това става под ръководството на еничерският ага и прякото участие на въоръжени еничерски формирования. На еничерите трябвало да съдействат и местните власти в лицето най-вече на кадията. Отговорност в това отношение се възлага и на енорийските свещеници, както и на градските и селски старейшини и първенци из между християнското население. Вменява се в дълг на всеки баща християнин, под страх от смъртно наказание - обесване на прага на собствения му дом, да доведе в уречения ден и час всичките си синове за оглед и подбор на аджеми оглани. Този момент присъства и в един от по-късните фермани - този на султан МехмедІV Ловеца от 1666г., засягащ цяла Румелия, в това число и българските земи. На самите осъществяващи подбора еничари пък непрекъснато се напомня, че трябва да се вземат " най-здравите, най-силните, най-годните, най-добрите, най-хубавите". Още едно доказателство, че нанесените загуби нямат само количествено измерение.
Кръвният данък от децата им нанася неизлечими травми на всички български и други християнски семейства през тези векове. И пак така повечето исторически свидетелства подчертават жестокостта и насилието, посредством които се осъществяват наборите. "Откъсват ги със сила и нечувани жестокости от ръцете на техните майки и бащи..." - пише през 1573г. Мари Антонио Барбаро. Французинът Форезие пък през 1582г. е потресен от тъжната съдба на млада софианка, горена с нажежено желязо, за да изкаже къде е скрила единственото си дете, въпреки всичко взето при поредния рекрут. Немалко български приписки дават израз на мъката и отчаянието обхванали българите от различни села и градове заради неумолимата жестокост на кръвния данък.
...
(следва описание което спестявам)
...
Да усетим цялата атмосфера на насилие и жестокост, съпровождаща регулярните сборове на деца по силата на кръвния данък, ни дава друга една българска преписка - от 1623г. Тогава именно от българите в село Мъглиж не само на сила взели "93 яничерчета", но избили калугерите и съсипали близкия манастир, където някой от селяните и свещениците им, изглежда, потърсили спасение и укритие.
Впрочем именно бягството и търсене на убежище във възможно най-недостъпни места, докато бурята отмине, е най-често срещаната реакция от страна на българите по време на събиране на деца като кръвен данък. В житието на изгорения през 1515г. заради отказа му да приеме исляма Св.Георги Нови Софийски например поп Пейо е посочил, че навремето съвсем младият тогава Георги е забегнал от Кратово чак в София, за да избегне девширмето. В доклад на Марино Бици от 1611г. до Конгрегацията за разпространение на вярата в Рим пък се посочва, че през предходната 1610г. когато узнали за наближаването на група еничери, които дошли да събират кръвен данък, Католиците от Чипровци укрили "младежта по планините, горите и пещерите..." По подобен начин при аналогична ситуация реагирали през 1646г. българи от близкото до Чипровци с. Железна, което цяла година изглеждало като напуснато и запустяло.Като друга "превантивна" мярка срещу кръвния данък, не винаги ефикасна обаче, се практикува твърде ранната женитба на българските момчета - според Ст. Герлах още на 8-9годишна възраст. По думите на Пол Рико пък, с цел да бъдат спасени от кръвен данък, със специална много трайна боя, изготвяна от разни треви, на челото на младежите бил рисуван кръст. Надеждата била, че този ненавистен за мюсюлманите знак ще ги отклони от избора на съответното момче, защото трудно можел да си представи човек султански еничарин с кръстен знак на челото. Като крайна мярка и израз на огромно отчаяние се възприема съзнателното осакатяване на деца от собствените им родители с цел да станат те негодни за военна или друга служба.
