В една статия журналистка предполагаше че това е начин за отмъщение на неприятни познати и вадеше извода че това показва "социопатията на обществото ни". Ако оставим настрана неграмотно употребения термин и ако го вземем насериозно, то къде на майтап, къде наистина трябва да признаем че едно самоубийствено настроено общество като нищо може да прихване една обществена социопатия.
Статията беше анонимна, може и журналист да е, извинете момичета.
Търся но не я намирам.
"Редута" обаче е тука, така че оттам ще цитирам директно. http://www.reduta.bg/?p=2122
Любослава Русева
Покойният президент на Туркменистан Сапармурад Ниязов, самопровъзгласил се за Туркменбаши, т.е. за Баща на туркмените, беше обявил извън закона всички инфекциозни заболявания, в този число холерата и СПИН-а. Под възбрана попадна и самото им споменаване, а престъпилите заповедите му изтърпяваха разнообразни наказания, сред които 36-километров маратон из пустинята Каракум.
Преди Сапармурад Ниязов едно негово подобие – генерал Иди Амин Дада Умей, което управлява Уганда в продължение на осем години, се самообяви за “Негово превъзходителство пожизнения президент фелдмаршал хаджи доктор Иди Амин Дада, властелин на всички земни животни и всички морски риби“. Първата му забрана падна върху болестта сифилис, от която, както се оказа впоследствие, самият той страдал от малък.
...
Стивънс нарича това „Ефектът Бам!” и го описва като съвсем проста автотерапия:
Представяте си нещо, което ви е раздразнило, ядосало, вбесило. Броите до три и високо извиквате на глас „Бам!”, като се опитвате да взривите негативния образ в съзнанието си.
...
* От близо месец в София всяка вечер поголовно се палят автомобили. Полицията е тотално безпомощна, но дори когато хване някой шаран, палежите продължават. И ето решението: „Най-правилно е случаите с палежи на коли да не се отразяват от медиите“, нарежда премиерът. „Бам!” и проблемът веднага изчезва!
....
„Опасната последица от постоянното прилагане на тази автотерапия е човек да заживее в измислен свят, където всичко е въпрос на просто бамване” – предупреждава още Стивънс. Когато се сблъска с реалния живот, той може да изпита силно раздразнение, още по-голяма безпомощност и чувство за самота („Властта ми взе всичко лично. Стоя самотен като куче в Банкя.”); може да си внуши, че няма причина да бъде самокритичен към себе си, защото негативното идва само отвън и от другите („Аз моята история съм я написал, та написал. Под нулата съм тръгнал. Самичък съм направил толкова много. Цяла партия. Апарат огромен. И само са ми пречили.”); но също така може да си повярва, че останалите високо оценяват резултатите, постигнати единствено във въображението му (“Имаме 100% изпълнени критерии за Шенген… Вдигнаха кредитния рейтинг на България, на всички останали го свалиха, това означава, че сме работили добре и това всички го казват… И най-вече народът ни повярва на тези избори.”)
Да си призная обаче, и аз напоследък започнах да бамвам.
Аз също.
