цар киро - ярък пример че престъпниците в българия не лежат по затворите
и децата знаят с какво се занимава
законите ли не са ни наред, всички съдии ли са корумпирани не знам, ама резултата е това
п.п. копвам един коментар по статия в дневник, че ми беше интересен
и си мисля, след като всички са имали нашите проблеми и не са могли да се справят с демократични прийоми
и са ги натирили в задния си двор
как очакват от нас да го напарвим самички?
и то без да ни оставят възможност сами да избираме начините за решаване на проблема?
направо се отчайвам!
ЦИГАНИТЕ И ЗАПАДНА ЕВРОПА.
През XIV в. в централна Европа, а след това и в цяла западна Европа проникват цигански вълни. Те се превръщат в постоянна грижа и заплаха за установения обществен ред. От непрестанните набези на бездомните пришълци страдат не само феодалните владетели, но и крепостните селяни и градски еснафи. Спонтанно възникналите изстъпления станали повсеместни, като в тях се включила и католическата църква.
През цялата си история циганите , проникнали в западната половина на Европа, са подлагани на жестоки гонения, експулсиране и съпътстващите ги наказания и мъчения - от убийства, каторга до разпъване.
Средновековните хроникьори списват циганите като най-долни същества, по-скоро животни. Това убеждение в съзнанието на обществото се превръщат по-късно в закони, които остават непроменени дори до средата на XX столетие. Свиканият през 1496, 1497 н 1498 г. в Ландау и Фрибург, Райхстаг обявява всички цигани за престъпници, турски шпиони, и приносители на чумата. Обвинени са в грабителство, магьосничество, отвличане на деца.
Император Максимилян І наредил те да не бъдат търпяни на германска земя и разрешава избиването им. В Саксония, електорът Георг ІІ издава декрет за смъртно наказание на всеки заловен циганин. През 1721 г. император Фридрих Вилхелм І наредил всеки хванат да бъде обесен. Обесването през ХVІІ век било популярно в чешките земи, Бохемия и на други места.
В 1504 г. Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване.
В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г.
В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия.
В резултат на гоненията и убийствата вършени съвсем"законно и официално",по-голямата част от оцелелите цигани се връщат на изток в граничните райони между християнските държави и Турската империя.
В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.
Депортирането на българските цигани в германските лагери на смъртта - наред с това на евреите, е предотвратено от мащабното противодействие на обществеността. Това днес е напълно пренебрегнато и не само неоценено, но използвано срещу българите.
Европейският съюз поглежда встрани, когато различни страни от Европа провеждат масови експулсирания и въвеждат ново законодателство, насочено срещу циганите. Критики се появиха, след като Франция обяви, че ще задържи и депортира нелегалните цигани и ще унищожи стотици техни лагери. Градските власти на Копенхаген са потърсили помощ от датското правителство за депортирането на около 400 цигани, а шведската полиция е изгонила доста цигани в нарушение на законодателството на страната и това на ЕС.
В Белгия 700 цигани бяха прогонени от Фландрия и принудени да се установят във френскоговорящата Валония. Италия, която през 2008 г. обяви извънредно положение заради циганите и изгони хиляди от тях, главно румънски и български цигани, продължава да прилага тази политика и до днес.
"И ний сме европейци, ама не чак дотам..."
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/09/ ... katurnica/