синектика

[Мнемозина]

Хахахаха! Е не може и двете.

П.П. Всъщност може. Аз съм привърженик на теорията че от 8 и половина до десет работниците са самомотивиращи се амбициозни умни хора, на които вода трябва да нося и със сребърна лъжичка да ги храня, а след десет и половина до края на деня са търтеи гадни които смучат жива кръв от нещастния си шеф и заслужават мъчителна смърт.

То е, защото от осем и половина до десет пишеш тук.

П .П. Това, дето го написах, не е критика, а анализ на ситуация.

[Мнемозина]

Да, но според мен, основната разлика е между критика и словесна атака. В критиката винаги има нещо конструктивно (поне както аз я разбирам, де), а другото си е нещо като насилие...

и понеже са ме критикували много, особено в процеса на обучение, понякога дори много емоционално, с крясъци и т.н.,
може би съм се научила да отсявам рационалното зърно (от емоционалната плява:lol:),

даже в института, най-безнадеждното беше, ако ти кажат "ами много хубаво, давай нататък" - това означаваше, че са те отписали,
но ако започнат да се заяждат, да те провокират, да те карат да започваш отначало и т.н., значи са те забелязали, и са повярвали, че си струва да отделят от времето си...

така че, дет' вика Вяра, критиката не трябва да се приема лично, за да е по-лесно човек да се дистанцира от емоциите, и да извлече реална полза (ако въобще е възможно, де, защото понякога този, който те критикува не говори на теб, а на призраците в главата си)

Да, така е, но тук пък става дума и за специфика на преподаване на конкретното нещо.
В някои специалности (не винаги осъзнато) се прилагат всякакви трикове за държане на вниманието будно.
И аз съм имала учител, който колкото повече ме е ругаел, толкова по-доволна съм била - просто защото усещаш, че ако те навиква, намира някакъв смисъл да си губи времето с тебе.
Да не говорим колко беше цветен и изобретателен в това.
Не че не ти се вие свят после от шамарите, и не че все пак не трябва да си вече готов да приемаш такова обучение.

[Green Light]

Да, но според мен, основната разлика е между критика и словесна атака. В критиката винаги има нещо конструктивно (поне както аз я разбирам, де), а другото си е нещо като насилие...

Особено когато става въпрос за пари и особено когато е между две различни фирни и особено, особено когато другия мисли, че ти си му попречил критиката става почти само словесна атака. И "словесна атака" е не меко казано ами е полъх от сянката на истинската дума която трябва да употребя.
Много е кофти да те атакуват словесно. Начи има получател да речеме на услугата, има надзор, има подизпълнители и доставчици. И нещата се развалят. Всеки от тия, ама всеки един от тях иска да си получи нужното за да се оправи, всекиму някой е виновен(щото си е наистина виновен) и всеки е прав. И бесен. Правилата в дискусията са следните 1- Аз не съм виновен защото си върша работата качественои и в срок и доказателствата са такива. 2 - Вие сте виновни защото сте некадърни, закъснявате и лъжете. И евентуално 3- ти си мързелив гаден лешояд взе пари па си некадърен да си избършеш задника, ште съдя.

Аз се опитвам(не успявам но се опитвам) да излезна от тоя стереотип.
Няма кой да ме похвали, дори и да го е забелязал, понеже всичко си е за моя сметка и значи съм "длъжен" но понякога, много рядко, успявам да организирам нещата към решение след супер скандали.

Имаше един случай, е сега наскоро, свързан с мерките по Шенген, където е ясно че вече сме на фаза "търсене на виновен" нали. И поемаме нова работа, и ББ ще приема. И само изцъклени от уплах очички има наоколо. Абсолютно не става въпрос работата да се свърши, разбираш ли? Само и единствено се чете желание "искам да не съм тук, искам да не ме забележат, искам с пръст да посоча друг че е виновен". Там скандалите са единствения начин да се комуникира. Не се казва "добър ден", ами "защо вие, вашта кожа..." Аз наложих мораториум на приказките. Никой от моите нищо не говори и не отговаря на никакви обвинения. Само слушахме и си вършихме работата. На оперативките ни обиждаха непрекъснато, ние веднъж взехме думата, с идея да поемем още работа, определено в полза на всички Всичко стана в срок и си взехме парите и сме чао от там. С нула изгубени нерви.
Уплашени душички. Обиждат. Ами нека обиждат. Аз нека все така да действам, па нека ако щат да експоадират от яд срещу мене.

П.П. Описаното е по- скоро желано отколкото реалност. Но па тука съм в света на теорията. Къвто си искам такъв ще съм.