Обаче...В момента, знаете предполагам, е сезона на печенето на гроздовата. На село съседите си предават от ръка на ръка един казан за тази цел. Та съседът, горд собственик на Сийка, и той по реда си изпекъл гроздовата и изхвърлил джибрите настрани. Е да де, ама съседката пък оставила Сийка да си похапне от тях. И разправят - трънали да я прибират, а тя само ги погледнала едно такова умно, и полегнала там на пътя. Викам и "Сийке, ставай ма", разправя съседът, а тя не може да си стане на краката... само ме гледа, вика, жално. Те разправят сега през смях, ама тогава, личи си, не им е било до смях хич. Цяла нощ прекарали до Сийка, завивали я с одеала, водичка и носели, само за зелев сок не се сетили май
Тва всичко на минусови температури миналата седмица... Та така до другия ден - станала Сийка, прибрала си се в обора, малко терсене и било, предполагам, от махмурлука. Ама и минало де...Алкохолът не прощава, да знаете
ПП. Сетих се един виц по темата:
В шоплука някъде агитатор против алкохола събрал селяните в читалището за беседа. Приказвал там квот приказвал, и за да даде нагледен пример и да включи аудиторията в разговора попитал:
- Ако сложите пред кравата кофа вода и кофа ракия кое ще изпие?
Един от селяните:
- Е па водата...
Лекторът:
- Аха, и що?
Селянинът:
- Е па що, щото оно говедото си е говедо...