Във всички изброени случай обаче спасяването на едно или друго дете или юноша означава, че на негово място е вземано друго. Нужната бройка се фиксирала предварително и на всяка цена следвало да се попълни. Подобен е и крайният резултат от подкупите и ходатайствата - вместо едни, други. Защото по-имотните, а и не само те, давали мило и драго, и най-вече пари на събирачите на кръвен данък, подкупвали и влиятелни местни мюсюлмани, за да ходатайстват в тяхна защита. По този повод в един османски трактат четем:"Раята, за да спаси сина си, продава впрегатния си добитък, лозето си, нивата си, всичко, дава подкуп и отърва сина си" От своя страна, споменатият ди Алвизе свидетелства в интервала 1675-1680 че трайно негативната нагласа на гърците(т.е. православните) в империята се съчетава със слабостта на турците, т.е. мюсюлманите, към подкупите и със стремежа на някои измежду тях да проводят в еничерския корпус собствените си синове - изглежда, с надеждата за техен бъдещ просперитет на това поприще. "Събирането на деца се прави на всеки 20 години, но тази практика се корумпира, тъй като християните я отхвърляха, отказвайки да се подчиняват, от една страна, а, от друга, турците желаеха доброволно да дадат синовете си в този корпус - главно за да спечелят нещо от гръцките бащи, подменяйки синове им със своите. Чиновниците, натоварени с този данък, толерираха нарушенията, тъй като и те имаха големи печалби..." Определени податки в тая насока съдържат и някой протоколи от кадийските сиджили например за Битолска каза.Там при събирането на кръвния данък през 1638г. в едно от селата спахията Хасан Челеби не позволил момчето Петко да бъде дадено на еничерите. Мотивите му не са ясно формулирани, но и други спахии се намесват в защита на собствената си рая - било то срещу подкуп, било то поради нежелание да губят работна ръка и бъдещи данъкоплатци в границите на предоставените им владения. Жителите на други две Битолски села пък приблизително по същото време събрали сумата от 3 100 гроша, срещу която някой си Михайло, син на Киро от съседно село, доброволно се съгласил да приеме исляма и да стане девширме.
При неуспех на подобен подход на нещастните родители остават две възможности - отчаяно примирение с раздялата за винаги или въоръжен бунт. Не липсват и примери за многократно по-редкия втори вариант - като нападението от страна на селяните от с. Брезище, Битолско,през 1565г. над еничери, охраняващи керван аджеми оглани, или като продължилият няколко месеца бунт на християните от Негуш, формирали чета в състав от около 100 души в защита на децата си и срещу кръвния данък. И макар в крайна сметка водачите на бунта да били заловени и избесени, деца за еничери в Негуш не били събирани.
По-малко коментиран в научната книжнина е един трети изход от ситуацията. На него обръща внимчание през 1634г. англичанинът Хенри Блаунт. Той също споделя мнението, че по това време "християните могат да откупят децата си", но отбелязва и възможността, за да не бъдат лишени от тях да приемат исляма. В такъв случай като мюсюлмани те вече остават извън категорията на облагаемите с кръвен данък. В този подход на уж доброволен преход към исляма, стимулиран заради косвена накоя заплаха от рода на кръвния данък, Блаунт съзира по-резултатно и по-плавно "улавяне в мрежата" на християните - поданици на султана, отколкото "кървавото преследване" и "внезапното насилие"
Подробно изложение на същия автор сочи същевременно, че и през 30-те години на 17-ти век спрямо събраните по силата на кръвния данък деца и младежи се е процедирало по същия начин, като след средата на 16-ти век. Интересно е твърдението на Хенри Блаунт, който използва в случая за ориентир османската столица, че християнски деца и младежина възраст от 10 до 18-20 години се вземат "без изключение" предимно "из северните" провинции на империята, чието ядро несъмнено са българските земи. Участа на аджеми огланите според Хенри Блаунт, в последствие е същата, като през през предходното столетие. Малка част най-изявили те се остават като пажове и обслужващ персонал в двореца, с перспектива да се издигнат до висши държавни длъжности. "Най-лошите и най-неспособните" са осъдени на "изнурителна работа", в това число и като гребци на кораби - участ иначе предопределена най-вече за военнопленници и роби, както и като наказание за "държавни престъпници". Най-голямата част "нито с редки способности, нито неспособни", след като се разпратят навсякъде из страната, "където изкарват хляба си с тежък труд" до навършване на 22 годишна възраст и се каляват в издръжливост, биват обучавани да боравят с оръжие и стават еничери. У всички тях споделя като заключение Хенри Блаунт, "всякаква естествена любов към родителите им е изкоренена"

Този двоен кошмар - че губиш сина си не само за винаги, но и напълно е наистина "пареща болка" за бащи и майки която няма равна на себе си. Нейният отзвук обагря с протяжния си стон българския фолклор:

Еничари ходят, мамо, еничари ходят,
от село на село, мамо,
от къща на къща.
Малки деца вземат, мамо,
малки деца вземат,
турци да ги правят, мамо,
турци еничари.

За това и най-тачена, най-ценна, макар и често нарушавана, привилегия за българите през вековете османско владичество е освобождаването на част от тях от кръвния данък девширме.

От стр.58 до стр. 63 с малки съкращения.
от тук:


ops.bg/opsbg/istoriq-na-bylgarite-2.html

[Green Light]

Ех!
До средата съм. Много ще е кофти ако не си свърша сега работата. До 11 трябва да преметна едни хора, че може да се разчита на мене и после да излизам.

Обаче, Боев, насилственото взимане на деца не е било оспорвано. От Елби. Доколкото знам единственото оспорено е размера. С други думи дискусията може да се завърти около това автентични ли са(или как се казва... може ли да им се има доверие, на какво се базират) тези редове:
През 16-ти век например Мелхиор фон Зайдлиц твърди, че през всяка четвърта или пета година се е вземало по едно на всеки 4 - 5 или повече деца. Според Жан Палери Форезиен пък, автор от същото това столетие , на девширме подлежало всяко трето от момчетата на християните, поданици на султана. В житието на Св. Георги Нови Софийски, съставено през 1559г. от монах Илия въз основа на първоизточника, може да се открие твърдението: "И ако намереха у някой християнин трима сина, те вземаха двама за царя(т.е. султана), а един оставяха на родителите му. И ако намереха у някой християнин един син и него вземаха за царя с насилие..."
И тези години:
Със сигурност рекрути на български деца и юноши по силата на кръвен данък са били проведени през годините 1536; 1553; 1556-1557;1573; 1601; 1610; 1622; 1638; 1646; 1663; 1666; 1703; 1711. Това обаче далеч не е пълният им списък...


Ако са, да видим Елби как ще се измъкне

[Глас в пустиня]

Ех!
До средата съм....

Здрасти Грийн! Прочете ли и останалото? Радвам се, че изобщо си започнал, защото размерът му си е направо стресиращ. Лично аз, признавам си, колкото и да ми е интересна дадена тема, не бих прочел нещо такова, не и с тия размери. Факт е, а и не само тая тема го показва недвусмислено, че така поднесена/оформена информацията убива дискусията в зародиш. Обективността обаче изисква дадена тема да се разглежда от всичките страни, защото всяко съкращаване/спестяване на информацията прави разглежданата тема едностранчива, а използваните цитати извадени от контекста могат да звучат,а и да бъдат направо манипулативни. Затова съм привърженик на "ненАучната" схема на поднасяне на информацията във форума, а именно, като собствено мнение пречупено през собствената, субективна преценка за събитията и нещата независимо дали ще цитираш източник или не. За мен си остава не по-малко интересно какво мислят хората точно от тоя форум по дадена тема, а това няма как да се случи в "дискусия" тип ксерокс и размяната на цитати от разни книжки. Факт е, че, за да хвърлим що годе светлина/яснота по въпроса с еничерите е необходимо да има още най-малко два поста равни, че и по-големи по обем от първия, а те са свързани със структурата на самия корпус и неговата съпътстваща но не и маловажна част - феномена на дервишите бекташи.
Та от една страна това ми беше една от целите на тая тема. Другата е, че точно тая глава от историята потвърждава буквално, със свидетелствата от съвременници на дискутираните събития, всяка дума от посочения по-долу пост който стана "ябълката на раздора"

www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=306371#306371

Остава си факт и това, че до момента нито една дума от тоя пост не е оборена със смислен аргумент въпреки десетките постове и пороя от думи. Факт е и това, че нито тоя пост нито титула на тая тема могат да бъдат оборени по някакъв начин, защото това ще означава написване на нова история за тоя времеви интервал и за тази територия. Не на последно място остава и факта за превратното и манипулативно интерпретиране на ей това изречение с цел оправдаване на всичките свинщини които натвори и продължава да прави споменатата от теб особа:

Видят ли те от турското посолство кви ги пишеш и говориш незабавно ще ти отпуснат стипендия.Laughting

Лично мен тоя човек вече не може да ме изненада с нещо, неже ли пък да ми бъде ориентир. Единственото което искам е да престане да се занимава с мен и мой теми - за да бъде мир, за да може съфорумците да си комуникират, па било то и по симпатии. Нищо такова не виждам обаче, човечето е решило с методите на негово величество сет първи да демонстрира как може човек да бъде язвителен и да обижда без да използва обидни думи. Е, тоя филм вече сме го гледали и мога да ти кажа какво ще последва - разделяне на групи които ще симпатизират на тоя или на оня, ще има размяна на реплики(те всъщност вече започнаха), на дуплики, на свинщини, а на крачка след тях са и бановете с нова група отцепници. Заслужава ли си? За мен не, не съм книжен тигър или пък паркетен лъв, та да се връзвам на приказките на човек който не означава нищо за мен. Кораво копеле съм - знаеш - мога да го изтрая, но не съм сигурен дали другите ще.

Та така Грийн, радвам се че се обади в тая тема, защото така поднесена информацията просто не подлежи на дискусия.